ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2999

София, 24.10.2025 г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д. № 1118 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по съвместна частна жалба на ищците И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си Р. И. П., чрез адв. В. В. от САК, срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 214/07.04.2025г. по възз. т.д. № 104/2024г. на САС. С него е оставена без уважение молбата на ищците с правно основание чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 720/10.12.2024г., с което в тяхна тежест са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция от по 1500лв., или разноски в общ размер от 4500лв.

В частната жалба се поддържа, че присъдените в тежест на частните жалбоподатели разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС води до неоснователно обогатяване на техния платец. Същевременно се оспорва изобщо реалното извършване от ответното дружество на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на 6000лв. В тази връзка се релевира оплакване, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на доказателства за извършени разноски, които са представени след приключване на съдебното дирене – в хода на устните състезания. Изтъква се, че при намаляването на направените разноски за процесуално представителство в общ размер от 6000лв. въззивният съд не е съобразил, че те са не само за защита на ответното дружество по въззивната жалба на ищците, а са и по подадената от дружеството въззивна жалба, която е впоследствие оттеглена. Намират, че част от сумата /750лв./, представляваща ДДС, не е разход, поради което присъждането й води до неоснователно обогатяване. На последно място частните жалбоподатели поддържат, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 4500лв. не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и осъщественото процесуално представителство, тъй като са направени за защита по една обща въззивна жалба. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което да бъде оставено без уважение искането на „Веселец“ ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, евентуално за намаляване на присъдените разноски на 1500лв., евентуално на 2960.01лв., евентуално - на 3750лв./ без включения ДДС/.

С постъпилия в срок писмен отговор насрещната страна „Веселец“ ООД, чрез адв.М. К., намира частната жалба за недопустима, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК, евентуално нередовна и неоснователна. Моли за оставянето й без разглеждане, евентуално – без уважение.

Съставът на I т. о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежни страни, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид постановяване на решение по т. д.№ 1119/2025г. на ВКС.

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни срещу първоинстанционното решение в съответните неблагоприятни части. Със стабилизирано определение № 723/04.11.2024г. въззивното производство е прекратено по въззивната жалба на ответното дружество, поради оттеглянето й, на осн. чл. 264 ГПК, и в негова тежест е присъдено едно общо адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 2769.65лв за оказаната на тримата ищци безплатна правна помощ за подаване на отговора на оттеглената въззивна жалба.

Така въззивното решение е постановено само по съвместната въззивна жалба на ищците срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от тях три субективно съединени претенции за размера над 16 071.42лв. до 32 577.07лв. С него първоинстанционното решение в обжалваните от ищците части е потвърдено, а по релевираното от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК са намалени разноските на ответното дружество за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и в тежест на всеки от тримата ищци са присъдени по 1500лв. разноски за адвокатско възнаграждение. За да обоснове присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника, въззивният съд е установил въз основа на представените писмени доказателства, че е доказано реалното им извършване, а по възражението на ищците с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е съобразил задължителното, на осн. чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 и формираната след неговото постановяване практика на касационния съд. За да намали разноските за адвокатско възнаграждение на ответното дружество пред въззивния съд от 6000лв. на 4500лв./ по 1500лв. в тежест на всеки от ищците/ съставът на апелативния съд е съобразил обжалваемия интерес, приел е, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, предвид формираната трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС, изтъкнал е, че ответникът е взел лаконично становище по доказателствените искания във въззивната жалба на ищците и пред въззивната инстанция не е изложил съображения, различни от вече изложените пред СГС, че защитата по въззивната жалба на ищците се осъществява с едни и същи процесуални действия, всички правнорелевантни факти са общи за ищците, както са общи за ищците и всички възражения на ответника.

Сега обжалваното определение е постановено по съвместна молба на ищците, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение в частта на разноските на въззивното решение с главно искане да не бъдат присъждани в полза на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, евентуално - за намаляването на направените такива до размера от 1500лв., евентуално - до размера от 3750лв., тъй като присъденото ДДС води до неоснователно обогатяване. За да остави без уважение молбата на ищците по чл. 248 ГПК, съставът на апелативния съд е намерил за неоснователни доводите на ищците, че не е доказано реалното извършване на разноски в претендирания размер от 6000лв. За неоснователно е приел и оплакването на ищците във връзка с присъждането на ДДС в размер на 750лв. върху адвокатското възнаграждение, като се е позовал на практика на касационния съд. По релевираното от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е посочил, че са изложени мотиви във въззивното решение, които не се налага да бъдат преповторени. Относно оплакването, че защитата на ответника е по една обща въззивна жалба на ищците, въззивният състав е изтъкнал, че във връзка с присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на осъществилия безплатна правна помощ на ищците адв.В. е поддържано, че такова се дължи по всеки един от трите субективно съединени иска, същевременно се е позовал и на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 Наредба № 1/2004г.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК е изяснено в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Указано е, че то се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая, като се има предвид конкретната фактическата и правна сложност на спора във въззивното производство - извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, както и вида и качеството на предоставената правна помощ, се налага извод, че е налице основание за редуциране на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, а именно до размера от общо 1500лв.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде частично отменено и вместо него - постановено друго, с което въззивното решение да бъде изменено в частта относно дължимите на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, като вместо присъдените с решението разноски в размер на 4500лв., бъдат присъдени общо 1500лв. В останалата обжалвана част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК, разноски на страните не се присъждат.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя частично определение № 214/07.04.2025г. по възз. т.д. № 104/2024г. на САС и вместо него.

Изменя решение № 720/10.12.2024г. по възз. т.д. № 104/2024г. на САС в частта относно дължимите на „Веселец“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, като в полза на „Веселец“ ООД се присъждат разноски в общ размер 1500лв., дължими общо от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез майка си Р. И. П., вместо присъдените в общ размер от 4500лв.

Потвърждава определение № 214/07.04.2025г. по възз. т.д. № 104/2024г. на САС в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: