ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5304
София, 19.11.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2990 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е. С. (България)“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. Д., против въззивно решение № 1733 от 21.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12090/2024 г. по описа на Софийски градски съд, което е потвърдено решение № 10630 от 04.06.2024 г. по гр. д. № 51083/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените С. С. Х. против „Е. С. (България)“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист, сигурност“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 17 468 лв. за периода от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. С решението „Е. С. (България)“ ЕООД е осъдено за разноски.
Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация С. С. Х., подаден чрез адв. И. П.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
Въззивният съд е констатирал, че съгласно трудов договор от 27.01.2021 г., в сила от 01.02.2021 г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжност „Специалист, сигурност“. Съгласно чл. 21 от договора служителят е длъжен да изпълнява всяко едно задължение, определено и описано в длъжностната характеристика, като са изброени редица конкретни задължения на служителя, свързани с точното изпълнение на задълженията му по чл. 125 и 126 КТ. Процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Заповедта е издадена от Р. М. Д. К., управител на ответното дружество, който съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, следователно има правомощия да налага дисциплинарни наказания. Нарушението е открито на 15.06.2023 г. Това обстоятелство е посочено в самата заповед за уволнение от 24.08.2023 г. и в съобщението за нарушение и покана за предоставяне на обяснения от 09.08.2023 г. Двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 194, ал. 1 КТ би изтекъл на 15.08.2023 г. В отговора на исковата молба е посочено, че за периода от 24.07.2023 г. до 28.07.2023 г. /5 работни дни/, ищецът е използвал платен годишен отпуск, както и за периода от 21.08.2023 г. до 23.08.2023 г. За периода от 24.07.2023 г. до 28.07.2023 г. двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спрял да тече, поради което същият е следвало да изтече на 20.08.2023 г. – ден неделя, а от 21.08.2023 г. до 23.08.2023 г. служителят отново е бил в законоустановен отпуск, поради което срокът за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл на 24.08.2023 г. Заповедта за уволнение е изготвена и връчена на 24.08.2023 г., тоест в рамките на законоустановения срок. На ищеца са поискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ със съобщението за нарушение и покана за предоставяне на обяснения от 09.08.2023 г., като му е предоставен срок до 11.08.2023 г. в 14:00 часа да депозира такива. Служителят е предоставил на работодателя обяснения на 14.08.2023 г., които са отразени в мотивите на заповедта за уволнение. Макар и депозирани по-късно от дадения от работодателя срок, но въпреки това взети предвид при налагането на дисциплинарното наказание, поради което следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ. В заповедта са посочени нарушителят – ищецът; нарушението – комуникиране по неподходящ начин, използвайки чатовете на Microsoft Teams, официалният канал за комуникация на работодателя, чрез използване на ругатни, изпращане на обидни, сексистки и хомофобски съобщения; кога е открито – на 15.06.2023 г., но не и кога е извършено /посочване има само в поканата за даване на обяснения, в която е посочено, че нарушенията са извършени в периода 27.03.2023 г. до 09.08.2023 г., датата на поканата, а по отношение на времето на извършване заповедта препраща към Приложение № 1, неразделна част от нея/; наказанието – дисциплинарно уволнение; законният текст, въз основа на който се налага – чл. 195, ал. 1 вр. чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ вр. чл. 22, т. 3, пр. посл. и чл. 25, т. 4, пр. посл. от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, Кодекса на поведение на Ентейн, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, при спазени изисквания на чл. 189, ал. 1 и 2 КТ и за мотивиране на заповедта. В случая е безспорно по делото, че ищецът е автор на изявленията в чата „Красиви и успешни“, посочени в приложението към заповедта за уволнение. Същият подробно е обяснил всяко едно от изявленията в какъв контекст е направено и какъв смисъл е вложен в думите. Въззивният съд е изложил съображения за основателността на иска: че по делото не се доказва чатът „Красиви и успешни“ в Microsoft Teams да представлява официален вътрешен комуникационен канал на работодателя. Житейски и логически е неиздържано да се твърди, че чат с подобно заглавие може да бъде служебен такъв. Не се установява и кои са участниците в комуникационния канал – от приложението към заповедта за уволнение може да се заключи, че това са ищецът с профилно име S. H. и лицата с профилни имена S. E. P., T. M. и I. V. V.. Действително служителите са обвързани от вътрешните правила на работодателя, а и от обществените норми на поведение, според които е морално недопустимо унизително и обидно