РЕШЕНИЕ

№ 552

Гр. София, 15 декември 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря И. П.

и след становище на прокурора от В. К. . като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 810/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Д. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Д. К. Т. срещу въззивно решение № 102/13.06.2025 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в. н.о. х.д. № 546/2024 г., в която са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, в подкрепа на релевираните касационни основания се твърдят, съответно по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – нарушаване на принципите на обективната истина, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез извършване от въззивния съд на превратен и повърхностен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното производство, което е довело до неправилен извод за вината на подсъдимия. Сочи се, че тенденциозно е отхвърлена версията на подсъдимия и неговата съпруга, установена от показанията на свидетелката С. П. и потвърдена от заключението на повторната авто-техническа експертиза за начина на придвижване на пострадалите пешеходки преди удара, без да са обсъдени залегналите в експертизата хипотези. Отделно се посочва, че по този въпрос мотивите към въззивното решение са вътрешно противоречиви, както и се твърди наличие на доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд относно причината за пътното произшествие и възможността на подсъдимия да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

Нарушението на материалния закон се мотивира с неизвършване от подсъдимия на инкриминираното нарушение по ЗДвП, като се акцентира върху незабавната му реакция като водач на МПС при появата на опасността в лицето на пострадалите пешеходки. Цитираната в решението съдебна практика на ВКС се намира за неотносима към конкретния казус, поради това, че касае случаи на предвидима опасност за движението, докато по настоящото дело и в конкретната пътна обстановка такава опасност за подсъдимия не е била налице, поради тъмната част на денонощието и наличието на растителност край пътя, която затруднява видимостта, както и поради неправомерното поведение на пешеходките, което не е могло да бъде предвидено. Сочи се, че въззивната присъда е основана на предположения, без да е оборена версията на подсъдимия за внезапно навлизане на пътното платно от страна на пострадалите, както и че при обсъждане на субективната страна на деянието съдът е нарушил презумпцията за невиновност на дееца и е допуснал нарушение на чл. 7, 5 5 от Директива (ЕС) 2016/343 на ЕП и на Съвета от 09. Март 2016 г. Както и че подсъдимият е осъден за обстоятелства, които не са били включени в обхвата на обвинението относно наличие в района на инцидента на пътен знак № А 40 и не са били установени в хода на наказателното производство по делото. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което се поддържа в условията на алтернативност се аргументира с доводи за подценяване тежестта на смекчаващите обстоятелства и преимуществено на съпричиняването от страна на пострадалите за настъпване на произшествието, което е резултат от допуснатите от тях груби нарушения на правилата за движение по ЗДвП и очертава изключително ниска степен на обществена опасност на деянието в рамките на възприетата правна квалификация. Отделно се акцентира върху поведението на подсъдимия като дисциплиниран водач на МПС и липсата на допуснати нарушения по ЗДвП след инкриминираното деяние.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. се явява лично без упълномощения защитник адв. Д., на чието участие заявява, че не държи. Пред касационната инстанция поддържа касационната жалба на защитата и допълнението към нея по изложените съображения и с направените алтернативни искания. Акцентира върху недоказаността на предявеното му обвинение, поради неспазване на принципа на чл. 303, ал. 1 и 2 от НПК и неотчитане на всички доказателства по делото, както и на заключенията на авто-техническите експертизи, които сочат на неизяснен механизъм на пътното произшествие. Както и поради множеството пропуски, допуснати в хода на съдебното производство при събирането и оценката на доказателствата, и поради неправилно изключване на втората възможна хипотеза за причината за настъпване на пътния инцидент, а именно – внезапно навлизане от страна на пострадалата пешеходка на пътното платно от обраслият с растителност пътен банкет, по който се е движела. Моли да се отмени въззивната присъда и да бъде оправдан. Алтернативно прави искане да се отчете поведението му като водач на МПС след деянието и липсата на допуснати нарушения на правилата за движение, като посочва, че случилото се е много тежко за него и неговото семейство и моли да се постанови справедливо решение. В отправена реплика към прокурора от ВКП възразява срещу посочения период на разчистване на пътната растителност в района на произшествието, като се позовава на представените по делото доказателства от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършени мероприятия една седмица след произшествието.

Отправя реплика и към повереника на частните обвинители като прави уточнение, че не се е признавал за виновен, а е признал фактите и обстоятелствата по делото, установени в хода на досъдебното производство, но след проведеното съдебно следствие по общия ред счита, че фактическата обстановка за движението на пешеходките е била променена.

В последната си дума пред ВКС моли да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане или алтернативно да бъде оправдан.

Пред ВКС частните обвинители К. А. М., Ш. П. Б. и С. Ш. П., редовно призовани не се явяват. Представляват се от упълномощения повереник адв. В., която намира въззивното решение за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила, като се отхвърли касационната жалба на защитата на подсъдимия като неоснователна. Застъпва становището, че при първото разглеждане на делото подсъдимият се е признал за виновен, като е признал фактите по обвинението, в която връзка намира доводите за случайно деяние за напълно неоснователни. Счита, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и правилно е намерил вината на подсъдимия за безспорно доказана, като при определяне на наказанието е отчел високата степен на обществена опасност на извършеното деяние.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция застъпва становището, че жалбите срещу въззивното решение са неоснователни, същото е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Посочва, че установеното движение на двете пешеходки е правилно мотивирано от въззивния съд, който е възприел фактическата обстановка, установена от първата инстанция, с изключение на фактите за облеклото на свидетелката С. П.. Доводите от жалбите за неправолинейното движение на двете пострадали, което да е в причинна връзка с последвалия удар с автомобила на подсъдимия намира за неоснователни и счита, че съдът правилно е приел механизма на настъпване на удара на база на вярна оценка на събраните доказателства. В това число и при отчитане на данните за изсичането на крайпътната растителност, което е извършено през 2023 г., докато произшествието е настъпило през 2020 г. Позовава се на доказаните факти по делото, че подсъдимият се е движел на къси светлини със скорост, която не му е позволявала да възприеме своевременно пешеходките и да предотврати сблъсъка с тях, което би било предотвратимо при движение на автомобила на дълги светлини, поради светлите дрехи на свидетелката С. Б. и движението на пешеходките в рамките на един метър от края на платното по дясната пътна лента при една и съща посока на движение, в която връзка намира, че не е налице случайно деяние. Счита, че липсват основания за намаляване на наказанието лишаване от свобода, както и на допълнителното наказание лишаване от права.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото е второ по ред след като с въззивно решение на АС – Пловдив №33/22.02.2023 г. по в. н.о. х.д. № 535/2022 г. е отменена присъда № 58/27.09.2022 г. на ОС - гр. Пловдив, постановена по н. о.х. д. № 1466/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При второто разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция е постановена присъда № 94/07.12.2023 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив по н. о.х. д. № 452/2023 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият Д. К. Т. е признат за виновен в това, че на 07.10.2020 г. на път I-8, км. 246, в землището на [населено място], [община], област /област/при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. [рег. номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по непредпазливост причинил смъртта на А. Ш. Б. и средна телесна повреда на С. Ш. П., поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 и б.“в“ , вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 343г от НК подсъдимият Т. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата на окръжния съд направените по делото разноски от досъдебното и съдебно производство по делото са възложени в тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 102/13.06.2025 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в. н.о. х.д. № 546/24 г. присъдата на окръжния съд е изменена в частта относно правната квалификация на деянието и наложеното наказание като престъплението е преквалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б.“г“ от НК, тъй като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите и наложеното основно и допълнително наказания са намалени до размера от една година и шест месеца, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК е намален от четири на три години, като в останалата част присъдата е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия Т. е подадена в законовия срок по чл. 350, ал. 2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Изложените аргументи от касационната жалба на защитата в подкрепа на това оплакване са отнесени до доказателствената дейност на въззивния съд по оценка на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, на основата на които е възприет механизмът на настъпване на пътното произшествие като се оспорва нейната правилност; както и до използваните от съда специални знания, които са кредитирани избирателно въпреки хипотезите, изложени в тях и поради липсата им на обективна съпоставка с обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга за движението на пострадалите пешеходки.

Прочитът на въззивното решение не установи пороци в доказателствената дейност на въззивния съд и при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението.

Апелативната съдебна инстанция е изпълнила изключително стриктно и задълбочено задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда чрез извършване на самостоятелен пълен анализ на доказателствената съвкупност и оценка на съдържанието на изготвените по делото експертни заключения относно механизма на настъпване на произшествието и поведението на пострадалите, което е допринесло за причиняването на вредоносния резултат.

Упрекът на защитата към доказателствената дейност на въззивната инстанция по оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от пострадалата свидетелка С. П. е напълно неоснователен. Депозираните от свидетелката показания в отделните фази на производството са били обсъдени внимателно както чрез съпоставка едни с други, така и с останалата релевантна доказателствена съвкупност и заключенията на изготвените по делото експертизи. В тази връзка следва да се посочи, че изводът на съда за начина на придвижване на пострадалите момичета към момента на удара с автомобила е базиран на комплексна оценка на всички доказателства по делото и на заключенията на комплексните медицински и автотехнически експертизи, които са напълно еднопосочни по въпроса за вида и характера на причинените телесни увреждания на пострадалата А. Ш. в областта на долните крайници и вероятния механизъм за тяхното причиняване. Вещите лица медици, участвали в медицинската част на експертизите по делото с категоричност изясняват произхода на т. н. „бампер фрактура“, получена в областта на десния й долен крайник, от удар на автомобила в задната част на тялото, докато лицето е било с гръб към превозното средство, като разположението на пострадалата спрямо същия автомобил /с гръб, а не странично/ се базира на вида на травмата и характера на получените увреждания, които не биха се получили в този им вид ако лицето е било разположено под ъгъл спрямо автомобила. Констатациите на вещите лица правилно са оценени като кореспондиращи с показанията на пострадалата С. П., в частта, в която тя е заявила, че преди и по време на удара двете момичета са се движели една до друга като сестра й се е движела по пътното платно, а тя по банкета. Показанията на свидетелката кореспондират и с мястото на удара, съгласно отразеното в огледния протокол по делото, а именно - на 1 метър отстояние/ северно от южната граница на платното за движение/ от края на банкета върху пътното платно.

Заявеното от същата свидетелка, че когато по банкета е имало храсти и дървета с тръни, те са ги заобикаляли, но тя се е движела по асфалта, не противоречи на приетото от съда за начина на движение на пострадалите по време на процесния удар. В показанията на С. П. не се съдържат данни, че непосредствено преди да настъпи процесният удар с автомобила двете с нейната сестра са осъществили подобно заобикаляне, което да е довело до внезапното им навлизане на пътното платно, тъй като пострадалата А. през цялото време е вървяла по асфалта и това е станало причина задминаващите ги автомобили да задействат звуковата си сигнализация, когато са ги задминавали. По отношение на обстоятелството, че по време на удара пострадалата А. Ш. се е движела по асфалта всички депозирани от свидетелката С. Ш. показания, от съдебно заседание и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК са напълно еднопосочни – че двете момичета са вървели една до друга хванати за ръце, като свидетелката С. П. е била по-близо до банкета, а сестра й се е движела от външната му страна изцяло върху асфалта. Възражението на защитата за неправилна оценка на показанията на С. Ш., базирано на частта от показанията й, че с ръка е можела да достигне тревите не противоречи на приетото от съда, че двете са се движели праволинейно по асфалта, без да извършват заобикаляне на растителност, тъй като растителността е била на отстояние от пътното платно и не е препятствала движението й по асфалта.

Цитираните източници на доказателства и експертни знания са получили обективен прочит от въззивния съд като не се установява неправилна интерпретация както на съдържанието на гласните доказателства, така и на използваните специални знания. Обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга са били подложени на подробен анализ и съпоставка с останалите релевантни доказателства и не са били игнорирани при възприемането на фактическата обстановка по делото. В цитираните доказателствени източници не се съдържат данни за внезапно навлизане на пострадалите на пътното платно чрез движение под ъгъл спрямо посоката на движение на автомобила. От съдържанието на тези гласни доказателствени средства се установява единствено, че подсъдимият и съпругата му са възприели пострадалите непосредствено преди удара като силуети и поради близкото отстояние, на което са се намирали в този момент подсъдимият не е могъл да избегне удар с тях чрез аварийно спиране. Цитираните гласни доказателства кореспондират изцяло с експертните изводи, че избраната от подсъдимия скорост на движение при къси светлини на автомобила и при условията на намалена видимост, при движение нощно време на неосветен пътен участък е препятствала възможността му да спре при появата на пострадалите.

Възражението за нарушаване на правото на подсъдимия да не се самоуличава в престъпление и да не дава обяснения по обвинението е напълно неоснователно, с оглед липсата на допуснато нарушение при оценката на депозираните от същия гласни доказателствени средства, които са оценени обективно и не в негова вреда.

В противовес на твърдението от касационната жалба за липса на изложени съображения в решението защо не се възприема хипотезата за навлизане под ъгъл от пострадалите, са изложените подробни мотиви на л. 13 и сл. от решението. Съдът е посочил, че единствената възможна хипотеза на реализиране на пътния инцидент е залегналата в т. 1 от назначената от окръжния съд допълнителна комплексна експертиза/наименована допълнение към комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза/ с оглед получената от пострадалата А. Ш. фрактура в областта на подбедрицата, която сочи на разположението й с гръб, докато се е движела направо пред автомобила и изключва възможността към момента на удара тялото на пострадалото момиче да е било разположено под ъгъл спрямо автомобила. Последното правилно е било отчетено като несъвместимо с останалите, залегнали в заключението хипотези, които са основани на внезапно навлизане под различни ъгли на пострадалите във видимия за подсъдимия пътен участък в рамките на осветеността на късите светлини на фаровете, респективно не е имало основание да бъдат обсъждани като вероятен механизъм на насктъпване на пътното произшествие.

При тези данни за придвижване на пострадалите по платното за движение преди удара/ чрез праволинейно движение, в дясната част на асфалтовото покритие на платното за движение/, при липсата на улично осветление и при движение нощно време на къси светлини на фаровете на автомобила правилно въззивният съд се е позовал на заключението на допълнителната комплексна експертиза по т. 1, че основната причина, поради която подъдимият не е могъл да възприеме своевременно пострадалите момичета е било движението му със скорост от 84 км/ч на къси светлини на автомобила, което е препятствало възможността му за своевременна реакция на появата на пострадалите по пътното платно, респективно за предотвратяване на удара с тях.

Не се намери за основателно и възражението за неотчетени по делото данни за наличие на растителност в района на пътния инцидент, която е препятствала видимостта на подсъдимия към пострадалите пешеходки. Контролираният въззивен съд е подходил внимателно при изясняване на това обстоятелство и значението му за настъпилия удар, като е подложил на проверка обясненията на подсъдимия, че видимостта му към пострадалите е била ограничена от наличието на висока растителност в участъка преди удара. В решението са обсъдени всички налични доказателства, показания на свидетелите Г. Д., Д. К., протокол за оглед от местопроизшествието и приложения към него фотоалбум, както и показанията на пострадалата С. Ш. за движението им по асфалта, и правилно е прието, че видимостта на подсъдимия не е била ограничена от наличието на крайпътна растителност, каквато в района на удара не е установена съгласно изготвения протокол за оглед, а евентуалното наличие на такава растителност в участъка преди удара / за който по делото липсва снимков материал и понастоящем в участъка са извършени изрязване на треви и клони, което препятства изясняване на обстановката в района/ е ирелевантно за видимостта на водача, предвид факта, че пострадалите са се движели по асфалта и не са заобикаляли треви и храсти, за да навлязат внезапно на платното. Представеното по делото писмо на следващия ден след настъпване на произшествието относно изпратено уведомяване от страна на Началника на РУ на МВР - Асеновград до Директора на Областно пътно управление – Пловдив за необходимостта от предприемане на действия по оформяне на банкет с линия идр. С цел осигуряване на безопасно движение е отчетено от въззивния съд, но съдът правилно е посочил, че с оглед приетият за установен механизъм на настъпване на произшествието и начинът на придвижване на пешеходките, извън района на банкета същото се явява ирелевантно за причината за пътния инцидент.

Първоинстанционният съд е удовлетворил исканията на защитата относно въпросите, които следва да бъдат изяснени с помощта на специални знания и е допуснал допълнителна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, с помощта на която в пълнота са били изяснени всички въпроси относно видимостта за подсъдимия спрямо пострадалите пешеходки и времето му за реакция в конкретната пътна ситуация – неосветен пътен участък, на къси светлини и тъмните дрехи, с които е била облечена А. Ш.. При тези данни изводите за механизма на деянието са изведени чрез съвкупен анализ на всички посочени фактори от значение за настъпването на пътния инцидент и при вярната им оценка. Апелативният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване, на които е основал изводите си по фактите и е изложил ясни аргументи в подкрепа на доказателствената обезпеченост на изводите си за механизма на настъпване на инициалния удар с пострадалиите, които се споделят изцяло от настоящият състав и не е необходимо да се преповтарят. В това число и за движението на пострадалите преди и по време на удара и за мястото, на което е настъпил, като съдът е отчел релевантните за установяването му доказателства правилно и със съответстващата им доказателствена тежест. В заключение направената от САС оценка на допълнителната комплексна експертиза като способ за проверка на наличните доказателства е изцяло съобразена с изискванията на процесуалния закон и с кредитирането й в посочената в решението хипотеза съдът не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение по фактите на обвинението.

Възражението спрямо приетото наличие на пътен знак №А40 също е неоснователно, доколкото въззивният съд е коригирал изводите на първата инстанция по фактите в тази им част, като е приел липсата на категорични данни за такъв вид пътна сигнализация и не е съобразявал собствените си изводи с него.

С оглед изложеното, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при проверката на първоинстанционната присъда е напълно неоснователно.

В хода на касационната проверка не се установи и допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция при постановяване на решението, което да е основание за упражняване на правомощията на ВКС за неговата отмяна.

Нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДП се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието, на основание експертните изводи от комплексната експертиза, че ударът е бил предотвратим за подсъдимия при движението с избраната от него скорост на дълги светлини на фаровете или при движение със скорост от 56 км/ч. на къси светлини на фарове. Отстоянието, от което деецът обективно е имал възможност да възприеме пострадалите при появата им на пътното платно във видимия за него участък, съотнесено към скоростта му на движение не е било достатъчно за избягване на произшествието именно по причина на високата скорост, с която се е движел в условията на намалена видимост.

Не може да бъде възприето за основателно възражението от касационната жалба на защитата за наличие на законовите предпоставки по чл. 15 от НК за квалифициране на извършеното като “ случайно деяние”.

Оплакването е основано повторно на тезата за движението на пострадалите пешеходки по внезапно навлизане на пътното платно под ъгъл спрямо движението на автомомобила, което според защитата на подсъдимия е станало причина за настъпване на вредоносните последици.Становището на защитата, както се посочи по-горе не може да бъде възприето, поради липса на обективни данни в негова подкрепа.

На първо място, за да е налице случайно деяние от водач на МПС , причинил произшествие, от което е настъпил вредоносен резултат е необходимо водачът да е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, при което той не следва да носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици / ТР № 28/28.111984 г. на ОСНК на ВС /. С други думи за приложението на чл. 15 от НК е необходимо да са налице условия, при които водачът на превозното средство да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия / Р № 318/1988 г. на III НО на ВС /. Когато деецът сам се е поставил в положението, довело до невъзможността вредните последици да бъдат предотвратени е недопустимо да се позовава на случайно настъпило деяние. В конкретния случай подсъдимият се е движел в условия на намалена видимост - нощно време на неосветен пътен участък и на къси светлини на фаровете, което е изисквало скоростта му на движение да бъде съобразена с тези условия на видимост и осветената част от фаровете на автомобила, за да може в случай на необходимост да спре движението си при появата на препятствие на пътя .

След като избраната от подсъдимия скорост на движение от 84 км/ч не е била съобразена с тези условия, той виновно е извършил нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, поради което не е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати удара с пострадалите лица. При положение, че подсъдимият е изпълнил задължението си да съобрази скоростта си на движение със състоянието на видимост, ударът за него би бил предотвратим. С оглед изложеното не е налице случайно деяние и направените в тази връзка оплаквания са неоснователни. При тези данни в рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК .

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Същото се поддържа алтернативно в жалбата на защитника на подсъдимия, като се иска наказанието на подзащитния му да бъде намалено. Като аргументи в подкрепа на застъпената позиция на защитата за прекомерна тежест на наказанието се сочат липсата на отегчаващи обстоятелства и неправилната оценка на тежестта на смекчаващите отговорността на подсъдимия факти, които са многобройни, а съпричиняването от страна на пострадалите поради голямата му степен има характер на изключително смекчаващо обстоятелство.

Апелативният съд е определил наказанието на подсъдимия Т. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и го е индивидуализирал на една година и шест месеца лишаване от свобода, при отчитане на категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, като предпоставка за приложението на чл. 55 от НК. Посочените в касационната жалба смекчаващи факти от значение за наказателната отговорност на подсъдимия са изчерпателно установени в контролираното решение – подсъдимият е с чисто съдебно минало и има добри характеристични данни, трудово и семейно ангажиран е и полага грижи за две малолетни деца, както и от страна на пострадалите е налице значително съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат, което правилно е обусловило становището на контролирания въззивен съд, че наказанието следва да се индивидуализира в рамките на облекчена наказателна санкция при условията на привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК. Въззивният съд не е подценил значението на поведението на пострадалите по съпричиняване на пътното произшествие и като фактор за настъпването на вредоносния резултат и го е оценил с действителната му немалка тежест при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, което е рефлектирало върху ниския размер на основното наказание, което е определено под средния законов размер, а допълнителното наказание е отмерено до същия размер без допълнително увеличаване. При тези данни определеният размер на основното и допълнително наказание, в рамките на една година и шест месеца е адекватен спрямо тежестта на извършеното деяние и личната обществена опасност на подсъдимия като деец. По делото не се констатират неотчетени от въззивния съд обстоятелства в полза на подсъдимия или недооценяване на тежестта на смекчаващите обстоятелства, които да обусловят по-нисък размер на наложеното наказание. При преценката на обществената опасност на извършеното деяние следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият се е движел със скорост значително по-висока от скоростта, с която е можел да реагира на появила се опасност на пътното платно в рамките на зоната му на видимост, при осветеността на късите светлини на фаровете му, на които се е движел. При тези данни допълнително редуциране на наложеното на подсъдимия наказание се явява неоправдано и несъобразено с целите по чл. 36 от НК.

В касационната жалба не се излагат допълнителни доводи, които да бъдат обсъждани в посока редуциране на определеното наказание, поради което искането в тази му част се намери за неоснователно.

С оглед горното, от страна на въззивния съд не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НК и наложената на подсъдимия санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана при отчитане на конкретната обществена опасност на деянието и личната такава на дееца, което определя неоснователност на обсъжданото оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

По изложените съображения жалбата на защитата срещу въззивното решение следва да се остави без уважение като неоснователна, а решението на апелативната инстанция като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 102/13.06.2025 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в. н.о. х.д. № 546/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: