Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Т. П. Членове:
К. К.
Т. Д. при секретар
И. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията
К. К. по административно дело № 3476/2026 г.
Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М. С. ЕООД със седалище в гр.София, подадена чрез пълномощник адв.М. Я.. Жалбата е против решение №193 от 25.02.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-52/2026г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора М. С. ЕООД срещу решение №D51018368/08.12.2025г. на кмета на община Чирпан за прекратяване на процедура по вид публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) на обект: Внедряване на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда на ул.М. К. №23, гр.Чирпан. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се уважи жалбата срещу оспорения акт на възложителя и преписката да се върне за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие.
Ответникът кметът на община Чирпан, не изразява становище по касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК, и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на М. С. ЕООД срещу решение №D51018368/08.12.2025г. на кмета на община Чирпан за прекратяване на процедура по вид публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) на обект: Внедряване на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда на ул.М. К. №23, гр.Чирпан.
С обжалваното решение №193 от 25.02.2026г., постановено по преписка №КЗК-52/2026г. Комисията за защита на конкуренцията е оставила жалбата без уважение. За да постанови този резултат КЗК е счела, че с оспореното решение на възложителя правилно процедурата е прекратена на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП - установени нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. Комисията не е споделила твърдението на жалбоподателя, че мотивите в обжалваното решение не кореспондират с цитираното правно основание. В тази насока КЗК е приела, че възложителят е изложил подробни мотиви за решението си. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП не поставяла изрично изискване към възложителя да се основава на конкретни доказателства за възприетото от него. Въпреки това възложителят доказвал наличието на предпоставки за прилагане на посочената разпоредба чрез приложения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
КЗК е счела за неоснователни възраженията на оспорващия, че не е във функционалните правомощия на комисията за оценка на предложенията да извършва преценка относно това дали е налице обективна невъзможност за изпълнение на обществената поръчка. КЗК е приела, че именно оценителната комисия е органът, който следва да следи за правилното прилагане на документацията съгласно закона и останалите относими към производството документи и в случай, че установи несъответствие, да уведоми възложителя, именно каквото е сторила оценителната комисия в случая
Комисията е счела за неоснователно и твърдението на оспорващия, че несвоевременната реакция на самата оценителна комисия и забавянето ѝ при оценяването на офертите са причините за твърдяната от самата комисия недостатъчност на времето. В тази насока КЗК е приела, че оценителната комисия е преминала своевременно през различните етапи на преглед на постъпилите по процедурата оферти, като КЗК не е установила незаконосъобразност под каквато и да е форма. А причините за прекратяване на процедурата касаят срокове, които са били установени при откриване на възлагателната процедура и нямат връзка с дейността на оценителната комисия.
Относно възраженията на М. С. ЕООД срещу приетата от възложителя продължителност на срокове по процедурата, КЗК е приела, че според договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ възложителят разполагал с 24 месеца за всички дейности, свързани с изпълнението на проектното предложение. В този срок били включени многобройни други дейности, всяка от които отнема определено техническо време, което няма как да бъде формулирано като абсолютна величина и по отношение на което не може да бъде зададен точен и конкретен срок. Жалбоподателят не можел да докаже, че цитираните от него срокове могат обективно да бъдат спазени от неограничен кръг правни субекти при нормални обстоятелства.
Обжалваното решение е правилно, макар и по малка част от изложените в него мотиви.
Според т. 7 от одобрената документация за участие За осигуряване на финансови средства за изпълнение на обществената поръчка е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16FFPR003-4.001-0137-C01 по П. В. на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда на ул. М. К. № 23, гр. Чирпан по П. Р. на регионите 2021-2027, с включено финансиране от Фонда за справедлив преход (ФСП), Приоритет 4 на ПРР. Същото е посочено в чл. 2 от проекта на договора, както и в IV.5) Стратегическа поръчка от решението по чл. 22, ал. 1 от ЗОП на възложителя. По преписката на КЗК е представен и самия административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по П. Р. на регионите 2021-2027, сключен между управляващия орган Министерство на регионалното развитие е благоустройството и О. Ч. Според чл. 4 и чл. 5 от договора срокът за изпълнение на проектното предложение е 24 (двадесет и четири) месеца, включително за представяне на искане за окончателно плащане. Срокът обхваща продължителността на всички дейности, свързани с изпълнението на проектното предложение, включително окончателно разплащане от бенефициента към изпълнителите. Всички дейности, включително окончателното разплащане към изпълнители, представянето на окончателния технически отчет и окончателния финансов отчет на проектното предложение трябва да приключат в рамките на срока за изпълнение на договора. Договорът е сключен на 08.04.2025г., което означава, че всички дейности, включени в проектното предложение, включително окончателното разплащане към изпълнители, е следвало да приключи до 08.04.2027г.
В същото време според условията на поръчката (т. 4 от одобрената документация за участие) са предвидени два срока за двете основни дейности, включени в неговия обхват: 1. Срок за изготвяне на инвестиционен проект във фаза технически проект следва да е не по-кратък от 60 (шестдесет) календарни дни и не по-дълъг от 90 (деветдесет) календарни дни, считано от датата след получаване на възлагателно писмо от страна на възложителя и представяне на всички необходими документи за целите на проектирането и е до предаване на изготвения проект от изпълнителя на възложителя, удостоверено с двустранно подписан приемо - предавателен протокол; и 2. Срок за изпълнение на СМР следва да е не по-кратък от 270 (двеста и седемдесет) календарни дни и не по-дълъг от 360 (триста и шестдесет) календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, като изпълнението приключва със съставянето на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа.
Установява се, че всички участници в процедурата да предложили максималните срокове за изпълнение на поръчката - 90 календарни дни за изготвяне на инвестиционен проект и 360 календарни дни за изпълнение на СМР, или общо 450 календарни дни. Към момента на постановяване на оспореното решение на възложителя да прекратяване на процедурата - 08.12.2025г. са оставали 485 календарни дни до 08.04.2027г., когато е следвало да приключат всички дейности, включени в проектното предложение, включително окончателното разплащане към изпълнителя. Като краен резултат е очевидно, че останалите дейности извън основните дейности по изготвяне на инвестиционен проект и изпълнение на СМР, не могат да приключат за 35 календарни дни /485 минус 450/. Сред останалите дейности обосновано са отчетени от възложителя етап на сключване на договор по реда на ЗОП, съгласуване на проекта с всички инстанции и изготвяне на доклад за оценка на съответствието, издаване на разрешение за строеж и внасянето му в РДНСК за одобряване и влизане в сила, обработка на документацията за издаване на строителните документи и въвеждането на обекта в експлоатация и окомплектоване на отчетната документация към УО и приключване на всички други дейности по проекта с цел подаване на искане за окончателно плащане. Очевидно е, че всички тези дейности изискват много повече от оставащите 35 календарни дни. С оспореното пред КЗК решение на възложителя неправилно сроковете за приключване на всички дейности са преценявани към 20.05.2025г., когато е открита процедурата. В действителност важно е колко време остава за изпълнението на дейностите към момента на прекратяване на процедурата от възложителя, като времето от откриване на процедурата до нейното прекратяване (от 20.05.2025г. до 08.12.2025г.) не може да бъде използвано за изпълнение на дейности. Това обаче не се отразява на оспореното решение на възложителя като краен резултат.
Нещо повече към настоящия момент до приключване на всички дейности от процедурата, което трябва да стане до 08.04.2027г., остава по-малко от една година (365 дни). При положение, че касаторът е оферирал с техническото си предложение срокове от общо 450 дни, то е очевидно, че дейностите не можат да приключи до 08.04.2027г. Този факт касационната инстанция съобразява на основание чл. 142, ал. 2 от АПК като факт, настъпил в хода на процеса, който има значение за делото. Затова е очевидно, че дори да се отмени обжалваното решение на КЗК, акта на възложителя и се сключи договор с изпълнител, то обществената поръчка не може да приключи в определения краен срок до 08.04.2027г.
Обосновано възложителят е прекратил процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Според тази разпоредба възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. В случая установените нарушения са две: 1. При откриване на процедурата възложителят е предвидил прекалено дълги максимални срокове от общо 450 дни за двете основни дейности, при които всички дейности не могат да приключат до 08.04.2027г., и 2. При провеждането на процедурата оценителната комисия се е забавила необосновано дълго тя е назначено на 20.06.2025г. и е приключила своята дейност на 08.12.2025г. със съставяне на протокола по чл. 181, ал. 4 от ЗОП. Или оценителната комисия е работила около 170 дни. При положение, че самата оценителна комисия е приела, че са необходими 70 календарни дни за провеждане на възлагателна процедура по реда на ЗОП, тя е изчерпала два пъти и половина повече времеви ресурс, което е довело до невъзможност дейностите да приключат в определения краен срок до 08.04.2027г. Действително и двете нарушения са на възложителя и неговата помощна комисия, но за приложението на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП не е необходима тяхна безвиновност. Необходимо и достатъчно е нарушенията да не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. В случая предвид характера на установените нарушения е налице тази хипотеза.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъбиране като доказателство на Приложение А към административния договор, цитирано в чл. 2.2, второ тире от Договора за безвъзмездна финансова помощ, съдържащо План за изпълнение /Дейности по проекта, както е цитирано и в таблицата по чл. 40, раздел VIII Приложения. Според чл. 199, ал. 2, т. 6, пр. 3 от ЗОП касаторът е следвало да направи с жалбата си искане за събиране на това доказателства. Нещо повече той дори не е навел такива доводи с жалбата си до КЗК. Според чл. 207 от ЗОП проучването в производството пред КЗК обхваща обстоятелствата по жалбата. След като касаторът не е проявил процесуална активност, той няма право да твърди допуснато процесуално нарушение. В производството пред КЗК не се извършва пълен контрол на акта на възложителя, а в съответствие с посочените по-горе разпоредби от ЗОП се изследват само обстоятелствата, посочени в жалбата. Освен това в проведеното заседание пред КЗК касаторът М. С. ЕООД също не е направил искане за събиране на посоченото доказателство, въпреки че е бил надлежно представляван. Освен всичко изложено коментираното доказателство не е и необходимо. Така е, защото за целите на производството е от значение срокът по сключения административен договор, който е безспорно установен от представения договор чл. 4 и чл. 5 от него. С. П. А е от чл. 2.2, второ тире от договора и касае предмета на договора и в частност основните дейности от формуляра на проектно предложение. В случая няма наведени доводи възложителят с решението си за откриване на процедурата да се е отклонил от основните дейности на сключения административен договор, поради което исканото Приложение А не е важно за спора по делото. А и това касае решението на възложителя за откриване на процедурата, което е влязло в сила.
Неоснователни са възраженията на касатора относно възможността на оценителната комисия да извършва преценка за невъзможност за изпълнение на обществената поръчка. По тези възражения КЗК е изложила подробни мотиви в обжалваното решение, които се споделят от настоящия касационен съд. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът препраща към тези мотиви.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно като краен резултат. Затова решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, искането на касатора за присъждане на разноски по делото, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Ответникът не претендира разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №193 от 25.02.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-52/2026г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. ЕООД за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Т. П.
секретар:
Членове:
/п/ К. К.
/п/ Т. Д.