Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г. С. ЧЛЕНОВЕ:

М. М. Б. М. при секретар

И. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

Б. М. по административно дело № 5324/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. А., срещу Решение № 13010 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 10529/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде виза за проектиране на сграда със смесено предназначение в УПИ I – 128, 1469 и сграда за КОО в УПИ II – 128, 1469, кв. 188, м. „Южен парк – 3 част“, район „Триадица“, Столична община, формиран по заявление вх. № САГ25-ГР00-537 от 12.03.2025 г. и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, както и е осъдена общината да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се остави в сила оспорения административен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. А., се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответника, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „П. П. БГ“ АД, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. А. и адв. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Върховна касационна прокуратура не изпраща представител по делото.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „П. П. БГ“ АД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявление вх. № САГ25-ГР00-537/12.03.2025 г., с което жалбоподателят е поискал издаване на виза за проектиране на сграда със смесено предназначение в УПИ I – 128, 1469 и сграда за КОО в УПИ II – 128, 1469, кв. 188, м. „Южен парк – 3 част“, район „Триадица“, съгласно приложеното мотивирано предложение. С писмо изх. № САГ25-ГР00-537/1/26.03.2025 г. главният архитект на Столична община е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства с изчисления и графични материали за постигнатите параметри за плътността на озеленяване за УПИ I-128, 1469, за който се прилага нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ и с оглед изискването за спазване минималния процент озеленена площ за зона „Оз1“, както и с оглед нормата на чл. 16д от ЗУЗСО да се представят доказателства за транспортно - комуникационното обезпечаване на територията въз основа на проучване, анализ и симулация на транспортното обслужване с отчитане на съществуващия и бъдещия трафик в достатъчен за обслужването обхват. С писмо от 23.07.2025 г. жалбоподателят е внесъл ново мотивирано предложение за издаване на визата за проектиране на сграда със смесено предназначение за УПИ I-128, 1469, с намален Кинт и обща разгърната застроена площ под 20 000 кв. м., както и с посочени параметри на минимално озеленена площ – 30 % по чл. 27, ал. 3 от ЗУТ. След тази дата в срока по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ главният архитект на Столична община не се е произнесъл по заявлението.

За да отмени оспореният мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че същият, макар и издаден от компетентен орган, е незаконосъобразен, тъй като не се установяват по делото да са били налице пречки от процесуален и материалноправен характер да бъде издадена исканата виза за проектиране. Прието е от съда, че представените от жалбоподателя иницииращи административното производство документи са съответствали на формалните изисквания на закона. Съдът споделя и доводите на жалбоподателя за неприложимост в случая на чл. 16д, ал. 1 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/, обратно на указанията, дадени с писмо № САГ25-ГР00-537/1/26.03.2025 г. на главния архитект на Столична община, доколкото нормата е приложима „за одобряване на подробни устройствени планове, предвиждащи строителство на обществено обслужващи сгради с РЗП над 20 000 кв. м. и/или височина над 50 м.“. Прието е от съда също така, че поисканото с мотивираното предложение издаване на виза за промяна на предназначението е допустимо съгласно т. 1 колона 6 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението от съдебно-техническата експертиза съдът е обосновал извод, че доколкото за УПИ I-128, 1469 и УПИ II - 128, 1469, кв. 188, м. "Южен парк – 3 част" действащият подробен устройствен план /ПУП/ е одобрен при действието на първоначалната редакция на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ /ДВ бр. 1/02.01.2001 г./ и нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ изисква отразените във визата височини, плътност и интензивност на застрояване да отговарят на показателите, предвидени в действащия ПУП, то следва да се приеме, че тези показатели по мотивираното предложение съответстват на ПУП, както и че мотивираното предложение е съобразено с указанията, дадени в писмо № САГ25-ГР00-537/1/26.03.2025 г. на главния архитект на Столична община.

Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка.

Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по подадено до него заявление вх. № САГ25-ГР00-537 от 12.03.2025г., с което „П. П. БГ“ АД - ответник в касационното производство, е поискал издаване на виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ.

Необоснован и неправилен обаче е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че при преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПР3/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.

В процесния случай „П. П. БГ“ АД е поискал, на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ и колона 6, т. 1 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, издаване на виза за проектиране на сграда със смесено предназначение в УПИ I – 128, 1469 и сграда за КОО в УПИ II – 128, 1469, кв. 188, м. „Южен парк – 3 част“, район „Триадица“, като в приложеното към заявлението мотивираното предложение е посочено, че по действащия ПУП – изменение на плана за регулация и застрояване /ИПРЗ/, одобрен със заповед № РД-09-50-933/26.07.2007 г. на главния архитект на Столична община, се предвижда за УПИ I и УПИ II свързано застрояване, с прилагане на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ за УПИ I, без ограничение на плътност и интензивност на застрояване, което е изобразено с ограничителни строителни линии и без ограничение във височината. В мотивираното предложение е посочено още, че за УПИ I - 128, 1469 през 2008 г. е издадена виза за проектиране за високоетажно застрояване с прилагане на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, както и че настоящото мотивирано предложение следва предвижданията на тази виза, като се прецизират контурите на застрояването, определя се максимална височина от 50 м. на сградата в УПИ I - 128, 1469, определя се броят на подземните етажи и се променя предназначението на това УПИ от „за КОО“ в „за смесено предназначение“. В представено впоследствие от дружеството, във връзка с писмо № САГ25-ГР00-537/1/26.03.2025 г. на главния архитект на Столична община, коригирано мотивирано предложение за издаване на визата за проектиране в частта за УПИ I-128, 1469, е запазена максималната плътност на застрояване – 70 %, като е намален кинта от 7.8 на 5.6, както и е посочено, че с оглед на това не следва да се прилага в случая чл. 16д, ал. 1 от ЗУЗСО, и по отношение на устройствения показател „минимална озеленена площ“ е вписано в таблицата на графичната част – „30 % чл. 27, ал. 3 от ЗУТ“. От приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява също така, че процесните имоти по Общия устройствен план /ОУП/ на Столична община попадат в устройствена зона „Зона за общественообслужващи дейности и озеленяване“ / Оз1/, за която зона в т. 16 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО са предвидени следните устройствени параметри: плътност на застрояване – 30 %, максимален кинт – 1.2, минимална озелена площ – 50 %, и максимална кота корниз в метри – не е посочена. При така установеното по делото неправилен е извода на съда, че в случая са налице условията за издаване на поисканата от жалбоподателя виза за проектиране, доколкото устройствените показатели по коригираното мотивираното предложение съответстват на действащия ПУП – ИПРЗ. Действително, по делото се установява, че действащият ПУП за УПИ I – 128, 1469 и УПИ II – 128, 1469, кв. 188, е одобрен със заповед № № РД-09-50-933/26.07.2007 г. на главния архитект на Столична община при условията на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ /в приложимата редакция ДВ, бр. 1/2001 г./, който допуска плътността и интензивността на застрояването да не се ограничава в ъглови урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване /какъвто безспорно е и УПИ I – 128, 1469/. Цитираната разпоредба обаче, в приложимата й редакция, не допуска възможност за намаляване на минимално необходимата озеленена площ според устройствената зона, в която се намира съответния имот. Освен това, смисълът на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ не е произволно да се надвишават устройствените параметри на застрояване, а това изключение е предвидено с оглед спазване на изискванията към свързаното застрояване. Този извод се подкрепя и от последвалата нова редакция на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ /ДВ, бр. 25/2019г./, съгласно която предвидените с общ или с подробен устройствен план максимални интензивност и плътност на застрояване могат да се надвишават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии само ако и доколкото това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, като височината и дълбочината на застрояването не могат да превишават тези в съседните урегулирани поземлени имоти, като в тези случаи минималната задължителна озеленена площ се намалява пропорционално на увеличената плътност на застрояването. Именно и едва с приемането на тази редакция изрично се допуска минималната задължителна озеленена площ да се намалява пропорционално на увеличената плътност на застрояването, възможност, която обаче в първоначалната редакция на нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ законодателят не е предвидил, поради и което в процесния случай по действащия ПУП – ИПРЗ, одобрен през 2007 г., минималната озелена площ е съответна на тази, определена за устройствена зона „Оз1“, а именно – 50 %. С оглед на това, обратно на приетото от административния съд, действащият ПУП – ИПРЗ, одобрен със заповед № № РД-09-50-933/26.07.2007 г. на главния архитект на Столична община, в частта на процесните имоти нито допуска, нито предвижда възможност за застрояване при минимална озеленена площ от 30 % при изискуемата минимално озелена площ за устройствена зона „Оз1“ – 50 %, в която зона попадат процесните имоти по ОУП на Столична община. Предвиденото с действащия ПУП прилагане на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ касае единствено и само възможността за надвишаване на плътността и интензивността на застрояването, но не и устройствения показател – минимална озелена площ, поради и което неправилно съдът в тази връзка кредитира приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че показателите по мотивираното предложение съответстват на действащия за процесните имоти ПУП. В случая с коригираното мотивирано предложение за издаване на виза за проектиране не само, че заявеното застрояване не съответства на действащия ПУП – ИПРЗ от 2007 г., но и същото е в противоречие с предвижданията на ОУП на Столична община, доколкото драстично е намалена изискуемата минимална озелена площ за устройствената зона от 50 % на 30 %, което е недопустимо при съобразяване на приложимата към датата на одобряване на действащия ПУП – ИПРЗ редакция на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ /ДВ, бр. 1/2001 г./. Следователно, представеното от дружеството – жалбоподател в първоинстанционното производство, мотивирано предложение и искане за издаване на виза за проектиране противоречат както на действащия за имотите ПУП, така и на ОУП на Столична община, поради и което е недопустимо одобряването и издаването на виза с поисканите показатели по представения от жалбоподателя проект и само на това основание оспореният мълчалив отказ се явява законосъобразен, обратно на приетото от административния съд.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли оспорването на законосъобразния мълчалив отказ.

При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъде присъдено заявеното в срок за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 13010 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 10529/2025 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П. П. БГ“ АД против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде виза за проектиране на сграда със смесено предназначение в УПИ I – 128, 1469 и сграда за КОО в УПИ II – 128, 1469, кв. 188, м. „Южен парк – 3 част“, район „Триадица“, Столична община, формиран по заявление вх. № САГ25-ГР00-537 от 12.03.2025 г.

ОСЪЖДА „П. П. БГ“ АД, с ЕИК 131148642, да заплати на Столична община сумата в размер на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. С.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М. п/ Б. М.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?