РЕШЕНИЕ

№ 136

[населено място] 27.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

Т. К.

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2007/2025 год. , за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. Б. „ АД против решение № 161/06.06.2025г. по гр. д.№ 317/2025г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 749/14.10.2024г. по гр. д.№ 941/2023г. на Районен съд - Хасково. С потвърденото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК, в обективно кумулативно съединение, искове на касатора против Т. Б. Т., за установяване вземания на ищеца към ответника, произтичащи от сключен на 06.12.2021г., между „Инвестбанк„ АД - в качеството на кредитодател и Т. Т. - в качеството на кредитополучател, договор за бърз потребителски анюитетен кредит, които вземания са прехвърлени от „Инвестбанк„АД на „Е. Б. АД с договор за цесия от 01.09.2022 г.. Касаторът оспорва правилността на единствения решаващ извод за отхвърляне на исковете – ненадлежно уведомяване на длъжника Т. за сключения договор за цесия: нито чрез овластения ЧСИ Р. С., с връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, нито чрез връчване на исковата молба, ведно с приложенията към същата, част от които са изрично уведомление за цесията до длъжника, изходящо от цедента / лист 60 по номерацията на първоинстанционното дело /, пълномощно от цедента, овластяващо цесионера да съобщи на длъжника цесията / лист 58 / и самият договор за цесия / лист 49 и сл. / ведно с Приложение № 1 към същия, в което са индивидуализирани цедираните вземания, вкл. процесните. Касаторът оспорва отказа на съда, да приеме за надлежно уведомяването, с получаване на исковата молба и приложенията към същата, касаещи цесията, чрез назначения по делото особен представител на ответника, като намира за аналогично приложима формирана съдебна практика, за надлежно предявяване на предсрочна изискуемост на кредит с изявление в този смисъл, съдържащо се в искова молба, връчена на особен представител на длъжника. Страната намира, че всички аргументи, изложени в обосноваване надлежност на уведомяването в такава хипотеза, са приложими и в настоящата. Достатъчно, с оглед така формираната практика, е да е надлежно изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1 – ал. 4 ГПК, която именно брани интереса на ответника. Отделно касаторът намира, че въззивният съд е обвързал с неуведомяването за цесията несъответни на целта на същото правни последици. Договорът за цесия поражда действие между страните с факта на сключването, а уведомяването на длъжника за цесията, дължимо от стария кредитор, единствено цели да внесе яснота относно легитимирания кредитор. При неуведомяване за цесията, плащането на стария кредитор – цедента би имало погасителен за задължението на длъжника ефект и само с този довод същият би могъл да се позовава на същото. Като не е съобразил съобщаването на цесията с връчване на исковата молба и приложенията към същата, в качеството на факт, настъпил в хода на производството, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ответната страна - Т. Т., чрез особения си представител адв. Д. А. – оспорва касационната жалба.

С определение № 3506/10.12.2025 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Може ли да се счете за редовно съобщен на длъжника, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, договор за цесия, с връчване исковата молба и приложенията към същата на новия кредитор /цесионера/, между които приложения е изрично уведомление от стария кредитор / цедента /, адресирано до длъжника и изрично пълномощно от цедента за цесионера, за упълномощаване последния да съобщи цесията от негово име, ако са връчени на назначения на длъжника особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , с решение по т. д.№ 193/2018г. на І т. о. на ВКС, в което е отговорено утвърдително на въпрос, касаещ уведомяване на длъжника от кредитора – страни по сключен договор за кредит - за обявена предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване на исковата молба, съдържаща волеизявление в този смисъл, на назначения на длъжника особен представител.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

„Е. Б. АД се легитимира като кредитор на ответника Т. Т. със сключен на 01.09.2022г. с „Инвестбанк„ АД договор за цесия на вземанията на банката от същия, на основание договор за бърз потребителски анюитетен кредит от 06.12.2021г.. За тези вземания цесионерът - ищец се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника Т.. Цената на иска за главницата - 5 743,63 лева и качеството на ответника - потребител, обуславят допустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо вр. с чл. 113 ГПК. Ищецът твърди, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, на основание раздел ХІ, т. 11.1.2 от сключения договор, с покана изх. № 5145/1828/14.06.2022г., връчена чрез ЧСИ на адрес на длъжника и получена от лице от домакинството му. Твърди, че уведомление за цесията също е връчено чрез ЧСИ, по реда на чл. 47 ГПК, на 09.11.2022 г..

Видно от справка от НБД „ Население „ към ГД „ ГРАО „ при МРР / лист 77 по номерацията на първоинстанционното дело /, ответникът е регистриран на постоянен адрес - [населено място], [жк], вх. Б, ет. 3, ап. 24 и с настоящ адрес – ХС Минерални бани [населено място], Хасковска област. Съдебните книжа са изпратени и на двата адреса. От [населено място], Хасковска област са върнати със съобщение от кметството, че лицето от една година живее в чужбина / лист 73 /, а от адреса в [населено място] / посочен и в договора за кредит / - с бележка от призовкар, че на адреса живее баща му, който отказва да приеме призовката и съобщава, че синът му отдавна живее извън страната. Съдът е разпоредил уведомяване по реда на чл. 47 ГПК. Уведомления са поставени на двата адреса – на 12.07.2023г. на адреса в [населено място], с потвърдени първоначални данни за отсъствието на адресата, и на 03.08.2023 г. – на адреса в [населено място]. С разпореждане от 18.08.2023г. са изискани данни от месторабота и установено прекратяване на трудовото правоотношение на Т. с „ММ Медем„ ООД на 11.10.2021г., без последващо отразени данни за ново трудово правоотношение /справка от НАП към 22.08.2023г./. С оглед така изпълнената процедура, с разпореждане от 22.08.2023г. съдът е приел връчването на съдебните книжа на ответника за редовно, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и разпоредил назначаването на особен представител на ответника, за което изискал съдействие от АК – Хасково.

Назначеният особен представител на ответника – адв. Д. А. - е оспорил предявените искове на множество основания, вкл. с твърдение за нищожност на договора за кредит, като сключен без съгласие на ответника, в противоречие с императивни законови разпоредби, като съдържащ неравноправни клаузи и пр.. Оспорил е материалната легитимация на ищеца, настъпили последици на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, вкл. поради нередовно връчване на изявлението за същата чрез ЧСИ, като е противопоставил и възражение, че цесията, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не е произвела действие за длъжника, тъй като не му е съобщена, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД .

Всяка от инстанциите е приела неоснователност на исковете единствено на основание неуведомяване длъжника – ответник за сключения договор за цесия, без каквито и да било правни изводи по останалите защитни доводи на страната. Така въззивният съд е аргументирал извода си със следните съображения: Уведомяването за цесията чрез ЧСИ Р. С. не е надлежно, тъй като не е изпълнена цялата дължима процедура по чл. 47 ГПК / съответно описана /: не са предприети всички възможни проучвания за установяване местонахождението на длъжника, наложени от принципите на дължимата грижа и добросъвестността / решение на СЕС по дело С - 327/10 / за да се счита адресата надлежно известен. От предходното описание на дължимата процедура и коментара на удостовераното от ЧСИ може да се приеме, че пропускът, който отчита въззивният състав, е неизпълнение на процедурата и по настоящия адрес на длъжника, както и неиздирването на данни, с оглед евентуалното й изпълнение и по негова месторабота / независимо от установените в производството факти, за нерегистрирано трудово правоотношение след 11.10.2021г., при предприето чрез ЧСИ уведомяване през 2022г., и данните за пребиваване в чужбина повече от година, спрямо датите на дадени сведения от кметството в [населено място] и от бащата на лицето – през лятото на 2023 г. /.

Кумулативно въззивният съд е приел, че не може да се приеме за надлежно уведомяване за цесията, чрез връчване на особения представител на страната приложенията към исковата молба: уведомление за цесията, изходящо от цедента „Инвестбанк„АД и адресирано до ответника и изрично пълномощно на цедента, овластяващо цесионера да уведоми от негово име длъжника за цесията. За този си извод съдът се е позовал на липсата на договорно правоотношение между представляван и особен представител и произтичаща за последния представителна власт по силата на закона, като правомощията му са ограничени - не може да приема волеизявления „свързани с промяна в материалното правоотношение с представлявания„. По същество е коментирал и липсата на фактическа връзка между представляван и особен представител, позволяваща последния да би могъл ефективно да предаде уведомлението за цесията.

По правния въпрос:

Приетото в решението по т. д.№ 193/2018г. на І т. о. на ВКС , макар относно уведомяване на длъжник, чрез назначен му в съдебно производство, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител, за обявена от кредитора предсрочна изискуемост на кредита, следва да бъде споделено и в настоящата хипотеза. Предмета на уведомяването за извършена цесия не разкрива специфика, която да изключва относимостта на визираната практика, доколкото се касае все за съобщаване на юридически факт, с правни последици за уведомявания, макар различни по съдържание.

По съществото на касационната жалба:

Придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия / така реш.№ 40 по т. д.№ 566/2009 г. на І т. о. на ВКС, реш.№ 1279 по гр. д.№ 29/1996 г. на V г. о. на ВКС / , арг. и от чл. 99, ал. 2 ЗЗД – цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. При несъществуване на вземането, разпореждане на цедента в полза на трети лица и пр., на цесионера се дължи обезщетение от цедента. От сключването на договора за цесия вземането, ако е изискуемо според сделката между цедента и длъжника, е изискуемо и за цесионера. Друг е въпросът, че длъжникът, предвид неуведомяване, може основателно да му откаже изпълнението. Съдебната практика приема уведомяването на длъжника като целящо единствено да го защити срещу „ненадлежно изпълнение на неговото задължение„, т. е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител на вземането, точно защото такъв носител е цесионерът. Установяването по съдебен ред съществуването на вземане в полза на цесионер, което по необходимост предпоставя легитимиране на последния с договора за цесия, изключва възможността сила на пресъдено нещо за съществуване на вземането към момента на устните състезания да бъде формирана спрямо материалноправно ненадлежна страна. Поради това, в съдебно производство като настоящото, е несъстоятелно възражение на длъжника за неуведомяването му за цесията.

Отделно е налице и надлежно уведомяване за цесията, чрез назначения особен представител на ответника, по съображенията в решение т. д. № 193/2018г. на І т. о. на ВКС, които – с оглед отговора на правния въпрос - са аналогично приложими и в настоящата хипотеза. След като законодателят е предоставил на особения представител процесуалната защита на страната, то чрез него са й противопостави и всички настъпили в хода на производството факти, от значение за спорното право, какъвто факт е уведомяването за цесията, чрез изходящо от цедента уведомление, приложено към исковата молба, ведно с изрично упълномощаване на ищеца – цесионер за връчването му на длъжника. За настъпване правните последици от това уведомяване не е изискуема санкцията /волеизявление / на длъжника, за да би било недопустимо зачитането му като юридически факт, узнат чрез особения представител, възникнал в хода на производството, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това е неотносим факта, изтъкнат от въззивния съд, че обективната липса на контакт между ответника и особения му представител в процеса, изключва възможността първият ефективно да узнае за цесията.

С оглед преждеизложеното, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, с връщане на делото на въззивна инстанция, за произнасяне по съществото на спора, респ. по останалите възражения на ответника, по които въззивният съд не е изложил мотиви. Последното препятства произнасянето по същество в настоящата инстанция.

Предвид връщането на делото във въззивна инстанция, разноски за настоящото производство ще следва да се присъдят от същата, съобразно правния резултат, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 161/06.06.2025г. по гр. д.№ 317/2025г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 749/14.10.2024г. по гр. д.№ 941/2023г. на Районен съд - Хасково .

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Хасково, за ново произнасяне по делото, от фазата на устните състезания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: