Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. С. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 3700 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по касационна жалба на К. С., подадена чрез пълномощника адв. М. Г., срещу Решение № 41/21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 390/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане № 4505-40-1043 от 07.07.2021 г., издадено от директора на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС) при Националния осигурителен институт (НОИ). Наведените възражения за неправилно приложение на нормите на чл. 22 ЗГВРСНР, във вр. чл. 10, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР, Наредбата), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното разпореждане, като преписката се върне на директора на фонд "Гарантиране вземанията на работниците и служителите" при НОИ за ново произнасяне. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът - директорът на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебното производство пред касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разпореждане № 4505-40-1043 от 07.07.2021 г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ, в частта, с която не е предвидено изплащане на гарантираното му вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждение за периода от м. ноември 2018 г. до м. декември 2018 г., както и начисленото обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ.
По делото не е спорно, че с Решение № 29 от 11.03.2020 г. по т. д. № 15 / 2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, поправено с Решение № 39 от 18.05.2020 г., е открито производство по несъстоятелност на “Евроманган” ЕАД, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е публикувано в Търговския регистър на 13.03.2020 г., което се установява от данните в Констативен протокол № КГ-5-24-00937064/14.06.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ - Добрич (л.60).
На 28.01.2019г. изпълнителният директор на “Евроманган” ЕАД (в несъст.) е издал удостоверение в уверение, че К. С., „подземен миньор“ в мина Оброчище е получавал доходи за целия период на 2018 г., като възнагражденията му за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г. били начислени, но не били изплатени. Видно от удостоверението, трудовият договор на жалбоподателя с “Евроманган” ЕАД (в несъст.) е бил прекратен на 18.01.2019 г.
На 18.05.2020 г. със заявление - декларация до ТП на НОИ – Добрич оспорващият е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Със заявлението жалбоподателят е декларирал, че от 23.11.2009 г. до 18.01.2019г. е бил работник в “Евроманган” ЕАД и е изпълнявал длъжността „подземен миньор“.
С уведомително писмо с изх. № Ц4502-24-121#1 от 26.08.2020г. началникът на сектор „КП“ към ТП на НОИ-Добрич е указал на К. С., че към искането следва да представи справка по чл.4, ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя или съдебно решение за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения.
С молба, представена по делото, жалбоподателят Стоянов е предоставил на компетентния административен орган съдебни решения и изпълнителни листи, издадени от Районен съд - Балчик, а именно Решение № 211/20.12.2019 г., постановено по гр. дело № 391/2019г., Решение № 100 от 29.07.2020г., постановено по гр. дело № 658/2019г., изпълнителен лист № 97/17.09.2020г. и изпълнителен лист № 131 от 01.10.2020г.
Синдикът на „Евроманган” ЕАД (в несъст.) е предоставил на ТП на НОИ справка приложение № 1 към чл. 4, ла. 1 от Наредбата с изх. № 84 от 26.03.2021 г. с информация за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения. В справката не фигурират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2018 г. По делото е приложен и Констативен протокол № КГ-5-24-00937064/14.06.2021г.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че са установени несъответствия. По ведомостите за работни заплати на дружеството няма начислени възнаграждения в брутен и нетен размер за м. ноември 2018 г. и за м. декември 2018 г. Същевременно, по данни от Персоналния регистър на НОИ, работодателят е подавал декларации-образец 1 за осигурителния доход на жалбоподателя за месеците ноември и декември 2018 г., за който се дължат осигурителни вноски в размер на 1003, 73лв. за м. ноември и 1008,44 лв. за м. декември. Поради тези несъответствия, вещото лице дава заключение, че не може да определи брутния размер на признатите вземания на жалбоподателя спрямо „Евроманган“ ЕАД. Имайки предвид начислените, но неизплатени трудови възнаграждения според данните във ведомостите за заплати, вещото лице дава заключение, че на жалбоподателя се дължи обезщетение от Фонд „ГВРС“ в размер на 3 805,91 лв., т. е. сумата, която е определена с оспореното разпореждане.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и допълнителна задача на вещото лице, което дава заключение, че ако се вземат предвид присъдените на жалбоподателя със съдебните решения неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения ( независимо дали се начислени от работодателя), същия би следвало да получи от Фонд „ГВРС“ по чл.22, ал.1 от ЗГВРСН сумата от 7809,21 лева след приспадане на данъка по ЗДДФЛ. Заключенията на вещото лице не са оспорени от страните и съдът ги е приел за компетентни и обосновани.
От приложените по делото граждански дела и съдебни решения на БРС, първоинстанционният съд приема за установено, че на жалбоподателя са признати вземания за трудови възнаграждения за м. ноември 2018 г. и м. декември 2018 г., както и за парични обезщетения по чл. 220, чл. 222, ал. 1 и чл. 224 от КТ, но намира, че същите не попадат в обхвата на вземанията, които се изплащат по реда на чл. 3 от ЗГВРСНР, поради което правилно и законосъобразно не са включени в начислените суми. Според съда представеното от жалбоподателя удостоверение, издадено на 28.01.2019г. от изпълнителния директор на обявеното в несъстоятелност дружество, не води до друг, по–различен извод. От заключението на вещото лице и представените по делото ведомости за заплати се установява, че при работодателя липсват доказателства за начислени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2018 г., поради което представената от синдика справка с изх. № 84 от 26.03.2021 г. е с коректно съдържание, тъй като е изготвена според данните във ведомости за заплати. Съдът е преценил, че в обжалваното разпореждане не е посочено защо не са включени признатите със съдебните решения вземанията за трудовите възнаграждения за м. ноември и м. декември, както и всички присъдени обезщетения, но мотивите за това се извличат от данните в административната преписка, представени от работодателя, а именно справката с изх. № 84 от 26.03.2021 г. Посочено е, че по административната преписка липсват доказателства за връчване на справката от 26.03.2021г. по чл. 4, ал. 1 от Наредбата на работника, но от данните по делото, включително и от твърденията в жалбата, които съдът кредитира като признание на неизгодни за страната факти, се установява, че жалбоподателят е получил справка, с която не е бил съгласен и е възразил срещу нея. Формиран е извод, че от представените писмени доказателства и от изслушаните по делото съдебно-икономически експертизи (първоначална и допълнителна) не се установява наличието едновременно на начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на работника, които да не са включени в размера на гарантираното от фонда вземане. Посочено е, че действително от приложените по делото граждански дела и съдебни решения на БРС е видно, че на жалбоподателя са признати вземания за трудови възнаграждения за м. ноември 2018 г. и м. декември 2018 г., както и за парични обезщетения по чл. 220, чл. 222, ал. 1 и чл. 224 от КТ, но нито едно от тези вземания не е начислено във ведомостите за заплати на работодателя съгласно заключенията на вещото лице. За м. януари във ведомостите за заплати на жалбоподателя е начислено обезщетение за оставане без работа в брутен размер от 870, 35 лв., което е взето предвид и включено за изплащане от ответника като обезщетение от Фонд "ГВРС“ Предвид гореизложеното, съдът е достигнал до извод, че не са налице надлежни доказателства, които да оборват фактическите констатации в обжалвания акт.
Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР и в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
По делото не е спорно, че жалбоподателят има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в законоустановения срок по чл. 25 от закона. Спорен е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателя К. С..
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Правоимащи лица по смисъла на закона са работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя при условие, че последният е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.
Обхватът на защита за дължими трудови вземания на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател е подложен на тълкуване и в Решение на Съда (седми състав) от 25 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — В. Гиго/Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (Дело C-338/17), като в т. 34 се извежда, че случаите, в които е позволено да се ограничи задължението за изплащане от гарантиращите институции, каквито са предвидени в член 4 от Директива 2008/94, трябва да бъдат тълкувани стеснително (вж. по аналогия решения от 17 ноември 2011 г., Van Ardennen, C-435/10, EU: C: 2011: 751, т. 34 и от 28 ноември 2013 г., Gomes Viana Novo и др., C-309/12, EU: C: 2013: 774, т. 31). При все това, такова стеснително тълкуване не може като резултат да лиши от съдържание изрично предоставената на държавите-членки възможност да ограничат посоченото задължение за изплащане (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Gomes Viana Novo и др., C-309/12, EU: C: 2013: 774, т. 32).
