ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№617

гр. София, 27.02.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 1268 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. Х. С., особен представител на „Нексре” ЕООД, срещу определение № 337 от 22.05.2023г. по в. т.д. № 588/2022г. на САС, с което е оставено без уважение искането му за изменение на определение № 240 от 06.04.2023г., постановено по същото дело, за увеличаване на определения му размер на адвокатското възнаграждение.

Частният жалбоподател поддържа, че съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗА с оглед предмета на производството размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. – ѕ от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 1200 лева. Намира, че дори и да приеме за неприложим чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредбата, то съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от нея за неоценяеми искове, какъвто е настоящият случай, минималното адвокатско възнаграждение е 1000 лева. Сочи, че въззивният съд не е изложил мотиви за отказаното увеличаване на определения от него размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция от 300 лева, като отсъстват и съображения относно фактическата и правната сложност на спора. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъде определено адвокатско възнаградение в посочения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г.

Ответникът Ф Г., представлявана от адв. М. М., оспорва частната жалба. Поддържа, че в случая чл. 9, ал. 2 от...