ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3253

гр. София, 17.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България Търговска колегия Второ отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Цолова ч. т. д. № 779/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на Д. Б. С. и Л. Б. С., последният действащ чрез законния си представител Г. Н. И., срещу определение № 125/21.01.2025 г. по в. гр. д. № 2620/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.К. молба по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение №829/12.07.2024 г. в частта за разноските за разликата от присъдената по реда на чл. 38 ЗА сума от 2 477, 88 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 7 896 лв. с ДДС.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира се отмяната му в обжалваната част и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищците за въззивното производство в размер на още 5 418,12 лв. с ДДС. Твърди се, че въззивният съд правилно е присъдил адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал. 2 ЗА, но неправилно е изчислил размера му. Поддържа се, че дори да се приеме, че съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки се с решението на СЕС, то няма пречка да се гледа на тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения. Добавя се, че в случая е налице съединяване на два иска...