ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1432

гр. София, 26.05. 2026 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 181 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца по делото М. Т. П. против определение № 786 от 27.11.2024г. по в. т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на въззивно решение № 542/26.08.2024по в. т.д. № 362/2024 на АС-София в частта за разноските.

Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно, като се намали възнаграждението до 2 653 лева. Излага становище, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен въз основа на материалния интерес на предявения иск, който е търсената сума. Съответно твърди, че дължимото възнаграждение е в размер на 2 653 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 въз основа на частта на спорното вземане, заявена с исковата молба, която е в размер на 12 800 евро или 25 034,62 лева, и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и на действително извършената от адвоката работа по договора за правна защита и съдействие. Позовава се на определение № 2909/08.11.2024 по т. д.№ 1379/2023 на 1-во т. о. на ВКС и определние № 3385/07.11.2023 по гр. д.№ 3531/2023 на 4-то г. о. на ВКС. Поддържа, че съдът неправилно не се е съобразил с решение на СЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22, вкл. по отношение на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по делото и по жалбата, „О. Б. Б. АД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира атакуваното въззивно определение за правилно и обосновано.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и разгледана по същество е частично основателна.

С определение № 786/27.11.2024 по в. т.д.№ 362/2024 на Апелативен съд –София е оставена без уважение молба с вх. № 27277/24.10.2024 на М. П. за изменение на постановеното по делото решение № 542/26.08.2024 в частта за разноските, с която М. П. е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „О. Б. Б. АД /правоприемник на „Р. Б. ЕАД/ сумата от 9 456 лева с ДДС-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивният състав е посочил, че искът е предявен като частичен за сумата от 12 800 евро при пълен размер на вземането от 283 840 евро, като ответникът е представил доказателства за направени разноски за запащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 9 456 лева с ДДС. Посочено е, че размерът на дължимото минимално адвокатско възнаграждение въз основа на пълния размер на вземането (283 840 евро, равностойни на 555 142,66 лева), независимо за каква част от него е предявен искът (в случая за 12 800 евор, равностойни на 25 034,62 лева), съгласно чл. 2, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 26 304,28 лева. Решаващият състав е намерил за приложима редакцията на чл. 2, ал. 7 от Наредбата към момента на осъществяване на разхода - 18.04.2024г., поради което е заключил, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските и за определяне на дължимото минимално адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – въз основа на размера на исковата сума от 12 800 евро, в редакцията на наредбата преди изменението, публикувано в ДВ бр. 88/2022г. Счетено е за неоснователно позоваването от жалбоподателя на решение на СЕС по дело С-438/22, тъй като претендираната сума от 9 456 лева с ДДС съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените действия по осъществяване на възложената и оказана правна помощ.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че с оглед постановеното задължителното за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на същата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията.

Неправилно е прието от апелативния състав, че при преценката за прекомерност следва да бъде съобразяван материален интерес от 283 840 евро. Отговорността за разноски е съобразно изхода на спора и размера на предявените искове, включително и когато са частични, а за разликата до пълните дължими суми биха се следвали разноски в последващо производство, тъй като този размер не е предмет на настоящото дело.

Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 9 456 лева, с включен ДДС, е прекомерно както с оглед обжалваемия интерес, така и предвид фактическата и правна сложност на делото. Производството пред апелативния съд е приключило в едно съдебно заседание, не са събирани нови доказателства, процесуалната защита се е изразила в подаване на отговор на въззивната жалба. Присъждането на сумата от 9 456 лева като разноски за адвокатско възнаграждение на ответника за въззивното производство, не е съобразено с исковата претенция за сумата от 12 800 евро.

Предвид вида на спора, количеството на извършената работа, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника за въззивното производство следва да бъде определено в размер на 3183,32 лева, с вкл. ДДС.

С оглед горното, основателно е искането на ищеца за намаляване поради прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 9 456 лева на 3183,32 лева, равностойни на 1627,61 евро. Предвид изложеното в тази част жалбата се явява основателна, като следва да бъде изменено решението на АС – София относно присъдените на ответника разноски.

С оглед характера на настоящото производство, образувано по жалба срещу акт по реда на чл. 248 ГПК, разноски на страните не се следват.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Второ търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 786 от 27.11.2024г. по в. т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд – София, в частта, с което е оставено без уважение искането на М. Т. П., ЕГН [ЕГН], за изменение на решение № 542/26.08.2024г. по в. т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд - София в частта за присъдените в полза на „О. Б. Б. АД разноски за въззивното производство за разликата от 3183,32 лева, с вкл. ДДС до 9 456 лева с вкл. ДДС, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 542/26.08.2024г. по в. т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд - София, в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА присъдените в полза на „О. Б. Б. АД с решение № 542/26.08.2024г. по в. т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд - София, разноски за въззивното производство до размер от 3183,32 лева, с вкл. ДДС, равностойни на 1627,61 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 786 от 27.11.2024г. по в. т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд – София, в частта, с което е оставено без уважение искането на М. П. за изменение на постановеното решение № 542/26.08.2024г. по в. т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд - София в частта за присъдените в полза на „О. Б. Б. АД разноски за разликата от 3183,32 лева, с вкл. ДДС, до 9 456 лева с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.