Както вече е посочвал ВАС в своята практика неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР (или да уведоми работника/служителя за нея) не може да има негативна последица за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото е установено, че К. С. е бил в трудово правоотношение с "Евроманган" ЕАД. С решение № 29/11.03.2020 г. по т. д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, поправено с решение № 39/18.05.2020 г., е било открито производство по несъстоятелност и дейността на дружеството е била прекратена на основание чл. 630, ал. 2 от Търговски закон, с което дружеството е обявено в несъстоятелност. От работника Стоянов е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Данните по делото сочат, че от "Евроманган" ЕАД е изготвена справка по приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР почти десет месеца след подаване на заявлението-декларация и по делото липсват доказателства за връчването й на Стоянов. Предвид посоченото обстоятелство за работника е била налице обективна невъзможност за запознаване с фактите, обективирани в конкретния документ и подготвяне на възражение срещу тях. /в този смисъл е и практиката на ВАС по сходни случаи, като напр. решение № 4612 от 16.05.2022 г. по адм. д. № 12142/2021 г., VІ отд. и решение № 5818 от 14.06.2022 г. по адм. д. № 668/2022 Г., VІ отд./. Не може да бъде възприета тезата на съда, че е доказано обстоятелството, че Стоянов е уведомен за изготвената справката и е възразил срещу същата, предвид изложените в жалбата твърдения за осъществяването на тези неизгодни за него факти. В жалбата не се сочи кога Стоянов е получил справката, нито начина на получаването ѝ, както и не може да бъде установено как и кога е възразил срещу същата. По преписката и по делото липсват каквито и да било писмени доказателства за изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2, изр. 2 от Наредбата от страна на административния орган, а и не са релевирани твърдения от органа за спазване на нормативното му задължение.
Видно от приложеното Удостоверение от 28.01.2019 г., издадено от „Евроманган“ ЕАД, заплати на работника К. С. са начислени, но не са изплатени за периода месец януари 2018 г. – месец декември 2018 г., включващ и месеците ноември и декември. Същевременно съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че в персоналните регистри на НОИ за осигурените лица се съдържат данни за начислен облагаем доход на жалбоподателя за м. ноември и м. декември 2018 г. И съдът, както и адм. орган, са игнорирали тези данни без да бъдат изяснени в пълнота причините за твърдените несъответствия с разплащателните ведомости, каквито са установени и при назначените съдебно-икономически експертизи. В тази връзка следва да се посочи, че приложените по делото задължителни предписания от 24.01.2022 г. са издадени след изготвянето на експертизите и липсват данни дали същите са обжалвани, респ. дали и кога са влезли в сила.
Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". По делото липсват данни за извършени проверки в Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори" и за съпоставка на резултатите от тях с подаденото заявление-декларация от жалбоподателя и приложените към него документи. Административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал. 2 от АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че оспореното разпореждане е постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на К. С. при съобразяване с мотивите към настоящото решение. При новото разглеждане на преписката следва да бъдат извършени изискуемите проверки по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, като бъдат съпоставени приложените документи с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори", да бъдат събрани всички необходими и относими доказателства и да бъдат направени съответните изводи, относно вида и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на правоимащото лице и периодите, за които се отнасят те, размерът на данъка върху доходите и запорите, в съответствие с изискванията на чл. 10 от Наредбата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Като не е констатирал допуснатите от административния орган съществени процесуални нарушения и противоречие с относими материалноправни разпоредби, Административен съд – Добрич е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане, а преписката се изпрати на директора на фонд "ГВРС" за ново решаване на въпроса по същество при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя К. С. от гр. Добрич следва да бъде присъдена сума в общ размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева), от които 30 лева (тридесет лева) за заплатена държавна такса и 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 41 / 21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 390 / 2021 г. по описа на Административен съд – Добрич и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4505-40-1043 от 07.07.2021 г., издадено от директора на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” при Националния осигурителен институт.
ИЗПРАЩА преписката по заявление – декларация на К. С. вх. № Ц4502-24-121 от 19.05.2020 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – НОИ за ново произнасяне при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на К. С. от гр. Добрич съдебни разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА