РЕШЕНИЕ

№ 148

Гр. София, 18 март 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 14 по описа за 2026г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. П. А. срещу присъда № 18/ 23.05.2025 г. на Софийски апелативен съд по вохд № 1459/2024 г., в частта й с която е отменена присъда на СГС от 19.04.2024 г. по нохд № 3155/23 г. и подс. Г. А. е признат за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.

В жалбата и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. На първо място е изведено твърдение за недопустимото осъждане на подс. А. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК без да е било налично такова обвинение, съответно без изменение на същото, а и без депозирането на съответен протест на прокурора пред въззивния съд, като при този подход и така приетата от съда единствена възможност за осъждане е съзряна цел за „постигане на осъдителна присъда на всяка цена“. Освен това била пренебрегната и изначална неяснота в обвинителния акт относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, включително и за това коя от хипотезите на чл. 281, ал. 2 от НК е осъществена.

Отправя се упрек към мотивировката на съдебния акт, като се счита, че изцяло е копирана фактологията от първоинстанционния такъв, че не е извършен реален доказателствен анализ с излагане на съображения по наличните противоречия и не е даден...