ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2212

София, 11.07.2025 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми юли, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова т. д. № 81/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. М. Б., в качеството й на процесуален представител на С. Р. Т. и С. Р. А., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1094/08.04.2025 г., с присъждане в полза на страната на допълнителни разноски за касационна инстанция, предвид недопускането до касация касационната жалба на насрещната страна – ЗК „Л. И. АД против решение № 175/24.07.2024г. по гр. д.№ 200/2024г. на Апелативен съд – В. Т. Молителят изразява несъгласие с присъдената сума от 1200 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществявана процесуална защита на ищците в касационната инстанция, при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв.. Позовавайки се на разпоредби от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обосновава за справедлив и достоен на положения от нея труд по делото размер на възнаграждението от поне 3300 лева без ДДС или 3960 лева с ДДС, като моли определението да бъде изменено в този смисъл.

Ответната страна - ЗК„Л. И. АД, чрез пълномощника си – адв. Т. П. – оспорва молбата, като неоснователна, поради липса на фактическа и правна сложност на делото, липса на голям обем от събрани доказателства и неизвършване на процесуални действия пред ВКС, обуславящи допълнително възнаграждение. В тази връзка се позовава на решение на СЕС по дело С-438/22.

Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

Производството по т. д. № 81/2025 г. на ВКС, І т. о. е образувано по касационна жалба на ЗК„Л. И. АД против решение № 175/24.07.2024г. по гр. д.№ 200/2024г. на Апелативен съд – В. Т. в частта му с която, след частична отмяна на решение № 13/11.01.2024 г. по гр. д.№ 212/2021г. на Окръжен съд – Русе, предявените от С. Р. Т. и С. Р. А. искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на майка им Р. Я., настъпила при ПТП от 31.10.2020г. по вина на водача на застрахован при ответника автомобил, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, са уважени за допълнителни 20 000 лева за всеки от ищците - разлика между присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева и размера от 70 000 лева, приет от въззивният съд за справедлив, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.11.2020г. до окончателното им изплащане.

С определение № 1094/08.04.2025 г. по т. д. № 81/2025г. на ВКС, І т. о. обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, като с определението касаторът е осъден, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на Адвокатско дружество „М. Б.“ ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с вкл. ДДС, за осъществено процесуално представителство на С. Р. Т. и С. Р. А. в касационна инстанция.

Молбата е частично основателна.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес / в случая 20 000 лева по всеки от исковете / не предполага съществено различна по съдържание защита, настоящият състав е намерил за достатъчно да изходи от определената твърда ставка по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата във връзка с чл. 9, ал. 3 от същата, макар и изрично да не се е позовал на нея в определението си, без тя да е задължителна долна граница, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на спора и съдържанието на осъществената от процесуалния представител защита срещу касационната жалба на ЗК „Л. И. АД. Същата се състои в депозирането на общ отговор, в рамките на 2 страници, значителна част от които цитират мотивите на въззивния съд, и е ограничена до коментар по приложението на чл. 52 ЗЗД, по което е формирана богата, вкл. задължителна, съдебна практика. Относно осъществената защита чрез отговор на касационната жалба на противната страна, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна: спорът не разкрива фактическа и правна сложност, съобразно спецификата му в касационна инстанция, производството в която изключва събиране, преценка и оспорване на нови доказателства или въвеждането на нови фактически и правни доводи.

Молбата е частично основателна досежно възмездяване труда на процесуалния представител по изготвянето на насрещна касационна жалба, независимо че, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, същата е оставена без разглеждане, поради недопуснато касационно обжалване по жалбата на застрахователя. Насрещната касационна жалба е вид защита срещу инициираното от касатора ЗК „Л. И. АД касационно производство: тя не би била предявена, ако застрахователното дружество не бе потърсило защита, т. е. процесуалните действия на противната страна са причина за депозирането й и понесените във връзка с това разноски. Интересът от подаването й е предпоставен от предявяването на касационната жалба. Поради това, аналогично на правото на разноски за страната и при недопуснато касационно обжалване по жалбата на противната страна, в който случай спорът също не се разглежда по същество в касационна инстанция / поради което и такъв довод за недължимост на разноски по предявена насрещна касационна жалба е несъстоятелен /, определимото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. възнаграждение за процесуалния представител следва да възмездява и положения труд за изготвяне и депозиране на насрещна касационна жалба, независимо от вътрешно - процесуалната й обусловеност от допускане касационното обжалване по касационната жалба на противната страна. Хипотезата е аналогична на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от ответник, в съответствие с очакваното развитие на производството и разглеждането на спора по същество, което не се е случило, по причина на ищеца, но процесуалният представител на страната е престирал резултат, в съответствие с възложеното му. Изхождайки от качеството й на евентуално средство за защита е допустима и друга аналогия: възмездяването на разноски не е предопределено от това кои успешни защитни възражения са осигурили позитивния за страната резултат, вкл. ако са били заявени в евентуалност спрямо други, явили се неоснователни или недоказани .

От мотивите на определение № 1094/08.04.2025г. на настоящия състав не е видно, при определяне възнаграждението на процесуалния представител на ищците, да е съобразено изготвянето на насрещната касационна жалба. Доколкото, идентично с отговора на касационната жалба на застрахователя, и изготвената насрещна касационна жалба е обща за ищците, преимуществено основана на касационни доводи по приложението на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дублиращи се досежно първата разпоредба с вече наведените защитни доводи по касационната жалба на застрахователя, настоящият състав намира, че допълнителни 1 200 лева с вкл. ДДС, се явяват адекватно и справедливо възмездяване.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯВА, на основание чл. 248 ГПК, по молбата на адв. М. Б., в качеството й на процесуален представител на С. Р. Т. и С. Р. А., постановеното определение № 1094/08.04.2025 г. по т. д. № 81/2025 г. на І т. о. на ВКС, в частта му относно възмездяването на разноски, както следва:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. „АД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на Адвокатско дружество „М. Б.“ ЕАД, [населено място], ул.“ Д-р Г. В.„ № 2, ет. 1, офис 7, Булстат[ЕИК], адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева с вкл. ДДС, за осъществено процесуално представителство на С. Р. Т. и С. Р. А. в касационна инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на адв. М. Б. в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: