ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 689

гр. София, 11.03.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев частно касационно търговско дело № 2481 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищцата В. Г. срещу въззивно определение на Пловдивски окръжен съд.

Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД оспорва жалбата.

Касационното обжалване следва да се допусне служебно на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК предвид данните за вероятна частична недопустимост на обжалваното определение.

С необжалваното решение по делото първоинстанционният съд е уважил при условията на чл. 237 ГПК и поради направеното от ответника признание предявения иск по чл. 439 ГПК за оспорване на вземане по договор за банков кредит на основание изтекла погасителна давност. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски за държавна такса (262,71 лв.) и адвокатско възнаграждение (800 лв.).

В срока за обжалване ответникът е подал молба за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като е направил искане същото да бъде отменено „...в частта, с която „Еос Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 1062,71 лева.“. Предявено е и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Първоинстанционният съд е допуснал поисканото изменение, като в допълнение е осъдил ищцата да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция по съображения, че наред с направеното признание на иска ответникът не е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото, видно от представената от него в хода на първоинстанционното производство справка, същият е...