РЕШЕНИЕ

№ 149

гр. София, 10.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря И. А. като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 699 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “БИЛИИВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 587/14.10.2024 г. по в. т.д. № 535/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на обжалваното решение № 35/06.11.2023 г. по т. д. № 5/2021 г. на Окръжен съд – Видин, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ответниците “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], и Е. А. Б. иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за признаване за относително недействителна по отношение на ищеца и на всички кредитори на несъстоятелността на “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ на заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя П. Б., в частта за определяне на допълнително материално стимулиране (ДМС) на Е. А. Б. в размер на 687 000 лева.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд, че заповедта на управителя на несъстоятелното дружество, с която се определя ДМС, не е правна сделка, нито представлява правно действие, т. е. не представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ, който подлежи на атакуване с иск за попълване масата на несъстоятелността. Развиват се доводи, че визираната заповед представлява едностранна правна сделка, тъй като, за да възникне правото на работника за получаване на допълнителното възнаграждение, е достатъчно едностранно волеизявление на неговия работодател. Същата попада в обхвата на отменителните искове в производството по несъстоятелност, преценен през призмата на използваните от законодателя понятия “действия и сделки”, които включват най-широко потенциално увреждащо масата поведение на несъстоятелния длъжник и не следва да се тълкуват стеснително. Изразява се несъгласие с направеното от решаващия състав заключение, че процесната заповед на длъжника не уврежда по никакъв начин масата, нито създава риск в тази насока, тъй като вземането не е било изплатено до откриване на производството по несъстоятелност. На този мотив от касатора се противопоставя тезата, че доколкото отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ са подобни на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, то достатъчно е наличие на увреждащ акт, който се отразява негативно върху имуществото на длъжника (масата на несъстоятелността). Това увреждане се изразява както в намаляване на активите, така и в увеличаване пасивите на длъжника. Сочи се, че в случая е налице такова, тъй като задълженията на дружеството длъжник са се увеличили със сумата от 687 000 лева; липсва насрещна еквивалентна престация от страна на работника; определеното ДМС е с равностойност от 4 925 месечни брутни трудови възнаграждения, т. е. за период от 410 години, а положеният труд в случая е за по-малко от един месец. Към момента на начисляването на соченото допълнително възнаграждение работодателят се е намирал в състояние на неплатежоспособност, а целта му е била да се накърни драстично масата на несъстоятелността и реалните му кредитори. Излагат се аргументи против становището на въззивната инстанция, че редът за защита на кредитора “БИЛИИВ” ЕООД е чрез оспорване на вземането на Е. Б. с иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, а не с предявените в настоящото производство отменителни искове. Претендира се отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и присъждане на направените по делото разноски.

От ответника по касация Е. Б. е подаден отговор, в който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се доводи, че ищецът се опитва да обоснове иска си и да го подведе под хипотезата на чл. 647 ТЗ, но на практика предявява такъв за нищожност на заповедта на несъстоятелното дружество, за който се дължи предварително внасяне на държавна такса и исковата молба следва да бъде оставена без движение. Изразява се становище, че претенцията е недопустима поради липса на правен интерес с оглед обстоятелството, че атакуваното вземане за ДМС за м. ноември 2016 г. не е платено и не е прието в производството по несъстоятелност с определение от 10.05.2024 г. по т. д. № 1/2017 г. на Окръжен съд - Видин. Развиват се съждения, че съдът не разполага с правомощия да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално в какъв размер, определеното допълнително възнаграждение, след като то не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Изтъква се, че издаването на процесната заповед не представлява имуществено разпореждане, нито сделка, с която се увреждат кредиторите на несъстоятелността, тъй като не рефлектира върху масата. Оспорва се процесуалната легитимация на ищеца с аргумента, че той не е кредитор на несъстоятелния длъжник след плащане от страна на трето лице на вземането от 10 000 лева, включено в списъка на приетите вземания.

От “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ е подаден отговор на касационната жалба, който не е приет поради неизпълнение на дадените с разпореждане от 15.04.2025 г. указания за представяне на пълномощно на адвоката на страната. Депозираният по делото договор за правна защита и съдействие не може да докаже учредена представителна власт.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от синдика на “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ не е изразено становище по жалбата.

