ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3140
София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април , две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №4573/2024 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция„Национален филмов център” [населено място] чрез пълномощник адв.П. А. от САК срещу решение №3900 от 28.06.2024г по в. гр. дело № 254/2024г. на Софийски градски съд в частта, в която след отмяна на решение от 01.11.2023г по гр. д №45173/2023г на Софийски районен съд, 55 състав, са уважени предявените от Ж. И. К.- П. конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението от длъжността изпълнителен директор на ИА„Национален филмов център” за незаконно с отмяна на заповед № РД 12-396/17.06.2021г. на министъра на културата с която е наложено дисциплинарно наказания „уволнение” ; осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 15246 лв. за периода 17.06.2021г.– 17.12.2021г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 1443,75 лв. - удържано обезщетение от работодателя без правно основание като последица от дисциплинарното уволнение, ведно със законната лихва, като съответно са присъдени разноски. Първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е потвърдено от въззивния съд с други мотиви, в която част решението не е обжалвано/договорът е със срок до 27.10.2022г/.Въззивният съд е приел налагането на дисциплинарното наказание за незаконно поради неспазване на изискването по чл. 193 КТ от упражняващият дисциплинарна власт министър на културата, който е изпратил писмо изх. № 24-02-19/08.06.2021 г., с покана до ищцата на основание чл. 193, ал. 1 КТ да представи писмени обяснения в срок до 17,30 часа на 10.06.2021 г. по констатираните в одитния доклад/вътрешен одит на Министерство на културата от м. май 2021г/ нарушения на дейността на агенцията .Не са били поискани обяснения с точно описание на твърдяните дисциплинарни нарушения, доколкото в искането са били поставени девет въпроса, в които не се сочат факти и обстоятелства, свързани с конкретното дисциплинарно нарушение, извършено от изпълнителния директор, /конкретните действия, които е следвало да бъдат предприети, кога е извършено нарушението и т. н/ и същите не могат да бъдат изведени от одитния доклад от м. 05.2021 г., изготвен от Министерство на културата, доколкото в посочения документ не са били изложени конкретни нарушения, извършени от изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“, довели до неправомерното разходване на парични средства, а са дадени единствено препоръки за изготвяне на вътрешни актове, чрез които да се подобри текущия контрол, т. е актове които да облекчат проверката по разходването на средства от държавния бюджет, или за превенция на евентуални нарушения . Предвид данните, че поканата е връчена на 09.06.2021г, независимо от обстоятелството, че в дадения срок ищцата е депозирала писмени обяснения с отговор на поставените девет въпроса касаещи въвеждане на правила и процедури за разходване на средства, изтъкнато е, че реално предоставеният срок за писмени обяснения /от 09.06. до 10.09.2021г/г.,в който период ищцата е била в платен годишен отпуск / разрешен от министъра на културата, видно от молбата за отпуск и отбелязването върху същата / , не може да се приеме за разумен. Освен това, извадка от одитния доклад, към който препраща както уволнителната заповед е връчен на ищцата едва на 10.06.2021г, като исканите обяснения касаят цялостната дейност на изпълнителния директор, свързана с правилата за разходване на средства в агенцията, считано от встъпването му в длъжност /27.10.2017 г./без да са конкретни .Поради това въззивният съд се е позовал на чл. 193, ал. 2 ГПК,но като е добавил и изводите си за нарушени изисквания към съдържанието на заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ. Според въззивния съд заповедта за уволнение се явява немотивирана, доколкото не са посочени обективните признаци на извършените нарушения(очевидно под формата на бездействие) , не са посочени законовите разпоредби, чието неизпълнение се вменява , което засяга както правото на защита на уволнения, така и лишава съда от възможност за преценка законосъобразността на уволнението, а също и от преценка на срока по чл. 194, ал. 1 КТ.Не става ясно какви конкретно са нарушенията на ищцата за периода от възникване на трудовото правоотношение (назначаването на ищцата),съответно – кога е следвало да бъдат приети вътрешните актове, свързани с осигуряване на ефективно, целесъобразно и законосъобразно изразходване на финансови средства и спазването на финансова дисциплина, кога е следвало да бъдат приведени вътрешните актове и процедури на агенцията в съответствие с действащата нормативна уредба в страната и коя именно.Доколкото обаче в заповедта е посочено, че нарушенията са извършени от възникване на трудовото правоотношение, въззивният съд е изтъкнал, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл.Извършването на одит и изготвянето на одитен доклад през м. 05.2021 г. само по себе си не води до обратен извод, тъй като в същия са дадени единствено препоръки на изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“,без обаче да са констатирани конкретни нарушения на трудовите задължения.
Въззивният съд е основал отмяната на наложеното дисциплинарно наказание и на нарушение на закрилата в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Ищцата е била в разрешен отпуск. Представеният болничен лист е за периода от 11.06.2021г./петък/ до 18.06.2021г.След като за този период ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, на 14.06.2021г ищцата е изпратила болничния лист на работодателя по пощата с обратна разписка и видно от представена електронна кореспонденция, същата е уведомила на 15.06.2021г., /т. е.преди да бъде издадена на 17.06.2021г. уволнителната заповед/ служители на агенцията за това обстоятелство, като е посочила по какъв начин да бъде замествана. Няма данни да е поискано предварителното съгласие от страна на инспекцията по труда във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради което въззивният съд е приел, че и на това основание уволнението е незаконосъобразно.
В касационната жалба на работодателя се изтъкват всички отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Касаторът оспорва всички решаващи изводи на съда от фактическа и правна страна в обжалваната част, като счита императивните изисквания на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 от КТ за спазени, поддържа, че няма пропуск в процедурата, който да опорочава уволнението и дисциплинарното наказание не е наложено извън сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, предвид обстоятелството кога министърът е узнал за нарушенията. Позовава се на незаконосъобразност на решението, тъй като ищцата не може да се позовава на нарушение по чл. 193, ал. 1 КТ предвид даден от работодателя неподходящ срок, след като е депозирала исканите писмени обяснения.Не е нарушена и закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при уволнение, след като болничният лист е постъпил в предприятието по пощата едва на 18.06.2021г, т. е след уволнението.
В изложение към касационната жалба се изтъква очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК/и се сочи основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК по шест формулирани въпроса. Първата група въпроси са по прилагането на чл. 193, ал. 1 КТ: задължително ли е в искането на обяснения да се сочат всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, да се уведомява работника или служителя за започнато дисциплинарно производство и да му се връчи копие от акта, станал повод за започване на процедурата (т. 1); спазен ли е чл. 193, ал. 1 КТ за даване достатъчен срок за писмени обяснения, когато се касае за множество констатирани отделни нарушения, при положение че обяснения са дадени в предоставения срок (т. 2).Сочи се противоречие с реш. по гр. д №1328/2012г, реш. по гр. д №279/2009г, реш. по гр. д.№ 768/2011г, реш. по гр. д № 1068/2009г на Четвърто г. о на ВКС , реш. по гр. д № 68/2009г, реш. по гр. д № 267/2009г на Трето г. о на ВКС и др. по първия въпрос, както и противоречие с реш. по гр. д № 2943/2017г, реш. по гр. д №779/2009г, реш. по гр. д № 1322/2009г на Трето г. о, реш. по гр. д № 20/2009г, реш. по гр. д № 1220/2013г, реш. по гр. д № 145/2014г на Четвърто г. о на ВКС по втория въпрос .
Следващият въпрос (т. 3) е по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ , изтъква се противоречие с практика на ВКС по въпроса необходимо ли е в уволнителната заповед да се сочат всички обективни и субективни признаци на нарушението и счита ли се изпълнено изискването за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя препраща към друг документ, съобщен на наказания работник или служител .Противоречието е с реш. по гр. д № 6474/2014г, реш. по гр. д №1099/2012г, реш. по гр. д №278/2011г на Трето г. о, реш. по гр. д 1835/2017г, реш. по гр. д № 546/2012г, реш. по гр. д № 193/2011г и др. на Четвърто г. о на ВКС
Формулиран е въпрос (т. 4) лицата, заемащи ръководни длъжности в държавни институции, назначени със заповед на министър, попадат ли в обхвата на чл. 19, ал. 4 т. 3 от Закона за администрацията, приложима ли е спрямо тях разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА.Сочи се противоречие с практика на ВКС в реш. по гр. д № 3433/2016г, реш. по гр. д № 4016/2022г на Трето г. о и др.
