РЕШЕНИЕ
№ 327
гр.София , 02 юли 2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Я.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Калин Софиянски
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 341/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура - В. Т. и касационна жалба от частните обвинители Р. Т. О. и Д. Т. П., подадена чрез повереника им адв.К. Д., срещу въззивна присъда от 27.01.2025 г., постановена по внохд №344/2024 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
В касационния протест и писменото допълнение към него се релевират касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция се свързват с: 1. пропуск да бъде установено допуснато от първия съд съществено процесуално нарушение, касаещо невъзможността едно от вещите лица по изготвената СМЕ-за, а именно проф. д-р П., да участва в състава на експертизата, поради наличие на основания за отвод; 2. неаргументирано отхвърляне на свидетелски показания и писмени доказателства; 3. приемане и позоваване на петорната СМЕ-за, при положение, че същата съдържа противоречиви и хипотетични изводи и неясноти по редица медицински въпроси, имащи отношение към изясняване състоянието на пострадалия, докато същият е бил в спешното отделение на УМБАЛ /болница/- [населено място] и действията на подсъдимия, както и досежно това, дали приема на Т. П. в болничното заведение с провеждане на съответно лечение, би довел до избягване на леталния изход; 4. наличие на противоречия в мотивите към въззивната присъда и изграждане на изводи на базата на предположения. Според прокурора, посочените съществени нарушения на процесуалните правила са предпоставили и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се и крайния извод на съда, че причинно следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, не е доказана. Моли се да бъде отменена протестираната въззивна присъда и делото върнато на апелативната инстанция за ново разглеждане.
В касационната жалба на частните обвинители и допълнението към нея се твърди, че АС - В. Т. е постановил присъдата си при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и анализа на доказателствата, които не са били прецизно изследвани, а тези в подкрепа на обвинителната теза - неоснователно игнорирани или неправилно интерпретирани, което е довело до погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда, рефлектирало пряко при изграждането на изводите му, свързани с приложението на материалния закон. Прави се искане въззивният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на Великотърновски апелативен съд.
В срока по чл. 351 ал. 4 от НПК е постъпило писмено възражение от адв.К., защитник на подсъдимия В. А., срещу касационните жалба и протест, в което са изложени подробни съображения относно тяхната неоснователност. Посочва се, че претендираните от касаторите нарушения на процесуалните правила не са налични, тъй като възможния доказателствен обем е бил събран и правилно оценен от апелативния съд в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Не се възприема твърдяното в протеста и касационната жалба за допуснато нарушение, а именно приемането на СМЕ-за, в състава на която е участвала проф. П., нито пък оплакването, свързано с нарушение на материалния закон. Изложени са собствени аргументи, с които се обосновава виждането на защитата за правилност на извода на въззивната инстанция, че причинната връзка между поведението на подсъдимия и смъртта на пострадалия не е доказана. В заключение се предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане. Поставя акцент на следните обстоятелства, невзети предвид, респективно подценени от апелативния съд, а именно: наличие на съмнения за обективността и безпристрастността на проф. П., което компрометира изготвеното и прието експертно заключение; наличие на свободно болнично легло за пострадалия П., на което същият е могъл да бъде настанен, за да бъде положен в покой и приложен спрямо него протокола за лечение на болни в идентична ситуация, като вместо това подсъдимият го е изпратил на домашно лечение, което е принудило болния да извърши физически усилия като изкачване на стълби, довели до критично спадане на кислородната сатурация и в крайна сметка до смъртта му. В заключение моли протеста да бъде уважен.
Повереникът на частните обвинители - адв.Д. моли за уважаване на касационната им жалба, както и на протеста на прокуратурата. Фокусира вниманието на съда върху отразеното в петорната СМЕ-за, че предвид състоянието на пострадалия, без оглед дали е бил диагностициран с ковид или не, е била наложителна хоспитализация и лечение в болничното заведение. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, което не се е случило при пострадалия. Поддържа и останалите изложени в касационната жалба и допълнението към нея възражения и моли да бъдат присъдени разноските, сторени от частните обвинители за двете предходни инстанции.
Адвокат К., защитник на подсъдимия В. А., моли да бъде оставена в сила атакуваната присъда на АС-В. Т. тъй като счита, че не са налице претендираните от касаторите касационни основания. Твърди, че не се набелязва превратно тълкувани или пренебрегнати доказателствени източници, напротив, същите са били обсъдени съобразно действителното им съдържание и в съпоставка помежду им. Възразява срещу позицията на частното обвинение и прокурора за наличието на основания за отвеждане на експерта проф. П. от състава на СМЕ-за на труп, доколкото тя не е в близки отношения с подсъдимия, не е направила самоотвод пред водещия разследването, нито една от страните не е възразила в съдебното заседание срещу нейното участие в експертното заключение и не го е оспорила, като в крайна сметка първоначалното й неявяване пред съда не се дължи на взаимоотношенията й с подсъдимия, а на обстоятелството, че по това време е пътувала извън България. Изразява несъгласие и с оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което счита за несъстоятелно. Подчертава, че причинно - следствения процес не е стартирал с нехоспитализирането на пострадалия, че той се е развил твърде бързо, че предвид извънредните мерки във връзка с епидемиологичната обстановка в страната, този пациент е могъл да бъде настанен в болничното заведение, но не и преди да е излязъл резултата от PSR тест за Ковид 19. В конкретния случай пострадалият е могъл да бъде настанен само в т. н. „триаж“, но в него не е имало свободни легла. Според защитника развилото се тежко и необратимо усложнение „остър респираторен дистрес синдром“ не е в резултат на пропуски в медицинската дейност на подсъдимия, поради което законосъобразно той е бил оправдан.
В последната си дума подсъдимият В. Й. А. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните протест и жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №28 от 01.10.2024 г., постановена по нохд №789/2023 г., Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимия В. Й. А. за виновен в това, че на 18.10.2020 г. в [населено място], в Спешно отделение при /болница/, в качеството си на лекар по пневмология и фтизиатрия, поради немарливо изпълнение на медицинска дейност, представляваща източник на повишена опасност нарушил Правила за добра медицинска практика, утвърдени със Заповед№РД-28-256/25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 5 т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и чл. 6 от Устройствения правилник на МЗ: т. 9- 9.1 и т. 10.2; Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ /болница/: чл. 38 ал. 2 т. 7, чл. 39 ал. 2; чл. 39 ал. 3 т. 3 б. „а“, като неприел за хоспитализация Т. Г. П. в УМБАЛ /болница/, с което по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан за това да е нарушил т. 3.12 и т. 4 от Правила за добра медицинска практика, утвърдени със Заповед №РД- 28- 256/ 25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 5 т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и чл. 6 от Устройствения правилник на МЗ; глава VIII от Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ /болница/ и разпоредбите от глава IV, раздел V, т. 5 от Медицински стандарт „Спешна медицина“.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и тези, сторени от частните обвинители.
По въззивна жалба на подсъдимия чрез неговия защитник, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №344/2024 г., приключило с нова въззивна присъда от 27.01.2025 г., с която първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в частта, в която подсъдимият В. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК и вместо това той е бил признат за невиновен и оправдан по същото обвинение. Първоинстанционната присъда е била отменена и в частта относно разноските, възложени в тежест на подсъдимия. В останалата й част тя е била потвърдена.
Касационният протест и касационната жалба на частните обвинители са ОСНОВАТЕЛНИ, макар и не по всички изложени в тях съображения.
ВКС не намира за основателно оплакването на касаторите за допуснато съществено процесуално нарушение, намерило израз в позоваването от страна на съда на СМЕ-за на труп, в чиито персонален състав е участвало вещо лице, за което са били налице основания за отвеждането му /поради твърдение за близки отношения с подсъдимия/. Касае се за експерта проф. д-р С. П., която наред с още три вещи лица е изготвила на досъдебното производство Колективна СМЕ-за на труп №117/2020 г. /т. 3, л. 28-32 от д. п./. Вярно е, че проф.П. е депозирала на 07.12.2023 г. и на 29.02.2024 г. молби пред първостепенния съд, в които е отразила, че е „близка с лицето д-р В. А., което я прави неподходяща да свидетелства като вещо лице, поради което моли да бъде отведена от делото“, съответно във втората молба, „че не е получила потвърждение или отхвърляне на първоначалната й молба, касаеща конфликт на интереси, близки и приятелски отношения с д-р А.“, както и че в призовката, изпратена до нея за съдебното заседание на 12.02.2024 г. е вписала, че е подала молба за „конфликт на интереси“, поради което отказва да получи призовката.
Проследявайки хронологията на делото обаче, ВКС установи следното: 1. На 06.11.2020 г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 123 от НК. Към момента на изготвяне на колективната СМЕ-за на труп през м. януари 2021 г. по делото не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, като подсъдимият А. е бил привлечен в това качество едва на 22.02.2023 г. /л. 20, т. 24 от д. п./, т. е към момента на изготвяне на експертното заключение вещите лица не са могли да знаят дали изобщо ще се стигне до повдигане на обвинение и на кого. В този смисъл проф. П. изобщо не е имала основания да уведоми органа на досъдебното производство, че не следва да участва в състава на експертизата. Освен това, горепосоченото налага извод и, че липсва съмнение, че както тя, така и останалите експерти биха дали заключение в полза на подсъдимия. Нещо повече, характерът на задачата, която им е била поставена – установяване на причината за смъртта на пострадалия П., трудно би обосновала подобна теза, доколкото не е свързана с установяване поведението на медицински лица, касаещо приема и лечението на пострадалия П. в УМБАЛ /болница/2. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 12.02.2024 г. по повод постъпилото искане за отвод от проф. П., прокурорът и повереникът на частните обвинители са взели становище за неоснователност на направеното от нея искане, като са настояли за призоваването й за изслушване във връзка с експертизата. С други думи, както представителят на прокуратурата, така и частното обвинение не са проявили съмнение в безпристрастността на проф.П.; 3. Видно от съдебния протокол от 02.04.2024 г. по първоинстанционното дело, страните, в т. ч. прокурорът и повереникът на частните обвинители не са възразили срещу приемането на Колективната СМЕ-за на труп, точно обратното, становището им е било за приемане на заключението.
При тези данни, от една страна, не може да се направи извод, че изготвената на досъдебното производство колективна СМЕ-за на труп е опорочена, предвид заинтересованост на едно от изготвилите я вещите лица. От друга страна - неприемливо е да се оспорва експертиза на посоченото основание, при положение, че страните, които сега възразяват срещу нея, са били съгласни с участието на коментираното вещо лице в персоналния й състав и не са възприели изтъкнатите от експерта доводи, обосноваващи отвода му.
Независимо от гореизложеното, касационният съд намира, че са налице други процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, които водят до отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане за тяхното отстраняване. В тази връзка се споделят доводите на прокуратурата, за това, че СМЕ-за по писмени данни, изготвена от вещи лица от ВМА е непълна, съдържаща противоречиви медицински изводи, а в отговора на някои въпроси е и недостатъчно ясна. Това експертно заключение е от особена важност за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, поради което всяко съмнение в неговата обоснованост и правилност, следва да бъде категорично отстранено.
В колективната СМЕ-за на труп като причина за смъртта на Т. П. е посочен „остър респираторен дистрес синдром“, за разлика от диагнозата, поставена в /болница/ –пневмония - неуточнена. По делото е останало неизяснено обстоятелството дали към момента на прегледа, извършен от подсъдимия А., с оглед резултатите от кръвните изследвания и от образното изследване, стойностите на кислородната сатурация, придружаващите заболявания на пациента и съмненията за наличие на короновирусна инфекция, е било възможно да се постави диагноза „остър респираторен дистрес синдром“, респективно какво е следвало да бъде поведението на пулмолога в този случай, както и каква е прогнозата при лечение или липса на такова на това заболяване. В тази връзка е било важно да се установи /ако е възможно от медицинска гледна точка/ кога е възникнал острия респираторен дистрес синдром при пострадалия П.. На следващо място, поставената в УМБАЛ-/болница/диагноза на пациента, в резултат на прегледа и обективните резултати от изследванията и съмненията за наличие на ковид- 19 изисквала ли е наложително изследване на нивата на Д-димер и феритин, доколкото те са рискови прогностични фактори, като в това отношение посоченото от експертите обяснение за причините за неизследване на нивата на феритин са обяснени не с медицински, а с житейски аргументи и предположения: „в периода на боледуване на Т. П. е възможно все още да е подценявана диагностичната и прогностична стойност на тези кръвни показатели или да не са интерпретирани в контекста на Ковид- 19, още повече, че болестта не е била доказана приживе при Т. П.“, което не може да бъде възприето.
По-нататък, в обсъжданото експертно заключение се наблюдават и редица противоречия: 1. от една страна е прието, че д-р А. като консултиращ пулмолог е регистрирал с пулсоксиметър кислородна сатурация 93%, която е била потвърдена от повторния кръвно газов анализ- 93%, а от друга, че данните от медицинските документи, издадени от екипите на ЦСМП, транспортирали болния от дома му до спешното отделение и от спешното отделение до дома му, насочват към изразена дихателна недостатъчност, която е възможно да се подобри временно от прилаганото лечение с кислород и кортикостероиди, но малко вероятно до отразените от пулмолога стойности на кислородна сатурация от 93% ; 2. В експертизата, от една страна е посочено, че направения парантерален кортикостероид - урбазон, приема на два антибиотика и антиагрегант, назначени на пострадалия от личния лекар е терапия, която е сходна с тази, която би получил в болницата, ако същия ден е бил настанен в триажно отделение. В противовес с горното, вещите лица са отразили в същото заключение, че болният максимално бързо след установяване на ниските нива на кислородна сатурация следва да се постави в покой, на кислород и парантерално приложение на антибиотик /нещо което не може да се извърши в домашни условия/; 3. Противоречие се съдържа и в изводите на експертите относно възможността да се избегне смъртния изход при настаняване на пострадалия в болничното заведение и провеждане на лечение. В тази връзка неясен е извода им, че „много вероятно своевременното поставяне на болния в покой и подаване на кислород би отложило настъпването на фаталния изход, а прилагането на дексаметазон вероятно би подобрило състоянието му през следващите дни. Въпреки това, не може да се направи категорично заключение, че фаталния изход ще бъде предотвратен, тъй като никое лечение на ковид 19 до настоящия момент не е достигнало 100% ефективност“. Неяснотата е налична, доколкото не може да се разбере категорично дали фаталния изход при Т. П. би бил избегнат въобще или за кратко време и дали евентуалното подобряване на състоянието му би било трайно. Ето защо, подлежи на допълнително изясняване въпроса за това, дали смъртта на пострадалия би била избегната, при приемането му в болничното заведение, поставянето му в покой и провеждане на съответното лечение, като се съобрази установената причина за неговата смърт - „остър респираторен дистрес синдром“. Във връзка с посоченото, от съществено значение се явява и изясняване на обстоятелството доколко поставянето в покой на болния се явява решаващ фактор за ненастъпване на леталния изход, както и какви медицински действия биха могли да бъдат извършени за времето от момента, в който пострадалият би бил настанен в болницата /ако това се беше случило/ до момента, в който той е починал и тези действия биха ли спомогнали за предотвратяване на смъртта му. Също така е важно да бъде установено, при липса на легло в триажа, било ли е възможно приемането на болния в спешното отделение или на ковид леглата в другите отделения /като се изясни дали същите са били заети/, или пък в интензивното отделение, както и чие е задължението да сигнализира съответния началник на клиника/отделение за наличието на болен със съмнения за ковид -19, който трябва да бъде настанен на болнично лечение, тъй като съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ –/болница/ съответния началник на клиника/отделение отговаря за организацията по приема на пациенти. Освен това на изясняване е подлежало и обстоятелството, какво следва да бъде направено, когато се касае за пациент в състоянието, в което се е намирал Т. П. и липсват съответни легла в болницата за приемането му. Липсата на отговор на този въпрос е бил констатиран от въззивния съд. В мотивите си същият е посочил, че „вещите лица не дават отговор на въпроса какво е могъл да направи подсъдимия при липса на място за настаняване“, но въпреки това е подминал изясняването на коментираното обстоятелство.
Изложените недостатъци на СМЕ-за по писмени данни не са били установени от въззивната съд. Последният не е анализирал в пълнота експертното заключение, което би му позволило да констатира съдържащите се в него противоречиви и неясни изводи.
Ето защо при новото разглеждане на делото е необходимо да се назначи повторна СМЕ-за по писмени данни, с участието на вещи лица, различни от тези, които са изготвили досегашните експертизи, на които изрично да бъде посочен доказателствения материал, който те да ползват /да се изключат разпитите на подсъдимия, в качеството на свидетел/, като съдът прецизира въпросите, които са били предмет на разглеждане в приетата СМЕ-за по писмени данни, а също така постави и въпросите, посочени в настоящото решение.
На следващо място, ВКС констатира недостатъци и в мотивите на проверявания съдебен акт, доколкото някои от изводите на съда почиват на предположения, като например, че заболяването на П. очевидно се е развило толкова бързо, че същият дори и да е бил приет в болницата е могъл да почине и по време на настаняването му в триажното отделение; че дори и да се приеме, „че е търсено и намерено легло, то организационно вероятността да бъде настанен починалия преди настъпване на смъртта е малко възможно, поради краткото време“; че според обстоятелствата за пострадалия са били осигурени медицински грижи - осигуряване на лекар и оборудвана с кислород линейка, която го е транспортирала до дома му. Всички тези констатации не следва да бъдат извеждани на базата на житейската логика, с която си е послужил решаващия съд, а е необходимо да бъдат проверени по експертен път, тъй като имат медицински характер. Все в тази връзка прави впечатление, че на няколко места в съдебното решение се посочва, че подаването на кислород е най-важния фактор за състоянието, в което се е намирал пострадалия, като изцяло се пренебрегва изискването той да бъде поставен в пълен покой, както и да му се вливат парантерално медикаменти.
Констатират се и противоречия, допуснати в мотивите на съда, като във фактическата обстановка е прието, че подсъдимият е взел решение за изписването на пациента от спешното отделение и изчакване на резултата в домашни условия, поради подобряване на състоянието му и тъй като нямало място за настаняване в триажа. В противовес с горното, по-нататък в съдебния акт е прието, че решението за домашно лечение на пациента е повлияно от липсата на възможност за настаняването му в триажно отделение и че подсъдимият е бил притиснат от организационните обстоятелства, които са извън компетентността му. Изясняване на причината за ненастаняване на пострадалия в болничното заведение е от важно значение, с оглед инкриминираните на подсъдимия нарушения.
Освен това, по делото са налице два документа, които съдът е приел, че са с противоречиво съдържание относно броя на триажните легла и тяхната заетост в периода от 9.00 часа на 18.10.2020 г. до 09.00 часа на 19.10.2020 г. Въззивният съд е посочил, че извлечението от Клиниката по токсикология за движение на болните в триажното отделение не е еднозначно и тълкуването му се следва от компетентния орган. Независимо от това, АС - В. Т. не е предприел действия за уточняване на информацията, залегнала в този документ, както и за преодоляване на противоречивите данни за броя и заетостта на леглата, съдържащи се в извлечението от Клиниката по токсикология и в писмото на Началника на същата клиника. Освен това, съдът не е обърнал внимание и на писмо №822/3001 от 2024 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ-П. /л. 128 от нохд 789/2023 г./ и Заповед № РД-01-166/24.07.2020 г. на зам. директора на РЗИ - П., които също имат отношение към изясняване на коментирания въпрос.
Предвид изложените дотук съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, водещо до отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане апелативният съд следва да назначи посочената по-горе СМЕ-за по писмени данни; да изясни с категоричност дали към момента на пребиваване на пострадалия в спешното отделение на УМБАЛ - П. е имало свободни легла в триажа, както и ако такива не са били налични, възможно ли е било пациента да бъде приет на друго място в болничното заведение, а също така и как следва да се постъпи, ако легла за прием на пациенти в състоянието на П. изобщо отсъстват; при необходимост да проведе разпит на свидетели, включително и на тогавашния директор на УМБАЛ- /болница/- доц. Л. /за проверка показанията на св.М./, да съпостави данните от гласните доказателствени източници с експертните изводи и след като извърши цялостен анализ на всички относими доказателства и доказателствени средства, да изложи фактическите си и правни изводи и пълноценно да отговори на възраженията на страните.
Доколкото съдебният акт се отменя на основание чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК оплакванията, свързани с нарушение на материалния закон, не могат да бъдат разгледани.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 27.01.2025 г., постановена по внохд №344/2024 г. на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/