С определение № 2459/04.08.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения и конкретизиран от касационната инстанция въпрос: “Попада ли в обхвата на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ заповедта на дружеството длъжник за начисляване на допълнително материално стимулиране (ДМС) в полза на негов работник/служител и подлежи ли на атакуване по този ред?”.

В открито съдебно заседание “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, чрез управителя П. Б., оспорва касационната жалба. По съществото на правния спор изтъква, че за разработката активен принос имат съпругата му Е. Б., П. Т. и други лица. Счита, че би било закононарушение, ако той не оцени техния интелектуален принос. Подчертава, че с процесната заповед в полза на съпругата му е начислено допълнително материално стимулиране, но същото не й е реално изплатено. Вземането й е съдебно установено. В писмено становище касаторът “БИЛИИВ” ЕООД поддържа касационната жалба и претендира разноски по делото. Останалите страни не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд е констатирал, че първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по исковете с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ТЗ не е предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на Е. Б., независимо от посоченото в същата, че съдебният акт се обжалва в цялост, тъй като въззивницата има интерес да атакува решението само в частта, с която е уважен предявеният против нея и “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Въззивният съд е преценил, че страните по делото са надлежно легитимирани с оглед твърденията на ищеца, че е кредитор на несъстоятелния длъжник по парично вземане, вкл. че последното е прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, а действията на длъжника, изразяващи се в издаването на заповед за изплащане на ДМС в полза на служител на дружеството, накърняват масата на несъстоятелността. Не са възприети възраженията на въззивницата за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца за предявяването му. Отбелязано е, че ищцовото дружество е кредитор с прието вземане в размер на 10 000 лева - т. 4 от списъка с приети вземания, предявено на 18.08.2020 г., придобито по договор за цесия от 23.07.2020 г., като списъкът е одобрен с определение от 10.05.2024 г. по т. д. № 1/2017 г. на Окръжен съд - Видин. Това обуславя правния интерес на ищеца да иска попълване на масата на несъстоятелността чрез предявяване на иск по чл. 647 ТЗ. Отхвърлено е и другото възражение за недопустимост – липса на правен интерес поради погасяване на паричното задължение към ищеца чрез плащане, който факт изключвал кредиторовото му качество. За да стигне до това заключение, апелативният съд е отчел, че при предявен иск за попълване на масата се презюмира съществуването на вземането, ако произтича от твърдените факти, тъй като предмет на конкретното производство не е вземането на кредитора, а потестативното му право да обяви за относително недействителна сделка или действие, с които длъжникът го уврежда. Поради това и предвид отсъствието на доказателства, че вземането на ищеца е отречено със сила на пресъдено нещо, апелативният състав е преценил, че ищцовото дружество има качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ и в размера, установен в производството по чл. 690-692 ТЗ. По тези мотиви е намерил за ирелевантно обстоятелството дали ищецът е придобил паричното вземане по силата на валиден договор за цесия, както и дали след предявяването му същото е погасено чрез плащане, което би било в нарушение на установения в производството по несъстоятелност ред, а от там и противопоставимо по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. Доколкото предмет на делото е иск за попълване масата, в което за надлежната легитимация на ищеца кредитор е без значение дали вземането му е оспорено или не, ако вземането му бъде отречено със сила на пресъдено нещо в евентуално бъдещо производство по чл. 694 ТЗ, при уважаването на предявения от него иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ върнатото в масата на несъстоятелността имущество на длъжника след осребряване ще бъде разпределено между останалите кредиторите с приети вземания, тъй като относителната недействителност се обявява спрямо всички тях.

Касателно основателността на въззивната жалба решаващият състав на САС е приел, че страните не спорят, а и се установява от ангажираните доказателства и служебно извършена справка в търговския регистър, че с решение № 47/15.01.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на Окръжен съд - Видин на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на “РОМЕКС ИНС” ЕООД с начална дата - 30.06.2016 г., открито е производство по несъстоятелност срещу дружеството, наложен е запор и възбрана върху имуществото му, прекратена е дейността му, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно. С решение № 832/10.04.2019 г. по в. т.д. № 2724/2018 г. на САС, недопуснато до касационна проверка с определение № 652/15.11.2019 г. по т. д. № 2088/2019 г. на ВКС, II т. о., е изменено първоинстанционното решение в частта, касаеща началната дата на неплатежоспособност – на 01.07.2015 г. Ищецът “БИЛИИВ” ЕООД е предявил вземането си в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ и същото е включено от синдика в списъка на приетите вземания под № 4. С молба вх. № 546/19.02.2018 г. въззивницата Б. е предявила свое вземане с твърдения, че е работела по трудово правоотношение в несъстоятелното дружество и последното не е изпълнило задължението си да й изплати дължими паричните задължения в размер на 644 154,90 лева, представляващи начислено допълнително материално стимулиране, определено по силата на заповедта на управителя на “РОМЕКС ИНС” ЕООД. Нейното вземане не е прието от синдика, а възражението й е оставено от съда без уважение. Въззивният съд е констатирал и че в хода на настоящето производство не е твърдяно, нито са ангажирани доказателства от въззивницата за предявяване на иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ относно това вземане, което да е приключило с влязло в сила съдебно решение. Отбелязал е, че съгласно изслушаната пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза Е. Б. е работила в ответното дружество на основание безсрочен трудов договор № 0026/14.11.2016 г., на длъжност “Инженер хидравлични и пневматични машини”, при договореното основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лева и допълнителни трудови възнаграждения – за трудов стаж и професионален опит 0,00% или 0,00 лева. Начислените суми за трудови възнаграждения на Б., според извършената справка в счетоводството, възлизат на брутната сума от 4 510,76 лева, на база основно месечно трудово възнаграждение, както и суми за ДМС в брутен размер от 687 000 лева въз основа на горецитираната заповед, издадена във връзка с успешното участие в групите по “Функционално-стойностен анализ” - ФСА и относима към заплатите за м. ноември 2016 г. Разликата между последното и посочената в молбата за предявяване на вземания сума от 644 145,90 лева вещото лице обяснява с това, че: 1/ че на Б. са били начислени и неизплатени работни заплати за периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г. в размер на 11 375,28 лева; 2/ че са били начислени и неизплатени работни заплати за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г., болнични и ДМС за същия период от общо 691 510,76 лева, от които са приспаднати осигуровки за ДОО за сметка на лицето 504,40 лева, здравни осигуровки за сметка на лицето в размер на 166,40 лева и ДДФЛ в размер на 69 084 лева. Остатъкът за получаване възлиза на 621 755,96 лева.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд е приел за несъстоятелно оплакването в жалбата за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, в резултат на което страните да не били наясно за кои факти и обстоятелства имат доказателствената тежест да установят. Пояснил е, че макар докладът на Окръжен съд - Видин да не съдържа всички необходими елементи, посочени в чл. 146, ал. 1 ГПК, нито конкретни указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, това не се е отразило на възможността страните да ангажират доказателства в подкрепа на становищата си и да установят сочените от тях като осъществени факти, уважени са всички им доказателствени искания и са събрани всички доказателства, касаещи релевантните за предмета на спора факти.

Съставът на САС е приел за установена само една от предпоставките на фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ – въззивницата и несъстоятелният длъжник са в трудови правоотношения, т. е. те безсъмнено са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ТЗ.

Счел е, че процесната заповед не е правна сделка, нито представлява правно действие с имуществени права от масата на несъстоятелността, което може да бъде атакувано самостоятелно с предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността. Същата се основава на действащ подзаконов нормативен акт - Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и на съществуващото между въззивницата и ответното дружество трудово правоотношение. Следователно няма характер на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ, вън от трудовото правоотношение, във връзка с изпълнението на което ДМС е било начислено.

Апелативният съд е изложил съждения, че действието на управителя на несъстоятелното дружество по издаване на цитираната заповед не уврежда, нито създава риск от увреждане на масата, доколкото съгласно заключението на ССчЕ начисленото ДМС в полза на въззивницата не е било изплатено до откриване на производството по несъстоятелност, а по арг. от чл. 646, ал. 1 ТЗ плащане след тази дата ще бъде недействително и непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността.

Позовавайки се на възприетото разбиране в съдебната практика (решение № 176/10.01.2019 г. по гр. д. № 3658/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 100/08.07.2020 г. по гр. д. № 4564/2019 г. на ВКС, IV г. о., и др.), съставът на САС е намерил, че след като целевият бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му размер не подлежи на съдебен контрол.

Като допълнителен аргумент съставът на апелацията е посочил, че дали вземането на въззивницата, основано на трудовото й правоотношение с несъстоятелния длъжник и издадената заповед, съществува или не, което на практика се оспорва от ищеца, би могло да се прецени само в рамките на производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, а не в настоящото.

По тези мотиви въззивният съд е приел иска за неоснователен и след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение го е отхвърлил.

По въпроса, обусловил допускането на касационна проверка:

Отменителният иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е средство за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на увреждаща сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, ако е извършена от последния в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Във формираната практика на касационната инстанция (решение № 50179/25.05.2023 г. по т. д. № 1894/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 50089/13.03.2024 г. по т. д. № 2201/2021 г. на ВКС, II т. о.) се приема, че разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ не съдържа ограничение относно вида на сделката (според броя на страните в правоотношението, които правят волеизявление), чиято относителна недействителност се претендира – сделката може да е едностранна (при която само една от страните по съществуващо или бъдещо правоотношение прави волеизявление), двустранна (договор, при който и двете страни правят такова), многостранна (с еднопосочна съгласуваност на волеизявленията). Релевантен е не видът на сделката, а дали с волеизявлението/-ята се пораждат задължения за длъжника и субективни права на свързаното с него лице, както и дали това правоотношение (необхванато от хипотезите на чл. 647, ал. 1, т. 1-5 ТЗ) уврежда имуществено кредиторите, тъй като е довело до намаляване масата на несъстоятелността или е създало опасност от такова увреждане, съответно дали би осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредиторите. Даденото разрешение относно подлежащото на атакуване увреждащо действие на длъжника изцяло се споделя от настоящия състав.

Заповедта на работодателя за определяне на допълнително материално стимулиране (ДМС) към заплатата на работник/служител по съществуващо трудово правоотношение представлява едностранно волеизявление на работодателя, с което за него се поражда задължение да заплати допълнително възнаграждение за постигнати резултати и реципрочното право на съответния работник/служител да получи такова, като съгласие на последния не се изисква. В решение № 50179/18.10.2022 г. по гр. д. № 4065/2021 г. на ВКС, III г. о., е застъпено разбирането, че заповедта на работодателя за определяне на ДМС е едностранна правна сделка. В решение № 283/08.10.2025 г. по к. т.д. № 2274/2024 г. на ВКС, II т. о., е даден отговор, че по своето правно естество това волеизявление на работодателя е действителен юридически факт, годен да породи целените от него правни последици – да възмезди материално работника или служителя за постигнатия от него трудов резултат (текущо, за година или за друг период – арг. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Актът на работодателя за определяне на ДМС за съответен работник/служител представлява едностранна сделка, с която се поема правно задължение, респективно се поражда материално субективно право в полза на свързано с работодателя лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 2 ДР на ТЗ, поради което той може да бъде обявен за недействителен при предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

По тези съображения на поставения материалноправен въпрос, обусловил достъпа до касация, следва да се отговори, че заповед на дружеството длъжник за начисляване на допълнително материално стимулиране в полза на негов работник/служител попада в предметния обхват на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, при установяване на изискуемите предпоставки от фактическия състав на иска.

По касационната жалба:

При така дадения отговор на правния въпрос въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е ограничил обхвата на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Процесната заповед на работодателя “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ за определяне на ДМС за м. ноември 2016 г. като едностранна правна сделка подлежи на атакуване по този ред. В случая е накърнен кредиторовият интерес, тъй като с извършеното правно действие се увеличава задлъжнялостта на несъстоятелното дружество, след като в пасива му се отрази задължението към служителя Б. в размер на 687 000 лева. По този начин се застрашава възможността от масата на несъстоятелността по чл. 614 ТЗ да бъдат реално удовлетворени кредиторите (държавата, хирографарните кредитори, т. н.), чиито вземания са с поредност след възникналото с процесната заповед вземане на Б. по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ (включено под № 7 в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 685 ТЗ, обявен на 27.11.2020 г. – с основание трудово възнаграждение от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г. и решение № 1766/01.06.2020 г. по гр. д. № 21/2020 г. на РС - Пловдив). За да се характеризира като увреждащо по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, е достатъчно правното действие на длъжника да осуетява или затруднява правото на удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. При така формирания извод без значение остава въпросът дали и кога ще бъде изплатено възникналото въз основа на атакуваната заповед вземане на Б., в каквато насока са доводите на ответната страна. По тези мотиви не могат да бъдат споделени съображенията на въззивната инстанция, че след като процесното ДМС било само начислено, но не и изплатено, то масата на несъстоятелността не била увредена, нито бил създаден риск за накърняването й.

Безспорно издадената на 19.12.2016 г. заповед попада в обхвата на предвидения от законодателя подозрителен период от две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ през 2017 г. Със същата е определено допълнително материално стимулиране (ДМС) в полза на служител, който е свързано лице с дружеството длъжник съгласно §1, ал. 1, т. 2 ДР на ТЗ. Налице е и хипотезата на свързаност по т. 1 на цитираната разпоредба, тъй като по делото се признава от П. Б. - управител на длъжника “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, че той и Е. Б. са съпрузи.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не се извършва проверка на автономната преценка на работодателя за начисляването на ДМС и неговия размер, което не подлежи на съдебен контрол съгласно даденото разрешение в решение № 176/10.01.2019 г. по гр. д. № 3658/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 100/08.07.2020 г. по гр. д. № 4564/2019 г. на ВКС, IV г. о., др. В настоящото производство се обследва само дали така издаденият от длъжника акт, ползващ свързано с него лице, представлява действие, увреждащо кредиторите на несъстоятелността.

Неоснователни са доводите на ответниците за липса на активна процесуална легитимация на ищеца “БЕЛИИВ” ООД, предвид включване на вземането му в списъка на приетите вземания и отсъствието на доказателства същото да е съдебно отречено, както правилно е преценил въззивният състав. На самостоятелно основание, дори да се приеме становището на ответната страна, което настоящият състав не споделя, производството по иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ не би се явило недопустимо с оглед конституирането на синдика на несъстоятелното дружество като съищец на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ (с определение на първоинстанционния съд от 27.01.2021 г.), което гарантира провеждането на процеса в защита на всички кредитори на масата.

При осъществяване на фактическия състав на потестативното право по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Това налага касиране на решението на Апелативен съд - София на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, като, доколкото не се изисква извършване от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от касационната инстанция.

При този изход на делото и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ от ответника по касация Е. Б. следва да бъде събрана дължимата държавна такса (определена върху една четвърт от цената на иска) за разглеждане на касационната жалба в размер на 1 756,29 евро, за въззивната инстанция – 1 756,29 евро и за първата – 3 512,58 евро.

За настоящото производство на касатора се присъждат разноски за държавна такса за допускане на жалбата в размер на 15,34 евро (30 лева), съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. В първоинстанционното и въззивното производство страната претендира разноски, но не ангажира доказателства за извършването на такива, поради което не се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 587/14.10.2024 г. по в. т.д. № 535/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на обжалваното решение № 35/06.11.2023 г. по т. д. № 5/2021 г. на Окръжен съд – Видин, е отхвърлен предявеният от “БИЛИИВ” ЕООД против “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], и Е. Б. иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, и вместо това постановява:

ОБЯВЯВА на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя П. Б., в частта за определяне на допълнително материално стимулиране (ДМС) към заплатата за м. ноември 2016 г. на Е. А. Б. в размер на 687 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ Е. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], офис 203, да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд за касационната инстанция в размер на 1 756,29 евро, на Апелативен съд – София за въззивното производство в размер на 1 756,29 евро, на Окръжен съд – Видин за първоинстанционното - 3 512,58 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], офис 203, да заплати на “БИЛИИВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. партер, сумата от 15,34 евро – разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.