Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Д. П. Членове:

В. Ш. М. Т. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

Ц. Б. изслуша докладваното от съдията

В. Ш. по административно дело № 1424/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Б., срещу Решение № 10639/26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 864/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „А. Ю. ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001624002183-091-001/15.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 104/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение се оспорва изводът на съда, според който дружеството е съумяло да докаже наличието на установените в чл. 28 ЗДДС изисквания. Посочва се, че за да е приложима нулева ставка, е необходимо износът да е започнал от територията на страната, което условие в случая не е изпълнено. Твърди се, че представените от дружеството документи не установяват по безспорен начин реализиран износ и са негодни да удостоверят твърдените факти, като не могат да бъдат обвързани с процесната фактура за придобиване на стоката, както и помежду си, което не е съобразено от административния съд. Ангажираните от ревизираното лице документи, според изложеното в касационната жалба, не са заверени от митническата администрация и не съдържат необходимите реквизити, поради което не следва да бъдат ценени като доказателства по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС. Изтъква се и липсата на доказателства за извършен транспорт на стоките. Искането, поддържано и в допълнително писмено становище, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът – „А. Ю. ЕООД, чрез пълномощника адв. П., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001624002183-091-001/15.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 104/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на „А. Ю. ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчния период м. 07.2023 г. в размер на 17 477,30 лв. главница, ведно с 3 414,80 лв. лихви.

В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на дружеството е търговия и посредничество при доставка на химикали, използвани в козметиката, технически услуги, бизнес консултации, GLP тестване и регистрации, търговия със стоки и услуги. В дружеството през ревизираните периоди не е имало назначени по трудови или извънтрудови правоотношения лица. „А. Ю. ЕООД не разполага със собствени складове и търговски обекти в страната, като ползва нает склад.

Приходните органи са констатирали, че през данъчния период м. 07.2023 г. дружеството е декларирало доставки по Г. Т. от ЗДДС – износ по фактура № 2023000007/25.07.2023 г. на стойност 87 386,48 лв. с предмет 1 000,00 кг. Methylene Bisbenzotriazolyl tetramethylbutylphenol, издадена на Linco Care LTD Великобритания.

Във връзка с декларирания износ е прието, че от „А. Ю. ЕООД не са представени документите, посочени в чл. 21, ал. 1 ППЗДДС за доказване износ по чл. 28, т. 1 и т. 2 ЗДДС – не е представен митнически документ, както и доумент за превоз на стоката. При извършена служебна справка в информационния масив на Агенция „Митници“ е установено, че няма данни за извършен от ревизираното дружество износ през 2023 г.

Установено е също, че „А. Ю. ЕООД е придобило стоката от HSH Chemie S.R.O. Чехия съгласно фактура № 123020040/21.07.2023 г. на стойност 76 277,37 лв. (39 000 евро), платена на 18.07.2023 г., за което е издало протокол по чл. 117 ЗДДС, начислило е ДДС в размер на 15 255,47 лв. и е отразило протокола в дневниците по ЗДДС. Прието е, че е извършен ВОП по чл. 13, ал. 1 ЗДДС на територията на страната, като стоките са се намирали в България, като липсват данни за осъществен износ, какъвто е деклариран.

С оглед това е формиран извод, че доставката е облагаема с 20% ДДС, тъй като е с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 17, ал. 2 и чл. 12 вр. чл. 66, ал. 1 ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон.

За да отмени акта, съдът е приел, че представените от дружеството документи – митнически документ, декларация за внос, документ за експресна доставка, документ за получаване и опаковъчен списък установяват извършен износ към Великобритания, поради което чл. 28 ЗДДС, предвижващ нулева ставка на ДДС, следва да намери приложение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно приложимия материален закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящия касационен състав.

Спорът по делото се свежда до наличието на извършен износ от ревизираното дружество към Великобриатния, съответно приложим ли е чл. 28 ЗДДС относно размера на данъка.

Съгласно чл. 161 § 1 от Регламент № 2913/92 г. режимът „износ“ позволява общностните стоки да бъдат изведени извън митническата територията на Общността, като според § 5 декларацията за износ трябва да бъде представена в митническото учреждение, в района на което износителят е установен или стоките се опаковат или товарят за износ.

Разпоредбата на чл. 182а и сл. от Регламент № 2913/92 г. въвеждат общи правила относно процедурите при оформяне на режима, а подробните такива се съдържат в Регламент № 2454/93 г.

Според чл. 182а, § 1 от Регламент № 2913/92 г. стоките, които напускат митническата територия на Общността, с изключение на стоките, превозвани на транспортно средство, което само преминава през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Общността без спирка вътре в тази територия, се обезпечават или с митническа декларация, или, когато не се изисква митническа декларация, с митнически манифест.

Член 182б, § 2 от Регламент № 2913/92 г., предвижда, че когато митническата служба на износа се различава от изходната митническа служба, износната митническа служба незабавно предава или предоставя по електронен път необходимите подробности на разположение на изходната митническа служба. Митническата декларация съдържа най-малко подробностите, които са необходими за митническия манифест, цитиран в член 182г, параграф 1 (§3). Когато митническата декларация се изготви по начин различен от този с използването на техника за обработване на данни, митническите власти прилагат същото ниво на управление на риска по отношение на данните, както приложеното спрямо митнически декларации, изготвени с използването на техника за обработване на данни (§ 4).

Както правилно и обосновано е приел административният съд, спрямо процесния случай, при който износът е осъществен чрез изходна митническа служба, т. е. от друга държава членка (Чехия), а не от митническата служба на износа, митническата декларация се замества от придружаващ документ, съдържащ най-малко данните, които се изискват за придружаващия износен документ съгласно чл. 796а от Регламент 2454/93 г.

От страна на „А. Ю. ЕООД, в съдебната фаза на процеса, са ангажирани в превод на български език декларация за внос, митнически документ за износ, издаден от Чешко митническо управление, документ за доставка, документ за получаване и опаковъчен списък. Издаденият от чешката митническа администрация документ за износ, противно на твърденията на касатора, съдържа необходимите реквизити – декларатор, получател, MRN референтен транзитен номер, дата на издаване, митническо управление, които позволяват по безспорен начин да се идентифицира предметът на износа и факта на напускане на стоката в посока трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС – Великобритания. Както правилно е приел и съдът, придружаващият износен документ съответства на образеца и бележките в Приложение 45ж от Регламент 2454/93 г.

В заключение – правилно административният съд е приел, че е налице износ и приложима е нулева ставка за облагане на доставката съгласно чл. 28 ЗДДС, като са представени надлежни документи в съответствие с чл. 21, ал. 1 ППЗДДС.

С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода от спора, разноски се следват в полза на касатора на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Настоящият касационен състав намира възражението за прекомерност за основателно с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора, както и съобразно обема на процесуалните действия и осъществената от юрисконсулта защита, включително при съобразяване критериите за справедливост, зададени с Решение по дело С-438/22 на СЕС. Поради изложеното за касационната инстанция в полза на страната следва да се присъдят разноски в размер на 1 380,28 лв., колкото е присъдено и за първоинстанционното производство. На основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България посочената сума следва да се превалутира, като възлиза на 705, евро. На страната се следват разноски и за държавна такса в размер на 85,45 евро, или общо 791,18 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10639/26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 864/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „А. Ю. ЕООД, ЕИК 207025034, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Р. Д. № 68, да заплати в полза на Национална агенция за приходите, сума в размер на 791,18 евро, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Д. П.

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ М. Т.