Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

М. М. Членове:

Х. К. А. М. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

И. С. изслуша докладваното от съдията

А. М. по административно дело № 3578/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Дафлорн МЛМ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К., против Решение № 5097 от 09.02.2026г., постановено по адм. дело № 79/2023г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22221121006401-091-001 от 31.05.2022 г., издаден от И. К. А. – орган, възложил ревизията, и В. И. В. - ръководител на ревизията, в частта потвърден с Решение №1354/24.08.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" -гр. София при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2001,95 лв. (на основание чл. 72 от ЗДДС) за данъчен период 01.12. – 31.12.2020 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 340 лв. (на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС) за неотчетени приходи от продажби при определяне на задължения по ЗДДС, както са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 3 853 лв., ведно със съответната лихва в размер на 749,25 лв.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Р. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото.

Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22221121006401-091-001 /31.05.2022 г., издаден на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, ЕИК 124626113, от ТД на НАП – София, в частта му, за установения резултат по ЗКПО за КД за 2020г., ведно със съответната лихва, и установения резултат по реда на ЗДДС за данъчен период 01.12.-31.12.2020г., потвърден в тази част с Решение № 1354 / 24.08.2022 г. на Директора на дирекция "ОДОП" -гр. София при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Спазени са предвидените в ДОПК срокове за извършване на ревизията и за издаване на оспорения РА.

Обосновано АССГ е ценил заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че определената в ревизионния акт сума в размер на 1 701,98 лв., посочена като разлика между декларираните приходи по годишната данъчна декларация и счетоводните регистри, от една страна, и декларираните продажби в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, от друга страна, не е правилно изчислена. От събраните доказателства се констатира, че това несъответствие се дължи именно на различното отчитане на предоставените търговски отстъпки, документирани чрез кредитни известия, издадени през 2020 г.

Вярно АССГ е посочил, че спорният въпрос се свежда до това коя стойност на отстъпките следва да се приеме за релевантна при определяне на данъчната основа. Според експетното заключение са възможни два подхода: при възприемане на стойностите по кредитни известия не възниква задължение за допълнителен ДДС, докато при приемане на счетоводните данни се обосновава начисляване на данък върху разликата.

Решаващият състав правилно е формирал извод, че правно релевантни са именно стойностите, удостоверени с кредитни известия, тъй като те представляват предвидения в закона способ за изменение на данъчната основа. Този извод се обосновава с обстоятелството, че данните по годишната данъчна декларация могат да включват приходи и разходи, които не представляват облагаеми доставки по ЗДДС, както и сделки (например авансови плащания), които не формират приход или разход за съответния период. В конкретния случай експертизата е установила наличие на такива елементи, които обаче не са били взети предвид при определяне на данъчната основа в хода на ревизията. Поради това съдът вярно е приел, че данните от годишната данъчна декларация не могат самостоятелно да служат като основание за начисляване на ДДС без изследване на характера на включените в тях приходи. От значение за правилното определяне на данъчното задължение е реалният размер на предоставените отстъпки, надлежно документирани. Независимо от това, в хода на производството, касаторът не е доказал по надлежния ред наличието на валидно издадени кредитни известия, съобразно изискванията на закона. не е представил доказателства за издаването на съответните кредитни известия, които да обосноват претендирания размер на отстъпките. Съгласно чл. 115 ЗДДС, издаването на кредитно известие е задължително при изменение на данъчната основа или разваляне на доставка, като законът изисква спазване на определени срокове и реквизити. Липсата на такива документи не може да бъде компенсирана с други доказателства, тъй като именно чрез тях се удостоверява настъпването на релевантните правни факти.

Представените в хода на делото договори, приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи документи, включително тези, оспорени по реда на чл. 193 ГПК, не могат да заместят липсващите кредитни известия, тъй като имат само косвено доказателствено значение. Сами по себе си тези документи не биха могли да установяват или заместят документите – кредитни известия по всяка от оспорените фактури, доколкото същите могат да служат само за индиция за съществуването на твърдяните факти, но не биха могли по пътя на главното доказване да установяват съществуването на релевантните обстоятелства.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 510 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5097 от 09.02.2026г., постановено по адм. дело № 79/2023г. по описа на Административен съд-София-град.

ОСЪЖДА "ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, ЕИК 124626113, с адрес за кореспонденция: гр. София да заплати на НАП сумата от 510 (петостин и десет) евро, представляваща разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ М. М.

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ А. М.