ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 798

гр. София, 19.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от М. И. Касационно гражданско дело № 20248002103117 по описа за 2024 година

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Ян Де Р. Л. Б. ЕООД, гр. Севлиево срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр. д. №143/24 г. и по допускане на обжалването. С обжалванато въззивно решение са уважени предявените от В. К. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „шофьор на товарен автомобил“, наложено със заповеди от 23.03.23 г. и 18.04.23 г. за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивно решение. Решението по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, а мотивираното с тази цена възражение на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно.

За допускане на обжалването касаторът се позовава чл. 280, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК – недопустимост на въззивното решение, поради произнасянето на съда по ненаправено искане. Сочи, че въззивният съд е отменил и заповедта от 23.03.23 г., която не е оспорена с исковата молба, твърдения за нейни пороци не са изложени от ищеца, нито е направено искане за отмяната й. Във връзка с оплакването за вероятна недопустимост на въззивното решение касаторът намира, че в противоречие с практика на ВКС – р. по гр. д. №2596/22 г. и р. по гр. д. №3135/20 г. на четвърто г. о., е разрешен от въззивния съд правният въпрос: Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на незаявено от ищеца основание?

В контекста на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ поставя правния въпрос: Необходимо ли е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е с изричен диспозитив относно самото наказание или е достатъчно с оглед на изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ заповедта да съдържа вида наказание и законовия текст, въз основа на който се налага?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е отмяна на извършеното уволнение – в случая то е поради наложеното дисциплинарно наказание. Съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че работодателят може да издаде две заповеди: едната за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, а другата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – без предизвестие. Втората заповед има само декларативно действие като съдът следва да преценява законността на дисциплинарното наказание уволнение към момента на връчване на заповедта за налагането му и според основанията, заявени в исковата молба.В случая въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че уволнението на ищеца със Заповед № 1685 от 18.04.2023 г., издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ е незаконно, извършено в нарушение на процесуалните правила – чл. 195, ал. 1 КТ. В първоначално издадената Заповед № 106/23.03.2023 г. не е посочен вида на наложеното наказание, а в последващата заповед № 1685/ 18.04.2023 г. не е посочено, че тя се издава въз основа на вече наложено дисциплинарно уволнение със Заповед № 106/23.03.2023 г. Нарушен е и чл. 195, ал. 3 от КТ - трудовото правоотношение е прекратено, считано от дата, различна от датата на налагане на дисциплинарното наказание.

При така приетото от въззивния съд не са налице основания за допускане на касационното обжалване във връзка с оплакването за вероятна недопустимост на въззивното решение и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с първия от поставените въпроси. В практиката на ВКС – р. по гр. д. №4935/15 г. на четвърто г. о. и цитираното от касатора р. по гр. д. №2596/22 г. на четвърто г. о., е прието, че когато работодателят е издал две заповеди / една за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и втора за прекратяване на тр. правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“/ работникът не следва да предявява отделни искове срещу двете заповеди, а един иск за отмяна на уволнението като незаконно на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Двете заповеди на работодателя не подлежат на самостоятелна преценка по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за законност на уволнението. Съдът преценява законността на дисциплинарното наказание уволнение към момента на връчване на заповедта за налагането му и според основанията, заявени в исковата молба..

В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани / р. по гр. д. №1321/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/. След обсъждане на твърденията и доводите и на двете страни/ в отговора на исковата молба и след това по делото ответникът последователно е твърдял, че е наложил дисциплинарното уволнение със заповед от 23.03.23 г., която е представил/ и при съобразяване на съдържанието на визираната в исковата молба заповед от 18.04.23 г., в която е посочено, че се издава „на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка със заповед за налагане на дисциплинарно наказание“ въззивният съд е приел, че наказанието е наложено със заповед от 23.03.23 г. и е преценил нейната законност на основанията за оспорването й, посочени в исковата молба.

Императивно необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение е изяснено в практиката на ВКС. В заповедта следва да се съдържа разбираемо за работника изявление на работодателя, че му налага конкретно по вид дисциплинарно наказание, въз основа на цитиран законов текст / т. е. работникът следва да узнае дали и с какво наказание е наказан/, като се изложат данни за нарушителя, нарушението и кога е извършено / р. по гр. д. №4502/23 г. на четвърто г. о. и посочените в него други решения на ВКС/. В случая въззивният съд е изложил съображения, че заповедта от 23.03.23 г. не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – не съдържа изричното изявление на работодателя за упражняване на потестативното му право да наложи дисциплинарно уволнение на работника като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с него. Затова не е налице осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория поставен правен въпрос.

Сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не се установяват, затова касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответника по жалба В. К. следва да се присъдят поисканите с молба от 4.02.25 г. деловодни разноски в размер на 600 лв., за адвокатско възнаграждение, чието извършване е удостоверено с приложения договор за правна помощ / ТР №6/13 г. ОСГТК/.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр. д. №143/24 г. от 7.05.24 г.

ОСЪЖДА „Ян Де Р. Л. Б. ЕООД да заплати на В. К. К. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 600 / шестотин / лв., за адв. в.ие.

Определението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________