ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2843

гр. София, 29.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2033 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Ц. В. К. за отмяна на влязло в сила решение № 2683/25.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 9903/2022 г. от ІV“б“ състав на СГС.

Ответникът по молбата не е представил писмен отговор.

С решение № 2683/25.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 9903/2022 г. от ІV“б“ състав на СГС съдът е потвърдил решение № 8193/18.07.2022 г. по гр. д. № 53857/2021 г. по описа на СРС, 126 състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т. С. ЕООД и с него е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Ц. В. К. дължи на „Т. С. ЕАД следните суми: 1147,16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. – април 2020 г. и имот с аб. № 367276 и 21,05 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 – април 2020 г., заедно със законната лихва от 11.06.2021 г. до погасяване на задълженията, като отхвърля иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1157,41 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите 125,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.05.2021 г. и 4,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 28.05.2021 г..

В молбата за отмяна и уточняващата молба към нея не се твърди конкретно основание по чл. 303 и сл. ГПК , но с оглед фактическите основания, изложени в същите следва да се направи извод, че молителят се позовава на решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело С-760/2023 г. и решение №1073, постановено по адм. д. № 85/2024 г. на 5-членен състав на ВАС, с което е потвърдено решение №7276/2021 г. на ВАС, 3-членен състав. С цитираното Решение № 7276 на ВАС и Решение № 1037 на ВАС (ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.), са отменени разпоредби от Наредба Е-РД-04-01 от 12.03.2020 година, включително (формулата) по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, доколкото тази разпоредба е идентична с действалата като приложение по предходната Наредба формула по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение и е възприета в последващата наредба без промяна.

Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има действие занапред. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. Предвиденият ред за защита е ясно законодателно указание да не се разширява по тълкувателен път приложното поле на отменителното основание в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, да не се отменят по извънреден способ вече влезли в сила съдебни решения, основани на отменен нормативен административен акт или на отменена норма от такъв акт. В този смисъл, изложените в молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение фактически твърдения, свързани с решенията на ВАС, посочени по-горе не са относими към нормата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК молбата следва да се остави без разглеждане.

Горното се отнася и до цитираното решение на СЕС. Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания, не са въздигнати от закона в основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Не е предвидена отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за случаите, при които съдът, постановил влязлото в сила решение по граждански спор, е приложил норма на вътрешното право, която е отменена впоследствие, и за която впоследствие Съдът на ЕС е приел противоречие с норма от общностното право.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на Ц. В. К. за отмяна на влязло в сила решение № 2683/25.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 9903/2022 г. от ІV“б“ състав на СГС.

Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

Председател: Членове: 1. 2.