Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

С. П. Р. Д. при секретар

Ж. М. и с участието на прокурора

Д. М. изслуша докладваното от съдията

Р. Д. по административно дело № 3418/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Евротранс сървис“ ЕООД, ЕИК 130393286, подадена от процесуалния представител адв. Н., против Решение № 1256/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10579/2025 г. по описа на Административен съд София – град.

Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение № 9180/06.10.2025 г. по адм. дело № 921/2025 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 24089/19.11.2024 г. по адм. дело № 101/2024 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, както и за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на първоинстанционното решение – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По първия пункт касаторът посочва, че съдът не е съобразил частичната отмяна на ревизионния акт (РА) при административното обжалване и се е произнесъл до пълния размер на установените задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. На следващо място оплакванията са насочени срещу заключението за неоснователност на оспорването по същество. Поддържа че констатациите на органите по приходите за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК са опровергани. В случая всички необходими документи са били представени от ревизираното лице или ако липсват, то задължението за тяхното съхранение е отпаднало предвид времевата отдалеченост на събитията. Възразява по отношение на присъдените разноски, тъй като не са съобразени с действителния материален интерес и реда за определяне на размера на адвокатските възнаграждения след решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Отправя искане за отмяна обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу РА да бъде уважена. Претендира присъждане на деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), се представлява от юрк. Й., който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 319,56 евро, съгласно списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да излага конкретни аргументи.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

С РА № Р-22220422004191-091-001/31.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, на „Евротранс сървис“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 108 122,38 лв. – главници и законна лихва в общ размер на 56 327,14 лв., вследствие от корекции на декларираните резултати за м. 12.2016 г., м. 05.2017 г., м. 02, м. 03, м. 06, от м. 10 до м. 12.2018 г., от м. 03 до м. 05, м. 07 и м. 12.2019 г., както и за корпоративен данък за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 70 022,10 лв. и законна лихва в размер 29 008,76 лв. РА е отменен с Решение № 1644/17.11.2023 г. от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП в частта на установените финансов резултат и задължение за корпоративен данък за 2018 г. и потвърден в останалата си част, като на този етап жалбата на дружеството е оставена без разглеждане поради недопустимост и производството е прекратено в частта на установените резултати по ЗДДС за периодите от м. 01 до м. 04.2017 г., от м. 06.2017 г. до м. 01.2018 г., м. 04, м. 05, от м. 07 до м. 09.2018 г., м. 01, м. 02, м. 06, от м. 08 до м. 11.2019 г.

Установените факти от решаващия съд при повторното разглеждане на делото обхващат процесуалните действия в хода на ревизионното производство, проведено въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220422004191-020-001/15.08.2022 г., ЗИЗВР № Р-22220422004191-020-002/21.10.2022 г., ЗИЗВР № Р-22220422004191-020-003/06.12.2022 г. и ЗИЗВР № Р-22220422004191-020-004/11.01.2023 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас. Констатациите и предложенията на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22220422004191-092-001/08.03.2023 г. Срещу констатациите в доклада е било подадено възражение от задълженото лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е прието за частично основателно с издадения РА.

През ревизираните периоди „Евротранс сървис“ ЕООД е извършило разпоредителни сделки с недвижими имоти. За обекта „Жилищната сграда за сезонно ползване“ в гр. Поморие е установено изграждането му през периода 2009– 2011 г. и въвеждане в експлоатация с Удостоверение № 21/20.02.2023 г. на главния архитект на О. П. За сделките по описаните в решението нотариални актове дружеството не е отчело приходи от продажбите и не е начислило ДДС, определен с РА в общ размер на 108 109,87 лв. Основата за облагане с корпоративен данък е определена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК предвид констатациите на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - недекларирани приходи и т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

При предходното разглеждане на делото са допуснати съдебно-техническа (СТЕ) и технико-компютърна (СКТЕ) експертизи. Заключенията на вещите лица са приобщени към доказателствата и са кредитирани от решаващия съд като обективни и относими за разрешаването на спора.

След проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. по т. д. № 2/2024 г., ОСС от I и II колегии на ВАС, в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на издателите му, което важи и за приложените ЗВР и РД по делото. Направеният извод е съобразен със заключението на СКТЕ. В хода на ревизионното производство не са намерени съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на крайния акт.

По същество административният съд е споделил като обосновани констатациите в РА/РД за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1. т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Според изложените мотиви, видно от представените нотариални актове и предварителни договори в някои от случаите, от „Евротранс сървис“ ЕООД са извършени продажби, за които не са издавани фактури на физическите лица-купувачи. Приел е, че сделките не се определят като освободени доставки по чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Събраните доказателства относно продажбите на обособените обекти в сградата в гр. Поморие след м. 12.2016 г., вкл. във връзка с финансирането на строителството и използваните за целта банкови кредити от 2006 г. и 2007 г., не водят до различни правни изводи в частта на начисления ДДС. Като ирелевантни за преценката са отчетени обстоятелствата, свързани с въвеждането на сградата в експлоатация повече от 10 години след строителството и третирането на сградата и обектите в нея за целите на облагането по ЗМДТ. В частта на установения корпоративен данък съдът е отхвърлил оспорването предвид липсата на документи, установяващи за кои активи са начислявани амортизации и кога са въведени в експлоатация.

Така постановеното решение от Административен съд София – град е недопустимо в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-22220422004191-091-001/31.03.2023 г. по отношение на установеното задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 66 458,66 лв. и лихви в размер на 27 190,50 лв.

Разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ДОПК предвижда забрана, според която ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Касационните оплаквания в тази насока са основателни. С Решение № 1644/17.11.2023 г. директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е отменил РА в частта на установения данъчен финансов резултат по ЗКПО и задължение за корпоративен данък за 2018 г. Последното е отбелязано в констативната част на съдебния акт, но не и в неговия диспозитив. Първоинстанционният съд не е спазил задължението си да провери служебно редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран. С оглед на изложеното постановеното решение от Административен съд София - град в тази му част следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.

Неоснователни са оплакванията по същество за нарушение на материалния закон съгласно чл. 209, т. 3 АПК във връзка с допълнително начисления с РА косвен данък, на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС, за м. 12.2016 г., м. 02, м. 03, м. 06, от м. 10 до м. 12.2018 г., от м. 03 до м. 05, м. 07 и м. 12.2019 г. Първостепенния съд е обсъдил последователно ангажираните писмени доказателства с възражението срещу РД – фактури без дата и предварителни договори от 18.03.2007 г. с Х. Б. и И. Б. (фактура 0241), от 20.06.2006 г. със С. Д. и В. Д. (фактура 0240), от 27.11.2005 г. със С. К. (фактура № 0243) и от 10.03.2007 г. с Д. Б.. Аргументите по т. V от касационната жалба са изцяло бланкетни поради факта, че с РА не е начислен ДДС за м. 05.2018 г. или друг от процесните данъчни периоди по повод продажбата на оборудване на „Л. И. ООД на стойност 27 500 евро или 53 785,33 лв.

Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, възлагайки на „Евротранс сървис“ ЕООД да опровергае фактическите констатации в РА и РД към него. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В случая органите по приходите са установили безспорно основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред в резултат от анализа на изяснените факти и обстоятелства. В тази насока касаторът не излага конкретни съображения относно реализираните многобройни продажби на обекти извън горепосочените, с местонахождение [УПИ], кв. 255 по плана на гр. Поморие – на Ф. А., И. Д., Н. К., Н. П., И. Щ., Е. Х., Л. С. и други физически и юридически лица.

Приобщената СТЕ по делото е обсъдена при спазване на разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с 2 ДР ДОПК. Констатациите и заключението на инж. ик. Л. Г. са изчерпателни и позволяват да се направи обоснована преценка относно статута на недвижимия имот съгласно легалната дефиниция на 1, т. 5 ДР ЗДДС и по възражението за приложимост на чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Изтъкнатите от представителите на дружеството-жалбоподател причини за въвеждане в експлоатация през 2023 г. са неотносими към данъчното третиране по ЗДДС и ЗКПО и не освобождават „Евротранс сървис“ ЕООД от задължението за начисляване на ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС.

В обобщение, постановеното решение от Административен съд София – град следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу РА по отношение на установените задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. за сумата над 3 563,44 лв. – главница и над 1 818,26 лв. - лихви, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството да се прекрати. Последното налага отмяна на съдебното решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК и преуреждане на въпроса за дължимите деловодни разноски на страните за приключилите производства, тъй като са изчислени неправилно от АССГ при материален интерес в размер на 263 480,38 лв. В останалата му част по същество решението на първоинстанционния съд е правилно и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото съответстващо на материален интерес в размер на 169 831,22 лв. за предходните инстанции е било юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 443,25 лв. или 5 850,84 евро. Внесената държавна такса от НАП за производството по адм. дело № 921/2025 г. по описа на ВАС е в размер на 1 700 лв. или 869,20 евро. За настоящото производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските се определят съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част на жалбата. Претенцията на касатора – „Евротранс сървис“ ЕООД е частично основателна (касационната жалба е уважена частично), или такива следва да бъдат определени в размер на 1 837,29 евро, вкл. таксата за касационно обжалване в размер на 859,20 евро и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 300 евро съгласно Договор за адвокатски услуги от 25.01.2026 г. и извлечение от банкова сметка от 07.04.2026 г. След изменението на чл. 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г., на приходната администрация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 евро. По компенсация НАП следва да бъде осъдена да плати деловодни разноски на „Евротранс сървис“ ЕООД в размер на 1 757,29 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и пр. второ АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1256/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10579/2025 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Евротранс сървис“ ЕООД, ЕИК 130393286, срещу Ревизионен акт № Р-22220422004191-091-001/31.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, с която е потвърден с Решение № 1644/17.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. за сумата над 3 563,44 лв. до 70 022,10 лв. и прилежаща лихва за сумата над 1 818,26 лв. до 29 008,76 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Евротранс сървис“ ЕООД, ЕИК 130393286, срещу Ревизионен акт № Р-22220422004191-091-001/31.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 1644/17.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения за корпоративен данък за периода 2018 г. в размер на 66 458,66 лв. – главница и законна лихва в размер на 27 190,50 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение № 1256/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10579/2025 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която „Евротранс сървис“ ЕООД, ЕИК 130393286, е осъдено да заплати по сметка на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции над сумата от 18 421,72 евро.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1256/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10579/2025 г. по описа на Административен съд София – град в останалата му част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на „Евротранс сървис“ ЕООД, ЕИК 130393286, разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 757,29 евро (хиляда седемстотин петдесет и седем евро и 0,29 евроцентове).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ Р. Д.