Формулиран е въпрос (т. 5) кога нарушението се счита открито и започват да текат сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ – от момента на извършване на нарушението, или от момента на откриването му.Сочи се противоречие с практика на ВКС в реш. по гр. д № 1123/2016г и реш. по гр. д № 1063/2011г на Четвърто г. о .
Поставен е и въпрос (т. 6) ползва ли се от закрилата по чл. 333, ал. 1 т. 4 КТ работникът или служителят при положение, че не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна нетрудоспособност и към момента на връчване на заповедта е бил на работа. Сочи се противоречие с практика на ВКС в реш. по гр. д № 1621/2011г, реш. по гр. д № 1793/2020г, реш. по гр. д № 1594/2010г, реш. по гр. д № 6286/2015г на Четвърто г. о и реш. № 1185/2011г на Трето г. о .
Постъпила е и касационна жалба от Министъра на културата, чрез пълномощник М. К.- И.,в обжалваната от ответника част. Министерство на културата е конституирано като трето лице помагач на ответника по обективно съединените искове, уважени от въззивния съд и като жалбоподател поддържа идентични касационни оплаквания .В изложение се формулират правни въпроси по прилагането на чл. 193, ал. КТ , чл. 195, ал. 1 КТ , чл. 194, ал. 1 КТ и чл. чл. 333, ал. 1 т. 4 КТ,идентични по съдържание с формулираните по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т6 в изложението на ответника, като се изтъква противоречие с формирана и цитирана практика на ВКС по тези въпроси, основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 , предл. трето. ГПК .
Постъпил е отговор и по двете касационни жалби от Ж. И. К.- П., чрез адв.В. Б. . Оспорва се наличието на основания за допускане до касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси и се излагат конкретни съображения за несъответствието им с общите или специалните изисквания съгласно ТР №1/2010г по т. д № 1/2009г ОСГТК и критериите за селекция. Водещите въпроси не съвпадат с произнасянето на въззивния съд, който е съобразил това, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е спазена коректно и практически ищцата е била лишена от възможност узнае за какво я наказват и да се защити. С въпросите зададени в писмата са били поискани обяснения, като работодателят изобщо не е посочил, че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение и кога. Цитираната практика по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ подкрепя подхода на въззивния съд.Текста на чл. 19а ЗА не е прилаган при уволнението, затова и не следва да бъде обсъждан.Няма противоречие и с практиката на ВКСотносно закрилата. Работодателят иницира и провежда цялото дисциплинарно производство докато ищцата ползва надлежно разрешен отпуск, тя нито е укрила документа, оправдаващ отсъствието й, нито е се е явила на работа в НФЦ, което да обоснове извод, че не ползва отпуск по болест. Тя няма неправомерно поведение. Не е било редно служители на администрацията на органа по чл. 61, ал. 2 КТ да я викат в МК по време на болничен отпуск, за да й връчат уволнителна заповед. Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 2 ГПК и очевидна неправилност .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
По формулираните въпроси, свързани с прилагането на императивното изискване в чл. 193, ал. 1 КТ въззивното решение не е постановено в противоречие с установената практика на ВКС,включително цитираната от касаторите. Водещо в практиката си Върховен касационен съд подчертава необходимост от преценка дали при искането на обяснения е изпълнена защитната цел на разпоредбата, която цел може да бъде накърнена и компроментирана по много начини. В установената съдебна практика не е извеждано по тълкуватлен път правило, което при наличие на опредени факти да изключва тази преценка на съда. Срокът за писмени обяснения, който на практика се е оказал неразумно кратък, е преценен като злепоставящ защитата на служителя въпреки депозираните същия ден обяснения, като е отчетено и това, че към този момент ищцата е ползвала разрешен платен годишен отпуск. Условието на чл. 193 ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за обяснения, с цел за да бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия се искат те (решение №432/2010г по гр. д№1322/2009г,ІІІг. о.), така и с целта работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му (решение №137/2010 гр. д №20/2009 ІV г. о на ВКС,реш. № 275/2012г по гр. д № 985/2011 ІV г. о, реш. №330/2013г по гр. д №1220/2013г ІV г. о, решение № 221 от 30.07.2014г по гр. д № 7639/2013г ІVг. о.,реш. № 272/2014г по гр. д № 145/2014 ІV г. о.) Дали даденият срок е бил разумен и достатъчен се преценява с оглед обстоятелствата в конкретния случай, като не бива да се забравя, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура.Дори да са били изискани в твърде кратък срок, ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, не се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения(липсват напълно)или не по негова вина са частични (реш.№53/2017г по гр. д № 2943/2016г, ІІІ г. о на ВКС).
