Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Д. Г. Членове:
М. Р.
В. П. при секретар
Р. А. и с участието на прокурора
Д. Д. изслуша докладваното от председателя
Д. Г. по административно дело № 3478/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. Б. представлявана от кмета на общината Д. С., приподписана от упълномощен главен юрисконсулт В. М., против решение № 3454 от 30.12.2025 г., постановено от Административен съд Русе, по адм. д. № 651/2025 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съдебен акт е изцяло немотивиран, тъй като съдът не е изложил конкретни съображения за законосъобразността на оспореното решение за налагане на финансова корекция, а единствено е признал правилността на мотивите на административния орган. Поддържа, че е изтекла погасителната давност чл. 3, 1, ал. 1 и ал. 4 от Регламент № 2988/95, тъй като предвиденият давностен срок започва да тече от влизане в сила на решението за откриване на процедурата, с което е одобрена процесната методика за оценка - 25.04.2016 г. Оспорват се решаващите изводи на първостепенния съд за незаконосъобразност на методиката, като се твърди, че заложените в нея критерии за оценка са ясни, обективни, свързани с предмета на поръчката и не са имали разубеждаващ ефект сред заинтересованите лица, тъй като са подадени две оферти за участие в процедурата и не е постъпило нито едно искане за разяснение. Жалбоподателят изразява становище, че решението за налагане на финансова корекция е издадено като са преповторени дословно констатациите на сертифициращия орган от годишния доклад, при което административен орган въобще не е провел собствено производство по установяване на нередностите, не е изложил собствени мотиви и не е спазил изискванията на чл. 73 ЗУСЕФСУ и чл. 59 АПК. Оспорва се и размерът на корекцията, защото според касатора при определянето му не са били отчетени принципът на пропорционалност, както и характера, тежестта и финансовото отражение на твърдяното нарушение, съобразно Регламент (ЕС) № 1303/2013. В тази връзка поддържа, че наложената корекция е необосновано висока, тъй като представлява съществена част от средствата за финансиране на поръчката и е непосилна за бюджета на О. Б. което обстоятелство също е следвало да бъде съобразено от административния орган и представлява основание санкцията да бъде намалена от 10 на 5 на сто. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 03-РД/5883#1 от 25.11.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.
Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като споделя извода на Административен съд Русе за допуснато нарушение на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗОП /отм./, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, съответно по т. 9 от приложение № 1А от Наредбата за посочване на нередности. Според участващия по делото прокурор по отношение показателя Подход и стратегия в одобрената по процедурата методика за оценка на офертите, липсват точни и ясни указания за оценявате, а направената формулировка не дава възможност за еднакво тълкуване и да се прецени дали посочените надграждащи обстоятелства са налице в подадените оферти и в каква степен. Поради това счита, че е невъзможно да се направи обективна оценка и сравнение на техническите предложения. Поддържа, че не са налице и основания за намаляване на финансовата корекция на 5 %, тъй като въпреки осигурено минимално ниво на конкуренция, единият от двамата участниците е отстранен и само един от тях е стигнал до етап оценка по показател Подход и стратегия.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на О. Б. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 3454 от 30.12.2025 г. е отхвърлена жалбата на О. Б. представлявана от кмета Д. К. С., против решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/5883 от 04.11.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд З. С. О. Б. област Русе, е осъдена да заплати на Държавен фонд Земеделие - София сумата от 300 лева разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Русе е приел, че оспореният акт е издаден от овластения за това орган, при редовно упражняване на установени в закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Според решаващия съдебен състав не са констатирани допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ, предишно заглавие Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ административният орган е обсъдил направените от бенефициера възражения и е посочил защо ги приема за неоснователни. Първоинстанционният съд е установил, че между ДФЗ, в качеството му на управляващ орган и О. Б. като бенефициер, е сключен договор № 18/07/2/0/00276 от 01.