РЕШЕНИЕ

№ 160

гр.София, 10.03.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2316 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 5273/18.11.2025г. по делото е допуснато касационно обжалване на решение № 76/24.03.2025г. по гр. д.№ 33/2025г. по описа на Окръжен съд Смолян при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

При същата съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното решение, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт № ..., том ..., н. дело № .../...г. на РС [населено място], вписан в СВ в том ..., стр. ..., по силата на който П. Г. С. със съгласието на своята съпруга С. Т. С. е прехвърлил на своя син Г. П. С. 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, поради виновно неизпълнение на договорните задължения за издръжка и гледане от страна на Г. П. С. спрямо С. Т. С..

В исковата молба ищцата С. С. е твърдяла, че тя и съпругът й П. С. са придобили по време на брака си правото на собственост върху 1/2 идеална част от апартамента в [населено място] и по силата на чл. 13, ал. 1 СК 1968г. /отм./ притежават тази идеална част в режим на СИО, а другата 1/2 идеална част била собственост на сина им и ответник по иска - Г. С.. С нотариален акт № ..., том ..., н. дело № .../...г. на РС [населено място] П. С. прехвърлил на Г. С. съсобствената при условията на СИО 1/2 идеална част от имота срещу задължение приобретателят да гледа и издържа П. С. и съпругата му С. С.. П. С. починал през 2012г. След смъртта му здравословното състояние на ищцата се влошило и тя имала нужда от издръжка и ежедневни грижи, каквито ответникът не полагал. С така обосновано твърдение за неизпълнение на поетото с договора задължение за гледане и издръжка, ищцата е поискала да бъде развален сключения с нот. акт № ..., том ..., н. дело № .../...г. на РС [населено място] договор за издръжка и гледане.

За да уважи изцяло иска, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора по нотариален акт № .../...г. като сключен без съгласието на С. С. и за недоказано, при тежест на ответника, че същият е полагал грижи и е издържал прехвърлителката С. С.. Изтъкнал е, че съгласно чл. 13, ал. 3 и ал. 7 СК от 1968 г. /отм/., когато само единият от съпрузите се разпорежда със семейна вещ, съгласието на другия следва да е декларирано писмено с нотариална заверка на подписа като формата е за действителност. Приел е ищцата да е изявила именно по този начин съгласието си, изхождайки от отбелязването в нотариалния акт, че при съставянето му са представени четири броя декларации и при съобразяване обстоятелството, че в нотариалното дело се съхранява единствено нотариалния акт, както и показанията на св. Е. С., а ответникът не е установил, че процесната декларация не е сред описаните в нотариалния акт. За неоснователни са счетени сочените от ответника причини за неизпълнение на задължението му да гледа и издържа майка си.

Като съсобственик при условията на СИО на прехвърлената 1/2 идеална част от имота ищцата е прехвърлител по процесния договор. Като кредитор на задължението за издръжка и гледане, наред с другия прехвърлител П. С., ищцата се е позовала на неизпълнение на договора, настъпило след смъртта на другия кредитор /т. е. след като задължението за издръжка и гледане към П. С. е било погасено/ единствено в лично качество и единствено по отношение на нея. При това положение, независимо дали е била уговорена неделимост на задължението за издръжка и гледане по отношение на кредиторите, ищцата се явява процесуално легитимирана да иска разваляне на договора само до размера на собствената й 1/2 от прехвърлената 1/2 идеална част, а не на целия договор. В тази връзка е недопустимо да бъде развален изцяло договора по така предявения иск и въззивното решение, с което това е сторено и за правата, за които ищцата няма процесуална легитимация - подлежи на обезсилване.

В допустимата си част въззивното решение е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разрешаване на спора по същество чрез излагане за първи път на мотиви по иска за разваляне на договора. Въззивният съд е съд по съществото на спора, не действа като контролно – отменителна инстанция, поради което правилно е разгледал релевантните за иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД факти, след като е достигнал до различен извод от първоинстанционния съд по отношение валидността на процесния договор.

Доводите на касатора във връзка с доказването на възражението му за нищожност на процесния договор са ирелевантни. При действието на приложимия за случая СК от 1968 г. разпореждането с имот съпружеска имуществена общност се извършва общо от двамата съпрузи или от единия със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 7. Според съдебната практика, която настоящият състав споделя / решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1299/2016 г. на І г. о., решение № 33 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на ІІг. о. , решение № 39 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2019 г./, във втория случай законът създава презумпция за представителство на единия съпруг от другия и дава възможност на неучаствалия в разпореждането съпруг да оспори сделката, а неоспорването на сделката е равнозначно на потвърждаването й. Разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката; налице е относителна и висяща недействителност, като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг. Отнесено към настоящия спор изложеното означава, че ответникът, който е приобретател по договора, не може да оспори сделката като извършена без съгласието на ищцата / в какъвто смисъл е възражението му/ т. е. възражението му е недопустимо. Отделен е въпросът, че причината то да бъде направено - за да се позове ответникът на придобивна давност за прехвърлената част от имота / така заявеното с отговора на исковата молба/ - не държи сметка за характера на настоящия облигационен спор, в който не се разрешава правото на собственост върху прехвърления имот.

Неоснователни са оплакванията по касационната жалба във връзка с изпълнението на договора за издръжка и гледане. С договора не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, поради което се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, като издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя и без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В тази връзка, възражението на ответника, че ищцата имала достатъчно средства да се издържа сама, освен че е признание, че издръжка не е давана, е ирелевантно за отговорността на ответника. От друга страна, е категорично установено, че от 2013г. здравословното състояние на ищцата е силно влошено и тя не може да полага грижи за себе си т. е. от 2013г. ответникът е дължал по силата на поетото с договора задължение и без покана полагане на грижи за здравето, домакинството и хигиената на ищцата. Безспорно установено е, че не ги е полагал, а изтъкнатите за това неизпълнение причини – че самият той е със 100% нетрудоспособност и друго лице /дъщерята на ищцата/, но не по възложение от приобретателя, се е грижила изцяло за нея, не освобождават ответника от отговорност да изпълнява договора, вкл. като трансформира задължението за грижи в такова за издръжка, което не твърди да е сторил.

В заключение, въззивното решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 ГПК в частта му, с която е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., н. дело № .../...г. на РС [населено място], вписан в СВ в том ..., стр. ..., за разликата над прехвърлените с него права на С. С. от 1/2 от 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, а в останалата част– с която договорът е развален до размера на прехвърлените с него права на С. С. от 1/2 от 1/2 идеална част от имота, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 76/24.03.2025г. по гр. д.№ 33/2025г. по описа на Окръжен съд Смолян в частта, с която по иска на С. Т. С. срещу Г. П. С. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт № ..., том ..., н. дело № .../...г. на РС [населено място], вписан в СВ в том ..., стр. ..., за разликата над 1/2 от 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК и ПРЕКРАТЯВА производството в обезсилената част.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част, в която договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт № ..., том ..., н. дело № .../...г. на РС [населено място], вписан в СВ в том ..., стр. ... е развален до размер на 1/4 идеална част от прехвърления имот.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: