ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850

Гр. София, 14.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч. т. д. № 264/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Н. И. Г. в качеството му на ЕТ „Ник – 69 – Н. Г.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 3208 от 02.12.2024 г. по т. д. № 2554/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, I т. о., с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на едноличния търговец срещу решение № 494 от 03.06.2024 г. по в. гр. д. № 1573/2023 г. на Окръжен съд – Бургас.

Частният жалбоподател излага доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли то да бъде отменено. Твърди, че предмет на производството са обективно съединени искове за реално изпълнение на задължение за заплащане на наемна цена и консумативи за ползване на недвижим имот по договор за наем (чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД), както и иск за връщане на наетия имот (чл. 233, ал. 1 ЗЗД), които искове са разгледани на две инстанции като граждански спор и е недопустимо въпросът относно търговския характер на спора да се повдига едва от ВКС. Счита, че процесният договор за наем не е търговска сделка (не са издавани фактури, не е начисляван ДДС), поради което ограничението за достъп до касация по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на иска за търговски дела не е...