РЕШЕНИЕ
№ 398
Гр.София, 18.06.2026г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. Д. Петкова
при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4870 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията /АВ/ срещу решение №.133/12.03.25 по г. д.№.25/25 на ОС В.Търново, с което е потвърдено решение №.1466/8.11.24 по г. д.№.2139/24 на РС В. Търново за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на претенциите, ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
Ответните страни Г. С. Д., М. Г. Д. и Г. Г. Д., конституирани по реда на чл. 227 ГПК като наследници на починалата в хода на производството ищца Р. М. Д., съответно оспорват жалбата - Г. Д., не вземат становище -останалите.
С определение №.1446/23.03.2026г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпрос относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпоредбите на закона да направи своите фактически и правни изводи, върху които да обоснове решението си.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт /реш.№.643/12.10.10 по г. д.№.1246/09, ІV ГО, реш.№.346/25.11.11 по г. д.№.1387/10, ІІІ ГО, реш.№.194/18.06.13 по г. д.№.1100/12, ІV ГО/.
По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно, че считано от 23.07.21 Р.Д. е работила като „старши специалист“ в Служба по вписванията В. Т. Регионална дирекция В. Т. Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията по трудов договор за неопределено време /№.ЧР-01-739/23.07.21/; съгласно длъжностната й характеристика е била задължена да извършва вписвания, отбелязвания и заличавания на факти и обстоятелства по разпореждане на съдия по вписванията, предвидени изрично в законите или в Правилника за вписванията, както и да подрежда подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги.
Работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата със Заповед №.ЧР 02-01/29.05.24, връчена на 31.05.24, на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. с чл. 190 ал. 1 т. 3, т. 4 пр. 1 и т. 7 КТ /впоследствие издадената Заповед №.ЧР-01-869/29.05.24 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ е без правно значение, тъй като то вече е било прекратено със заповедта за дисциплинарно уволнение/. В същата е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, извършени многократно видно от постъпили в агенцията и докладвани с докладна записка рег.№.12-04-33/13.05.24 на и. д. Главен директор на Главна дирекция „Регистри“ писмо рег.№.12-04-48/9.04.24 с приложени към него жалби и сигнал от служителите в служба по регистрацията и служба по вписванията В. Т. Л. К., Р. Х., Ц. К., И. И.-П., Е. К., М. Р. и И. В. - осъществена на 29.12.23 към 10.45ч. физическа агресия спрямо служителката Л. К., изразяваща се в нарочното й блъскане от Р. Д. при разминаването им, когато Л.К. е отивала в тоалетната, при което тя се ударила в гардеробчето на архива /на въпрос на К. към Д. какво цели, тя отговорила, че К. била длъжна да й направи път, като си е позволявала и друг път да я блъска/, непрестанна груба намеса на Р.Д. в интимния живот на останалите колежки и отправяне на заплахи към някои от тях в телефонни разговори и на работното й място пред колеги за това, че щяла да се намеси в семейните им отношения, като пряко ще им вмени интимни отношения, за които тя имала доказателства, непрестанно конфликтно поведение на работното място, постоянно вдигане на скандали, викове и крясъци, случващи се пред всички служители на агенцията и работещите в съседство такива на съдебната охрана, граждани и клиенти, непрестанно създаване на интриги, сплетни, закани, осъществяване на психически тормоз, вербална и психическа агресия, арогантно, грубо и господстващо поведение спрямо останалите служители, неоказване на необходимата колегиалност, помощ и съдействие и уважение към колегите-поради което е създадено нетърпимо положение, неблагоприятна работна атмосфера и затруднение при изпълнение на служебните им задължения, непрекъснато молене на клиентите да излязат извън сградата на агенцията, за да ги разпитва и провежда разговори с тях, да събира телефонните номера на обслужваните от нея такива и предлага съдействие с каквото може на личния й телефон, звънене-когато е на входящ регистър-на секретарите на нотариусите с въпроси кога ще донесат документи за вписване и други нарушения - които са квалифицирани като поведение, което не съответства на правилата на чл. 2 ал. 5 и ал. 6, чл. 3 ал. 1, чл. 4 ал. 1 и ал. 2, чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22 ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 23 от Е. К. на служителите на Агенцията по вписванията, както и представляват неизпълнение на задълженията на работника, които има при изпълнение на възложената му работа съгласно чл. 126 т. 9, т. 10 и т. 11 КТ /а именно да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с доверието му, да пази доброто име на предприятието, да спазва вътрешните правила, да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя/, и нарушение на основни принципи на чл. 2 т. 2, т. 5 и т. 11 и на чл. 3 ал. 6, чл. 4, чл. 14 ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 17 ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация.
В цитираните в заповедта за уволнение писмо рег.№.12-04-38/9.04.24 и постъпилите с него в АВ сигнал и жалби са изложени оплаквания, че: 1/ след назначаването на Р. Д. като „старши специалист“ служителите са били подложени на 3-годишен тормоз поради нейната наглост, некомпетентност, поредица от заплахи, интриги, клюки, контролиращо поведение, намеса в разговорите, започване на скандали и др. /отразено е и, че писмото се изпраща до изпълнителния директор на АВ след поредица от заплахи от Р.Д. и регионалния директор за последствията, и към него се прилага кореспонденцията с регионалния директор П.С., таблица с натовареността за последните три години и неща, които се желае да бъдат обсъдени/ /писмо рег.№.12-04-38/9.04.24 на И. В./; 2/ в резултат на отношението и поведението на Р.Д. от 2 години И.В. е свела отношенията си с нея до задължителния служебен минимум, като на 14.08.23 е била предупредена и заплашена от нея с намеса в семейните й отношения с цел накърняване достойнството на личността й като съпруга и родител, пряко обвинена в интимни отношения, за които Д. твърдяла, че има доказателства; от месеци И.В. е била подложена на постоянни нападки, подмятания, подигравки, унижения относно вменени й от Д. интимни отношения, постоянни заплахи /това да не стигне до прекия й ръководител …/, предупреждения да внимава с кого и какво говори, цензура в приятелските й разговори, всяка ситуация е изопачавана; тези провокации се правят пред граждани, колеги и работещи в съседни институции, В. се чувства заплашена от вмешателство в семейните й отношения, следена, подслушвана, наблюдавана, уличавана в интимни отношения с кого ли не, като навлизането в семейния, интимен и личен живот е недопустимо /жалба от 15.08.23 от И.В. до П.С., регионален директор РД В.Търново при АВ/; 3/ служителите Л. К., Р. Х., Ц. К., И. И. П., Е. К., М. Р., И. В. са подложени на ежедневни скандали, сплетни и демонстрации на превъзходство от страна на Р.Д., на това отношение ежедневно стават свидетели граждани, съдии, работещи в същата сграда, служители на други институции, клиенти, с които ежедневно работят; всеки ден е изпълнен със стрес и напрежение на работното място, поводът за които е агресивното и конфликтно поведение на Р.Д., подложени са на всякакви поводи за конфликти от нейна страна - професионални и лични, вербална агресия, включваща заповеден, арогантен и деспотичен тон, изискващ да й се помогне за служебните й задължения, заплахи относно ежедневната им работа /за манипулация на ПОС терминала и ИКАР, за начина на обслужване на клиенти, за начина на обработване на документи, за грешките, които допускат/, на грубо навлизане в личното им пространство, придружено със заплахи за намеса в семейните им и лични отношения, на опити за контрол с кого да общуват в извънработното време, на фамилиарно, а не професионално отношение с клиенти, на нежелание за съобразяване с колегите /професионално, не лично/ и неуважение към професионалното им мнение след търсене на такова, на физическа и вербална агресия към колеги от Търговския регистър, на постоянни подигравки, подмятания, унижения, нападки относно отношения и поведение на колеги с други лица, на постоянни скандали с регионалния директор, огласящи цялата сграда; в много от случаите се чувстват застрашени и заплашени по повод изпълнение на служебните си задължения; всичко това рефлектира върху професионалното обслужване на гражданите, върху емоционалното състояние на служителите и подлагането им на ежедневен стрес, на целия работен процес и уронва престижа на Агенцията; напрежението на работното място е нетърпимо, работната атмосфера е неприемлива, това води до нежелание за работа, психически дискомфорт, постоянен стрес, обуславящи грешки в работния процес-а работата е отговорна и това предполага спокойна атмосфера /сигнал на Л.К., Р.Х., Ц.К., И.И.-П., Е.К., М.Р., И. В., служители от Служба по вписванията и Служба по регистрациите в гр.В.Търново, до изпълнителния директор на АВ по повод поведението на назначената преди 2г. Р.Д. с молба за вземане на мерки относно нормалното протичане на работния процес/; 4/ след направена на 14.06.23 забележка от Ц.К., че не спазва работното време и се възползва от отсъствието на регионалния директор поради командировка, Р.Д. се държала арогантно с всички, заплашвала К. в личен план, крещяла в стаята, блъскала колежката Л.К. от търговски регистър, и тъй като така повече не може да се работи и служителите стават за смях пред гражданите, молят за съдействие съгласно глава ІV ал. 14 ал. 1 от ЕК на служителите на АВ /е-мейл от 15.06.23 на Ц. К. до П.С./; 5/ от месеци до Л. К. достига информация от колеги и служители, работещи в съседни институции, за разпространение на обидни и компрометиращи я епитети по неин адрес от Р.Д., като обиди са й били нанасяни и лично; това се случва и на останалите колеги, свидетели на това поведение са граждани и това уронва престижа на Агенцията /жалба от Л.К. до П.С., регионален директор на РД В.Търново при АВ, от 18.08.23/; 6/ на 29.12.23, в работно време, към 10.45ч., отивайки до тоалетната в архивното помещение, Л. К. се разминала с Р.Д., която при разминаването за пореден път я блъснала нарочно и тя се ударила в архивните шкафове; тези действия се проявяват само когато няма свидетели, което означава, че всичко е с цел и замисъл, и това е агресивно поведение, целящо нараняване, конфликт или превъзходство над нея; връщайки се в стаята, К. попитала Д. какво цели и тя й отговорила, че К. била длъжна да й направи път; от това арогантно, агресивно поведение, подтисничество и демонстрации страда не само Л.К., като почти всички колеги са много притеснени от поведението на Р.Д. и при евентуални забележки от тях се започват различни видове заплахи; моли се за предприемане на необходимите действия /жалба от 29.12.23 от Л.К., подадена чрез П.С., регионален директор на РД В.Търново, до Изпълнителния директор на АВ/.
На 13.05.24 на Р.Д. е връчена покана за даване в тридневен срок на писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ във връзка с горецитираните писмо рег.№.12-04-48/9.04.24 и приложените към него жалби и сигнал. След запознаване със същите чрез преглеждането им за около 40минути, в присъствието на А. А.-началник отдел „Човешки ресурси“, М. С.-директор дирекция „Правно обслужване“, и свидетелката Б. И. - главен юрисконсулт в АВ, Р.Д. изписала саморъчно името си и подписала поканата след отбелязване, че на горната дата се е запознала със съдържанието на горецитираното писмото и приложените към него жалби и сигнал /св. Б.И./.
На 16.05.24 Р. Д. е подала писмените си обяснения вх.№.12-04-33/16.05.24 до изпълнителния директор на АВ - в които заявява, че ведно с поканата за предоставяне на писмени обяснения по реда на чл. 193 ГПК са й били предоставени жалби и сигнал от служители в Службата по регистрация и Службата по вписвания в гр.В.Търново, но времето, което й било отредено за това в рамките на една минута, било крайно недостатъчно да се запознае внимателно с всички книжа и да си направи преписи. Въпреки малкото време за запознаване, по същество заявява, че никога и по никакъв повод не е упражнявала психически тормоз и вербална агресия спрямо колегите Л. К., Р.Х., Ц.К., И.П., Е.К., М.Р., И. В. или срещу някой друг служител; не отговаря на истината, че поведението й на работното й място е причина за създадена неблагоприятна работна атмосфера, като изначално не споделя, че е налице такава в Службата по вписванията; никога не е отправяла вербална агресия срещу П. С.-директор на РД В.Търново, никога не е имала конфликт с някой от колегите си и всички проблеми, свързани с естеството на задълженията им, са били решавани по цивилизован начин и без скандали; винаги при създаден служебен спор акцентът при разрешаването му е бил единствено и само в интерес на службата и работата им; никога не е имала конфликтни ситуации с граждани и клиенти, като с поведението си се е стремяла да спазва всички изисквания, да бъде добросъвестна в изпълнение на задълженията си и да работи в интерес на гражданите; никога не е упражнявала психически тормоз върху колегите си и ръководителя П. С.; никога не е проявявала интерес към личния живот на колегите си, не е разпространявала факти относно същия, не е извършвала твърдените от колегите й и П.С. действия, отправените към нея жалби са неверни и представляват клеветнически твърдения, които нямат нищо общо с истината, целят да я дискредитират и опетнят доброто й име.
От събраните по делото доказателства се установява, че свидетелката И. В., която работи в АП от 4.03.09, е била в една стая с Р.Д. от постъпването й през м. 07.21; на втората седмица тя й се обадила в извънработно време и я уведомила, че е проучила колегите и знаела всичко за всеки и само за нея и колежката Р. нямала никаква лоша информация. Първите месеци трябвало да я обучават и отношения били добри; от четвъртия месец, обаче, Д. започнала скандали с колежката К., защото били говорили някакви неверни неща за нея-без да конкретизира какви са те /св.В., св.К./. След истерични крясъци от четвъртия й месец на работа уведомили регионалния директор П.С. за проблемите, но той не предприел мерки. Следващият период - от тогава до тази година /2024/, е бил постоянно изпълнен със скандали. На всеки месец Д. започвала да се кара с един от колегите по някаква причина. През м. 09.23 навлязла в личното пространство и семейните отношения на св.В. след като излязла през работно време и се върнала с прическа /по принцип когато излизала от работа, казвала на свидетелката, а тя й отвръщала, че има регионален директор, който трябва да уведоми/, свидетелката й казала, че се чувства неудобно, че я лъже, че си ходи до вкъщи, а реално ходи на фризьор, и тя й отвърнала „Ти да мълчиш, че ще кажа на съпруга ти, че имаш любовници“. Преди постъпването на Д. в стаята са работили в хармония, а след идването й тя внесла стрес, напрежение, унизително отношение към останалите служители, климатът станал невъзможен за работа. Отношението на Д. е отрицателно към всички в стаята /св.И.В./, като спрямо св.К. не е употребявала физическа агресия, а психическа /св.К./. Искали са обстановката да е спокойна, да няма викове, крясъци и да работят както трябва, но били постоянно така /св.К./. Отначало всички служители уведомявали регионалния директор П.С., той правел забележки на Д., но тя отричала да е виновна за нещо; впоследствие П.С. им казал, че няма да прави нищо и трябва да има писмени оплаквания, за да може да предприеме някакви действия; от лятото на 2023 започнали да му изпращат на мейл информация за конфликтите, които са били по различни поводи, но тъй като нищо не се случило, св.В. събрала всичко в плик и писала до изпълнителния директор на Агенцията по вписванията /св.В./. Това продължавало години – толкова години минали, но служителите не можели да си паснат с Д. /св.К./.. Конфликтът с Л.К. започнал, когато Д. разбрала, че има средно образование, и казала, че хора без висше образование не трябва да работят в агенцията /св.И.В./. Четири месеца след като започнала работа при тях, Д. започнала да говори зад гърба на Л.К. пред други колежки /например пред други хора казвала, че е лека жена/. Спрямо нея проявявала физическа агресия, която се изразява в блъскане по улицата в обедната почивка неколкократно, в помещението, където се хранят, веднъж по коридора към тоалетната, като свидетелката К. е уведомявала регионалния директор П.С. поне четири пъти за подобни блъскания, той е казвал, че ще реши нещата, но очевидно не е предприел нищо, защото нищо не се случило. Всички блъскания са ставали, когато са насаме, когато няма други хора. Нападки, заплахи и обиди се нанасяли и на други колеги. Когато в обедна почивка, докато свидетелката К. пуши, при тях идвали служители от съдебна охрана, Д. като минавала покай тях им казвала защо разговарят с нея, паднали са й в очите, защото тя е лека жена и който не й е поискал, на него не е дала. Поведението на Д. не рефлектира върху работата на К., защото не са в една стая, но тя се притеснява когато трябва да отиде до тоалетна, когато са насаме. Когато регионалният директор П. С. привиквал Д., за да й направи някаква забележка, тя крещяла и му държала тон /това се чува, тъй като свидетелката К. работи в стая, която е близо до тази на регионалния директор П.С./ /св.Л.К./. Отношението й към гражданите било различно-някои ги обслужвала добре, други не толкова, тонът й към някои бил по-рязък /св.К./. Между нея и клиентите не са възниквали конфликти, защото когато е имало неща, които е сбъркала, останалите служители ги поканвали да дойдат по-късно и се извинявали. Веднъж П.С. влязъл и започнал да се кара с Д., че е слушал през стената как обслужва гражданите и че това, което им говори, не е верно; обяснил й, че трябва да слуша и пита преди да ги обслужи /св.В./. В началото на 2024 св. С.Б. /фризьор, чийто клиент е Р.Д. от 13г./, посетила службата по вписванията двукратно, за да си вади документи; тогава Р. Д. била на работа и атмосферата била нормална, спокойна, не е забелязала да има грубо отношение между служителите, нито конфликтна ситуация в нейно присъствие; обслужването е било нормално и бързо, не са я бавили, но Р.Д. не я е обслужвала /св.Б./. Когато св.М.А. /позната на Р.Д. покрай децата/ посещавала имотния регистър /през 2024 веднъж в седмицата, а предната година – по-рядко/, за да вади удостоверения за вещни тежести, обслужването там винаги е било на ниво, всички служители са я обслужвали, вкл. Р.Д., средата е била нормална, работна; не е била свидетел на конфликтни ситуации между служителите там или между служители и граждани /св.М.А./.
Годишната оценка на изпълнение на Р.Д. за 2023г. съгласно формуляр №.3 към чл. 19 ал. 1 т. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация е „изпълнението надвишава изискванията“.
При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав намира, че атакуваната заповед за уволнение е законосъобразна.
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Разпоредбата установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа освен данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, също и описание на нарушението и времето на извършването му; нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител, за да се гарантира правото му на защита. Същевременно с оглед характера на извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване, е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периода, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание; тогава изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения /реш.№.37/18.02.20 по г. д.№.3369/19, ІV ГО, реш. №.30/08.02.12 по г. д.№.388/11, ІІІ ГО, реш.№.857/25.01.11 по г. д.№.1068/09, ІV ГО/. Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. В хипотеза, при която в заповедта за налагане на наказанието липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и пр., който съдържа това описание и е бил доведен до знанието на работника, изискването на закона за съдържание на заповедта по чл. 195 ал. 1 КТ отново се счита за изпълнено /реш.№.396/ 8.12.11 по г. д.№.197/11, III ГО, реш.№.849/12.01.11 по г. д.№.40/10, IV ГО/. В разглеждания случай заповедта за уволнение е издадена с оглед постъпили и конкретизирани в нея писмо, жалби и сигнал, които са били надлежно връчени на ищцата при изискването на обяснения по реда на чл. 193 КТ ведно с поканата за даването им. При това положение заповедта следва да се преценява комплексно, като се съобрази непосредственото й съдържание и текста на документите, към които препраща, в това число съдържащите се в тях данни относно естество, период, време, място на извършване на твърдяните нарушения. Видно от същите, дисциплинарното наказание е наложено както за нарушения, които са конкретизирани по дати /блъскането на Л.К. на 29.12.23 в гардеробчетата на архива, заплашването на 14.08.23 на И.В. за намеса в семейните й отношения и вменяване на интимни отношения/, и за такива, които са определени по период и представляват многократно, непрекъснато, ежедневно повтарящи се действия и се изразяват в непрестанно създаване на напрежение и стрес в колектива, на интриги, сплетни, постоянно конфликтно поведение на работното място, заплашване, вдигане на скандали, викове, крясъци, които се случват пред всички служители на агенцията и работещите в съседство и др., водещи до неприемлива работна атмосфера и затормозяващи работния процес. При това положение съдът намира, че заповедта е надлежно мотивирана, като наказанието е наложено за конкретно описани и за повтарящите се в продължителен период от време извършени в службата по вписванията В.Търново нарушения, започващ от 2-3 години преди сезирането на органа на дисциплинарна власт на 9.04.24, съответно ежедневно случващи се поне месеци преди уволнението.
Доколкото е направено възражение предвид разпоредбата на чл. 194 КТ - съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, следва да се има предвид, че правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида му. Сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му, като съотношението между тях е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2-месечния срок от откриване на нарушението. Предвид гореизложеното откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат /реш.№.231/13.06.11 по г. д.№.858/10, IV ГО/. В съответствие с горните постановки в случая меродавна за узнаването и съответно началото на двумесечния срок по чл. 194 КТ е датата, на която е постъпило в Агенцията по вписванията София писмо вх.№.12-04-48/9.04.24, адресирано до Изпълнителния директор на агенцията Д.М. - 9.04.24. Доколкото заповедта за уволнение е издадена на 29.05.24 и връчена на 31.05.24-откогато и трудовото правоотношение е прекратено /чл. 195 ал. 3 КТ/, двумесечният срок, считано от 9.04.24 до 31.05.24, е спазен. В рамките на едногодишния попадат както конкретизираните в жалбите от 29.12.23 и 18.08.23г. /блъскане на Л.К. и заплашване на И.В./ деяния, така и останалите, визирани по-горе, които са сочени като повтарящи се, непрекъснати и ежедневни, но за период само до 1г. назад от датата на налагане на дисциплинарното наказание 31.05.24 – т. е. считано от 31.05.23 до 31.05.24. Евентуално осъществени такива до 31.05.23 са извън едногодишния срок по чл. 194 КТ и няма да бъдат предмет на преценка и съобразяване.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил процедурата по чл. 193 КТ. Това е така, доколкото на 13.05.24 на Р.Д. е била връчена покана за даване на писмени обяснения в тридневен срок на основание чл. 193 КТ във връзка с постъпилите писмо рег.№.12-04-48/9.04.24, жалби и сигнал и същите са й били предоставени и тя се е запознала с тях в рамките на 40 минути – като впоследствие е и дала своите писмени обяснения, които работодателят е обсъдил в заповедта за уволнение. Обстоятелството, че поставените в поканата въпроси имат по-общ характер с оглед твърдяните продължаващи нарушения, е без значение, след като изрично е посочено, че обясненията се искат предвид постъпилите в АВ писмо рег.№.12-04-48/9.04.24 с приложени жалби и сигнал, съдържащи конкретни данни, които също са били връчени за запознаване. Изводът за предоставено достатъчно време за запознаване с тях се прави като се имат предвид дадените под страх от наказателна отговорност изрични показания на присъствалата на искането на обясненията свидетелка Б.И.-че Р. Д. е преглеждала книжата в рамките на 40 минути, които се подкрепят и от факта, че обясненията й са подробни и с оглед текста им предпоставят запознаване с връчените документи, вкл. цитираните по-горе писмо, жалби и сигнал.
Съгласно чл. 186 КТ нарушението на трудовата дисциплина е виновно неизпълнение на трудовите задължения, а задълженията на работника и служителя са посочени общо в чл. 126 КТ. Едни от тях, нормативно установени в т. 9, т. 10 и т. 11, са да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието /т. 9/; да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения /т. 10/; да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя /т. 11/, като в Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация е предвидено, че в отношенията си с колегите, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда; служителите уважават мнението на колегите си и се съобразяват с правото им на личен живот; в отношенията между служителите не се допускат никакви форми на дискриминация, на тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер /чл. 14/, дейността на служителите в държавната администрация се осъществява при спазване на принципите за лоялност, равнопоставеност, колегиалност и учтивост – поведение, основано на уважение към мнението и личния живот на колегите, и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните задължения /чл. 2 т. 2, т. 5 и т11 КПСДА/.
Видно от събраните доказателства, през релевантния едногодишен период по чл. 194 КТ ищцата не е изпълнявала посочените по-горе задължения в отношенията си с колегите да проявява уважение и коректност като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда; да уважава мнението на колегите си и се съобразява с правото им на личен живот; да не пречи на другите служители да изпълняват трудовите си задължения, да осъществява дейността си при спазване на принципите за лоялност, равнопоставеност, колегиалност и учтивост – поведение, основано на уважение към мнението и личния живот на колегите, и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните задължения. Безспорно е установено, че е извършила сочените в жалбите на Л.К. от 29.12.23 и И.В. от 14.08.23 нарушения - агресивно поведение на работното място, представляващо съзнателно блъскане на Л.К. в коридора на път за тоалетната, като по този начин е причинила удара й в шкафче, и отправена заплаха за намеса в семейните отношения на И.В. чрез разгласяване на информация за интимна връзка. Доказани са /предвид показанията на разпитаните като свидетели служители на службата по вписванията и службата по регистрацията в гр.В.Търново-които са непротиворечиви и възпроизвеждат техни преки и непосредствени дълготрайни и ежедневни впечатления от работата с уволнения служител през цялото работно време на деня, в това число по време и на място, през и на които не винаги могат да присъстват клиенти на службата (докато впечатленията на доведените от ищцата свидетели са от спорадични посещения и не биха могли да бъдат възприемани като установяващи цялостна картина и оборващи тези на свидетелите колеги на Р.Д.)/ и твърдяните повтарящи се многократно и непрекъснато нарушения, изразяващи се във вдигане на скандали на колеги, викове, крясъци, нападки, заплахи, обиди, създаване на интриги, напрежение, невъзможен за работа климат – които от една страна затормозват и пречат на нормалната работа, а от друга и уронват доброто име на работодателя. Поведението, представляващо създаване на атмосфера на напрежение чрез нападки, обиди, викове и крясъци, интриги, заплахи, на конфликтни отношения всеки ден в продължителен период от време с колегите, съставлява продължаващо нарушение през конкретизирания по-горе релевантен период и тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190 т. 7 КТ. С оглед броя им, периода за който са извършени, тяхната последователност и устойчивост, видът и характерът на нарушенията са такива, че могат да бъдат квалифицирани като „тежки” - независимо от тежестта и вида на всяко отделно нарушение, когато те са няколко и се повтарят /както е в случая/, със своята повтаряемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудови задължения. Такова представляват и посочените по-горе установени действия във връзка с извършена физическа агресия и заплаха за интервениране в семейните отношения по отношение на Л.К. и И.В.. Поставената висока годишна оценка на Р.Д. за изпълнение на работата през 2023г. съгласно формуляр №.3 към чл. 19 ал. 1 т. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, видно от отразеното в него, е мотивирана от изпълнението на целите по поставения индивидуален план и е без значение за хипотеза като разглежданата, в която са установени дисциплинарни нарушения предвид поведение на служителя в отклонение от цитираните по-горе разпоредби. Същевременно, когато в заповедта за уволнение са посочени няколко дисциплинарни нарушения, както е в разглеждания случай, доказването от работодателя на едно или част от тях е достатъчно за законността на уволнението, ако тежестта му, респективно тежестта им, е достатъчна, за да обуслови налагане на избраното наказание – в този случай недоказването на останалата част от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения е ирелевантно.
Във връзка с преценката за съответствието на така извършените нарушения, в това число продължаващото нарушение, с тежестта на наложеното наказание, следва да се има предвид, че критерият „тежест на допуснатото нарушение“ по чл. 189 ал. 1 КТ трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. От значение е характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В случая следва да се отчете както че се касае за нарушения, свързани с физическа и вербална агресия, заплаха за интервениране в интимни и семейни отношения, създаване на конфликтни ситуации, засягане на честта и достойнството на останалите служители, обстоятелството, че извършените нарушения нямат еднократен характер, така и възможните неблагоприятни последици върху работодателя и съответно доколко те могат да повлияят на работата му. Създаваната от Р.Д. в процесния период конфликтна обстановка в АВ е довела до изпълнение на задълженията от служителите в атмосфера на напрежение, страх и притеснение, което затормозява нормалната работа и от друга страна създава предпоставки за засягане на доброто име на работодателя и за допускане на грешки в служба, чието функциониране е свързано с документи от голямо значение за правата на собственост и имуществото на гражданите и правната сигурност. Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на приетите от настоящия състав за установени, съобразно посоченото по-горе, нарушения по критериите на чл. 189 ал. 1 КТ. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ. Като е приел противното, вкл. като не е обсъдил обстойно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с мотивираността на заповедта за уволнение предвид позоваването в същата и на документи, посочени по-горе и връчени на ищцата при изискването на обясненията й по реда на чл193 КТ, наличието на визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения и тежестта им, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика, цитирана в отговора на правния въпрос, и е постановила незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено на основание чл. 281 т. 3 ГПК и чл. 293 ал. 2 ГПК, като спорът се реши по същество съобразно посоченото по-горе.
С оглед изхода му на ответната страна се дължат 127,13 евро разноски за държавна такса и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.133/12.03.25 по г. д.№.25/25 на ОС В.Търново, с което е потвърдено решение №.1466/8.11.24 по г. д.№.2139/24 на РС В. Търново, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. Д., М. Г. Д. и Г. Г. Д., конституирани по реда на чл. 227 ГПК като наследници на починалата в хода на производството ищца Р. М. Д., срещу Агенция по вписванията искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на Заповед №.ЧР 02-01/29.05.24 за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в Служба по вписванията В. Т. Регионална дирекция В. Т. Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията и за заплащане на 7586,60лв. обезщетение за оставане без работа за периода 1.06.24-25.10.24 като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. С. Д., М. Г. Д. и Г. Г. Д. да платят на Агенция по вписванията 127,13 евро /сто двадесет и седем евро и тринадесет евро цента/ разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК и 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евро цента/ юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: