ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2528

гр. София 14.05.2026 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.01.2026 (двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 4614 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 14 187/16.06.2023 година, подадена от С. Х. П., срещу протоколно определение № 1012/12.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 22/2023 година.

С обжалваното съставът на Софийския апелативен съд е спрял производството по висящото пред него гр. д. № 22/2023 година до приключване на производството по гр. д. № 43 648/2022 година по описа на Софийския районен съд, 48-ми състав с влязъл в сила съдебен акт.

В подадената от С. Х. П. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и делото да бъде върнато по състава на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от П. срещу решение № 3794/17.10.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-21 състав, постановено по гр. д. № 2617/2021 година, въззивна жалба с вх. № 73 778/07.11.2022 година.

Ответникът по частната жалба Г. А. С. е подал отговор с вх. № 29 533/14.11.2024 година, с който е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение., а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.

С. Х. П. е бил уведомен за обжалваното определение на 12.06.2023 година, а подадената от него частна жалба срещу същото е с вх. № 14 187/16.06.2023 година. Предвид на това частната жалба е подадена в определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество..

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно данните по делото С. Х. П. е предявил срещу Г. А. С. иск с правно основание ч. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 36, ал. 2, във връзка с ял. 1 от ЗА да признаване за установено, че С. дължи на П. адвокатско възнаграждение в размер на 38 000.00 лева по договор за правна защита и съдействие с вписана дата ,,.03.2013 година, приложен по ч. гр. д. № 33 748/2021 година по описа на Софийския районен съд, по което дело е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за спорната сума, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 1860.00 лева.

Същевременно пред Софийския районен съд е било образувано гр. д. № 43 648/2022 година по описа на съда, 48-ми състав, с правно основание чл. 40 от ЗЗД, с който се иска горепосочения договор за правна защита и съдействие, сключен между С. Х. П., в качеството му на адвокат от една страна и С. Х. П., чрез пълномощника му М. К. С. е недействителен по отношение на С..

Предвид горепосоченото са налице предпоставките за спиране на производството по гр. д. № 22/2023 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В случай, че предявеният в това производство иск бъде уважен, то издадената в полза на С. Х. П. заповед за изпълнение за спорната по делото сума ще бъде стабилизирана и ищецът ще може да пристъпи към евентуално принудително изпълнение за събирането й срещу С.. По този начин би се постигнало реално изпълнение на задълженията на последния по договора за правна защита и съдействие, предмет на делото. Подобно реално изпълнение обаче предполага на договора, с който е установено задължението. В случай, че това не е така сумата не би се дължала. При положение, че искът с правно основание чл. 40 от ЗЗД бъде уважен, то договорът за правна защита и съдействие би бил недействителен по отношение на С. и той може да откаже претендираното от него плащане основано на договорното задължение. В този случай отношенията между Г. А. С. и С. Х. П. за осъществено от втория процесуално представителство на първия ще трябва да бъдат уредени по друг правен ред, като това важи и за определяне на размера на евентуално дължимото се адвокатско възнаграждение. Това обаче би довело до недължимост на сумата претендирана въз основа на договора за правна помощ и съдействие. При това въпросът за действителността на договора винаги е преюдициален по отношение на изпълнението на произтичащите от него задължения. Затова производството по гр. д. № 43 648/2022 година по описа на Софийския районен съд, 48-ми състав е преюдициално по отношение на това по гр. д. № 22/2023 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав и последното трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В случая е без значение това, че в производството пред Софийския районен съд страна е и трето лице, което не е страна в производството по установителния иск. Определящото е това, че първото производство е относно правоотношение, от което зависи изхода на производството по гр. д. № 22/2023 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав и евентуално постановеното по него решение ще обвърже страните по установителния иск със сила на пресъдено нещо. В настоящето производство съдът не е компетентен да проверява евентуалната допустимост и основателност на иска по гр. д. № 43 648/2022 година по описа на Софийския районен съд, 48-ми състав, тъй като това е правомощие на съда разглеждащ исковото производство.

С оглед изложеното подадената от С. Х. П., срещу протоколно определение № 1012/12.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 22/2023 година, частна жалба с вх. № 14 187/16.06.2023 година е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1012/12.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 22/2023 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.