Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

Р. Л. К. С. при секретар

М. Н. и с участието на прокурора

М. Т. изслуша докладваното от председателя

Б. Ц. по административно дело № 2339/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Т. срещу решение № 17/07.01.2026г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 163/2025 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000724003992-091-001/10.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според него познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства е опорочена, като са ценени с предимство източниците на специални знания, а са пренебрегнати други информационни източници с материална доказателствена сила. Съдът кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, основано на доказателствени средства, които не са събрани, включващи променени счетоводни записвания на задълженото лице, за които липсват основания. Касационният жалбоподател ревокира тезата си от извънсъдебната фаза на производството за осъществени от ревизираното лице доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната в данъчен период м. 06.2024 г., за който не е начислил ДДС и това негово опущение е изправено от органите по приходите, като данъкът е начислен с РА и е коригиран резултата му по ЗДДС за този данъчен период. Оспорва изводите на съда за осъществени от данъчнозадълженото лице (ДЗЛ) вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки в д. п.м. 06.2024 г. и на услуги в д. п.м. 07.2024 г. Не били осъществени предпоставките на ВОД предвид съдържанието на данъчните документи и на доказателства за движението на стоките по тях. Иска отмяна на първоинстанционното решение, включително в частта за разноските и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Ню ейдж България“ ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С обжалвания пред Адм. съд Габрово са установени в тежест на „Ню ейдж България“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 58 282.24 лева с лихви за забава 4 610.69 лева за д. п.м. 06.2024 г. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларирания от ДЗЛ резултат по ЗДДС в д. п.м. 06.2024 г., като вместо данък за възстановяване в размер 32 902.80 лева е определен данък за внасяне в размер 58 282.24 лева. Основание за корекцията е допълнително начисляване на ДДС в размер 91 185.04 лева по издадени от ревизираното лице (РЛ) три фактури с получател датското дружество „ACM Group ApS“ (АСМ Груп) с предмет материали за ишлеме, които в СД и дневника за продажбите за данъчния период са посочени като доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с приложена нулева ставка на данъка. Според органите по приходите документираните с фактурите доставки имат за предмет стоки, за които мястото на изпълнение се определя по правилата на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, а без да са доказани предпоставките за освобождаването им като вътреобщностни, липсва основание за прилагане на нулевата ставка по чл. 53 ЗДДС. С РА е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС, като е приложена ставката по чл. 66, ал. 1 ЗДДС към общата стойност по фактурите в размер 547 110.19 лева. С първоинстанционното решение e отменен РА.

Съдът не е обсъдил компетентността на издалите РА органи по приходите, съответствието на акта с изискванията за форма за действителност и за съдържание.

Мотивите на съдебния акт възпроизвеждат констатациите на органите по приходите от РД, заключенията на приетите съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и показанията на тримата разпитани свидетели.

По установяванията на съда между жалбоподателя и АСМ Груп съществува договореност за изработка на стоки на ишлеме. В д. п.м. 06.2024 г. доставчикът е осчетоводил производство на продукция, продадена на АСМ Груп, като материалите за продукцията са закупени с авансово платени от възложителя средства. В следващия данъчен период доставчикът издал още две фактури за услугите на ишлеме, като изработените от подизпълнителя „Модак“ ООД стоки били превозени към датското дружество, за което е съставена международна товарителница от 25.07.2024 г. Прието е, че трите издадени от „Ню ейдж България“ ЕООД през месец юни 2024 г. с получател датското дружество са за извършени авансови плащания без в тази хипотеза да е било дължимо издаването на данъчен документ. Обобщено е, че жалбоподателят през данъчен период м. 06.2024г. е отчел ВОД на материали, а през данъчен период м. 07.2024г. е отчетен ВОД на услуги, като по този начин доставените през данъчен период м. 07.2024г. стоки са отчетени изцяло като ВОД през данъчни периоди м. 06.2024г. и м. 07.2024г. Съдът е обсъдил предпоставките за освобождаване на ВОД и е заключил, че те са осъществени за доставките към АСМ Груп, тъй като били представени както документ за доставката, така и такъв за транспорта, като международната товарителница се ползвала с материална доказателствена сила.

Според първостепенния съд непризнаването на извършения ВОД и допълнителното начисляване на ДДС нарушавало принципа на неутралност на общата система на ДДС, а отказът да бъде възстановен ДДС на ДЗЛ възлагал данъка в негова тежест и водел до дублиране на обикновено дължимия ДДС. Така е обоснован извод за незаконосъобразност на установяващия публичните задължения ревизионен акт.

Оспореният съдебен акт е правилен по резултата си.

Първоинстанционното решение не съдържа изводи на съда като резултат от проверка, осъществена в пределите по чл. 160, ал. 2 ДОПК. С оглед субекта на касационното оспорване и липсата на касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при определяне на обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на РА, този порок на решението е извън предмета на касационната проверка (съобр. чл. 218 и чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК).

Мотивите на съдебния акт са непрецизни. Основателни са упреците на касатора, че вместо преценка на доказателствените средства и основани на нея констатации, съдът е възпроизвел съдържанието на информационните източници, често без да е разбрал съдържанието им. Така извън контекста на спора изглежда възпроизведеното от съда заключение на ССЕ за документирането, декларирането със СД и отразяването в дневника за продажбите на извършени от ДЗЛ доставки в д. п.м. 05.2024 г., който не е в обхвата на ревизията. Всъщност експертът е разяснил (обстоятелство невъзприето и от касатора), че РЛ е декларирало като ВОД получените аванси за материали по два броя инвойси с получател АСМ Груп, като по указания на органите по приходите в ревизионно производство (и очевидно в хипотезата на чл. 103, ал. 2 ДОПК) е извършило ново деклариране на доставките като такива по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, както са декларирани и доставките по фактурите от д. п.м. 06.2024 г. и тези от следващия данъчен период. Различният подход на органите по приходите в два последователни данъчни периоди и в различни ревизионни производства е несъвместим с принципа за добросъвестност по чл. 6, ал. 1 ДОПК щом съобразяването с указанията на администрацията от единия данъчен период се възприема като противоречащо на материалния закон в другия.

