РЕШЕНИЕ

№ 274

гр.София, 11 юни 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и седми май през две хиляди двайсет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

К. К.

при секретаря ….. Н. П. ……….…………….…и с участието на прокурора…………....К. С. …….. изслуша докладваното от съдия …………….. ….КАЛПАКЧИЕВ .…... к. н.д. № … 338... по описа за ... 2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Я. – защитник на подсъдимия А. Т. против решение № 13 от 3.02.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 265/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. НО, 1. наказателен състав.

С касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че наложените от въззивния съд наказания на неговия подзащитен са явно несправедливи, като счита: че въззивният съд не е анализирал в достатъчна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като е придал необоснован превес на отегчаващите обстоятелства, които същевременно са оценени от съдебния състав като такива с относително невисока тежест; че Апелативният съд не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство формата на вината, с която е извършено деянието, а именно несъзнавана непредпазливост; че съдът неоснователно е оценил като завишаващи обществената опасност на деянието нарушението на чл. 16, ал. 1 ЗДвП и превишаването на скоростта, без да вземе предвид, че разликата с граничната скорост за преодоляване на завоя, е незначителна; че съдът не е взел отношение по възражението на защитата във връзка с наложеното на подсъдимия административно наказание на подсъдимия, което не било свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата, доколкото се отнася до липса на задължителната застраховка гражданска отговорност; че съдът не е оценил качествата на подсъдимия като добросъвестен водач на моторно превозно средство, който не е наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП; че изясненият механизъм на пътнотранспортното произшествие не разкрива допуснатото от подсъдимия нарушение да е извършено по начин, който да бъде оценяван в негативен план, извън значението му на съставомерен признак; че ниската обществена опасност на подсъдимия и постигането на целите на личната превенция, налагат определянето на наказанието под средния размер и при приложение на нормата на чл. 66, ал. 1 НК.

С жалбата се отправя искане за изменение на въззивното решение като се намали наложеното наказание и се приложи чл. 66, ал. 1 НК.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия А. Т. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че неправилно Апелативният съд е приел за отегчаващо обстоятелство наложеното на подсъдимия административно наказание по ЗДвП, тъй като то няма връзка с пътната безопасност; че въззивният съд не е обсъдил формата на вината – несъзнавана непредпазливост, в аспект смекчаване на отговорността на извършителя; че съдът не е оценил в позитивен за подсъдимия план обстоятелството, че е превишил само с 3 км/ч критичната скорост за преодоляване на завоя от 115 км/ч; че съдът е отдал приоритет на генералната пред личната превенция на наказанието, което е довело до незаконосъобразно завишаване на наказателната репресия. Защитникът отправя искане за постановяване на решение, с което да се намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се приложи нормата на чл. 66, ал. 1 НК.

В съдебните прения пред ВКС поверениците на частните обвинители А. А., Д. Г. и Б. А. пледират за постановява на решение, с което да се остави в сила съдебния акт на Апелативен съд – В. Т. Повереникът адвокат К. счита, че въззивният съд е изложил подробни мотиви при определяне на наказанието, като е направил строга диференциация на отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства; че завишеното от Апелативния съд наказание от четири години лишаване от свобода отговаря на тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата и на причинения тежък резултат; че подсъдимият е изразил съжаление за извършеното едва в съдебната фаза на процеса. Повереникът адвокат Й. изразява становище за справедливост на определеното наказание и за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Повереникът на частния обвинител И. П. – адвокат М. поддържа, че касационната жалба на защитника на подсъдимия следва бъде оставена без уважение, а решението на Апелативния съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия. Според прокурора въпросът за размера на наказателната отговорност и режима на изтърпяване на основното наказание е анализиран и осмислен в максимална дълбочина от въззивната инстанция; въззивният съд не е допуснал пропуски и нарушения при установяване на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият А. Т. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото се; заявява, че уважава българските закони и моли да му бъде даден шанс.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 11 от 27.05.2024 г. по н. о.х. д. № 144/2024 г. Великотърновският окръжен съд, НО признал подсъдимия А. Т. за виновен в това на, че 26.05.2023 г., на път /път/, км /км/, [населено място] – [населено място], при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на А. А., тежка телесна повреда на И. П. и средна телесна повреда на Г. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 5 вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2 и б.„в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от пет години. На основание чл. 343г съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски: да заплати 6656.50 лева в полза на ОП – В. Т. 5 лева в полза на ОС В. Т. за служебно издаване на изпълнителен лист; 2000 лева в полза на частния обвинител И. П. за направените разноски за повереник.

По жалба на частните обвинители А. А., действаща лично и в качеството си на настойник на поставената под пълно запрещение Д. Г. и на частния обвинител Б. Г., чрез поверениците адвокат К. и адвокат Й., по жалба на частния обвинител А. А. и по жалба на частния обвинител И. П., чрез повереника адвокат М., пред Великотърновския апелативен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 265/2024 г., приключило с решение № 13 от 3.02.2025 г., с което на основание 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 338 НПК въззивният съд изменил първоинстанционната присъда като оправдал подсъдимият да е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; увеличил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А. Т. от три на четири години, отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК спрямо него и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието; на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан от прокурора по чл. 64, ал. 2 НПК и времето, през което е бил с наложена мярка за неотклонение домашен арест, като зачел един ден задържане за един ден лишаване от свобода и два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода; увеличил размера на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от четири на пет години, а на основание чл. 338 НПК потвърдил присъдата в останалата й част.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия А. Т. е допустима – подадени от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК, а разгледана по същество, е частично основателна.

Защитникът развива доводи в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 5, т. 1 НПК, а именно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Навеждат се няколко основни възражения, свързани с нарушения на въззивния съд при завишаването на определеното наказание лишаване от свобода от три на четири години – неправилно приемане от страна на втория съд на превес на отегчаващите пред смекчаващите отговорността обстоятелства; надценяване на отегчаващите обстоятелства, които били с невисока относителна тежест, съответно подценяване на смекчаващите обстоятелства; неоценяване на формата на вината като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство; липса на съответен анализ и оценка на значението на единственото административно нарушение на подсъдимия и връзката му с правилата за безопасност на движението по пътищата.

Настоящият съдебен състав се съгласява с доводите на защитника на подсъдимия, че при индивидуализацията на наказанието на А. Т. Апелативният съд е допуснал процесуални нарушения при оценката на иначе законосъобразно изведените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Според този състав на ВКС в съвкупността от отегчаващи обстоятелства въззивният съд е придал необосновано голямо значение на данните за предходното нарушение на правилата за движение по пътищата, както и на инкриминираното нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП.

Видно от съдържанието на атакувания съдебен акт (л. 147 – л. 153 от въззивното дело) въззивният съд е изложил задълбочени съображения при обсъждане на въпроса за наказанието, като по този начин е компенсирал схематичността на първоинстанционните мотиви, съответно е изпълнил стриктно задълженията си като втора първа инстанция по фактите.

ВтАС законосъобразно е систематизирал установените смекчаващите отговорността на А. Т. факти – ниската обществена опасност на дееца, изводима от липсата на предишни осъждания, добрите данни за личността му, семейното му положение и обстоятелството, че полага грижи за малолетно дете, критичното отношение и изразено съжаление за извършеното деяние. Същевременно въззивният съд е дал законосъобразна оценка на направеното признание на подсъдимия в светлината на задължителните указания по т. 7 на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, както и на застъпваната от Т. защитна позиция по време на досъдебното производство.

Като отегчаващи обстоятелства съдебните инстанции са анализирали своеобразните особености на конкретното деяние, което е причинило съставомерни последици на три пострадали лица – смърт на А. А. и телесни повреди на И. П. и Г. А., като по този начин се надвишава минималното изискване за по-тежката квалификация по чл. 343, ал. 4 НК; значителното превишаване на скоростта, с около 30 км/ч над разрешената и то при наличие на конкретните утежняващи пътни условия – дъжд и мокра пътна настилка и движения в ляв завой, което сочи на грубо нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Като отегчаващи фактори са отчетени също предишното нарушение на чл. 638, ал. 3 Кодекса за застраховането и наличието на две нарушения на правилата за движение в конкретния случай – по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 16, ал. 1 ЗДвП.

При обсъждане на обстоятелствата, които имат значение за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Апелативният съд е надценил значението на част от изброените факти, които характеризират деянието и дееца в негативен план, а по отношение на други е направил незаконосъобразна оценка.

Въззивният съд е приел, че нарушението на чл. 16, ал. 1 ЗДвП няма самостоятелно значение и не е в причинна връзка с резултата, доколкото навлизането в лентата за насрещно движение е следствие на нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – л. 149 от съдебното дело на ВтАС. Същевременно съдът е приел за отегчаващо обстоятелство наличието на две нарушения на правилата за движения в конкретния случай – по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 16, ал. 1 ЗДвП. В жалбата на защитника липсата на връзка на нарушение по чл. 16, ал. 1 ЗДвП с резултата се обсъжда единствено в контекста на релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, т. е. погрешното му отчитане като отегчаващо отговорността обстоятелство.

ВКС счита този довод за неоснователен. В действителност водачът на моторното превозно средство е нарушил правилото на чл. 16, ал. 1 ЗДвП. Варно е, че навлизането в платното за насрещно движение е следствие от управлението с превишена скорост, поради което няма значение на съставомерен признак, т. е. това нарушение няма принос към резултата. Но доколкото е налице обективно нарушение на правилата за движение ВтАС правилно е оценил като отегчаващо обстоятелства наличието на повече от едно нарушение на правилата за движение в конкретния случай.

При оценката на причинените с деянието общественоопасни последици, въззивният съд е приел, че в конкретния случай те надхвърлят, макар и минимално, необходимите изисквания, за да е осъществен квалифицираният състав на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“ НК. Доколкото действително с деянието е причинена смърт на едно лице и телесни повреди на две лица, ВтАс правилно е оценил в негативен за отговорността на подсъдимия план този факт, като му е придал съответна на неговото значение тежест.

В негативен за подсъдимия аспект Апелативният съд е коментирал наложеното на А. Т. административно наказание за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, макар и формално да е приел, че относителната тежест на това отегчаващо обстоятелство не е висока. ВКС счита за основателно възражението на защитата, че наложеното на подсъдимия предходно наказание няма пряка връзка с правилата за пътното движение и безопасност, поради което неправилно е оценено като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите, касаещи наказанието, ВтАС е надценил значението на така очертаните по-горе отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като при съпоставката помежду им, както и с установените смекчаващи отговорността данни, е извел незаконосъобразен краен извод за размера на наказанието лишаване от свобода, което съответства на целите по чл. 36 НК.

С оглед на тези аргументи този съдебен състав на ВКС намира, че обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства преобладават над установените отегчаващи отговорността факти, поради което наказанието лишаване от свобода на подсъдимия следва да бъде намалено от 6 години на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което след приложението на чл. 58а, ал. 1 НК да бъде отмерено в размер на 3 години лишаване от свобода.

По отношение на начина на изтърпяване на наказанието следва да се вземе предвид, че липсват формални пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото подсъдимият не е осъждан и наказанието е до три години лишаване от свобода. Същевременно съгласно трайната съдебна практика, за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се извърши цялостна оценка за това дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието. Водещо при този анализ е постигането на целта за поправяне на дееца, но не се изключва и постигане на другата цел на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК, а именно да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът следва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на наказанието биха се постигнали целите, посочени в чл. 36, ал. 1 НК– Р 37-83-ОСНК,Р 386-73-І, Р 206-68-ІІ Р 138-71-ІІ.

По делото е установено, че А. Т. е социално адаптирана личност, трудово ангажиран, семейно обвързан, полага грижи за малолетно дете, изказва съжаление и с критично отношение към деянието и тежкия резултат, които са инцидентни в живота му.

От друга страна, не може да се пренебрегне фактът, че данни за обществената опасност на дееца се извличат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В това отношение значение имат обстоятелствата, свързани с това, че той е извършил грубо нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, не се е съобразил с тежката пътна обстановка – мокра пътна настилка, обилен валеж, навлизане в ляв завой, наличието на пътен знак А 2 „Опасен завой наляво“, за което са налице факти по обвинителния акт, признати от подсъдимия. Това поведение на дееца е довело до смъртта на едно лице и до застрашаване на здравето и живота на още две лица, на които е причинена тежка и средна телесна повреда.

Съвкупността на обсъжданите обстоятелства налагат извода, че за постигане на целите на наказанието и за поправяне на дееца се налага ефективното му изтърпяване, макар и за недълъг срок, какъвто е размерът на определеното на А. Т. наказание от три години лишаване от свобода. При този размер на санкцията и при ефективното й изтърпяване ще се постигне необходимия баланс на индивидуалната и генералната превенция, като цели на наказанието. При тези съображения ВКС намира, че искането на защитника за приложение на института на условното осъждане е неоснователно.

Същевременно доколкото в жалбата на защитника не се излагат конкретни доводи по отношение на допълнителното наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство (напротив на последна страница в жалбата се изразява съгласие с размера на наказанието), чийто размер от 5 години е определен в съответствие с правилото на чл. 49, ал. 2 НК, ВКС счита, че съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, не следва да излага съображения по този въпрос.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да измени атакувания акт на Апелативен съд – В. Т. по в. н.о. х.д. № 265/2024 г. в частта за наказанието на подсъдимия А. Т., като намали лишаването от свобода от четири години на три години. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,РЕШИ: ИЗМЕНЯ решение № 13 от 3.02.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 265/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. Наказателно отделение, 1. наказателен състав в частта относно наказанието, като

НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А. Т. на три години лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.