Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г. ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 3528 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Б. А., чрез процесуален представител адв. Д. М., срещу Решение № 7170 от 01.12.2021 г., постановено по адм. дело № 10342/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против Решение № Ц 2153-21-46/01.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София и потвърденото с него разпореждане [номер]/41/05.06.2020 г. на ръководител по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – София-град относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № Ц 2113-21-1009/22.05.2020 г., на основание чл. 69б, ал. 2 КСО. Наведените в жалбата доводи относно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр.1 и пр.3 АПК. Релевирани са възражения относно обективираните в първоинстанционното решение изводи досежно липсата на предпоставките, установени в нормата на чл. 69б, ал.2 КСО, в резултат на незачитане на втора категория труд на жалбоподателя за периода от 01.01.2000 г. до 01.12.2007 г.; от 15.12.2008 . до 20.04.2010 и от 20.04.2010 г. до 20.05.2010 г. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт от пенсионния орган. Претендира се присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, чрез процесуален представител юрисконсулт Медарова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Счита изводите досежно законосъобразността на административния акт за необосновани и неправилни, поради което дава предложение за отмяна на оспореното решение, както и на обжалвания административен акт.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № Ц 2153-21-46/01.09.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/41/05.06.2020 г. на ръководител по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – София-град, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. А. по заявление с вх. № 2113-21-1009/22.05.2020 г. Изложени са мотиви, съобразно които към датата на заявлението и към датата на постановяване на разпореждането не е изпълнено условието за наличие на осигурителен стаж 15 години от втора категория труд. На лицето е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд – 09г., 96м., 25д.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, включително писмо от „Кремиковци“ АД ( в несъстоятелност ) с изх. № 3300-36 от 20.08.2020 г., първоинстанционният съд приема, че през периода 22.07.1996 г. до 01.06.2005 г. Б. А. е изпълнявала функциите и дейностите като „контрольор по качество“ - ЗГВ - 1 на работно място – Участък „Експедиция“ – стан 250 и адюстаж на стан 950 / 500 /. За времето от 01.06.2005 г. до 01.12.2007 г. и от 15.12.2008 г. до 20.04.2010 г. същата е полагала труд, като контрольор по качество на работно място ЗГВ – 2 – Пулт за управление № 6 – моталки. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд намира, че жалбоподателката не е работила в самостоятелно обособени цехове, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи и други предприятия, реализиращи такава дейност и в такива за горещо ковашко – пресово производство и изтегляне на метали по горещ способ. Предвид горното е обоснован решаващ мотив относно липсата на предпоставките за категоризиране на положения от Б. А. труд след 2000г. в „Кремиковци“ АД от втора категория по чл.2, т.6, б.“в“ от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), поради което правилно стажът за спорния период е зачетен от трета категория труд, съгласно чл. 3 НКТП.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Спорът по делото е свързан с категорията труд, положен от жалбоподателя в периода от 01.01.2000 г. до 20.05.2010 г. при осигурител „Кремиковци“ АД и Независима лаборатория за анализи като „контрольор по качеството“ и „инспектор по качеството“, като касаторът претендира същият да бъде признат при условията на втора категория труд, а от страна на ответника е зачетен като такъв от трета категория.

Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции.

Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др.

Съгласно удостоверение образец УП-3 № 4895/19.08.2010 г., издаден от „Кремиковци“ АД се установява, че през спорния период жалбоподателката е работила на длъжност „контрольор по качеството“ в „Кремиковци“ АД.

Според чл. 2, т. 4 НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно – технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите, без включените в чл. 1, т. 7. Цитираната разпоредба следва да бъде съобразена с оглед на Инструкция № 13 от 31.10.2000 г., която определя обхвата на НКТП и изискванията за категоризиране на труда. В чл. 9, ал. 8 и ал. 9 на Инструкцията е конкретизиран персоналният й обхват - по т. 4 - работниците (без обхванатите с т. 7 на чл. 1 от наредбата), инженернотехническите специалисти и ръководните специалисти до ръководител на цех включително в обособените цехове и звена, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи, в машиностроителните предприятия, ремонтните заводи и всички други предприятия, реализиращи такава дейност. Предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ. Според чл. 9, ал. 9 от Инструкцията правоимащи са работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително от самостоятелно обособени цехове (звена), осъществяващи горещо ковашко-пресово производство и изтегляне на метали по горещ способ. Не се обхващат работници, осъществяващи работи по коване или пресоване на горещ метал извън състава на специализирани цехове и звена.

След тълкуване на посочените норми се налага изводът, че в персоналния обхват на чл. 2, ал. 4 НКТП попадат работници, които полагат труд при пластична обработка на металите, но само в обособени цехове и звена на предприятия, които са обявени в списъка на ТП на НОИ и такива работещи в самостоятелно обособени цехове, осъществяващи горещо ковашко – пресово производство и изтегляне на метали по горещ способ.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не е работила в самостоятелно обособени цехове, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи и други предприятия, реализиращи такава дейност, и в такива за горещо ковашко-пресово производство и изтегляне на метали по горещ способ, поради което по отношение на същата не е приложима втората хипотеза на чл. 2, ал. 4 НКТП.

В обявения в НОИ списък на предприятията, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите по чл. 2, ал. 4 от НКТП, от „Кремиковци“ АД са включени цех „Стан - 250“ и цех „Стан – 950/50“, където жалбоподателката е работила от 22.07.1996 г. до 01.06.2005 г. Досежно цех „Стан - 250“ е уточнено, че участък „Експедиция“ е изключен от обхвата на горната дейност, а именно в него жалбоподателката е полагала труд, съгласно писмо с изх. № 3300-36 от 20.08.2020 г. на „Кремиковци“ АД, което я изключва от персоналния обхват на разпоредбата. Съгласно писмото жалбоподателката е работила в обособено складово помещение извън цеха – адюстаж, при подготовка на материала за експедиция. Това работно място също не е свързано с производство, леене и пластина обработка на металите, по смисъла на чл. 2, ал. 4 НКТП.

За периода 01.06.2005 г. до 01.12.2007 г. и от 15.12.2008 г. до 20.04.2010 г. Б. А. е работила в ЗГВ – 2, пулт за управление № 6 – моталки, което изключва трудът и за тези периоди да бъде категоризиран по чл. 2, ал. 4 от наредбата, тъй като от „Кремиковци“ АД, Завод за горещо валцуване – 2 в обхвата по списъка е включен само цех „Стан - 1700“.

В контекста на изложеното първоинстанционният съд правилно приема, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст оспорващата не отговаря на изискванията, установени в чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

Предвид изложеното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател Б. А. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – София-град съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7170 от 01.12.2021 г., постановено по адм. дело № 10342/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Б. А. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