За касационната съдебна инстанция съществува правомощието да замести порочната познавателна дейност на първостепенния съд, когато допуснатите от него нарушения на съдопроизводствените правила не са съществени или опущението се изразява в неправилно прилагане на логическите и опитните правила (арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2, пр. 1 АПК). В случая липсва основание да се приеме, че фактите са се осъществили по различен от приетия от съда начин, поради което грешките в обсъждането на доказателствата (като тази по чл. 202 ГПК) не се възприемат като съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Като ответник в първоинстанционното производство касаторът не е оспорил заключенията на СТЕ и ССЕ, включително в частта за възприятията на експерта по ССЕ, основани на счетоводните записвания при жалбоподателя. Ползването от вещото лице на тази информация е в съответствие с предмета на експертизата по определението за допускането ѝ от о. с.з. на 09.10.2025 г. Процесуалното пропускане на ответника е да поиска от съда да задължи жалбоподателя да представи документите, по които е работил експерта, та да ги оспори (вж. чл. 190 и чл. 193 ГПК). Не съществува основание да не се цени заключението на експертиза, което не се отклонява от формулираните предмет и задачи и предоставя специални знания, каквито съдът не притежава. Вещото лице е разяснило първоначално извършените от РЛ счетоводни записвания по фактурите с получател АСМ Груп и извършената промяна в осчетоводяването, като е пояснил, че промяната съответства на дължимото и е допустима. Израз на правна инерция е упрекът на първостепенния съд за процесуално бездействие на администрацията в извънсъдебната фаза на производството за обсъждане на промяната в счетоводните записвания на ДЗЛ без коригираните счетоводни регистри да са представени от РЛ.

Първостепенният съд е ползвал произволно понятията за ВОД и ВОП (вътреобщностно придобиване), като очевидно с ВОП е означил ВОД и е обобщил, че по съдържанието си документираните от „Ню ейдж България“ ЕООД стопански операции в д. п.м. 06 и 07.2024 г. представляват ВОД, за чието освобождаване с прилагане на нулева ставка на ДДС са осъществени предпоставките.

Отнесения пред съда спор е за съществуването и размера на публичните задължения по РА и за законосъобразността на акта за установяването им. Фактическото основание за издаването на РА включва твърдение за извършени от РЛ доставки на стоки в д. п.м. 06.2024 г. по трите фактури с получател АСМ Груп с място на изпълнение на територията на страната. С това фактически основание е обвързано правното твърдение за съществуването на задължение за ДДС, тъй като при действието на чл. 82, ал. 1 ЗДДС доставчикът е платец на данъка при извършена облагаема доставка, като той е и субекта на задължението за начисляването му (вж. 86, ал. 1 ЗДДС). Задължението за начисляване на данъка е обвързано с изискуемостта му, която настъпва с възникването на данъчното събитие (вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС). Доставката на стоки или услуги е данъчно събитие (съобр. чл. 25, ал. 1 ЗДДС). По общото правило на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стоки по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Според практиката на Съда понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърляне на собствеността според формите на приложимото национална право, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ, с която едно лице овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. т. 33 от решението на Съда по дело С-78/12). Органите по приходите са приели априори, че „Ню ейдж България“ ЕООД е прехвърлило на АСМ Груп правото на собственост върху материалите (платове и прежди) по трите фактури от д. п.м. 06.2024 г., като не са изследвали основанието за прехвърляне на собствеността и момента на настъпване на транслативния ефект (което е и недължимо според цитираното решение на Съда) или преминаването върху получателя на правото да се разпорежда фактически със стоките като собственик. Всъщност администрацията е отрекла стоките да са напуснали страната, като с тях фактически се е разпоредил доставчикът, възлагайки на подизпълнител изработването на дрехите, които впоследствие е доставил на АСМ Груп. Това изключва осъществяването на доставки на стоки като данъчно събитие по трите фактури от д. п.м. 06.2024 г. Престацията на „Ню ейдж България“ ЕООД към АСМ Груп е единна и тя има за предмет стоки – готовите изделия, доставени през месец юли 2024 г., поради което следва да се разглежда като една доставка (вж. т. 21 от решението на Съда по дело С155/12). Придобиването на материалите по фактурите не представлява цел сама за себе си за получателя (съобр. т. 22 от решението на Съда по дело С-155/12).

Без да са настъпили данъчни събития по издадените от „Ню ейдж България“ ЕООД фактури с получател АСМ Груп в д. п.м. 06.2024 г. за доставчикът не е възникнало задължение за начисляване на ДДС. Начисляването на данъка с РА, коригирането на резултата за данъчния период и определянето на задължение за данък за внасяне и на лихви за забава са неправомерни. Правилно е разпоредена от съда отмяна на утежняващия индивидуален административен акт.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 4 300 евро. Това е договореното и платено адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи на Националната агенция за приходите. Не съществува информационен източник за заплащане на адвокатско възнаграждение в размера 4 800 евро от списъка по чл. 80 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/07.01.2026г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 163/2025 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Ню ейдж България“ ЕООД деловодни разноски в размер 4 300 евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ К. С.