ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958

гр. София, 30.03.2026 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 593/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1579/02.03.2026 г. (идентична с частна жалба с вх. № 1896/13.03.2026 г.), подадена от С. Е. С., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 109 от 18.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 74/2026 г. по описа на Варненски апелативен съд. С него са оставени без разглеждане подадените от С. Е. С.: частна жалба с вх. № 2512/23.01.2026 г. и идентичната с нея частна жалба с вх. № 3827/04.02.2026 г. срещу определение № 85 от 08.01.2026 г. по гр. д. № 39/2026 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без движение исковата молба на частния жалбоподател с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за отстраняване на констатирани от съда нередовности; и производството по делото е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че определението на първата инстанция не подлежи на обжалване. Твърди се, че дадените от първостепенния съд указания са неясни и неизпълними, поради което на практика определението за оставяне на исковата молба без движение прегражда развитието на производството и като такова подлежи на обжалване. Моли се атакуваното определение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици.

Към частната жалба е представено изложение на основания за допускане на касационно обжалване с формулирани въпроси, което не следва да бъде обсъждано, поради неотносимостта му към производството по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С определение № 85 от 08.01.2026 г. по гр. д. № 39/2026 г. на Варненския окръжен съд подадената от С. Е. С. искова молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 39/2026 г., е оставена без движение, като по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираните в нея нередовности, посочени в определението. Срещу това определение са насочени оставените без разглеждане от състава на Варненския апелативен съд частни жалби.

Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че постановеният от първоинстанционния съд акт не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат само онези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона. В случая атакуваният пред въззивния съд съдебен акт не може да се квалифицира като преграждащ по-нататъшното развитие на делото - с него нито се спира, нито се прекратява исковото производство, а напротив – цели се отстраняване на пречките по движението на делото, доколкото на нередовната искова молба не може да бъде даден ход. Обжалването на определението по чл. 129, ал. 2 ГПК не е и изрично предвидено, тъй като същото подлежи на косвен съдебен контрол в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

След като определението на първата инстанция не подлежи на обжалване, въззивният съд не дължи произнасяне по доводите, касаещи неговата правилност, в случая – относно това, дали дадените с определение № 85 от 08.01.2026 г. указания са неясни и/или неизпълними. Останалите оплаквания в частната жалба касаят съществото на материалноправния спор и са извън предмета на настоящото частно производство.

По изложените съображения обжалваното определение се преценява като законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Без уважение следва да се остави и искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд на Р. Б. да се произнесе по следните въпроси: 1. Съвместимо ли е с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 КРБ), с правото на собственост (чл. 17 КРБ) и с правото на съдебна защита (чл. 56 КРБ) тълкуването, че след отмяна на неправосъдна присъда на Народния съд от 1945 г. и на конфискацията с обратна сила, правото на обезщетение по реда на специален действащ закон (Закон за изкупуване акциите на Българското търговско параходно дружество, ДВ, бр. 77/1947 г.) се счита за погасено поради изтичане на преклузивен срок по общ закон (ЗОСОИ), при положение че специалният закон не е отменен, правото не е могло да бъде упражнено поради незаконната присъда, а държавата официално е признала, че обезщетението не е изплатено?; 2. Допустимо ли е държавата да продължава да държи и да се разпорежда с недвижими имоти, собственост на търговско дружество (БТПД), чието заличаване през 1947 г. е извършено без надлежна ликвидационна процедура, в противоречие с неговия Устав от 1893 г. и Търговския закон, поради което заличаването е нищожно и дружеството не е престанало да съществува като правен субект? и 3. Допустимо ли е държавата, след като чрез своя най-висш орган на изпълнителната власт (Министерски съвет) е признала официално през 2003 г., че А. Н. С. е притежавал 1615 акции от БТПД и че обезщетението по Закона от 1947 г. не е изплатено, да отказва в продължение на повече от 20 години да изпълни задълженията си, позовавайки се на формални пречки, и дали това не представлява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ?

Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България всеки съд, действащ по своя инициатива или по искане на страна по делото, може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В случая поставените от частния жалбоподател въпроси са без значение за предмета на настоящото частно производство, тъй като по него е приложима единствено разпоредбата на чл. 274 ГПК, следователно предпоставките на чл. 150, ал. 2 КРБ не се установяват.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Е. С. за сезиране на Конституционния съд на Р. Б.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 109 от 18.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 74/2026 г. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.