Въззивният съд не е допуснал противоречие с формираната практика на ВКС по прилагането на чл. 193 КТ относно значението на факта, че макар притискан от краткия срок, работникът или служителят е дал изканите писмени обяснения. В случая свързано е преценена и липсата на конкретно, ясно посочено от работодателя нарушение на трудовата дисциплина в писмата му Констатирано е, че поставените от работодателя въпроси не конкретизират по обективни и субективни признаци нарушение на задължение от директора, произтичащо от нормативен акт /или акт на горстоящ орган/,такова нарушение не се извежда конкретно и от одитния доклад, затова и отговорът на ищцата водещо съдържа коментар по целесъбразност /а не признаване, или оспорване на вменено нарушение/. Изтъкнати са съображения по въвеждането на посочените от одиторите вътрешни регулативни правила и механизми, в отговор на въпроси защо такива, след като са препоръчани в одитния доклад не са били приети, или приетите не са актуализирани към момента, за да отговарят на измененията в нормативната уредба.
По въпроса за изискването на чл. 195, ал. 1 КТ към съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание и нейната мотивираност, също не е налице основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК. Условието във въпроса, подкрепено и с цитираната установена съдебна практика по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ при налагане на дисциплинарни наказания, не е прието за установено от въззивния съд. То предоставя посочването на едно или множество дисциплинарни нарушения посредством препращане, но към актове на проверяващи органи с констативен характер при индивидуализацията на нарушенията, докато в случая препращането е към одитен доклад с препоръки /указателни и с цел превенция/,което обстоятелство е преценено решаващо от въззивния съд при съдържанието на заповедта и нейните мотиви.
От съдържанието на процесната заповед за уволнение е явно, че органът упражнил дисциплинарна власт е отделил внимание на дадените от ищцата писмени обяснения при отговора на поставените въпроси. Оценката на работодателя е, че по всички девет въпроса „не е получен конкретен отговор”и че „възраженията по всяко от нарушенията, констатирани в одитния доклад, са несъстоятелни и неподкрепени с недлежни доказателства, не отричат и не опровергават неизпълнението на трудовите задължения на директора” / при цитиран в заповедта чл. 125, чл. 126 от КТ отн. задължението за добросъвестност и точност/Така наказанието на практика е наложено с тези мотивите, преценени от въззивния съд при спазвонето на чл. 195, ал. 1 КТ, а именно посоченото от работодателя, че ищцата, в качеството на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, за периода от назначаването на длъжност до настоящия момент не била изпълнявала основните си задачи, свързани с осигуряване на ефективно, целесъобразно и законосъобразно изразходване на финансови средства и спазването на финансова дисциплина, както и с привеждане на вътрешните актове и процедури на агенцията с действащата нормативна уредба в страната, което води до риск при управлението на публичните финанси и правилното им и законосъобразно изразходване. Твърде общо е посоченото, че степента на отговорност е висока, че извършените нарушения били многобройни и системни, като неспазването на бюджетната дисциплина поражда риск за бюджета на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и Министерство на културата, което било констатирано при извършен одит на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ – раздел V от одитен доклад.
Достатъчно за мотивиране на заповедна при дисциплинарно нарушение е от нея да е явно изпълнението на изискването на чл. 189, ал. 2 КТ, съобразяването на сроковете по чл. 194 КТ и адресатът да разбира какво нарушение се визира, за да може да възрази и да не се накърнява защитата му, в който смисъл е изтъкваната от касатора съдебна практика на ВКС, съобразена и от въззивния съд. При изследване съдържанието на процесната заповед Софийски градски съд е приложил посочените критерии.Въззивният съд е съобразил, че нито искането за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ е за конкретно констатирани и посочени по обективни и субективни признаци нарушения на трудовата дисциплина, нито одитният доклад на МК в частта засягаща дейността на ръководената от ищцата агенция констатира такива нарушения, поради което препращането към него не е годно са обоснове спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ/след като няма твърдения на дисциплинарния орган в какво се изразяват самите нарушения/. Като извежда значението на въпроса от факти, противоположни на установените по делото, защитата не аргументира основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1ГПК.
Въпросът дали лицата, заемащи ръководни длъжности в държавни институции, назначени със заповед на министър, попадат в обхвата на чл. 19, ал. 4 т. 3 от Закона за администрацията и приложима ли е спрямо тях разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА, е извън предмета на делото и се поставя неотносимо. Оспорваното от ищцата уволнение е предприето на друго основание, то е дисциплинарно и за нея е възникнало, упражнено и реализирано правото да иска от съда отмяната му поради незаконосъобразност, с произтичащите от закона последици за предявените обективно съединени парични искове, които в случая са били уважени.
По формулираният на следващо място въпрос също не е налице изискването в чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за срока при налагане на дисциплинарно наказание не е обусловил решаващите изводи на съда.Следва да се изтъкне, че при дисциплинарни нарушения осъществени чрез бездействие не е необходимо да се описва в кой конкретен момент и чрез какви конкретни действия служителят е следвало да осъществи дължимото по трудовия договор, но минимално необходимо е изискването да се посочи неизпълненото трудово задължение - при ръководни длъжности включително, за да може конкретното нарушение да се провери/при искването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието и за спазване на сроковете по чл. 194 КТ, в която насока въззивният съд се е позовал на разпоредбата .
Последният по реда на двете изложения правен въпрос също не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е произнесен при факти, различни от постулираните при неговото поставяне.Представеният болничен лист е за периода от 11.06.2021г./петък/ до 18.06.2021г. и след като за този период ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност /застъпващ с един ден периода на разрешения й платен годишен отпуск, за който няма данни да е прекъсван/,на 14.06.2021г./понеделник/ищцата е изпратила болничния лист на работодателя НФЦ по пощата с обратна разписка, така че соченото от касатора нарушение на ищцата по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи в срок до два работни дни болничния лист не е налице. Въззивният съд е взел предвид че на 15.06.2021г., /т. е.преди да бъде издадена на 17.06.2021г. уволнителната заповед/,ищцата е уведомила агенцията за това обстоятелство, като е посочила по какъв начин да бъде замествана, поради това е приел за ангажирана отговорността на работодателя/ в частност горестоящия орган/ да провери налице ли са предпоставки, свързани със закрилата по чл. 333 , ал. 1 т. 4 КТ.Този извод на въззивния съд не е в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС.
Предвид вече изложеното,Върховен касационен съд ІІІ г. о не приема доводите на защитата за основание чл. 280, ал. 2 ГПК,като същевременно не намира, че обжалваното въззивно решение може да се квалифицира като очевидно неправилно. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Ответницата по касационната жалба основателно претендира разноскиза настоящата инстанция, установени в размер на 1500 лева за адвокатска защита по първата касационна жалба и 700 лева за отговор на касационната жалба, депозирана Министерство на културата.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 3900 от 28.06.2024г по в. гр. дело № 254/2024г. на Софийски градски съд
О. И. агенция „Национален филмов център” [населено място] БУЛСТАТ 000695833 да заплати на Ж. И. К.- П. сумата 1500 лева разноски в настоящето производство.
О. М. на културата на РБългария да заплати на Ж. И. К.- П. сумата 700 лева разноски в настоящето производство
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .