РЕШЕНИЕ

№ 233

гр. София, 14 май 2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Л.

В. А.

при секретаря Н. П. и

с участието на прокурора от ВКП П. М.

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 233/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. Ю. Б. Р. – адв. Д. М. срещу решение № 16 от 27.01.2026 г. постановено по внохд № 428/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата са заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се, че съдът е проявил „особено жесток пеналистичен уклон“, довел до „тежка репресия“, която значително надхвърля нуждите на наказателното производство и целите на наказанието. Съдът е бил длъжен да противопостави на констатираното едно отегчаващо отговорността обстоятелство множеството други обстоятелства, които смекчават вината на подс. Р. и които водят до определяне на наказание под минималния размер. Такива според защитата са – въвличането на подсъдимия в незаконната дейност, която е осъществявана от други лица; това, че той не води охолен начин на живот; че е баща на четири деца, за които се грижи; че не е осъждан; не притежава имущество, което да надвишава неговите доходи, които са реализирани от правомерна трудова дейност чрез две търговски дружества, на които той е собственик и управител; както и че деянието е осъществено „аматьорски“, а не както твърди прокуратурата, тъй като наркотиците са се намирали в купето; това, че е имал добро процесуално поведение и е направил самопризнание още на досъдебното производство. Съдът е пренебрегнал факта, че процесът на поправяне за подс. Р. е започнал, което давало отражение върху опасността от рецидив. В жалбата бланкетно се поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон за престъплението по чл. 345 от НК, поради неприлагането на чл. 9, ал. 2 от НК. В заключение, са направени искания за изменение на въззивното решение и намаляване на наказанието на подс. Р. под предвидения в закона минимум за престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК и за оправдаване за престъплението по чл. 345 от НК на основание чл. 9, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание пред ВКС, подс. Р. се яви лично и с преупълномощения защитник – адв. Б., който поддържа касационната жалба с всички съображения в нея и моли за изменение на въззивното решение като ВКС намали размера на наложеното наказание към минимума предвиден в закона.

Подс. Р. в последната си дума моли да му бъде дадена възможност да бъде с децата си.

Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна, тъй като наложеното с въззивното решение наказание не е явно несправедливо, поради което предлага съдебният акт да остане в сила.

ВКС след като изслуша доводите на страните и се запозна с материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в рамките на предвидения в закона срок, подадена е от процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С присъда № 14 от 10.07.2025 г. Окръжен съд - Кърджали е признал подс. Ю. Б. Р. за виновен в това, че на 28.11.2024 г. в [населено място] управлявал МПС л. а. /марка/ с рама /номер/, като си служил с поставени на предна и задна табела с регистрационен номер /рег. номер/, неиздадени от съответните органи, поради което и на основание чл. 345, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 500 лв.

На 28.11.2024 г. в [населено място] без надлежно разрешително по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 31 от ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – кокаин с общо нетно тегло 6 029,21 грама на обща стойност 1 852 493,36 лв., като наркотичното вещество е в особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца, и глоба в размер на 40 000 лв.

На основание чл. 23 от НК е наложил едно общо, най - тежко наказание измежду двете наказания, а именно лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца, като е определил първоначален общ режим на изтърпяването му, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на 40 000 лв.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подс. Р. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – кокаин.

На основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. А от НК е отнел в полза на държавата л. а. /марка/ с номер на рамата /номер/ , собственост на Ю. Б. Р..

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски.

Съдебният акт е атакуван от прокуратурата пред АС - Пловдив, където е образувано внохд №428/25 г. С решение № 16 от 27.01.2026 г. присъдата е изменена както следва:

-в частта, в която за престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК е наложено наказание глоба в размер на 5 00 лв., като сумата е превалутирана на 255,65 евро;

-в частта относно наложеното наказание по чл. 354а, ал. 2 от НК, като то е увеличено на четири години и осем месеца лишаване от свобода, и е превалутиран размера на глобата от 40 000 лв. на 20 451,68 евро;

- в частта относно приложението на чл. 23 от НК, като общото наказание лишаване от свобода от три години и четири месеца е увеличено на четири години и осем месеца, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 20 451,68 евро;

-в частта относно разноските като същите са превалутирани от 3 079,18 лв. на 1 574,36 евро.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Изложените в касационната жалба критики срещу аналитичната дейност на въззивния съд, касаеща индивидуализацията на наказанието по чл. 354а от НК не обосновават наличието на касационното основание -явна несправедливост на наказанието по см. на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Въззивният съд е постигнал необходимото съответствие между извършеното деяние и определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, без да накърни принципите на хуманност и справедливост. Отмереното от АС –Пловдив наказание на подс. Р. от седем години лишаване от свобода, намалено с една трета е вярно отражение на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е явно несправедливо. При определянето му съдът е съумял да направи правилна преценка за личността на подсъдимия, като доводите на защитата за това, че извършеното от подс. Р. е инцидентна проява в живота му и че той е бил „въвлечен“ от други лица в извършването на незаконна дейност по разпространение на наркотични вещества не са от такъв характер, че да снижат съществено високата степен на обществена опасност на деянието и да доведат до определяне на по - ниско наказание. Въззивният съд не е подценил значението на начина на живот на подсъдимия, който бил неохолен, наличието на трудови доходи от правомерна дейност, необремененото съдебно минало, наличието на четири непълнолетни деца, за които полага грижа, като претенцията, че към посочените обстоятелства, е пропуснал да оценени „доброто процесуално поведение“ и „направеното самопризнание“ на досъдебното производство не намира основание в материалите по делото. Направеното самопризнание в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, с което стартира процедурата по глава 27 от НПК е юридически факт, който има значение при индивидуализация на наказанието, съгласно разрешението дадено в ТР 1/2009 г на ОСНК, като съдът намалява определеното с една трета, и за това самопризнанието не следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство.

На следващо място, подсъдимият Р. не е направил самопризнания в хода на досъдебното производство по обвинението по чл. 354а ал. 2 от НК, с които да е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, касаеща предмета на доказване. Подс. Р. е разпитван три пъти в хода на досъдебното производство / т. 1, л. 63, л. 73-74, л. 80 и л. 80-л. 74/, като в обясненията си е признал, че си е служил с поставени на л. а. /марка/ регистрационни номера, неиздадени по съответния ред, както и че е държал намерения в жабката на лекия автомобил наркотик с нетно тегло 1,84 гр. кокаин, който бил за негово лично ползване. По отношение на фактите, касаещи останалото количество наркотични вещества, намерени в купето на лекия автомобил / над шест килограма кокаин / поставени в тайници между люка и тавана и в багажното отделение е изразил съмнения, че преди пътуването му до /държава/ други лица, са ги натоварили, докато колата му била на сервиз. Заявеното от подс. Р. в протоколите за разпит като обвиняем от досъдебното производство не може да се третира като обяснение, чрез което е разкрита обективната истина по делото, поради което съдът в дейността си по индивидуализация на наказанието не е игнорирал позитивен факт, който би му позволил да определи по снизходително наказание.

На следващо място, въззивният съд правилно е разчел конкретните параметри на деянието по чл. 354 а, ал. 2 от НК, от които е откроил значението на голямото количеството наркотично вещество и неговото парично изражение от 1 852 493,36 лв., надхвърлящо 14 пъти необходимото за квалификацията на деянието „особено големи размери“ по чл. 354 а, ал. 2 от НК. Съобразил е също така, че се касае за две деяния по чл. 345 от НК и по чл. 354а от НК, осъществени в реална съвкупност, които очертават необходимост от оказване на по - строго въздействие над личността на техния извършител. В жалбата е направено искане за намаляване на наказанието, не само поради неотчитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, но и поради факта, че процесът на превъзпитание на подс. Р. е започнал, което снижавало опасността от рецидив. Изминалия период от време, през който подс. Р. е „задържан под стража“ не дава достатъчно основание да се твърди, че процесът на неговото превъзпитание и поправяне е започнал, тъй като доказателства в тази насока не се сочат в жалбата, а и ВКС не се натъкна на такива. Освен това следва да бъде направено ясно разграничение между целта на изпълнение на мярката за процесуална принуда, от тази по чл. 36 от НК. Първата обслужва нуждите на неприключилото наказателно производство, една от които е да се отнеме възможността на подсъдимия да извърши престъпление, а втората цели да поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително-възпиращо над останалите членове на обществото.

Цитираните в жалбата решения на ВКС, касаещи строго специфичната дейност на съда по определяне на наказанието, както дадените в тях разрешения по въпроса са общовалидни и не се конфронтират с извършената от въззивния съд дейност по индивидуализация на наказанието на подс. Р.. Определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание е справедливо и не надхвърля необходимото за поправянето и превъзпитанието на дееца.

Най - накрая, следва да се направи следното уточнение: въззивният съд е използвал непрецизен юридически изказ, обосновавайки „справедливостта“ на определеното от него наказание, неправилно визирайки размера на редуцирането наказание „лишаване от свобода“, като не е съобразил дадени от ВКС указания в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които при съкратено съдебно следствие справедливостта на наказанието се преценява с оглед определеното, а не редуцирано с една трета, на основание чл. 58 а от НК, наказание. Въпреки това, констатираното не съставлява съществен порок, който да злепостави непоправимо волята на съда, тъй като се касае за езикова неточност, която не може да даде основание за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон по отношение на престъплението по чл. 345 от НК, с което е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърдението за „явна незначителност“ на деянието по чл. 345, ал. 1 от НК е декларативно, без да са развити конкретни съображения в негова подкрепа. Съвкупната преценка на значимите за предмета на доказване обстоятелства, обаче не налага извод за явно незначителна степен на обществена опасност на извършеното от подс. Р. деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. Цитираната норма визира две хипотези, при които деянието макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление не е престъпно: първо - то не е обществено опасно въобще и не оказва отрицателно въздействие върху обществените отношения, и второ, обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е изключена напълно. Случаят не попада в приложното поле на цитираната норма. Подс. Р. е преминал през територията на няколко държави, с управлявания от него лек автомобил с регистрационни табели, неиздадени по предвидения ред. Дадените от него обяснения и останалите доказателства не обосновават явна незначителност на деянието, имайки предвид, че именно така обозначен /с невалидни номера/, лекият автомобил е послужил като средство за извършване на престъплението по чл. 354а от НК, с изработените и специално пригодени в него тайници, което разкрива обществена опасност на деянието по чл. 345 от НК, значително надхвърляща обичайното за този вид престъпления. /в този смисъл са Р№ 49/17 г. по н. д. 1301/16 г. на ІІ НО на ВКС, Р № 74/16 г. по н. д. № 242/16 г. на ІІ НО, Р № 324/13 г. по н. д. № 910/13 на І НО на ВКС и др./. Ето защо искането за оправдаване на подс. Р. за престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК на основание чл. 9, ал. 2 от НК не може да предизвика касационна намеса в претендираната от касатора насока.

Изложените съображения, налагат обобщаващия извод за отсъствие на поддържаните с жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради което атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

В. К. съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 27.01.2026 г. постановено по внохд № 428/25 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.