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, с който на общината е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 5 585 735,65 лева за изпълнение на одобрен проект № 18/07/2/0/00276 Реконструкция и рехабилитация на част от ІV-класен път VTR-1233 (№ ІV-40964) П. Б. гара Бяла от общинската мрежа от км 2+00 до км 12+00 с обща дължина 10 000 м. Одобрената финансова помощ представлява до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя на помощта разходи за осъществяването на проекта. Във връзка с подготовката на проекта е проведена обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за проектиране и упражняване на авторски надзор на обекти за кандидатстване за финансиране по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. със следните обособени позиции: Обособена позиция № 1 Преработка на проект и упражняване на авторски надзор на обекти за подобряване /ремонт/ на общинска улична мрежа в община Бяла и Обособена позиция № 2 Проектиране и упражняване на авторски надзор на обект: Реконструкция и рехабилитация на ІV-класна пътна мрежа в община Бяла, обект Реконструкция и рехабилитация на ІV-класен път VTR 1233 /№ ІV-40964/ П. Б. гара Бяла от общинската мрежа от км. 2+000 до км. 12-000 с обща дължина 10 000 метра. Процедурата е открита с решение на възложителя от 14.04.2016 г. по реда на ЗОП /отм./, като съобразно 18 от ПЗР на този закон, същата е била проведена и приключена по досегашния ред. За изпълнител на обществената поръчка по обособена позиция № 2, в която е включен обектът, предмет на одобрения за финансиране по подмярка 7.2. проект, е избрано В и Р Инженеринг ООД, с което е сключен договор № Д-402/11.08.2016 г. на стойност 197 000 лв. без ДДС, а разходите по договора са включени в одобрения проект № 18/07/2/0/00279. От данните по делото е установено още, че във връзка с издаден на 15.02.2021 г. Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG01 за финансова 2020 г. и отразените в него нарушения при провеждането на цитираната обществена поръчка, управляващият орган е констатирал, че съгласно утвърдената от възложителя методика за оценка на офертите, оценяването се извършва по три показателя: Срок за изготвяне на технически проект 3 точки, Подход и стратегия 20 точки и Предлагана цена 50 точки. Оценката по показател Подход и стратегия включва оценка на предложената работна програма и качеството на предложените подход и стратегия за изпълнение на поръчката, като е предвидено да се сравняват и оценяват техническите предложения на участниците. Възложителят е посочил надграждащи обстоятелства над базовото ниво, всяко от които носи съответно 10 или 20 точки, като е предвидил присъждането на точките да се извършва според съдържащите се надграждащи обстоятелства в техническото предложение на участника. Цитирани са предвидените надграждащи обстоятелства, като въз основа на тяхното съдържание органът е приел, че при тази формулировка на показателя за оценка Подход и стратегия възложителят си е послужил с условия, които не са обективно измерими и липсва информация в кои хипотези предложените от участника подход и стратегия ще се приемат за отговарящи на посочените определения. Изложено е, че въпреки дадената дефиниция на понятието задълбочено разбиране техническите предложения на участниците не могат да бъдат съпоставяни и сравнявани, за да се прецени кой подход и стратегия ще доведе до по-високо качество на изпълнение на поръчката. Формиран е извод, че е налице нарушение на чл. 28а, ал. 3 от ЗОП /отм./, според който указанията за определяне на оценката по всеки показател трябва да дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации и да дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите /т. 1 и т. 2 от чл. 28а, ал. 3 от ЗОП /отм./. Въз основа на тези установявания, е издадено решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/5883 от 04.11.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на О. Б. на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности във връзка с чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗОП/отм./, за описаното нарушение, представляващо нередност по т. 9 - Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката ши в документацията за участие, включително критериите за подбор не са свързани със и/ши не са пропорционални на предмета на поръчката от Приложение № 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, е определена корекция в размер на 10 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване, по договор за възлагане на обществена поръчка с описания предмет и избрания изпълнител по Обособена позиция № 2 /т. I от РФК/; на О. Б. е определена финансова корекция в размер на 19 700 лева /деветнадесет хиляди и седемстотин лева/ без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по сключения договор - сума, равняваща се на 10 % от стойността на финансовата помощ, на одобрени за възстановяване разходи /197 000,00 лв. без ДДС/ по Договор за проектантски услуги и авторски надзор № Д-402 от 11.08.2016 г. /т. II от РФК/.
Първоинстанционният съд изцяло е възприел изводите на административния орган за допуснато нарушение на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗОП /отм./, което правилно е било квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Изложено е, че формулираният показател Подход и стратегия не осигурява съпоставимост, доколкото направените предложения от участниците за подход и стратегия при изпълнение на обществената поръчка могат да са дотолкова разнородни, че да е невъзможно да бъдат съпоставени, съответно не е възможно да се установи кое изпълнение на поръчката ще е по-качествено. Според съда с процесната методика е създадена възможност за субективна преценка от страна на комисията, тъй като посочените надграждащи критерии са неясни и в зависимост от тяхното интерпретиране в едни случаи би могло да се приеме, че са налице, а в други, че липсват, съответно да не се присъдят точки. Преценено е, че надграждащите условия са неясни и субективни като по този начин възложителят е предоставил на комисията потенциалната възможност по субективна преценка да решава по какъв начин да оценява подадените оферти, а наличието на неясни изрази и понятия поражда прекомерна свобода за прилагане на разглежданата методика от страна на комисията. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че е нарушен принципът на равно третиране, който налага участниците да разполагат с еднакви възможности при изготвяне на офертите си, както и условията и редът за провеждане на поръчката да са определени ясно и точно, така че да позволяват на всички участници да разберат тяхното съдържание и да ги тълкуват еднозначно. Съответно одобрената методика за оценка не дава възможност за обективна оценка и сравнение на техническите предложения. По тези съображения първостепенният съд е приел, че установеното нарушение на изискванията на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОП /отм./ законосъобразно е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, съответно по т. 9 от Приложение № 1а към Наредбата за посочване на нередности. Като правилен и напълно обоснован е преценен изводът на административния орган, че в случая не са налице достатъчно основания за намаляване на финансовата корекция на 5%, тъй като въпреки подадените два броя оферти от участници в обществената поръчка и осигурено минимално ниво на конкуренция, единият от участниците е отстранен, тъй като работната му програма не отговаря на изискванията на възложителя и само един участник е стигнал до етап оценка по показател Подход и стратегия. Съдът е съобразил, че за аналогични нарушения, свързани с приложимия към момента ЗОП, е определян размер от 10 на сто финансова корекция. По тези решаващи мотиви жалбата на О. Б. е отхвърлена като неоснователна.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В него е съобразено изцяло предходното произнасяне на Върховния административен съд с решение № 9664 от 13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5020/2025 г., с което е отменено решение № 606 от 28.02.2025 г. по адм. дело № 995/2024 г. по описа на Административен съд Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания по приложението на материалния и процесуалния закон, включително формиране на мотиви по въпроси на правния спор да се извърши преценка на съществуването на материалноправните основания за издаването на оспорения акт, съответно дали реално е налице твърдяното от административния орган нарушение на разпоредбата на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОП /отм./ от страна на възложителя.
В касационната жалба са развити доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото според касатора, съдът не е изложил собствени мотиви, а дословно е възприел съображенията на административния орган, по които е прието за установено процесното нарушение. Настоящата касационна инстанция не споделя така развитите доводи, защото в съдебния акт са изложени подробни мотиви защо първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен, включително е анализирал подробно конкретното съдържание на процесната методика за оценка. В този смисъл, съдът е изпълнил вмененото му от чл. 172а, ал. 2 АПК задължение, като е развил собствени мотиви по съществото на спора. В случая, дали формираните от съда изводи са правилни и обосновани е въпрос по съществото на правния спор.
Законосъобразни се явяват изводите на решаващия съдебен състав досежно допуснатото от възложителя нарушение на изискванията на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОП /отм./, утвърждавайки методика, която не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации и която не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Според процесната методика оценяването на постъпилите оферти се извършва по три показателя: Срок за преработка на проект, с максимално възможен брой точки 30; Подход и стратегия, с максимално възможен брой точки 20; Предлагана цена, с максимално възможен брой точки 50. Спорният показател Подход и стратегия включва оценка на предложената работна програма и качеството на предложените подход и стратегия за изпълнение на поръчката, като е предвидено да се сравняват и оценяват техническите предложения на участниците в три стъпки: 1. базовото ниво - за 5 точки, 2. надграждащи базовото ниво обстоятелства, които носят 10 точки; 3. налице са предпоставките за присъждане на точки (10 т.) по предходната стъпка и са налице допълнителни обстоятелства, за които се присъждат 20 точки. Първата група надграждащи обстоятелства са както следва: Предложените подход и стратегия показват задълбочено разбиране на необходимостта, структурата и последователността на всички предложени от него дейности по изпълнението на договора; Задълбоченото разбиране на необходимостта, структурата и последователността на всички дейности по изпълнението на договора намират отражение и в графика за изпълнение на дейностите по поръчката; Предложените мерки за качеството показват задълбочено разбиране за качественото изпълнение на поставените цели и задачи. Втората група надграждащи обстоятелства, за които се присъждат 20 точки са със следната формулировка: Предложената експертна обезпеченост на участника, гарантиращи тази обезпеченост, включително разпределението на експертите по конкретни дейности, взаимозаменяемост и/или други мерки; Предложената техническа обезпеченост на участника, гарантиращи тази обезпеченост, включително разпределението на техническите средства по конкретни дейности и/или други мерки; Експертната организационна структура, както и с вътрешната комуникация и комуникацията между изпълнител и възложител, гарантиращи конкретни ползи за възложителя; Възможност за реализиране на бъдещи ползи за възложителя, предоставящи допълнително качество за възложителя в рамките на изпълнение на настоящата обществена поръчка съгласно техническите спецификации. Обосновано първостепенният съд е преценил, че с процесната методика, в частност с показателя Подход и стратегия, е създадена възможност за субективна преценка от страна на комисията какъв брой точки да присъди по съответните допълнителни обстоятелства. Описаната методика използва оценъчни понятия и надграждащи елементи, които не са достатъчно конкретизирани, измерими и съпоставими между различните оферти. Следователно на помощния орган на възложителя е предоставена прекомерна свобода при оценяване на офертите, в противоречие с изискването критериите за възлагане да позволяват обективно сравнение на предложенията. Спорният показател е формулиран чрез абстрактни изрази като задълбочено разбиране, конкретни ползи и бъдещи ползи, без ясно разписани критерии кога едно предложение точно покрива надграждащите обстоятелства. Тази формулировка дава на участниците предварителна яснота кои посочени от тях обстоятелства ще бъдат оценени съответно с 5, 10 или 20 точки. В нарушения на изискванията на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОП /отм./, оценката е поставена в зависимост от свободната експертна оценка на помощната комисия на възложителя, но без измерими показатели, което от своя страна крие риск технически предложения с различно качествено съдържание да бъдат оценени по близък или еднакъв начин, без обективната база за това.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решението за финансова корекция е издадено в нарушение на разпоредбите чл. 73 ЗУСЕФСУ и чл. 59 АПК, тъй като административният орган се е позовал дословно на доклад на сертифициращия орган, без да изложи собствени мотиви досежно установеното нарушение. В случая са изпълнени изискванията за мотивиране на административния акт, защото в атакуваното РФК, освен че са възпроизведени констатациите от годишния доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка разходите по линия на ЕФГ3/ЕЗФРСР за финансовата 2020 г., органът е извършил самостоятелна преценка на спорната методика и е формирал собствени изводи досежно нарушението на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗОП /отм./. В изпълнение на изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера е предоставена възможността да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, които възражения са били обсъдени и приети за неоснователни. Самото позоваване на доклад на сертифициращ орган не прави акта немотивиран, тъй като в него ясно са посочени фактическите основания за издаването му, правната квалификация и размерът на корекцията.
Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на изтекла погасителната давност съобразно чл. 3, 1, ал. 1 и ал. 4 от Регламент № 2988/95. Според разпоредбата на чл. 3, 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, 1. В т. 63 - 64 от решение от 11.06.2015 г. по дело C-52/14 на СЕС е прието, че както от текста, така и от структурата на член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 следва, че в четвърта алинея от тази разпоредба се въвежда абсолютна погасителна давност по отношение на преследването на нередности, чието погасително действие настъпва най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, предвиден в първата алинея от същата разпоредба, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била спряна в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1 от този регламент. В този смисъл предвиденият в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламента срок допринася за укрепване на правната сигурност на икономическите оператори в съответствие с изискването, припомнено в точка 24 от настоящото решение, като не допуска погасяването на преследването по отношение на нередност да се отлага за неопределено време чрез многократни действия с прекъсващ ефект. В т. 69 от същото решение е изрично посочено, че член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността /т. 6 от решението/. В решение от 21.12.2011 г. по дело C-465/10 СЕС приема, че давностният срок, приложим относно възстановяването на недължимо платена на получателя субсидия, започва да тече от датата, на която нередността е преустановена. Посочено е, че доколкото договорът за осъществяването на субсидираната от ЕФРР дейност не е бил прекратен, а изпълнен, четиригодишният давностен срок, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95, започва да тече от датата, на която се преустановява изпълнението на незаконно сключения договор за обществена поръчка. Видно от приложеното по административната преписка допълнително споразумение от 11.04.2018 г. към процесния договор за проектантски услуги и авторски надзор № Д-402 от 11.08.2016 г., възникналото облигационно правоотношение с В и Р Инженеринг ООД все още не приключило, следователно абсолютната осемгодишна давност по чл. 3, 1, ал. 4 от Регламент № 2988/95 започва да тече не по-рано от 2018 г. и към датата на издаване на оспореното решение за финансова корекция /04.11.2024 г./ не е била изтекла.
Обосновано, както административния орган, така и решаващият съдебен състав са преценили, че в случая размерът на определената финансова корекция не е прекомерен, съответно не следва да бъде редуциран до предвидения в т. 9 от Приложение № 1а към Наредбата за посочване на нередности минимум от 5%. В конкретната хипотеза за участие в обществената поръчка по обособена Обособена позиция № 2, предмет на безвъзмездната финансова помощ по договор № 18/07/2/0/00276 от 01.11.2017 г., са получени две оферти, като единият от участниците е бил отстранен на етап оценка на техническото предложение. При положение че само един участник е бил оценен по показателя Подход и стратегия, респективно същият е бил определен за изпълнител по процесната обособена позиция, е налице минимално ниво на конкуренция. Отстраняването на единия участник от по-нататъшно участие в процедурата не осигурява достатъчна конкуренция между различните икономически оператори, поради което не са били налице основания за прилагане на корекция в предвидения от наредбата минимум за съответното нарушение, а именно в размер на 5 на сто. Освен това, частичната отмяна на предоставената безвъзмездна финансова помощ е корективна мярка за защита на европейските средства, свързва се с нарушението в процедурата и нейният размер не следва да се намалява само заради неблагоприятното ѝ отражение върху общинския бюджет. Ако се приеме обратното, за една и съща нередност би могъл да бъде определен различен размер на корекцията, в зависимост от утвърдения бюджет на бенефициера, което противоречи на принципа на еднакво третиране на еднаквите по характер и тежест нарушения, представляващи нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Ето защо, като е отхвърлил подадената от О. Б. жалба против решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/5883 от 04.11.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Предвид изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Разноски не са претендирани от ответника, поради което не следва да се присъждат.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3454 от 30.12.2025 г., постановено от Административен съд Русе, по адм. д. № 651/2025 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Д. Г.
секретар:
Членове:
/п/ М. Р.
/п/ В. П.