ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999

гр. София, 02.03.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 531/2026г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. К. Б., подадена чрез адв.Т.Д., против определение № 20846 от 24.10.2025г. по ч. гр. д. № 9581/2025г. на СГС, ГО, ЧЖ-ІІ-Д състав. С това определение е потвърдено определение № 22107/20.05.2025г. по гр. д.№ 17829/2025г. на СРС, ГО, 66 състав, за връщане на исковата молба на ищеца и за прекратяване на производството по делото.

Частният касатор излага подробни съображения за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличие на основания за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Насрещната страна – Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките, чрез процесуалния си представител адв. А.А., в писмен отговор излага становище за недопустимост на частната касационна жалба; за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението и за неоснователност на жалбата.

Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е редовна.

Върховният касационен съд намира същата за недопустима по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая е предявен иск, с който ищецът претендира отмяна на заповед №13/17.03.2025г. на директора на Института за исторически изследвания към БАН за преместване на служител от една секция в института в друга негова секция-от секция „История на българския национален въпрос“ в секция „Съвременна история и геополитика“. Този иск не попада в нито едно от изключенията за трудовите спорове, за които е допустимо касационно обжалване. Евентуално постановено въззивно решение по съществото на спора не би подлежало на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Предвид това определението на СГС, с което е потвърдено определението на СРС за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, не подлежи на касационно обжалване и е окончателно. Следователно, подадената от Б. частна касационна жалба срещу определението на СГС е процесуално недопустима, като насочена срещу неподлежащ на обжалване и влязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на връщане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. К. Б., подадена чрез адв.Т. Д., против определение № 20846/24.10.2025г. по ч. гр. д. № 9581/2025г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-ІІ-Д състав и

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 531/2026г. по описа на Върховния касационен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: