Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. С. Членове:

М. М.

Б. М. при секретар

М. Т. и с участието на прокурора

Д. П. изслуша докладваното от съдията

Б. М. по административно дело № 2670/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Е. от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. В., срещу решение № 9636 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7073/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513з-6539 от 20.06.2024 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи при Министерството на вътрешните работи /[Фирма 2] на МВР/ и е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото.

Ответникът - директорът на[Фирма 2], редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. И., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Е. Е., против заповед № 513з-6539 от 20.06.2024 г. на директора на[Фирма 2], с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с т. 15, т. 19, т. 20 и на т. 28, б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичния кодекс/, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност старши полицай в 02 група на сектор Метрополитен, към отдел Охранителна полиция /ОП/, по допълнителен щат към щата на[Фирма 2], считано от датата на връчване на заповедта.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е издадена и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и по чл. 207, ал. 1 ал. 12 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в дисциплинарното производство са събрани относимите и допустими за изясняване на фактите доказателства, които са описани и обсъдени от дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган, като установеното от фактическа страна се подкрепя от доказателствата по преписката. При преценката си по материалния закон, съдът посочил, че жалбоподателят не се е справил с тежестта да обори обстоятелството, че е управлявал собствения си автомобил под въздействието на алкохол, като е бил спрян за полицейска проверка, при която е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с дрегер, както и не е направил кръвен тест. Въз основа на тези фактически установявания, които приел за безспорни, и като се позовал на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 б. в от Етичния кодекс, както и на мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС, по тълк. дело № 4/2007 г., първоинстанционният съд заключил, че заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Според съда, отказът на жалбоподателя да бъде тестван за алкохол представлява нарушение на разпорежданията на контролни органи, съответно представлява нарушение на Етичния кодекс. Действията му са несъвместими с етичните правила, регламентирани т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. в от Етичния кодекс. Посоченото се квалифицира от съда като тежко нарушение на служебната дисциплина и представлява уронване на престижа на службата. Освен това, прието е още, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е обвързано с нарушение на визираните в заповедта етични правила и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Също така, при налагане на наказанието наказващият орган е изпълнил и изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като действията на служителя са подробно описани по време, място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение.

Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като дисциплинарното производство е проведено в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Възприемат се от настоящата инстанция констатациите на съда за надлежно образувано и проведено дисциплинарно производство, в рамките на което на жалбоподателя е гарантирано правото на участие чрез представяне на писмени обяснения и чрез използване на допустимите доказателствени средства. Верни са констатациите на съда, че в съответствие с чл. 207, ал. 7 от ЗМВР обобщената справка и всички събрани материали в хода на дисциплинарното производство са били предоставени на служителя за запознаване, а постъпилите от последния обяснения и допълнителни такива са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание.

Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че безспорно се установява описаното от дисциплинарно наказващия орган нарушение, а именно: на 24.12.2023 г., като участник в пътното движение, младши инспектор Е. Е. е управлявал личния си автомобил с рег. № [рег. номер], марка Мерцедес, от гр. София в посока гр. Годеч, и на разклона за гр. Годеч е спрян от автопатрул на Районно управление Костинброд за полицейска проверка, при която се е легитимирал с със служебната си карта и е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер, както и е отказал да подпише издадения му талон за медицинско изследване, с който надлежно да му бъде направен кръвен тест. От дадените писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство от полицейските служители, присъствали на проверката, се установява също така, че младши инспектор Е. е лъхал на алкохол. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР т. 15 Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, т. 20 Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 28, б. в Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпореждания на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Посоченото води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът правилно е обсъдил нарушението на Етичния кодекс, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание.

Обратно на твърдяното в касационната жалба, настоящата инстанция приема, че първоинстанционното решение е издадено при безспорно установени факти, а не почива на предположения. Обстоятелството, че касаторът не се е справил с тежестта да докаже фактите, от които цели да почерпи благоприятни за себе си последици тоест избягването на дисциплинарно наказание, не може да обоснове извод за основателност на касационните му оплаквания в тази насока. В тази връзка се явяват ирелевантни сочените в касационната жалба обостоятелства относно това, че от 18.12.2023 г. Е. е бил в отпуск по болест и че съпругата му впоследствие е признала, че е подала неверен сигнал до телефон 112. Твърденията му за неправилност на изводите на съда по доказателствата, както и за погрешно прилагане на закона при фактическия отказ за тестване за наличие на алкохол в организма са в противоречие с приложимото право и релевантната съдебна практика по аналогични дела и са несъвместими с презумпцията за състояние, несъвместимо с управлението на моторни превозни средства от служител на МВР. Лишено от основание е и оплакването в касационната жалба, че е било дължимо разграничение между административното нарушение по ЗДвП и нарушението на Етичния кодекс, доколкото в правната теория и в практиката дисциплинарната отговорност се кумулира с останалите видове отговорност. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от друг вид отговорност за същото деяние.

При постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - решението е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани и обосновани от събраните по делото доказателства. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля П., доколкото същите не кореспондират с останалите по делото доказателства и не отразяват негови лични възприятия.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 102.26 евро /200 лева/, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9636 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7073/2024 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Е. Т. Е., с [ЕГН], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. С.

секретар:

Членове:

/п/ М. М.

/п/ Б. М.