ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1869

гр. София, 09.04. 2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

[Фирма 1], Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 395/2026г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, изр. 1, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. З. против определение № 12471 от 09.08.2024г. по в. гр. дело № 2324/2024г. на Софийскя градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на З. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение въззивно решение от 29.04.2024г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното определение и се иска отмяната му. Сочи се, че неправилно съдът присъдил юрисконсултско възнаграждение без да съобрази, че: процесуалният представител на ответника – Прокуратурата на РБ не е осъществил компетентна защита и че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не препраща изрично към НЗПрП.

Насрещната страна – Прокуратурата на Р. Б. чрез процесуалния си представител гл. експерт-юрисконсулт Цв.М., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира същата за неоснователна по следните съображения:

С решение № 2604/29.04.2024г. по в. гр. дело № 2324/2024г., състав на СГС е потвърдил обжалваното пред него от Е. З. решение № 17121/23.10.2023г. по гр. д.№ 62421/2022г. на СРС, 173 състав, за отхвърляне на предявените от З. против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК. Предвид постановения резултат, съдът е осъдил З. да плати на Прокуратурата на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева. С процесуално допустима молба З. е поискала, на основание чл. 248 ГПК, изменение на решението в частта, с която в нейна тежест е възложено плащането на юрк. в.ие. С атакуваното пред ВКС определение, въззивният състав на СГС е оставил молбата без уважение, като е изложил съображения, че след като е съдебно призната неоснователността на въззивната жалба на И. З., въззиваемата страна - Прокуратурата на РБ, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП има право на юрисконсултско възнаграждение. За неоснователно е немарил възражението за недобросъвестно или некомпетентно извършена правна защита от юрисконсулта-пълномощник на въззвиваемия, по смисъла на чл. 37, ал. 2 ЗПП, за да бъде лишен от възнаграждение. Съобразил е, че юрисконсултът е проявил достатъчно активно процесуално участие пред въззивна инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 37, ал. 1 ЗПрП, към който препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 23, т. 4 НЗПрП и при отчитане на известната фактическа сложност на спора, въззивният съд е приела, че определеното възнаграждение в размер 100 лева е малко над нормативния минимум и не следва да се намалява.

Определението на СГС е правилно, тъй като е съобразено със закона и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение е уредено в нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, който предвижда, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт; необходимо е представяне на пълномощно; присъждането на юрисконсултско възнаграждение следва да е своевременно поискано от страната; не е необходимо да бъдат представяни доказателства за реално плащане на юрисконсултско възнаграждение (определение № 50005/ 07.02.2023г. по ч. гр. д. № 2517/2022 г. на IV ГО на ВКС). Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, според който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерски съвет по предложение на НБПП. Въз основа на чл. 37 ЗПрП с ПМС № 4/06.01.2006г. е приета Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), като в чл. 23, т. 4 (в приложимата редакция от ДВ бр. 74/2021г.) е посочено, че за защита по граждански дела за други неоценяеми искове възнаграждението е от 80 до 180 лева. Несъмнено ответникът Прокуратурата на РБ е юридическо лице (чл. 137 ЗСВ) и може да бъде представляван от юрисконсулт, какъвто в случая е бил упълномощен. Юрисконсултът е осъществил процесуално представителство чрез депозиране отговор на въззивната жалба, с който е поискал и присъждане на юрк. в.ие, присъствал е в откритото съдебно заседание, като е изложил съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Размерът на присъденото от въззивния съд юрк. в.ие не надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 ЗПрП и същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита. Липсват данни, които да обосновават извод, че работата на юрисконсулта е изпълнена недобросъвестно или некомпетентно, в каквато хипотеза съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПрП заплащането може да бъде отказано, като не могат да бъдат споделени оценките на жалбоподателката за некомпетентно извършени процесуални действия от страна на упълномощения юрисконсулт.

С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което атакуваният с нея съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12471 от 09.08.2024г. по в. гр. дело № 2324/2024г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: