РЕШЕНИЕ

№ 50001

гр. София, 28.05.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Иванка Палашева

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 1581 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. А. П., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. С., касационна жалба срещу решение № 236 от 17.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 677/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е отменено решение № 260107 от 04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 2092/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград в частта, в която „Ж. Л. и Ко“ О. е осъдено да му заплати сумата 12 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 038 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2019 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Т. А. П. срещу работодателя искове по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 12 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2 038 лева обезщетение за имуществени вреди.

С обжалваното въззивно решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 12 500 лв. до сумата 75 000 лв.

В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, в противоречие с принципа за справедливост и събрания по делото доказателствен материал. Касаторът твърди, че неправилно е определен процента на съпричиняване от страна на работника на 75% поради допусната „груба небрежност“, неправилно са уважени релевираните от ответника възражения за прихващане с полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, както и със сумата 9 500 лв., получена от работника на твърдяно неосъществено основание.

Ответникът по делото „Ж. Л. и Ко“ О., представлявано от управителя си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител на дружеството адвокат Г. П. от АК – Х..

В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С., която поддържа касационната жалба.

Ответната по касация страна - „Ж. Л. и Ко“ О. не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от адвокат Г. П., с които се оспорва касационната жалба.

Настоящата касационна инстанция приема, че касационната жалба е частично недопустима. Въззивното решение в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди, е необжалваемо пред ВКС, тъй като цената на иска е под законоустановения праг от 5 000 лева (респ. тяхната равностойност в евро), а именно: 2 038 лв. Касационната жалба не следва да се разглежда в тази й част по отношение на този иск, а настоящото касационно производство следва да се прекрати частично по нея. В останалата й част касационната жалба е допустима.

С определение № 618 от 11.07.2022 г. по настоящото гр. дело № 1581/2022 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. А. П. срещу „Ж. Л. и Ко“ О. иск по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука на 19.01.2019 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали следва от определения от съда размер на вземането за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ да се приспадне полученото от работника обезщетение за временна нетрудоспособност по чл. 200, ал. 3 КТ.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

Противоречивата практика по този въпрос е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 1/2023 от 05.03.2026 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2023 г. С него е прието, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съд е приел, че е безспорно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“; че на 18.01.2019 г. работникът, който е бил командирован със задача за осъществяване на международен товарен превоз до Германия е потеглил от Д. в 12.37 часа и е пристигнал в София в 15.22 ч., където решил да ползва междудневна почивка; че на 19.01.2019 г. около 1 часа през нощта на паркинг край [населено място] ищецът е претърпял злополука, която на основание чл. 55, ал. 1 от КСО е приета за трудова - ищецът бил в камиона на колегата си и от там наблюдавал поверения му товар като слизайки от камиона в 01.00 ч. през нощта, вратата на кабината се затворила и го ударила в гърба и при падането получил счупване в областта на десния крак.

Въззивният съд е посочил, че от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-медицински експертиза се установява, че ищецът е претърпял закрито счупване в областта на дясната подбедрица, в отдалечения край на големия пищял, както и счупване на тялото на малкия пищял; опериран е като е проведено открито наместване с вътрешна фиксация на костите на подбедрицата и са поставени застопоряващи винтове; изписан е на 28.01.2019 г.; имплантът е отстранен оперативно на 10.05.2019 г., извадени са два от винтовете, а останалите 2 могат да бъда отстранени впоследствие по преценка на лекаря и при съгласие на пациента или да останат така до края на живота му.

Съдът е отбелязал, че според вещото лице лечението на ищеца е протекло успешно, но към момента на извършения от експерта преглед на 15.06.2020 г. същият продължава да се оплаква от наличието на болки в крака, който отича при продължително ходене или стоене прав; обиколката в долната част на глезена е увеличена; ходи с леко накуцваща походка; проведени са 14 рехабилитационни процедури и балнеолечение; срокът на възстановяване е около 8 месеца; настъпилото счупване е определено от вещото лице като тежко.

Въззивният съд е отбелязал, че от неоспореното заключение на съдебно-психологическата експертиза се установява, че ищецът е преживял злополуката като изключително травмиращо и стресиращо събитие, с продължителен процес на лечение и възстановяване, вследствие на което е развил постравматичен стрес. Въз основа на събраните гласни доказателства съдът е направил извода, че през периода след злополуката ищецът е бил изцяло обслужван от съпругата си и се е считал за непълноценен, тъй като не може да осигурява доход за семейството си.

Въз основа на всички събрани доказателства съдът е приел, че за да бъдат обезщетени всички претърпени от ищеца неимуществени вреди и отчитайки техния характер, обем и интензитет, продължителността на болките и страданията и цялостното им отражение върху личността на пострадалия е необходимо да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 50 000 лв., но същото следва да бъде намалено със 75% на основание чл. 200, ал. 2 КТ, тъй като пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката, проявявайки груба небрежност – още в първия ден от командировката си работникът е престирал труд в продължение на 3 часа, след което в продължение на около 6 часа в компанията на колеги е употребявал алкохол, независимо от предстоящите му на следващия ден задължения. Поради това съдът е определил степен на съпричиняване от страна на ищеца като проява на груба небрежност в размер на 75% или така определеното обезщетение е намалено със сумата 37 500 лв., т. е. дължимото се равнява на 12 500 лв.

Съдът е констатирал, че от представената от работодателя служебна бележка изх. № 1111/31.7.2019 г. е видно, че в периода 19.01.2019 г-17.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в продължение на 180 календарни дни, а от представеното удостоверение № ****/30.4.2020 г. на НОИ, ТП-Х. е видно, че заплатеното за този период от време обезщетение за временна неработоспособност възлиза на сумата 6 035.25 лв.; че Застрахователна компания „У. ж.“ АД е изплатила обезщетение за временна неработоспособност за заболяване над 120 дни в общ размер на 559.09 лв., изчислено при условията и лимита на застраховката; че съгласно разходен касов ордер № 104 от 03.01.2019 г., представен по делото, работодателят е предоставил на работника сумата 9 500 лв. служебни пари преди началото на несъстоялото се пътуване.

Въззивният съд е приспаднал от размера на определеното обезщетение изплатената от застрахователя сума в размер на 559.09 лв., както и сумата 6 035. 25 лв. получена като обезщетение за временна нетрудоспособност за периода м. януари 2019 г.-м. септември 2019 г. Уважено е направеното от ответника възражение за прихващане между определеното обезщетение за неимуществени вреди и сумата 9 500 лв., предоставени и неотчетени с оправдателни документи служебни пари, дължими на основание чл. 55, ал. 1 предл. 2 ЗЗД като получени на неосъществено основание. След извършеното прихващане и намаляване съобразно нормите на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ, искът по чл. 200, ал. 1 КТ е определен като неоснователен и отхвърлен.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящата касационна инстанция приема, че така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но е постановено в противоречие с даденото по горе правно разрешение, поради което материалният закон е неправилно приложен – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК.

Горната установеност налага ревизия на обжалваното въззивно решение в съответната допусната до касация част. И доколкото не са необходими нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество.

По съществото на касационната жалба:

Безспорно е в настоящото производство, че вследствие на трудова злополука ищецът е получил травматично увреждане, придружено с претърпени от него болки и страдания.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, свързани с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при спазване на ръководните указания, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. То задължава съдилищата при преценката кое обезщетение е справедливо да съобразят всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение за определяне на размера му. Правилен е изводът на въззивния съд, обоснован с характера на претърпяното увреждане, оздравителния период и пълното възстановяване на пострадалия, без настъпили усложнения и патологични изменения, както и с интензитета на претърпените болки и страдания, че в случая справедливото като размер обезщетение възлиза на сумата от 50 000 лв. (25 564.59 евро).

Неоснователно се явява оплакването на касатора за неправилно определен процент на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Така в решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността – т. е. неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; тя не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). В решение № 125/04.05.2016 по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г. о., е приет същият отговор на правния въпрос като е уточнено, че съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е и решение № 189/17.10.2019 г. по гр. д. № 1446/2019 г. на ВКС, IV г. о. В решение на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 3251/2008 г. е посочено, че когато възражението за съпричиняване се приеме за основателно, отговорността на работодателя се намалява съобразно вината на страната, допринесла за увреждането, т. е. с оглед на конкретно установените данни по делото. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително се преценят от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявената груба небрежностза вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението.

В настоящото производство е установено, че в периода от 17.00 часа - 18.00 часа до 22.00 часа, в първия ден на командировката си, ищецът заедно с колегите си са били в заведение на паркинга, в което са употребили алкохол, което е продължило до полунощ в кабината на камиона на св. М., при слизането от която ищецът е паднал и е получил нараняванията, описани в заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза. Обстоятелството, че ищецът е употребил алкохол не се оспорва от самия него. Макар св. М. да заявява, че времето било ветровито, не се доказва твърденият факт, че вратата на камиона се затръшнала поради силен вятър и това е причината за настъпване на злополуката. Дори и при ветровито време, при слизане от кабината на такъв тежкотоварен камион, следва да се проявява нужното внимание, което в случая не е проявено с оглед въздействието на употребения от ищеца алкохол. При установения механизъм на настъпване на трудовата злополука правилно въззивният съд е определил 75% съпричиняване от страна на ищеца.

Неоснователно е оплакването на касатора във връзка с направеното от работодателя възражение за прихващане на дължимото на ищеца обезщетение със сумата от 9 500 лева, получена от него с разходен касов ордер по повод на пътуването до Германия, което не се е осъществило предвид настъпилата трудова злополука. Фактът, че служебните средства по представения касов ордер са получени от ищеца е установен с неоспореното заключение по допуснатата съдебно-графологическа експертиза и липсата на представени оправдателни документи за изразходването на парите. Няма данни касаторът да е възстановил тази сума на ответното дружество, поради което същата подлежи на прихващане. Въззивният съд е прихванал част от тази сума от дължимото в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди в приет от него размер от 509.50 лева, поради което е отхвърлил иска за имуществени вреди и към настоящия момент дължим по този РКО се явява остатъкът от 8 990.50 лева.

Основателно се явява оплакването на касатора, че от дължимото обезщетение за неимуществени вреди не следва да се приспада на основание чл. 200, ал. 3 КТ полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 6 035.25 лв. Както бе посочено по-горе, с ТР № 1/2023 от 05.03.2026 г. ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2023 г. се прие, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ.

С оглед така изложеното настоящата инстанция приема, че от посочената по-горе сума от 12 500 лева следва да се приспаднат следните суми: сумата от 559.09 лв., изплатена от застрахователя, и непогасената сума от 8 990.50 лв. по РКО, поради което дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, търпени от него поради настъпилата на 19.01.2019 г. трудова злополука възлиза на сумата от 2 950.41 лева или 1 508.52 евро.

Изложените съображения обосновават извода на настоящата инстанция за частично касиране на въззивното съдебно решение в съответната му обжалвана част. Същото следва да се отмени в частта му относно отхвърления иск по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за сумата от 1 508.52 евро като се осъди ответното дружество да заплати тази сума на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката – 19.01.2019 година до окончателно изплащане на обезщетението. В останалата обжалвана част, в която този иск е отхвърлен над сумата от 2 950.41 лева (1 508.52 евро) до 75 000 лева, решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора настоящата касационна инстанция следва да преразпредели разноските на страните.

С въззивното решение касаторът е осъден да заплати на „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], сума в размер на 2 780 лева разноски за възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд. Във въззивната инстанция претенцията на касатора е касаела сумата от 75 000 лева или 38 346.89 евро. Искът основателен за 3.93% от ищцовата претенция във въззивното производство, респ. – неоснователен за 96.07% – т. е. ответникът има право на разноски за въззивното производство в размер на 2 670.75 лева или 1 365.53 евро.

С въззивното решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на дружеството разноски в първоинстанционното производство в размер на 3 305 лева. С оглед изхода от настоящия спор за първоинстанционното производство при поддържана от ищеца претенция в размер на 100 000 лева, искът е основателен за 2.95%, и респ. неоснователен за 97.05% - т. е. в полза на ответното търговско дружество следва да се присъди сумата от 3 207.50 лева или 1 639.97 евро разноски в първоинстанционното производство.

Касаторът също има право на разноски за трите инстанции съобразно крайния резултат от спора.

Претендираните от ищеца разноски в първоинстанционното производство са в следния размер: адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 7 141.52 лв. и адвокатско възнаграждение за обезпечение на бъдещ иск в размер на 2 060.57 лв. Доколкото са предявени два иска и не е налице разграничение каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение по кой от исковете следва да се отнесе, настоящата касационна инстанция приема, че половината от заплатената сума следва да се приеме като адвокатско възнаграждение по всеки един иск или 3 570.76 лева в исковото производство и 1030.28 лв. в обезпечителното. Искът за имуществени вреди е отхвърлен и за него разноски не се дължат. Сумата от 4 601.04 (3 570.76 и 1030.28) лева разноски за адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид и да се присъди съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди. При заявена искова претенция от 100 000 лева и уважена такава от 2 950.41 лева, искът е основателен за 2.95% или дължимите в полза на ищеца разноски в първоинстанционното производство са в размер на 87.08 лева или 44.50 евро.

За въззивното производство ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4 965 лева, респ. съдът приема, че половината от него или сумата от 2 482.50 лева е за защита по всеки иск. Доколкото искът за неимуществени вреди във въззивното производство е поддържан за сумата от 75 000 лева, а е основателен за сумата от 2 950.41 лева, въззивната жалба следва да се приеме за основателна по иска за неимуществени вреди за 3.93% спрямо претендираната претенция, при което положение ищецът има право на разноски във въззивното производство в размер на 97.56 лева или 49.88 евро.

В касационното производство касаторът-ищец претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева, а ответникът – 3 530 лева. Съдът счита, че в това производство следва да изчисли разноските както във въззивното – 3.93% основателност на касационната жалба при 96.07% неоснователност – т. е. касаторът-ищец има право да му се присъдят разноски в размер на 137.55 лв. или 70.33 евро, а на ответната страна са дължими 3 391.27 лева или 1 733.93 евро.

Ответното търговско дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС държавна такса в размер на 60.34 евро, изчислена съобразно размера на уважения иск.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

РЕШИ :

ОСТАВЯ без разглеждане подадената от Т. А. П., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. С., касационна жалба срещу решение № 236 от 17.12.2021 г., постановено по в. гр. дело № 677/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 260107 от 04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 2092/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, е отхвърлен предявеният от Т. А. П. против „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], иск с правно основание в чл. 200 от КТ за сума в размер на 2 038 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на трудова злополука, станала на 19.01.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2019 год. до окончателното й изплащане, като процесуално недопустима, и в тази част прекратява касационното производство.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 236 от 17.12.2021 г., постановено по в. гр. дело № 677/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 260107 от 04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 2092/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, е отхвърлен предявеният от Т. А. П. срещу „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], иск по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 1 508.52 евро, като в така отменената част постановява:

ОСЪЖДА „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. В, ап. 5, представлявано от управителя си Й. С. З., да заплати на Т. А. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата от 1 508.52 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – травматични увреждания, болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.01.2019 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2019 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 236 от 17.12.2021 г., постановено по в. гр. дело № 677/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, в останалата му обжалвана част по отношение на иска за неимуществени вреди.

Отменя въззивно решение № 236 от 17.12.2021 г., постановено по в. гр. дело № 677/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта му, в която е потвърдено решение № 260107 от 04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 2092/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, в която Т. А. П. е осъден да заплати на „Ж. Л. И КО“ О. сума в размер на 3 305 лева разноски по делото само за разликата над 3 207.50 лева (1639.97 евро) до присъдения размер от 3 305 лева (1689.82 евро).

Отменя въззивно решение № 236 от 17.12.2021 г., постановено по в. гр. дело № 677/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта му, в която Т. А. П. е осъден да заплати на „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], сумата от 2 780 лв. разноски за възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд, само за разликата над 2 670.75 лева (1 365.53 евро) до присъдения размер от 2 780 лева (1 421.39 евро).

ОСЪЖДА Т. А. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да заплати на „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. В, ап. 5, представлявано от управителя си Й. С. З., сумата от 1 733.93 евро разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. В, ап. 5, представлявано от управителя си Й. С. З., да заплати на Т. А. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 164.50 евро.

ОСЪЖДА „Ж. Л. И КО“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. В, ап. 5, представлявано от управителя си Й. С. З., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС държавна такса в размер на 60.34 евро съобразно размера на уважения иск.

Решението е постановено при участие на трето лице - Застрахователна компания „У. Ж.“ АД, ЕИК[ЕИК].

В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане и касационното производство е прекратено, решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на касатора пред друг тричленен състав на ВКС.

В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: