РЕШЕНИЕ

№ 39

гр.София, 28 януари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и трети януари през две хиляди двайсет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

В. А.

при секретаря ….Н. П. ……….…………….…и с участието на прокурора…..………П. М. ………….. изслуша докладваното от съдия …………….....КАЛПАКЧИЕВ …………... к. н.д. № … 748... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на частните обвинители Н. Е., З. Е. и Х. Е., чрез повереника им адвокат Д. против решение № 80 от 5.07.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 90/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, НО, 1. наказателен състав.

С касационната жалба на частните обвинители се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че определените наказания не кореспондират в пълна степен на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца; че деянието е със сравнително висока степен на обществена опасност, предвид начина на осъществяването му, броя и вида на нарушените специални разпоредби на ЗДвП; нарушенията на чл. 42, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 ЗДвП и чл. 42 ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗДвП са особено съществени, защото ако не са били извършени от подсъдимия, то не би настъпил удар между двата автомобила, съответно не би настъпила смъртта на Р. Е.; че подсъдимият е наказван многократно за нарушения на правилата за движение по пътищата, което макар да е отчетено от въззивния съд, не е довело до съобразяване при определяне на наказанието; че с определените от съда наказания не може да се постигнат целите по чл. 36 НК и по-специално целите на генералната превенция. С жалбата се отправя искане за отмяна на решението на АС – Варна и за изменение на присъда на ОС – Варна, като се увеличи размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от две на четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и да се увеличи размерът на наказанието лишаване от правоуправление на четири години.

В съдебните прения пред ВКС повереникът на частните обвинители адвокат К. поддържа депозираната срещу въззивното решение касационна жалба, като отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на втората инстанция, с оглед необходимостта от увеличаване на размера на наказанията, поради тяхната несправедливост. Претендира и заплащате на направените до момента разноски по делото.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия Д. пледира за оставяне на жалбата на частните обвинители без уважение. Счита, че и двете инстанции са приели, че наказанието на подзащитния му следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като са взети предвид данните за неговата характеристика, семейно положение, трудова ангажираност, поведението му след пътното произшествие, насочено към това да помогне на своя приятел. Защитата поддържа, че наказанието е справедливо, както и че не са налице обстоятелства, които да отличават случая от обичайните за това престъпление.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители. Според прокурора наказанието е определено от въззивния съд справедливо, при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Пледира за оставяне на решението в сила.

Подсъдимият П. Д., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция и не изразява лично отношение към жалбата на частните обвинители.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 10 от 12.02.2024 г. по н. о.х. д. № 23/2024 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия П. И. Д. за виновен в това на 16.08.2021 г., на територията на област [населено място], на път /път/, в участъка между [населено място] и [населено място], общ. /община/, преди началото на [населено място], при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – на чл. 42, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 ЗДвП и чл. 42 ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Р. Н. Е., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението за изпитателен срок от три години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – в полза на ОД на МВР – Варна да заплати 2 578.69 лв, разноски от досъдебното производство, както и в полза на частните обвинители 1500 лева – разноски за процесуално представителство пред първата инстанция.

По жалби на частните обвинители Н. Е., З. Е. и Х. Е., чрез повереника им адвокат Д., пред Варненския апелативен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 90/2024 г., приключило с решение № 80 от 5.07.2024 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда, като осъдил подсъдимия да заплати на частните обвинители направените пред втората инстанция разноски за възнаграждение за повереник в размер на 1500 лева.

Касационната жалба на частните обвинители Н. Е., З. Е. и Х. Е. е допустима – подадена от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационнита жалба е неоснователна.

В жалбата на частните обвинители се съдържат доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Д. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС.

Касационната инстанция се солидаризира с изводите на АС – Варна по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия П. Д.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от частните обвинители основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез увеличаване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Размерът на отмереното от ОС – Варна и потвърдено от апелативната инстанция наказание – три години лишаване от свобода, намалено след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК на 2 години – е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказателната отговорност на подсъдимия Д. е индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 НК към минималния размер на предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК санкционни рамки, като адекватно е отчетено значението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът е съобразил и законодателната промяна в чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, с ДВ, бр. 67 от 2023 г., като на основание чл. 2, ал. 2 НК е приел, че действалият към момента на извършване на деянието закон е по-благоприятен, доколкото е предвиждал по-нисък минимум от 2 години лишаване от свобода.

Задълженията на въззивната инстанция по установяване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства са изпълнени отговорно, като тези релевантни факти са разкрити изчерпателно, в обем, необходим и достатъчен за правилната индивидуализация на наказанието. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на АС – Варна с въззивната жалба на частните обвинители възражения са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите на въззивното решение съображения – л. 28 гръб и л. 29 от въззивното дело, е видно, че всички оплаквания на частните обвинители са били мотивирано и внимателното обсъдени. Всъщност залегналите в касационната жалба на частните обвинители доводи изцяло преповтарят получилите обстоен отговор с въззивното решение възражения от въззивната жалба. След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на заместване от касационната инстанция.

Касационната инстанция не възприема и доводите, посочени в подкрепа на тезата за необходимост от увеличаване на срока на наказанието лишаване от свобода, във връзка с подценяване от въззивната инстанция на значението на данните за предишни административни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред. От залегналите на л. 29 от въззивното решение съображения е видно, че това оплакване на частните обвинители е било обсъдено внимателно и задълбочено, като законосъобразно е прието, че това обстоятелство завишава обществената опасност на извършеното от Д.. Същевременно, Апелативният съд е аргументирал, че макар формално многобройни, извършените от подсъдимия П. Д. административни нарушения на правилата за движение по относителната си тежест и значение, а и с оглед дългия период от повече от 13 години, не могат да обосноват извод за значителната му опасност като участник в движението и да аргументират определяне на наказанието в завишен размер, както се настоява от частните обвинители.

Законосъобразни са и доводите на въззивната инстанция, че в случая се касае за едно нарушение на правилата за движение по пътищата, свързано с неправилно изпреварване; че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, изразено съжаление, трудова заетост, добрите данни за личността и семейното положение, както и наличието само на едно отегчаващо обстоятелство – предишни административни наказания за нарушения на ЗДвП; че всички данни по делото не характеризират деянието и дееца като отличаващи се с висока степен на обществена опасност.

Неоснователни са релевираните от повереника на частните обвинители доводи в подкрепа на тезата за увеличаване на наказанието лишаване от свобода и неприложимост на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, поради завишената обществена опасност на престъпленията по транспорта и с оглед постигане на целите на генералната превенция. Всички факти, очертаващи конкретната обществена опасност на деянието и на извършителя, са били отчетени от АС – Варна при индивидуализацията на наказанието. При осъществяване на цялостната дейност по индивидуализация на наказанието се отчита не само общата обществена опасност на престъпленията от определен вид, а също и специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Надценяването на значението на генералната превенция води до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, което е несъвместимо с принципа за справедливост на наказанието. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява посредством справедливостта му, а не с несъразмерна репресия спрямо подсъдимия. Наказанието за подсъдимия П. Д. е определено при отчитане на значението на всеки един фактор индивидуализиращ обществената опасност на деянието и дееца, като законосъобразно е даден превес на смекчаващите обстоятелства и е приложен института на условното осъждане.

Неоснователно в този контекст е искането на повереника за допълнително увеличаване на кумулативното наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство. АС – Варна е изложил убедителни съображения за размера на допълнителното наказание, като е съобразил в това отношение както обществената опасност на подсъдимия като водач на моторни превозни средства, така и тежестта на конкретното престъпно деяние.

При тези съображения ВКС приема, че определените на подсъдимия Д. наказания от две години лишаване от свобода и две години лишаване от право да управлява моторно превозно средство, са справедливи, отговарят на установения превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства и пълноценно ще постигнат целите на наказанието – да се поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото.

Основателно е направеното искане от повереника на частните обвинители за присъждане на направените в касационната инстанция разноски, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати сумата от 1500 лева, представляваща направени разноски от частните обвинители за възнаграждение на повереника – надлежно удостоверено с представения договор за правна помощ – л. 25 от касационното дело.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – Варна по в. н.о. х.д. № 90/2024 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 5.07.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 90/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателно отделение, 1. състав.

ОСЪЖДА П. И. Д. да заплати на Н. Е., З. Е. и Х. Е. сумата от 1500 лева, представляваща разноски за повереник в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.