поведение към другите хора, в частност към останалите членове на работния колектив. Работникът или служителят обаче не може да бъде наказван дисциплинарно заради поведението си в личен чат с ограничен кръг от хора, в който се обсъждат различни теми, включително такива, свързани с трудовите функции. Чатът „Красиви и успешни“ представлява именно личен канал за комуникация, а не официален такъв на работодателя. Твърдението на работодателя в отговора на исковата молба, че комуникацията в Microsoft Teams не е лична и неприкосновена /като напр. вътрешна Viber или Messenger група/, а е обект на регулярно и регламентирано проследяване на оторизирани лица от работодателя не се установи по делото. За пълнота съдът е изложил мотиви, че дори да се приеме, че чатът е официален комуникационен канал на работодателя и изявленията на ищеца представляват действително нарушение на трудовата дисциплина, то същото не би обусловило налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Макар изразите да са цинични, не са установени вредните последици, които са настъпили или е било възможно да настъпят за работодателя. Ето защо, исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност правилно са уважени от районния съд. Ищецът е останал без работа в периода от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г. Първоинстанционният съд е изчислил размер на обезщетението, възлизащ на 17 468 лв. и е уважил исковата претенция изцяло, като решението и в тази част следва да се потвърди.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Възможно ли е работник или служител да бъде дисциплинарно наказан заради поведението си в личен чат или комуникация с други работници или служители, когато поведението му във въпросния чат и комуникация противоречат на трудовите задължения и правилата за поведение установени от работодателя, както и в случаите когато въпросното поведение уронва доброто име на работодателя и злоупотребява с доверието му?“; 2. „В случай, че работник или служител използва служебен комуникационен канал или такъв предоставен от работодателя за лична комуникация, може ли да подлежи на дисциплинарна отговорност във връзка с въпросната комуникация?“; 3. „Как се преценява кой комуникационен канал е личен и кой служебен, включително при положение, че комуникационният канал е предоставен от работодателя?“; 4. „В случай, че работник или служител използва служебен комуникационен канал или такъв предоставен от работодателя, комуникацията извършена чрез въпросния канал следва ли да се приеме за служебна, включително в случаите когато комуникацията е между служители на работодателя и в случаите когато комуникацията е по-отношение на други служители и тяхната работа?“; 5. „Как се извършва преценката за съответствие на установеното като извършено нарушение с тежестта на наложеното дисциплинарно наказание?“; 6. „Възможно ли е дори и да не са настъпили вредни последици, дисциплинарното нарушение да бъде квалифицирано като „тежко“?“; 7. „Уронването на доброто име и престижа на работодателя, както и създаването на неблагоприятна работна среда, могат ли да се приемат за вредни последици от дисциплинарното нарушение?“; 8. „При преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение следва ли да се вземе предвид как служителят е възприемал своето поведение и дали е осъзнавал неправомерността на действията си?“; 9. „При преценка на дисциплинарното нарушение следва ли да се вземе предвид системността на отделните действия съставляващи нарушението?“; 10, „Отправянето от страна на служител на осмиващи, сексистки, расистки и ксенофобски изявления спрямо и пред други служители на работодателя уронват ли доброто име и доверието на работодателя, както и могат ли въпросните изявления да представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, включително в случаите когато работодателят изрично е предвидил това?“; 11. „Може ли въззивният съд да се произнася по ненаведени от страните факти, твърдения и възражения?“; 12. „Може ли въззивният съд да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба и/или в отговора на въззивната жалба?‘; 13. „Следва ли въззивният съд да отрази правилно доказателствата и твърденията на страните?“; 14. „Длъжен ли е съдът да спазва логическите, опитните или научни правила при формиране на вътрешното си убеждение?“; 15. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед спазване на императивните процесуални норми и принципи на гражданския процес, а в случай, че не приема определени доказателства и твърдения на страните /които не противоречат на останалия събран доказателствен материал/ за достатъчно убедителни –да посочи конкретната причина за този извод?“ и 16. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката, както следва: първият и вторият въпроси с решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 17 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 188 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 4473/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 1772 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 4059/2024 г. на ВКС, III г. о., решение № 97 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 2820/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др., третият и четвъртият въпроси с решение № 188 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 4473/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 50092 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 3184/2022 г. на ВКС, III г. о., решение № 97 от 18 08.2022 г. по гр. д. № 2820/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 1772 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 4059/2024 г. на ВКС, III г. о., решение № 94 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 4088/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 267 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 390/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 267 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 390/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., петият, шестият, седмият, осмият, деветият и десетият въпроси с решение № 50026 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 2604/2022 г. на ВКС, III г. о., определение № 1621 от 02.04.2025 г. по гр. д. № 3330/2024 г. на ВКС, III г. о., решение № 50003 от 03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение № 52 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 3636/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др., единадесетият и дванадесетият въпроси решение № 167 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 156 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, I г. о., тринадесетият и четиринадесетият въпроси решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 50001 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 2487/2022 г. на ВКС, IV г. о. и т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК и петнадесетият и шестнадесетият въпроси с Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС, решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решене № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 202 от 25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т. о., решение № 8 от 19.01.2018г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 3846/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 98 от 28.01.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 139 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2018 г. на ВКС, III г. о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и др. Евентуално, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК
Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. Първите четири материалноправни въпроси, свързани с характера на комуникацията в Microsoft Teams, включително с възможността работодателят да наложи наказание на служителя при условие, че ползва предоставена от работодателя платформа за онлайн комуникация за лични цели не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не са били предмет на обсъждане в решението. Въпросите предпоставят уронване на доброто име на работодателя и злоупотреба с доверието му, а тъкмо напротив съдът е приел, че не е установено за работодателя да произлезли каквито и да било вредни последици. Въпросите от пети до десети включително касаят дисциплинарното нарушение и съответстващото му дисциплинарно наказание. Но, тези въпроси се отнасят до изложените от съда допълнителни мотиви, а не до решаващите мотиви за основателността на исковете. Ето защо, общият критерии за допускане на касационно обжалване не е налице по тях. Единадесетият, дванадесетият, тринадесетият, четиринадесетият, петнадесетият и шестнадесетият процесуалноравни въпроси за задълженията на въззивния съд не са решени в противоречие с цитираната от касатора и служебно известна на настоящия състав съдебна практика. В нея безспорно е прието, че при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК и в случая именно това е начинът, по който е процедирал съда. Мотивите му са подробни и ясни, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, след обсъждане на всички релевантни за решаването на спора доказателства. Твърденията на касатора, че съдът се е произнесъл по възражения срещу уволнението, който не са били релевирани с исковата молба не се установява. В исковата молба е заявено възражение, че извършеното от Х. не може да се приеме за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Погрешно е схващането на касатора, че ищецът не е правил възражение относно обстоятелството, че предоставената от работодателя платформа Microsoft Teams е официален канал за комуникация. Отделно, този факт не е определен за безспорен между страните в доклада по чл. 146 ГПК, а и по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят носи доказателствената тежест да установи законосъобразността на уволнението. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се сочат отклонения във връзка със задълженията на съда да събира служебно доказателства в предвидените от закона случаи. Ето защо, по въпросите не се разкрива допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като позоваването на специалното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е само бланкетно.
Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват.
Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1733 от 21.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12090/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: