ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1039/07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 229 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Л. А. и Б. Б. З., чрез адв. Д. З. от САК, с надлежно учредена представителна власт, срещу определение № 668/08.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 496/2025 г. по описа на Апелативен съд-В., ІІ с-в, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство по ДП № 218/2024 г. на РУ-О. при ОД на МВР-Търговище с влязъл в сила акт.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като фактът на установяване от гражданския съд, че е висящо досъдебно производство, не представлява самостоятелно основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (сочи в този смисъл практика на ВКС). Счита, че все още не е образувано съдебно наказателно производство, поради което не е приложимо уредното в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК основание за спиране на исковото производство - досъдебното производство не обуславя правилното решаване на предявения пред съда гражданскоправен спор.

Ответникът по частната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага правни съображения за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК образуваното въз основа на предявените кумулативно активно субективно съединени преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ дело до приключване на наказателното производство по ДП № 218/2024 г. на РУ-О. при ОД на МВР-Търговище с влязъл в сила акт. За да обоснове своя съдебен акт, апелативният съд е изяснил, че исковото производство трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за решаване на гражданскоправния спор. Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, причинил увреждащото ПТП (по въпросите за авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца съгласно чл. 300 ГПК), изходът на наказателното производство срещу водача, който се твърди, че е извършил процесното вредоносно противоправно деяние, е от значение за правилното решаване на спора по чл. 432, ал. 1 КЗ. Извън основанията по чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд не притежава правомощия инцидентно да установява факта на престъпното деяние при разглеждане на иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди от това деяние. Тъй като фактът на престъпното деяние е от значение за правилното решаване на гражданския спор, следва исковото производство да бъде спряно, за да бъде съобразено решението на гражданския съд с евентуално постановена присъда срещу лицето, което се твърди, че е делинквент. Въззивният съд е приел за установено, че съществува пълно тъждество между деянието, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство (привлечен е като обвиняем), и лицето, което се твърди в исковата молба да е извършило вредоносното противоправно действие, като тези правнорелевантни факти са предмет на доказване по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което исковото производство следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (посочва практика на ВКС в този смисъл).

Разгледана по същество, чатната жалба се явява неоснователна.

Съгласно казуалната практика на ВКС, вкл. и тази, която е цитирана в обжалваното определение, и съобразно задължителната практика, формирана с тълкувателните разяснения по т. 2 от ТР № 5/5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, до приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре на основание чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.), който е идентичен с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефектът от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание (по чл. 78а НК), актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта (чл. 303 ГПК), вкл. за всички съставомерни признаци от изпълнителното деяние на съответното престъпление.

Следователно, присъдата на съда по наказателното дело би имала обвързващо значение за гражданския съд, разглеждащ последиците от престъпното деяние - относно всички негови съставомерни признаци, вкл. и относно оспорения в отговора на искова молба по настоящото исково производство от ответния застраховател механизъм (динамика) на процесното ПТП.

Установява се, че ответникът е обжалвал първоинстанционното решение изцяло – в частта, в която са уважени предявените кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като един от правните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт е обоснован с недоказаността на причинно-следствената връзка между противоправността на деянието и настъпилите вредоносни последици – смъртта на родственика на ищците. В този смисъл, пред въззивния съд остава спорен основен правопораждащ предявените субективни материални права юридически факт, включен в деликтния фактически състав – причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат (твърди се, че смъртта е настъпила не вследствие на процесното ПТП, а поради неправилно проведено лечение, което прекъсва необходимата казуална връзка между деянието и смъртта на пострадалия). От отговора с вх. № 8660/03.12.2025 г., адресиран от зам. окръжния прокурор на ОП-Търговище до Апелативен съд-В., се изяснява, че срещу Д. П. А. (лицето, което се твърди в исковата молба, че е причинило процесния вредоносен резултат) е образувано ДП № 218/2024 г. по описа на РУ-О. при ОД на МВР-Търговище за разследване на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като Д. П. А. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с чл. ал. 3, б. „б“, предл. 1, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК - към момента досъдебното производство не е приключило. Към това писмо е приложен официално заверен препис от постановление от 10.03.2025 г. за привличане на Д. П. А. като обвиняем за извършване на по-горе описаното престъпление по транспорта.

Следователно, както законосъобразно е приел апелативният съд, установява се по делото пълен субективен и обективен идентитет между описаното в исковата молба противоправно деяние и престъплението, за чието извършване е привлечена като обвиняема Д. П. А. - лицето, което се твърди, че е причинило по непредпазливост като водач на процесното МПС смъртта на родственика на ищците. В този смисъл, установено е престъпно обстоятелство от значение за изхода на гражданскоправния спор, което не може самостоятелно да бъде изследвано от гражданския съд.

При така приетите за изяснени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав счита, че е възникнало процесуалното основание за спиране на настоящото исково производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което обжалваното определение – като правилно, трябва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:ПОТВЪРЖДАВА определение № 668/08.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 496/2025 г. по описа на Апелативен съд-В., ІІ с-в, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство по ДП № 218/2024 г. на РУ-О. при ОД на МВР-Търговище с влязъл в сила акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.