РЕШЕНИЕ№ 198

София, 14.07.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Е. Ч.

Членове:В. Х.

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря А. Й. след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 237 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Д. В. С., подадена чрез особен представител адв.С. К. от АК - Габрово, срещу решение № 197 от 25.10.2023г., по възз. гр. д.№ 179/2023г. на АС - В. Т. С него е потвърдено решение № 36/02.03.2023г. по гр. д.№ 237/2022г. на ОС - Габрово, с което, по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено, че Д. В. С. дължи на „Банка ДСК“ АД произтичащите от договор за кредит „Експресо“ № 393505 от 18.12.2014г. вземания за главница в размер на 30 065.44лв, възнаградителна лихва за периода 11.01.2018г.-28.09.2021г. в размер на 1489.90лв., обезщетение за забава за периода 10.01.2018г.-29.09.2021г. в размер на 1967.77лв. и застрахователни премии в размер на 1489.90лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 29.09.2021г. до окончателното изплащане, за които /вземания/ е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№ 1672/2021г. на РС - Габрово.

Особеният представител оспорва направения въз основа на доказателствата по делото извод за неоснователност на възражението за непредоставяне на необходимата преддоговорна информация, като поддържа, че е нарушена императивна разпоредба на ЗПК, поради което договорът е недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК. Намира за неправилен и извода, че не е нарушено изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК за прилагане към договора на подписан от страните екземляр от ОУ, като поддържа, че това е самостоятелен порок при сключване на договора – основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 3 ЗЗД. Според особения представител е неправилен и изводът за неоснователност на релевираното възражение за погасителна давност по отношение на вноските, включващи лихви, с настъпил падеж повече от 3 години пред подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно за периода 10.02.2018г.-30.09.2018г. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете.

С определение № 334/03.02.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следния въпрос: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, давностният срок за главницата и възнаградителните лихви - от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг?

С подадения чрез юрисконсулт писмен отговор насрещната страна „Банка ДСК“ АД оспорва основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, а ответникът по касация, чрез юрисконсулт Р. А., поддържа отговора на касационната жалба и моли за отхвърлянето й.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване:

Отговорът му се съдържа в ТР № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС и е следният: При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед даденото нормативно тълкуване по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по т. д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Материално незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че давността за вземането по договора за кредит започва да тече от датата на уговорения краен краен срок за погасяване на кредита или от датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем, в случая на 02.09.2021г., поради което вземането не е погасено по давност. Ето защо въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор следва да бъде разрешен по същество.

От фактическа страна е установено и безспорно, че между, от една страна, „С. Ж. Е. АД /чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК“ АД/ и, от друга страна, И. А., като кредитополучател, и ответницата Д. С., като съдлъжник, е сключен договор за кредит „Експресо“ № 393505 от 18.12.2014г. с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 38 000лв., със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояване, срещу насрещно задължение за връщането му, заедно с лихвите при фиксиран лихвен процент 8%, на равни месечни вноски, с падежи 10-о число на месеца. В договора /чл. 11, б „а“/ е предвидена възможност банката да може да обяви договора за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е договорно задължение на кредитополучателя. По делото е установено, че кредитът е усвоен по банковата сметка на длъжника И. А. на 18.12.2014г., след което в изпълнение на договорните задължения е заплатена сума в общ размер 19 875.78лв., а след 10.01.2018г. не са постъпвали плащания. На 29.09.2021г. „Банка ДСК“ АД, в качеството на правоприемник на „С. Ж. Е. АД, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК / по пощата/ въз основа на извлечение от счетоводните книги и договора за кредит против двамата длъжници, на основание настъпила предсрочна изискуемост на кредита, относно произтичащите от договора вземания за главница, договорна лихва, лихвена надбавка, договорна застраховка и законната лихва, считано от 29.09.2021г. Срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК не са постъпили възражения от И. А., но, тъй като заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на Д. С. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителя е указано да предяви установителни искове за вземанията по заповедта по отношение на нея, а в производството по чл. 422 ГПК на ответницата Д. С. е назначен особен представител.

В подадения чрез особения представител на ответницата ОИМ са релевирани възражение за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК, поради непредоставяне на изискуемата преддоговорна информация в предвидените в закона обем и във формата на Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК; за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 3 ЗЗД/ липса на съгласие и предписана от закона форма/, тъй като, в нарушение на задължението по чл. 11, ал. 2 ЗПК, към договора не е приложен подписан от страните екземпляр от ОУ на кредитора и възражение за погасителна давност на вноските, включващи главница и лихви, чиито падеж е настъпил повече от 3 години преди подаване на заявлението на 30.09.2021г.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че от доказателствата по делото, при доказателствена тежест за ищеца, не се установява предоставянето на пълна преддоговорна информация на длъжниците. Съдържащият се по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити е подписан само на първата страница от двамата длъжници и не е представен своевременно, а същевременно не попада в хипотезите на чл. 147 ГПК, а в чл. 22 от договора се съдържа само обща декларация на длъжниците, че са уведомени за всички условия на кредита достатъчно време преди сключване на договора и той не съдържа неясни и неразбираеми клаузи и текстове. Неспазването на изискването по чл. 5 ЗПК за предоставяне на пълна преддоговорна информация / чл. 5 на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г./ не е въздигнато от националния ни законодател като основание за недействителност на договора в разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Като обобщение, процесният договор е валиден и въз основа на него са възникнали насрещни права и задължения на страните.

Частично основателно е релевираното възражение за погасителна давност на вноските, включващи главница и лихви, за периода 3 години преди подаване на заявлението.

При съобразяване на даденото нормативно тълкуване с ТР № 3/2023г. и при липсата на обстоятелства, обуславящи прекъсване или спиране на давността, от падежите на всяка погасителна вноска, включваща главница, застраховки и лихви, с падежи 10-о число на съответния месец, са започнали да текат съответните давностни срокове.

В случая няма погасени по давност неплатени вноски, включващи части от главницата, тъй като от падежа дори на първата претендирана неплатена вноска за главница - 10.02.2018г., а и на останалите, до подаване на заявлението не е изтекъл предвиденият 5-годишен давностен срок.

Относно падежиралите към момента на подаване на заявлението вноски, включващи възнаградителна лихва, е приложима 3-годишна давност /чл. 111, б.“в“ ЗЗД/, която започва да тече от падежите на съответните вноски. В случая към момента на подаване на заявлението на 29.09.2021г. е изтекъл предвиденият 3-годишен давностен срок за вноските, включващи възнаградителна лихва, с падежи, настъпили в периода 10.02.-10.09.2018г., които, изчислени на база заключението на ССЕ, са в общ размер 1555.34лв. Налага се извод, че, искът за възнаградителни лихви в претендирания размер от 1489.90лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивното решение в тази част.

В останалата обжалвана и допусната до обжалване част решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

РЕШИ:

Отменя решение № 197 от 25.10.2023г., по възз. гр. д.№ 179/2023г. на АС - В. Т. в частта, с която е потвърдено решение № 36/02.03.2023г. по гр. д.№ 237/2022г. на ОС – Габрово за признаване за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че Д. В. С. дължи на „Банка ДСК“ АД произтичащите от договор за кредит „Експресо“ № 393505 от 18.12.2014г. вземания за възнаградителна лихва за периода 11.01.2018г.-28.09.2021г. в размер на 1489.90лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 29.09.2021г. до окончателното изплащане, за които /вземания/ е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№ 1672/2021г. на РС – Габрово и вместо него постановява:

Отхвърля предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че Д. В. С. дължи на „Банка ДСК“ АД произтичащите от договор за кредит „Експресо“ № 393505 от 18.12.2014г. вземания за възнаградителна лихва за периода 11.01.2018г.-28.09.2021г. в размер на 1489.90лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 29.09.2021г. до окончателното изплащане, за които /вземания/ е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№ 1672/2021г. на РС - Габрово.

Оставя в сила решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: