ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2675

гр. София, 21.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1118 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Печатница на Българска народна банка“ АД, представлявано от адв. В., срещу Решение № 6124/13.10.2025 г. по в. гр. д. № 6004/2025 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Решение № 3678/04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 53690/2024 г. по описа на СРС, 53 състав, с което са уважени предявените от Н. Г. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 01-003159/10.07.2024 г. на изпълнителния директор на „Печатница на Българска народна банка“ АД, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „книговезец“ и за заплащане на сумата 8 813.31 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.07.2024 г. до 12.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2024 г., до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване касаторът, ответник в първоинстанционното произвоство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Насрещната по касационната жалба страна не е депозирала отговор.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т . 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че те били обвързани от трудово правоотношение за длъжността „книговезец“ в звено „Общи ценни книжа“, цех „Производство на ценни книжа“, Дирекция „Производство на ценни книжа“. От длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 13.06.2022 г., СГС установил, че основните й трудови задължения били да извършва проверка на номерацията на ценните книжа, да ги сортира, да приема ценни книжа и продукцията, както и да ги предава по установения ред.

Софийски градски съд посочил, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред работниците били длъжни спазват приетите в печатницата вътрешни правила, точно да изпълняват вменените им задължения, да пазят грижливо имуществото, което им било поверено или с което били в досег при изпълнение на възложената им работа, да пестят суровините, материалите, паричните и други средства, които им се предоставяли за изпълнение на трудовите им задължения.

С. З. № 01003159/10.07.2024 г. на изпълнителния директор на „Печатница на Българска народна банка“ АД на ответника по касация Н. Г. Г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 06.06.2024 г. по време на работа извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; по чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ – неспазване на правилата за ЗБУТ; по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя; по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др.; по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение - чл. 18, ал. 1, т. 3, р. V от Правилника за вътрешния трудов ред – да спазва техническите и технологичните правила в съответствие с въведените от работодателя правила за ЗБУТ, ал. 2 – да спазва вътрешните правила, приети в печатницата, да организира и изпълнява трудовите си задължения така, че да не възпрепятства или затруднява под каквато и да е форма работата на останалия персонал, чл. 19, ал. 3 – да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно, чл. 21, ал. 5 – да пази грижливо имуществото, което й е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената й работа, да пести суровините, материалите, паричните и други средства, които й се предоставят за изпълнение на трудовите й задължения. Работодателят се позовал и на връзка на извършеното с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. Посочил, че за извършеното нарушение бил сезиран с доклад № 01 001981/06.06.2024 г. от началника на цех „Производство на ценни книжа“, както и че със заповед № 01-002115/18.06.2024 г., писмо № 01-003152/09.07.2024 г., заповеди № 01-002035/13.06.2024 г., № 01-002034/13.06.2024 г., № 01-002033/13.06.2024 г. от ищцата били изискани писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, но тя не дала такива. Работодателят отбелязал още, че събрал като писмени доказателства за извършеното нарушение обяснения от служителите от звено „Паспорти“ с № 01-02061/14.06.2024 г., 01-002060/14.06.2024 г. и 01-002059/14.06.2024 година. Отчел, че със заповед № 01-001266/03.04.2024 г. ищцата вече била наказвана за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ - увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др., и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение и разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, р. VII – „Работно време, почивки и отпуски“ от ПВТР и чл. 58, ал. 2, р. VIII – „Етични правила“. При така описаните нарушения приел, че налице била системност при извършването им.

Въззивният съд констатирал, че със Заповед № 01-002115/18.06.2024 г. на Изпълнителния директор на „Печатница на Българска народна банка“ АД, връчена при отказ същия ден, работодателят изискал от ищцата да представи в 3-дневен срок писмено обяснение за извършено на 06.06.2024 г. в 09.45 часа нарушение на трудовата дисциплина– за това, че хвърлила един брой бланка на паспорт в посока към масата, където се намирал служебният телефон, и излязла от помещението без да потърси захвърлената бланка. Обяснения за извършеното ищцата не депозирала, включително след повторна покана за това – писмо с изх. № 01-003152/09.07.2024 г., отново връчено при отказ на 09.07.2024 година.

Софийски градски съд приел, че заповедта за уволнение била мотивирана съобразно чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като от съдържанието й били ясни наказаното лице – ответникът по касация Н. Г. Г., на длъжност „книговезец“, и нарушението на трудовата дисциплина, което извършила – на 06.06.2024 г. в 09.45 часа хвърлила един брой бланка на паспорт в посока към масата, където се намирал служебният телефон, и излязла от помещението без да потърси захвърлената бланка.

От писмените доказателства по делото и показанията на свидетелите К. и К. въззивният съд приел за доказано, че ищцата извършила описаното в заповедта за уволнението й действие – хвърляне на паспортна бланка към бюрото на друг служител, която впоследствие вдигнала и прибрала, за да я отчете, и приел, че то съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ, и чл. 21, ал. 5 от ПВТР.

Отрекъл обаче да е налице системност на извършваните нарушения, вкл. при съобразяване на доказателствата за предходно наложеното на ищцата дисциплинарно наказание, позовавайки се на легалната дефиниция на понятието, дадена от законодателя в пар. 1, т. 22 ДР на КТ.

Мотивирал се е, че тежестта на извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина била недостатъчна за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като счел, че то било резултат на емоционален изблик и не било от естество да предизвика нито тежки последици за националната сигурност, нито вреда за държавата, нито възможност за злоупотреба с ценни книжа, доколкото бланката за паспорт не напуснала работното помещение, а впоследствие била прибрана и отчетена от ищцата, което сочело на критичност към допуснатото нарушение на трудовата дисциплина.

Въззивният съд е отрекъл извършеното нарушение да съставлява уронване на доброто име на предприятието, тъй като липсвали твърдения и доказателства инцидентът да е станал достояние на лица, различни от служителите на касатора. При тези мотиви въззивният съд е приел, че извършеното от ищцата съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но неговата тежест, обстоятелствата, при които било извършено, и поведението на ищцата, при отчитане и на предходно наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“, не обосновавали налагане на най-тежкото, предвидено от нормата на чл. 188 КТ, дисциплинарно наказание.

Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси, обобщени и прецизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. „Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване релевантни за спора факти?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на фактическите си и правни изводи да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди всички доводи на страните?“;

3.“Следва ли при преценката по чл. 189 КТ да се отчета обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че първият от въпросите е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 92 от 3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2012 г., IV ГО, Решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г. по описа на BKC, III ГО, Решение № 56/29.05.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО, вторият – в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, Решение № 50035/03.04.2023 г. по гр. д. № 1621/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение № 184/17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г. по описа на ВКС, ТО, Решение № 218/03.11.2016 г. по гр. д. № 2217/2017 г. по описа на ВКС, III ГО, а третият – в противоречие с Решение № 267/17.03.2021 г. по гр. д. № 390/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО.

По поставените въпроси се иска достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 с твърдение, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от повдигнатите въпроси, тъй като той не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По естестното си той е оплакване, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е отхвърлил искането на въззивника за допускане до разпит на свидетели. Съгласно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като в стадия по селекцията на касационните жалби касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение. Тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Твърденията, с които е мотивиран обсъжданият въпрос, не съответстват на данните по делото, доколкото въззивният съд в определението по чл. 267 ГПК е мотивирал отказа си за допускане на поисканите свидетели с вече събрани по делото гласни доказателства относно нарушенията, извършени от ищцата. В обжалваното решение не е отречено, че тя е извършила деянията, описани в заповедта да уволнение, а е прието, че липсва системност на нарушенията на трудовата дисциплина, тъй като работодателят е описал в заповедта за уволнение две, а не три (или повече) от тях съобразно легалната дефиниция на понятието, дадена от законодателя в пар. 1, т. 22 ДР на КТ.

Процесуалноправният въпрос по т. 2 от изложението на касатора касае задължението на въззивния съд да изложи собствени фактически и правни изводи, да обсъди събраните по делото доказателства, както и непреклудираните фактически твърдения, възражения и доводи на страните. Касаторът не сочи в изложението кое доказателство или довод на страната е останало необсъдено от въззивния съд, поради което този въпрос не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По приложението на чл. 269 ГПК, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК е формирана непротиворечива практика на ВКС, в съответствие с която въззивният съд е разгледал и обсъдил оплакванията на касатара във въззивната жалба срещу правилността на първоинстанционното решение. Именно в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна по чл. 263, ал. 1 ГПК, е извършил самостоятелен анализ на доказателствата, обсъждайки защитните доводи на страните.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по последния въпрос, по който е формирана последователна практика на ВКС, намерила израз постановени по реда на чл. 290 ГПК Решение № 136/25.07.2016 г. по гр. д. № 6323/2015 г. на ВКС, III ГО, Решение № 60166/06.07.2021 г. по гр. д. № 2405/2020 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 448/16.11.2011 г. по гр. д. № 1510/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г. на ВКС, III ГО, Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III ГО, и др. Според разрешенията в тези съдебни актове изводът на съда за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на допуснатото нарушение следва да се основава на комплексна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; цялостното поведение на работника, като от съществено значение в тази насока е т. н. дисциплинарно минало на работника, наред със субективното му отношение към конкретното неизпълнение. Мотивите на СГС съдържат анализ на тези обстоятелства, при който съдът не се е отклонил от утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 189 КТ. Несъгласието на касатора с решаващите изводи на съда, е оплакване за необоснованост на съдебния акт и има отношение към правилността на атакуваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 6124/13.10.2025 г. по в. гр. д. № 6004/2025 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.