Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

гр.София, 26 март 2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. Г. ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора от ВП Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №883/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от повереника на частните обвинители Х. В. Ж., Г. В. Х., Х. В. Х., Р. В. Я. и Я. В. Х. – адв. А. Б., срещу решение № 101 от 18.06.2024г., постановено по внохд № 114/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

С присъда № 2 от 19.01.2024г., постановена по нохд № 1241/2023г. по описа на Окръжен съд – С. З. подсъдимият Г. А. М. е признат за виновен в това, че на 15.02.2021г. в [населено място], обл. /област/, на път /път/, [населено място] – [населено място], в района на км. /км/, при управление на МПС – лек автомобил, марка /марка/, модел /модел/, с рег. [рег. номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – като водач на МПС е управлявал превозното средство с превишена скорост от 102 км/ч., като при избиране на скоростта на движение е нарушил въведената забрана и е превишил стойността на скоростта в км/ч, максимално разрешена за пътно превозно средство от категория „В“ при движение в населено място – 50 км/ч, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Х. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия Г. А. М. е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

По подадена въззивна жалба от повереника на частните обвинители Х. В. Ж., Г. В. Х., Х. В. Х., Р. В. Я. и Я. В. Х. – адв. Б., с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. М. наказание, е образувано внохд № 114/2024г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С решение № 101 от 18.06.2024г., постановено по това дело, първоинстанционната присъда е потвърдена.

В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от адв. А. Б. – повереник на частните обвинители Х. В. Ж., Г. В. Х., Х. В. Х., Р. В. Я. и Я. В. Х., е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че наложеното на подсъдимия М. наказание трябва да бъде по-тежко, като се вземат предвид събраните по делото доказателства, процесуалното му поведение, допуснатите груби нарушения на ЗДвП, особеностите на конкретното деяние и изключително тежкия вредоносен резултат. Сочи се, че макар Пловдивски апелативен съд правилно да е отчел нарушенията на подсъдимия в качеството му на водач на МПС като отегчаващи отговорността обстоятелства, неправилно е приел, че относителната им тежест не може да повлияе при определяне на вида и размера на наказанието. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил като отегчаващи вината обстоятелства изключително високата скорост при осъществяване на ПТП – надвишаваща повече от два пъти разрешената такава, обстоятелството, че произшествието е настъпило в населено място и тежките травматични увреждания, причинени на пострадалия вследствие на удара. Посочва се, че не са отчетени в пълнота отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и че с така наложеното в минимален размер наказание не могат да бъдат постигнати предвидените в чл. 36 от НК цели. Касаторът намира за справедливо в конкретния случай наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, с пропорционално увеличаване на наказанието по чл. 343г от НК, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Прави се искане да бъде отменен обжалваният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и на наказанието лишаване от право, с приложение на чл. 49, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция не участват жалбоподателите частни обвинители Х. В. Ж., Х. В. Х., Р. В. Я. и Я. В. Х.. Явява се частният обвинител и жалбоподател Г. В. Х..

Петимата касационни жалбоподатели се представляват от повереника си – адв. А. Б..

Адв. Б. поддържа касационната жалба, развитите в нея съображения и направеното искане. Намира, че с така наложеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Обвързва несправедливостта на наказанието по настоящото дело и със завишената тежест в сравнение с него на предвидените административни санкции за допуснатото от подсъдимия нарушение на Закона за движението по пътищата. Счита, че при налагане на наказанието следва да има баланс между това то да не бъде репресия за извършителя, но и да удовлетворява частното обвинение. Поддържа искането за отмяна на решението на Апелативен съд – Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за увеличаване на размера на наложените наказания, като при кумулативното наказание по чл. 343г от НК бъде приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК.

Частните обвинители К. Х. П. и И. Х. Я., както и повереникът им адвокат П. П., редовно призовани, не се явяват в откритото съдебно заседание.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Г. М. – адв. Е. Ж., изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на частните обвинители и моли за оставяне на въззивното решение в сила, с мотиви, че наложеното от Апелативен съд – Пловдив наказание е определено правилно и законосъобразно, при отчитане на всички релевантни за индивидуализацията му обстоятелства.

Представителят на ВП намира доводите в касационната жалба, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание, за несподеляеми. Счита, че драстичното превишаване на скоростта е отчетено от съда, но правилно е преценено, че не притежава относителната тежест, която му се придава от частното обвинение. Намира, че получените от пострадалия множеството травми се поглъщат от настъпилия съставомерен резултат – смъртта на В. Т.. Солидаризира се с оценката на съда за безспорното правно значение на установените смекчаващи отговорността обстоятелства. Приема, че са анализирани правилно всички имащи значение за размера на наказанието факти и моли за оставяне на въззивното решение в сила.

Подсъдимият Г. М. не взема участие в съдебното заседание пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба от адв. А. Б. – повереник на частните обвинители Х. В. Ж., Г. В. Х., Х. В. Х., Р. В. Я. и Я. В. Х., е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената касационна проверка се констатира, че заявеното с жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, не е налице.

Оплакването на повереника на частните обвинители, че наложеното наказание е твърде ниско, предвид събраните по делото доказателства, процесуалното поведение на подсъдимия, допуснатите груби нарушения на ЗДвП, особеностите на конкретното деяние и изключително тежкия вредоносен резултат, е неоснователно. След внимателния преглед на материалите по делото се установи, че подсъдимият е имал безукорно процесуално поведение в хода на наказателното производство. Това поведение (оказаното пълно съдействие на разследващия орган за разкриване на обективната истина; признанието на вината извън процедурата на чл. 371, т. 2 от НПК) правилно е ценено в съвкупността на смекчаващите обстоятелства, тъй като то сочи на положителна характеристика на личността на дееца. Допуснатото от него нарушение на Закона за движението по пътищата, което е прието да е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, е само едно – по чл. 21, ал. 1 от цитирания специален закон, а конкретното деяние и настъпилия съставомерен резултат не се отличават с по-голяма обществена опасност, съответно тежест, в сравнение с обичайните деяния с такава правна квалификация, за да доведат до утежняване на наложената санкция.

Действително подсъдимият е управлявал МПС със скорост 102 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч в населено място, с което значително е нарушил режима на скоростта, но това не следва да се цени допълнително като отегчаващо вината обстоятелство и да оказва съществено влияние при определяне на наказанието и в този смисъл не съставлява основание за неговото увеличаване нито за отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Възражението в касационната жалба, че като отегчаващо обстоятелство следва да се третират тежките травми, нанесени на пострадалия вследствие на удара, е несъстоятелно. Конкретно нанесените анатомични увреждания не могат да се отчитат като отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото се поглъщат от настъпилия съставомерен резултат – а именно смъртта на пострадалия Т., за който резултат е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М..

Следва да се има предвид, че в мотивите на атакувания съдебен акт правилно са откроени смекчаващите вината обстоятелства, и се съдържа законосъобразен извод за техния превес над единственото и вярно отчетено за първи път от апелативния съд отегчаващо вината обстоятелство, а именно допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП, описани в справката за нарушител/водач – л. 84-85, т. І от ДП. Вярна е преценката на Пловдивския апелативен съд, че макар нарушенията на подсъдимия М. като водач на МПС да следва да се ценят като отегчаващо отговорността му обстоятелство, предвид давността на по-голямата част от тях и същността им, относителната тежест на това отегчаващо обстоятелство не трябва да оказва влияние при индивидуализацията на наказанието. Възражението на касатора в тази насока също е неоснователно.

Въззивният съд внимателно е анализирал всички смекчаващи вината обстоятелства, обсъдени и от първоинстанционния съд – чистото съдебно минало на подсъдимия М.; оказаното пълно съдействие за разкриване на обективната истина; заявената критичност и съжаление за извършеното деяние; направеното признание извън признаването на фактите в процедурата на чл. 371, т. 2 от НПК; добрите му характеристични данни; трудовата му ангажираност; участието му в множество общественополезни инициативи и дейности с безвъзмезден и благотворителен характер; семейната му ангажираност; съобщаването за произшествието. Не е убягнало от вниманието на инстанционните съдилища и неправомерното поведение на пострадалия В. Т., в резултат на което е налице съществено съпричиняване на престъпния резултат.

Въпреки, че е приел жалбата, с която е сезиран за бланкетна, въззивният съд е изследвал всички факти, имащи значение за индивидуализацията на отговорността на подсъдимия. Стигнал е до законосъобразния извод за липса на основание да бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание и правилно е потвърдил определената от първоинстанционния съд санкция, съобразно правилото на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и с приложение на редукцията по чл. 58а от НК.

Законосъобразно е и решението да бъде приложен чл. 66 от НК, тъй като при преценката за приложението му се отдава приоритет на индивидуалната превенция, а данните за личността на подсъдимия и всички смекчаващи вината обстоятелства като цяло водят до извода, че целите на наказанието и поправянето на дееца биха били постигнати и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

При съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства за личността на подсъдимия и характеристиките на деянието, в светлината на определяне на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, ВКС счита, че наказанието на подсъдимия М. е справедливо отмерено, съответно на извършеното, и чрез него могат да бъдат постигнати всички цели, предвидени в чл. 36 от НК.

По изложените съображения касационната инстанция намери, че релевираното касационно основание не е допуснато и подадената касационна жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 101 от 18.06.2024г., постановено по внохд № 114/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.