О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2184

София, 10.07.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 916 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от адвокат П. К. (пълномощник на ищцата Д. Т. Н.) срещу имащата характер на определение част от решение № 15 от 16.01.2025г. по в. т.д.№ 517/2024г. на АС Пловдив, с което по частна жалба на Гаранционен фонд е отменено определението на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК и е оставена без уважение молбата на адвокат К. за изменение на първоинстанционното решение по т. д.№ 63/2023г. на ОС С. З. в частта за разноските относно присъденото й възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за предоставена безплатно адвокатска помощ на ищцата Джаврие Н. в размер на 5 346лв. с ДДС.

С частната касационна жалба се иска отмяна на атакувания акт като неправилен и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за защита в първоинстанционното производство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. в редакцията на разпоредбата към момента на приключване на устните състезания при уважена искова претенция от 150 000лв., в размер на 12 780 лв. с ДДС, какъвто е определен от първоинстанционния съд в производството по чл. 248 ГПК. Твърдението е, че въззивният съд е намалил адвокатския хонорар съобразявайки решението на СЕС по дело С-438/2022г. без да е направено възражение от насрещната страна Гаранционен фонд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпроси Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален съобразявайки решението на СЕС по дело С-438/2022г., въпреки че няма такова възражение от страна на ответника; На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на страна следва ли да се присъди адвокатско възнаграждение по установения с Наредба № 1/2004г. минимум и ако да - колко под този минимум може да слезе съдът; Следва ли решението на СЕС по дело С-438/2022г. да се прилага в случаите на оказана безплатно правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА, след като адвокатът не се е съгласявал, поемайки защитата на страната, да работи за адвокатско възнаграждение под минимално установеното и до момента на постановяване на съдебното решение, с което съдът му присъжда определен от него размер, той не е получил възнаграждение, за разлика от случаите на подписан договор и определено от страните изплатено предварително възнаграждение; Приложими ли са разпоредбите на Наредба № 1/2004г. при определяне на адвокатско хонорар на основание чл. 38 ЗАдв. и в кои случаи съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата във връзка с решението на СЕС по дело С-438/2022г; Ако липсва изрично договаряне и съгласие на адвоката да осъществени представителство при възнаграждение в размер по-нисък от установения в Наредба № 1/2004г., как следва съдът да определи размера на адвокатското възнаграждение и следва ли да се съобразят разпоредбите на Наредба № 1/2004г. Допълнителната предпоставка е въведена с доводите, че неточното тълкуване на правните норми води до нарушаване на принципи в правото. Поддържа се, че ако бъдат дадени отговори на въпросите, то очевидно ще имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и постановяване на съдебен акт по тях е от изключително значение за правилното тълкуване и прилагане на правните норми.

В писмен отговор Гаранционен фонд оспорва основателността на искането за допускане на частното касационно обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е уважил иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за сумата 150 000 лв. и при този изход на спора е определил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана от адвокат К. безплатно правна помощ на ищцата на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. в размер на 5 463лв. с ДДС. По молба на адвокат К. с искане за съобразяване на действащата към момента на даване ход на устните състезания редакция на Наредбата, в производство по чл. 248 ГПК първоинстанционният ОС Стара З. с определение № 730 от 26.08.2024г по т. д. № 63/2023г. е изменил решението си в частта за присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАадв. а. възнаграждение, което е увеличено на 12 700лв. Ответната страна Гаранционен фонд с въззивна частна жалба е оспорила правилността на определението по чл. 248 ГПК с доводи, че сумата от 12 700 лв. надвишава трикратно минималния размер на адвокатското възнаграждение и не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Апелативен съд Пловдив се е произнесъл по частната жалба с въззивното решение като е приел, че с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, искането по чл. 248 ГПК е неоснователно, тъй като първоначално определеното възнаграждение от 5 436 лв. с ДДС е адекватно и не са налице предпоставки за увеличаването му, което е обусловило отмяна на определението и оставяне без уважение молбата на адвокат К. по чл. 248 ГПК.

Искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено. Всички въпроси са предпоставени от невярна теза, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатно адвокатска защита е „намалено“ под минимума по Наредба № 1/2004г. при очевидния по делото факт, че именно въз основа на наредбата първоинстанционният съд е определил с решението си адвокатското възнаграждение, което въззивният съд е приел, че е адекватно и справедливо и няма основание да бъде увеличено с оглед фактическата и правна сложност на спора. Неосъществена е общата предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Поставените в изложението въпроси не са обусловили изхода на спора, същите са хипотетични, не притежават съществена характеристика на общото основание по чл. 288, ал. 1 ГПК съобразно критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В обжалвания акт няма произнасяне по въпросите, свързани със спецификата на осъществявана безплатно правна защита, при която няма предварително уговорено и предварително заплатено адвокатска възнаграждение и тези въпроси са извън правните аргументи на въззивния състав.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на имащата характер на определение част от решение № 15 от 16.01.2025г. по в. т.д.№ 517/2024г. на АС Пловдив, постановено по частната въззивна жалба на Гаранционен фонд срещу определение № 730 от 26.08.2024г. на ОС С. З. по т. д. № 63/2023г.

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: