ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3486

София, 25.06.2026 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К. ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 746 от 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 87899/21.07.2025г., подадена от Д. И. Д., чрез процесуалния представител адвокат Г. Д. от САК и касационна жалба с вх. № 90953/28.07.2025г., подадена от И. К. К., чрез процесуалния представител адвокат В. М.-Т. от САК, срещу решение № 3713/12.06.2025г. по в. гр. д. № 1124/2024г. на Софийския градски съд.

Д. И. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение №15024 от 14.09.2023г. по гр. д. № 68719/2021г. Софийският районен съд, е уважен предявеният от В. М. Ц. срещу касатора ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС и е признато за установено, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на изп. директор на АГКК - гараж № 6 с площ 20,43 кв. м., намиращ се приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, представляваща сграда с идентификатор [№], заедно с 0,73% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] и ответницата е осъдена да предаде на В. М. Ц. владението върху този имот.

Третото лице помагач И. К. К. обжалва въззивното решение в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение №15024 от 14.09.2023г. по гр. д. № 68719/2021г. Софийският районен съд, е уважен предявеният от В. М. Ц. срещу Д. И. Д. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС и е признато за установено, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 95/18.12.2015г. на изп. директор на АГКК - гараж № 6 с площ 20,43 кв. м., намиращ се приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, представляваща сграда с идентификатор [№], заедно с 0,73% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] и ответницата е осъдена да предаде на В. М. Ц. владението върху този имот, както и в частта, с която е уважен предявеният от Д. И. Д. срещу касатора обратен иск с правна квалификация чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД като е развален договор от 01.12.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 69, т. VIII, рег. № 18972, дело № 1352/2016г. на нотариус В. Б. с район на действие Районен съд - София, вписана под № 302 в НК, с който И. К. К. е продал на Д. И. Д. недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на изп. директор на АГКК - гараж № 6 с площ 20,43 кв. м., намиращ се приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, представляваща сграда с идентификатор [№], заедно с 0,73% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] и е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 9000 лв., представляваща платена от нея продажна цена по договора за покупко-продажба.

В касационната жалба на Д. И. Д. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства - свидетелски показания; Ако е задължен да стори това, следва ли съдът да обсъди тези доказателства в тяхната цялост и съвкупност;

2.При заведена искова претенция за обявяване нищожност на саморъчно завещание по отношение на един от два или повече включени в него недвижими имоти, то разпростира ли се силата на присъдено нещо и по отношение на имотите, които не са били предмет на делото и по отношение на които няма изрично произнасяне за нищожност в крайния съдебен акт, нито вписване на исковата молба в съответната служба по вписванията;

3.При липса на изрично вписване за наличие на висящ съдебен спор по отношение на даден недвижим имот, както по партидата на собственика, така и по партидата на имота, то считат ли се последващите купувачи за добросъвестни приобретатели, при изповядване на сделка под формата на нотариален акт, и ако не се считат за такива, то как се оповествява наличието на претенция от трети лица по отношение на имота.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация В. Н. Ц., М. В. Й. и И. В. Ц., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец В. М. Ц., не са депозирали писмен отговор. Третото лице помагач И. К. К. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК като счита касационната жалба за основателна.

В касационната жалба на И. К. К. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна в обжалваната му част.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд да прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди въведените от страните доводи и възражения; Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на задължителната и казуална практиката на ВКС, обективирана в т. 19 Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001г. на ОСТК на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените решения на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 14 от 03.05.2019г. по т. д. № 937/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т. д. № 205/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 45 от 5.03.2019г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о.; решение № 77 от 25.06.2019г. по гр. д. № 2332/2018г. на ВКС, II г. о., решение № 210/27.01.2017г. по гр. дело № 2309/2016г. на ВКС, І г. о. и др.

2.Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема свидетелските показания на един свидетел и защо отхвърля показанията на друг при наличие на данни за евентуалната заинтересованост на първия от изхода на спора в хипотезата на чл. 172 ГПК; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 60173/15.12.2021г. по гр. д. № 1431/2021г. на ВКС, І г. о; решение № 176/28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 207/17.03.2021г. по гр. д. № 165/2020г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 100/08.05.2018г. по гр. д. № 1737/2017г. на ВКС, ІV г. о.

3.Какво е действието на вписването на исковата молба за обявяване нищожност на завещание по отношение на трето лице-последващ приобретател, съответно как се отразява отсъствието на отбелязване на постановеното решението по делото в шестмесечения срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, спрямо последващия приобретател; Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №401/12.01.2012г. по гр. д. № 895/2010г. на ВКС, І г. о.; решение №216/28.10.2016г. по гр. д. № 2182/2016г. на ВКС, І г. о., решение №413/29.06.2010г. по гр. д. № 900/2009г. на ВКС, І г. о., решение №414/29.10.2012г. по гр. д. № 222/2012г. на ВКС, І г. о.; решение №422/13.03.2013г. по гр. д. № 223/2012г. на ВКС, І г. о.; решение №420/27.06.2024г. по гр. д. № 2862/2023 г. на ВКС, ІІ г. о.

4.Може ли ответницата-владелец да се позове на разпоредбата на чл. 82 ЗС по отношение на праводателя си, който се е позовал на презумпцията на чл. 69 ЗС; Чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато тя се противопоставя на лицето, което е притежавало собствеността към момента на изтичане на давността. По въпроса се сочи противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС, обективирана в решение №31/08.02.2016г. по гр. д. № 4539/2015г. на ВКС, І г. о.; решение №32/2.04.2019г. по гр. д. №1816/2018г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №45/16.03.2015г. по гр. д. №6533/2014г. на ВКС, ІІ г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба на И. К. К..

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от В. М. Ц. срещу Д. И. Д. ревандикационен иск за признаване за установено, че е собственик на процесния гараж и за осъждането на Д. И. Д. да му предаде владението върху този имот. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на процесния имот като наследник по закон на М. И. С., починал на 27.06.2007г. Посочва, че след смъртта на наследодателя му М. С., лицето И. К. К. въз основа на неистинско завещание от 01.04.2007г., съгласно което М. С. му завещава процесния имот, се снабдил с констативен нотариален акт № 82, т. I, дело № 69/2013г. на нотариус М. В., рег. № 292 на НК, с район на действие СРС, с който И. К. бил признат за собственик на този имот и впоследствие на 01.12.2016г. с нотариален акт № 69, т. VIII, дело № 1352/2016г. на нотариус В. Б., с рег. № 302 на НК, с район на действие СРС, И. К. продал на ответницата Д. И. Д. процесния имот. При извършване на нотариалния акт продавачът И. К. се легитимирал като собственик на процесния гараж именно на основание саморъчното завещание и издадения въз основа него констативен нотариален акт. Твърди, че още през 2014г. наследницата С. П. Р. разбрала за извършена измама с наследството на М. И. С. и завела искове срещу заветника И. К. К. за признаване за установено, че саморъчното завещание от 01.04.2007г. е нищожно, за отмяна на констативния нотариален акт и за установяване, че С. Р. е собственик на процесния недвижим имот, като по образуваното гр. д. № 4375/2014г. на СГС било постановено решение, с което е признато за установено, че саморъчното завещание от 01.04.2007г. с посочен завещател М. И. С. е нищожно, като е отменен и констативния нотариален акт. С решение по гр. д. № 4349/2016г. на САС било отменено посоченото решение на СГС в частта, с която на основание чл. 124 ГПК е прието, че С. Р. (починала в хода на делото и заместена от сина си В. Ц.) е собственик на 1/2 ид. ч. от апартамента, предмет на спора (който апартамент не е предмет на настоящето дело). Решението на САС било обжалвано от В. Ц. - наследник на С. Р., като по жалбата му било образувано гр. д. № 4211/2017г. на ВКС, приключило с решение № 119/23.10.2018г., с което било отменено решението на САС и В. С. бил признат за собственик на другата 1/2 ид. част от процесния имот. С оглед съдебните решения ищецът твърди, че след като саморъчното завещание от 01.04.2007г. е нищожно, същото не е породило правни последици и правото на собственост върху завещания имот не е преминало в имуществената сфера на заветника по него И. К. К., следователно - това право на собственост не е преминало и в патримониума на приобретателя и всички последващи сделки с имота не пораждат транслативен ефект. Така собственици на имота били наследниците по закон на покойния М. И. С.. Ищецът поддържа, че с договора за покупко-продажба от 01.12.2016г. ответницата Д. Д. не е придобила собствеността върху процесния имот, тъй като праводателят й И. К. не е бил собственик на този имот, с оглед влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че саморъчното завещание от 01.04.2007г. с посочен завещател М. И. С. е нищожно, и е отменен констативния нотариален акт, с който заветникът И. К. К. се е легитимирал като собственик на имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. И. Д. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила иска. Твърдяла, че е придобила собствеността върху процесния гараж на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 69, т. VIII, рег. № 18972, дело № 1352/2016г. на нотариус В. Б. от собственика на имота И. К. К.. Изтъкнала, че за наличието на претенции за права върху този имот ответницата разбрала едва с получаването на исковата молба по настоящото дело на 15.06.2022г. Оспорила е твърдението на ищеца, че саморъчното завещание, с което праводателят й И. К. се е легитимирал като собственик на имота, е нищожно. В тази връзка е изложила довод, че в саморъчното завещание са описани два имота - апартамент № 2 и гараж № 6, а воденият съдебен спор по гр. д. № 6076/2014г. на СГС е бил само по отношение на апартамента. Навела е довод, че след като предмет на делото е друг имот, включен в саморъчното завещание, и по отношение на този имот не е отменен констативния нотариален акт № 82/2013г., издаден в полза на праводателя й и само за него има произнасяне от сила със сила на пресъдено нещо чрез обявяване за нищожно на процесното завещание, съдебното решение по посоченото дело няма сила на пресъдено нещо по отношение на настоящия правен спор.

Ответницата е направила и възражение, че е придобила по давност процесния гараж № 6 чрез добросъвестно владение, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС с твърдението, че владението върху процесния гараж й е било предадено от нейния праводател в деня на подписването на договора за покупко-продажба - 01.12.2016г. и от този момент тя упражнявала фактическата власт върху него непрекъснато в период повече от 5 години, като това владение е необезпокоявано от трети лица. Поддържа, че в нито един момент не е имала знание или предположение за факти, които предпоставят права на трети лица, а за заведеното от ищеца дело тя разбрала с връчения й на 15.06.2022г. препис от исковата молба. В условията на евентуалност, ако не се уважи възражението й за придобиване на имота на основание добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС, ответницата е навела възражение, че е придобила същия като недобросъвестен владелец на основание чл. 79, ал. 1 ЗС с твърдението, че към упражняваното от нея владение е присъединила владението на праводателя й И. К., на основание чл. 82 ЗС. Изложила е твърдения, че владяла имота в продължение на 5 години, считано от установяването на фактическата власт върху него в деня на сключване на договора за покупко-продажба от 01.12.2016г., а преди нейното владение праводателят й И. К. К. владял този имот непрекъснато в продължение на повече от 5 години, считано от смъртта на завещателя М. И. С. на 27.06.2007г. до датата на предаването от него на владението на ответницата на 01.12.2016г. С отговора на исковата молба ответницата е направила искане за привличане в процеса като трето лице-помагач на нейна страна на И. К. К.. В случай на уважаване на предявения от ищеца иск за собственост върху процесния гараж и ответницата бъде осъдена да му предаде владението върху него, същата е предявила срещу третото лице обратни искове за: разваляне на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 69/2016г.; осъждане на третото лице да й върне платената цена и сторените разноски по сключването на договора, и разноските по делото.

С определение №30181/09.11.2022г. първоинстанциноният съд на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирал И. К. К. като трето лице-помагач на страната на ответника. Приел е за съвместно разглеждане предявените от Д. И. Д. срещу И. К. К. по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 69, т. VIII, рег. № 18972, дело № 1352/2016г.; за връщане на платената продажна цена и сторените разноски по договора; и с правно основание чл. 191, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на разноските по делото за съдебна евикция.

В срока по чл. 131 ГПК третото лице - ответник по предявените обратни искове И. К. К., е подал писмен отговор, с който оспорил предявените срещу Д. Д. исковете. Твърдял, че ищецът по първоначалния иск В. Ц. не е собственик на процесния гараж, като поддържал изцяло изложените от ответницата Д. Д. доводи в отговора на исковата молба; че той е придобил собствеността върху имота по силата на съставено от М. С. саморъчно завещание от 01.04.2007г. Навел е довод, че съдебното решение по гр. д. № 6076/2014г. на СГС не разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на процесния гараж, тъй като същият не е бил предмет на делото. Поддържал е, че посоченото съдебно решение не би могло да бъде противопоставено на ответницата Д. Д., която е придобила собствеността от него на 01.12.2016г., като исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 6076/2014г. на СГС, била вписана на 07.07.2014г., а окончателното решение на ВКС било постановено на 23.10.2018г. и отбелязано в имотния регистър едва на 30.10.2020г. Навел е съображения, свързани с оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба съгласно чл. 114, ал. 1, б. „б” ЗС и на отбелязването на влязлото в сила решение по вписаната искова молба съгласно чл. 115 ЗС. Заявил, че вписването на исковата молба е загубило действието си и доколкото вписването му има действие занапред, същото не може да му се противопостави, тъй като той е прехвърлил собствеността си в полза на Д. Д. четири години преди това. Оспорил е предявените срещу него обратни искове с твърдението, че той е придобил собствеността върху процесния имот на основание саморъчното завещание от М. С. от 01.04.2007г. Поддържал е направеното от Д. Д. възражение за придобиване на имота по давност. Изложил възражение, че е придобил собствеността чрез добросъвестно владение, упражнявано в продължение на повече от 5 години от смъртта на завещателя М. С.. Посочил, че ако се приеме, че той е установил владение върху процесния имот през 2013г., когато е било обявено саморъчното завещание, оставено от М. С., то и към тази дата е бил добросъвестен владелец, не е знаел и не е имало как да знае за евентуални права на трети лица по отношение на гараж № 6. Заявил, че Д. Д., установила фактическата власт върху имота на 01.12.2016г., също е добросъвестен владелец, тъй като за евентуални права на трети лица тя е научила едва с вписването на исковата молба по настоящото дело на 28.04.2022г., към която дата е била изтекла в нейна полза предвидената в закона петгодишна давност. Отделно от това изтъкнал, че изтеклата в негова полза придобивна давност следва да бъде присъединена към владението на Д. Д. на основание чл. 82 ЗС, което налагало категоричен извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че М. И. С. е бил собственик на недвижим имот - гараж № 6, находящ се в приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, [жилищен адрес] на [улица], м. „Изток - юг в [населено място], с площ 20,43 кв. м., заедно с 0,73% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, съставляващо нов парцел III в кв. 14 - а, м. „Изток - юг” по плана на [населено място], съгласно нотариален акт № 68, т. X., дело № 2817/1981г. на нотариус при Софийски районен съд. М. И. С. е бил собственик и на апартамент № 2, находящ се на ет. 2 във вх. А на същата сграда на ЖСК ”Боец”, [жилищен адрес] [улица] [населено място], което се установява от нотариален акт за собственост върху жилище (апартамент), построено върху държавно място, № 46, т. X., дело № 2871/08.07.1981г. на нотариус при СРС.

От представените удостоверения за наследници е прието за установено, че М. И. С. е починал на 27.06.2007г. и негов наследник по закон е била Г. М. И. - дъщеря. Последната е починала на 31.08.2009г. като неомъжена и без деца. Към момента на смъртта на Г. И. са били живи сестрата на починалата нейна майка - С. П. Р. и съпругата на починалия брат на майката - Ц. П. Й.. Последната е починала през 2013г. и нейн наследник е бил синът й И. К. П.. С. П. Р. е починала на 06.08.2016г. и е оставила за единствен наследник ищецът по делото В. М. Ц. - неин син.

Посочено е, че с нотариален акт № 82, т. I, рег. № 2269, дело № 69/11.06.2013г. на нотариус М. В., с район на действие Софийски районен съд, съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, И. К. К. е признат за собственик по завещание на апартамент № 2, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], в сградата на ЖСК „Боец”, на [улица], вход А, на етаж 2, със застроена площ 119 кв. м., заедно със зимнично помощение № 8 с площ от 19,07 кв. м., заедно със 7,99 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо по доказателствен акт парцел III от кв. 14-а, м. „Изток-юг” по плана на [населено място]; и гараж № 6, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], в приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, на [улица], заедно с 0,73% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, описано по-горе. Като документи, удостоверяващи правото на собственост на И. К. К., в нотариалния акт са посочени: н. а. № 46, т. X., дело № 2817/1981г. и н. а. № 68, т. X., дело № 2817/1981г. на нотариус при СРС, саморъчно завещание, обявено на 28.05.2013г. от нотариус № 292 - София по н. д. № 4з/2013г., вписано под № 104, том VI на 28.05.2013г. в СВ - София, и препис-извлечение от акт за смърт № 0247/20.07.2007г. на СО - район „Изгрев”.

Констатирано е от представен препис от документ - „завещание” от 01.04.2007г., че М. И. С. завещава на И. К. К. собствения си апартамент, намиращ се на [улица], вх. А, ет. 2, ап. 2, и гараж, принадлежащ към него. С протокол от 28.05.2010г. на нотариус М. В. с район на действие [населено място] е обявено по молба на И. К. К. саморъчно завещание от покойния М. И. С..

Посочено е, че на 30.04.2014г. С. П. Р. е подала в Софийски градски съд искова молба, с която срещу И. К. К. и И. В. Д., е предявила искове за обявяване нищожността на горепосоченото саморъчно завещание от 01.04.2007г. поради това, че същото не е написано и подписано от завещателя; за признаване за установено по отношение на втория ответник, че С. П. Р. е собственик по наследство на апартамента на [улица]и искане за отмяна на констативен нотариален акт, вписан в АВ под № 73, т. 64 от 11.06.2013г., и нотариален акт № 114, т. IV, рег. № 38620, дело № 1039 от 2013. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан под № 274 в НК. Исковата молба е вписана в Службата по вписвания - София на 07.07.2014г. Съобразено е, че по така подадената искова молба е образувано гр. д. № 6076/2014г. на СГС. По същото е постановено решение № 4375 от 30.05.2016г., с което е признато за установено по предявения от С. П. Р. срещу И. К. К. иск с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, че саморъчно завещание от 01.04.2007г. с посочен в него завещател М. И. С., е нищожно. Със същото решение е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на И. В. Д., че С. П. Р. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], в сградата на ЖСК „Боец”, представляващ апартамент № 2 на втори етаж от вх. А, заедно със зимнично помещение № 8 и 7,99 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, съставляващо парцел II от кв. 14-а по плана на [населено място], като е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 82, т. I, дело № 69/2013г. на нотариус В., и е оставено без уважение искането за отмяна на нотариален акт № 114, т. VI, дело № 1039/13г. на нотариус Р. Д.. Решението на СГС е обжалвано от ответниците И. К. К. и И. В. Д. във всичките му части, като по въззивната им жалба е образувано гр. д. № 4349/2016г. на САС. С постановеното от САС въззивно решение № 969/26.04.2017г. е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено по предявения от С. П. Р. срещу И. К. К. иск с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, че саморъчно завещание от 01.04.2007г. с посочен в него завещател М. И. С., е нищожно. Решението е отменено в частта, с която е признато за установено спрямо И. В. Д., че С. П. Р. е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния апартамент № 2, като вместо това е постановено отхвърляне на предявения от С. П. Р., заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц., срещу И. В. Д., иск за признаване правото й на собственост върху апартамент № 2 за 1/2 ид. част от него. Въззивното решение на САС в отхвърлителната му част е обжалвано с касационна жалба от В. М. Ц.. В останалата му част - досежно обявяването за нищожно на саморъчно завещание от 01.04.2007г. с посочен в него завещател М. И. С., решението на САС не е обжалвано и същото е влязло в сила. По касационната жалба е образувано гр. д. № 4211/2017г. на ВКС, което е приключило с решение № 119 от 23.10.2018г., с което е отменено въззивното решение в обжалваната му част, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 124 ГПК спрямо ответника И. В. Д. е прието за установено, че С. П. Р. е собственик на 1/2 ид. части от апартамент № 2, и вместо това е признато за установено по предявения на 30.04.2014г. от С. П. Р., починала на 07.08.2016г. и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц., срещу И. В. Д., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. М. Ц. е собственик на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], в сградата на ЖСК „Боец” и представляващ апартамент № 2, на втори етаж от вх. А, заедно с прилежащото му зимнично помещение № 8, заедно със 7,99 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел II, кв. 14-а по плана на [населено място], м. „Изток - юг”.

Констатирано е, че на 01.12.2016г. - по време на висящото гр. д. № 6076/2014г. на СГС, ответникът по това дело И. К. К. (трето лице - помагач и ответник по обратния иск на ответницата по настоящото дело Д. И. Д.) е продал на Д. И. Д. процесния гараж № 6, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], в приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, [улица] срещу продажната цена от 9 000 лв., платима от купувача в деня на подписване на нотариалния акт.

Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като от показанията на свидетеля Б. И. (съпруг на ответницата), е установено, че преди повече от 5 години съпругата му закупила гараж, намиращ се в[жк], на [улица]. За този гараж имало обява и съпругата му се свързала със собствениците, заплатила имота и така си станала законен собственик. Свидетелят не знаел за какво се е ползвал този имот преди това. Към настоящия момент ответницата била във владение на имота.

Възпроизведени са показанията на свидетеля В. Д., като е посочено, че същият заявил, че познавал М. С., с който живеели в един блок от 1981г. Блокът бил четириетажен и се намирал на адрес [улица]. М. имал гараж, съседен на гаража на свидетеля. И. К. бил приятел със сина на свидетеля и той познавал М.. М. починал през лятото на 2007г. - викали полиция, защото от апартамента му се разнесла силна миризма. Появил се един човек, който се представил за негов роднина. Докато бил жив, М. отдавал гаража си под наем за фризьорски салон. След смъртта на М. салонът продължавал да съществува около година и нещо, след което в гаража нямало нищо. Свидетелят твърдял, че след като салонът престанал да съществува, неговият син и К. го почистили и започнали да го стопанисват, тъй като никой не идвал. Те се занимавали с гаража до 2016г., когато синът на свидетеля заминал за Англия. Свидетелят предполагал, че след това гаражът се ползвал за офис, защото му поставили алуминиева дограма и се ползвал в работно време. Свидетелят е чувал, че М. е завещал гаража на И. К.. Свидетелят знаел, че имало дело за съставяне на фалшиво завещание, по което той бил викан за разпит в IV РУ, като синът му казал, че по делото са ги оправдали. Според свидетеля, дъщерята на М. - Г. не била добре психически и с нея не можело да се контактува.

Възпроизведени са показанията на свидетеля И. Ц. (съпруг на дъщерята на ищеца), като е посочено, че същият заявил, че познавал В. от 1995г. и знаел, че същият има наследствен апартамент и гараж от майка си С., от М. С.. М. починал през 2007г. и имал дъщеря Г., която не била добре психически. След като М. починал, свидетелят държал мебели в гаража му в периода 2008 - 2012г. , тъй като се наложило да си сменя квартирата, като ключът от гаража му бил предоставен от Г.. През 2013г. ключът бил сменен, след което се обадили от полицията, че апартаментът е продаден, и В. завел дело. Преди свидетелят да сложи мебелите си в гаража, същият бил ползван за фризьорски салон, а когато оставили мебелите си там, фризьорският салон вече се бил изнесъл и в гаража имало някакви рафтчета по стените и огледала.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че в тежест на ищеца по ревандикационния иск е да докаже осъществяването на фактите, от които произтича твърдяното от него придобивно основание, а в тежест на ответника, който упражнява фактическата власт върху имота, е да докаже наличието на правно основание за това. Посочено е, че по делото е прието като безспорно обстоятелството, че ответницата се намира във владение на имота към момента на предявяване на иска.

Изложени са мотиви, че ищецът основава пратендираното от него право на собственост върху процесния гараж на наследствено правоприемство, а ответницата е противопоставила защитно възражение, че е придобила собствеността върху имота на основание договор покупко - продажба с третото лице И. К., евентуално - на основание придобивна давност.

Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на гаража предвид установеното по делото осъществяване на наследствена трансмисия: след смъртта на М. И. С., починал на 27.06.2007г., същият е наследен от дъщеря си Г. М. И.. Последната е починала на 31.08.2009г. и неин единствен наследник по закон е сестрата на майка й - С. П. Р., съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН и разясненията, дадени с ТР № 3/30.12.1994г. по гр. д. № 3/1994г. на ОСГК на ВКС. Същата, като по-близък по степен роднина (от III степен) е прието, че изключва по - далечния по степен съребрен роднина И. К. П., който е роднина от IV степен. След смъртта на С. П. Р. на 06.08.2016г. неин единствен наследник по закон е ищецът по делото В. Ц..

Прието е, че сключеният на 01.12.2016г. договор за покупко-продажба с продавач И. К. К. и купувач ответницата Д. И. Д. не е произвел вещно-прехвърлително действие, тъй като продавачът по сделката не е бил собственик на имота - при сключване на сделката с ответницата продавачът И. К. се е легитимирал като собственик на продавания имот на основание саморъчно завещание, съставено от М. И. С. на 01.04.2007г. като с влязло в сила решение по гр. д. № 6076/2014г. на СГС е признато за установено по предявения от С. П. Р. (заместена в хода на производството от В. Ц. по реда на чл. 227 ГПК) срещу И. К. К., че това саморъчно завещание е нищожно на основание чл. 42, б. „б”, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като същото не е написано и не е подписано от лицето, сочено като завещател М. И. С..

Прието е, че влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за нищожно това завещание, има сила на пресъдено нещо между страните по настоящия спор - ищецът, участвал в производството по иска за нищожност на завещанието като правоприемник на ищцата С. Р., и ответницата по настоящото дело Д. Д. като частен правоприемник на И. К., съгласно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че е без значение за обвързаността на страните от влязлото в сила решение, с което завещанието е обявено за нищожно, фактът, че в производството по гр. д. № 6067/2014г. на СГС ищцата С. Р. не е предявила собственически иск за процесния гараж, а е предявила само иск за признаване за установено, че е собственик на апартамента, който е бил предмет на завещанието от 01.04.2007г. (представляващо завет), т. е. на друг имот, а не на процесния имот, който е прехвърлен от ползващия се от завещанието на ответницата по настоящото дело, доколкото влязлото в сила решение, с което е обявено за нищожно саморъчното завещание, има обвързваща сила спрямо всички последващи спорове, в които някоя от страните се позовава на правното действие на това завещание.

Възражението на И. К., че това решение не може да бъде противопоставено на Д. Д., доколкото е било отбелязано към вписаната искова молба след изтичането на 6-месечния срок по чл. 115 ЗС, е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че вписването на исковите молби за признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС, има само оповестително, но не и защитно действие. Прието е, че дори и исковата молба за обявяване на нищожността на такъв акт да не е вписана, при уважаване на иска за нищожност ще отпаднат с обратна сила не само правата на непосредствените приобретатели по атакувания акт, но и последващите прехвърляния и учредявания, които тези приобретатели са извършили в полза на трети лица, с оглед правилото, че никой не може да прехвърли право, което не притежава, и с отпадане правото на праводателя отпада и това на приобретателя. Изложени са допълнителни мотиви, че дори в случаите, в които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие (каквото няма вписването на исковата молба за обявяване нищожността на сделка), то това вписване на исковата молба би изгубило действието си само ако в съдебното решение, с което се уважава иска за нищожност, изрично е даден на ищеца 6 месечен срок да извърши отбелязване на решението, но той не е извършил това отбелязване - чл. 115, ал. 2 ЗС. Посочено е, че в конкретния случай с решението по гр. д. № 6076/2014г. на СГС не е постановено ищецът да извърши отбелязване на решението в 6 -месечен срок съобразно изискването на чл. 115, ал. 2 ЗС.

За неоснователно е прието и въведеното от ответницата като евентуално възражение, че е придобила собствеността върху процесния имот на основание придобивна давност. Посочено е, че на първо място ответницата се позовава на кратката 5- годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС - чрез упражнявано добросъвестно владение, започнало от датата на сключване на договора за покупко-продажба с н. а. №69/2106г. - 01.12.2016г., когато имотът й е бил предаден.

Прието е, че ответницата е започнала да владее имота от деня на сключване на договора за покупко-продажба (01.12.2016г.), доколкото съгласно вписаното в нотариалния акт, владението върху имота се предава от продавача на купувача в деня на подписване на договора и при липсата на данни по делото фактическата власт върху имота да е била предадена от продавача на купувачката в по-късен момент. Изложени са съображения, че актът, с който приобретателят по нищожен договор е прехвърлил имота на трето лице принципно има значение като юридическо основание за добросъвестно владение, ако е налице субективния елемент, предвиден в чл. 70, ал. 1 ЗС - лицето да не е знаело, че праводателят му не е собственик, както и че за да придобие имота по давност като добросъвестен владелец, лицето трябва да е упражнявало непрекъснато владение върху него в продължение на 5 години, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС. Прието е, че в случая прехвърлителната сделка, въз основа на която ответницата е започнала да владее процесния имот, е сключена в хода на образуваното от наследодателя на ищеца С. Р. срещу праводателя на ответницата И. К. производство по гр. д. № 6076/2014г. на СГС по предявен иск за обявяване нищожността на завещанието, легитимиращо праводателя й като собственик на прехвърления й имот. Исковата молба с предявения срещу праводателя на ответницата иск за нищожност на завещанието, с което той се е легитимирал като собственик на продаваемия имот, е била вписана по партидата на ответника И. К. на 07.07.2014г. - преди сключения с ответницата договор за покупко-продажба от 01.12.2016г. Изложени са мотиви, че вписването на исковите молби в имотния регистър има за предназначение да се даде гласност на спора относно актовете с недвижими имоти, като имотният регистър е публичен и вписването на съответния подлежащ на вписване акт създава необорима презумпция за осведоменост на всички лица за извършеното вписване. Прието е, че към момента на възникване на правното основание, въз основа на което ответницата е започнала да владее процесния имот, същата не е била добросъвестна - знаела е, че по отношение на придобивното основание на прехвърлителя й е налице висящ спор, следователно - не е налице субективната предпоставка на добросъвестното владение по чл. 70, ал. 1 ЗС. Изложени са съпътстващи мотиви, че дори и да се приеме, че ответницата при сключване на договора за покупко-продажба на 01.12.2016г. е била добросъвестна - не е знаела, че праводателят й не е бил собственик, то от момента, в който тя е установила владение върху имота на датата на сключване на договора, до предявяване на настоящия иск не са изтекли 5 години, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на 01.12.2021г. - в последния ден от изтичането на 5 години от сключването на договора за покупко-продажба с н. а. № 69/2016г., а от момента на подаване на исковата молба съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД, приложима на основание чл. 84 ЗС, е прекъснат започналият да тече в полза на ответницата давностен срок за придобиване по давност на процесния имот. Посочено е, че давността се прекъсва „с предявяване на иска” съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, т. е. от подаване на исковата молба, а не от връчването й на ответника, поради което неоснователно ответницата се позовава на датата на получаване на препис от исковата молба в подкрепа на възражението си за изтичане на 5- годишния давностен срок за придобиване на имота на основание добросъвестно владение.

За неоснователно е прието и второто евентуално възражение на ответницата, че е придобила процесния имот чрез упражнявано от нея давностно владение от 01.12.2016г., присъединено към владението на праводателя й И. К. К., на основание чл. 82 ЗС. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено праводателят на ответницата И. К. К. да е установил фактическа власт върху процесния гараж от твърдяния момент - смъртта на М. С. на 27.06.2007г., нито да е упражнявал фактическа власт върху имота с признаците по чл. 68, ал. 1 ЗС в какъвто и да е момент до сключването през 2016г. на договора за покупко - продажба с ответницата. Посочено е, че воденият от ответницата свидетел Б. И. не е изложил никакви конкретни възприятия относно това кой и как е ползвал процесния гараж преди закупуването му от неговата съпруга - същият е посочил само, че съпругата му се е свързала със собствениците на гаража по обява и го е закупила, но не знае как се е ползвал имота преди това. Прието е, че показанията на този свидетел не установяват факти, относими към твърдяното от ответницата и третото лице владение на прехвърлителя К. до датата на покупко-продажбата през 2016г., респ. те нямат доказателствено значение за това обстоятелство. Показанията на водения от третото лице свидетел В. Д. са приети за общи и неконкретни и също не установяващи, че прехвърлителят К. е упражнявал фактическата власт върху имота с признаците на владение по чл. 68, ал. 1 ЗС в твърдения от третото лице период от смъртта на М. С. до разпореждането с имота. Посочено е, че свидетелят Д. е заявил само, че преди смъртта си М. С. бил дал гаража под наем за фризьорски салон, и след смъртта му около година същият продължил да съществува, след което К. и синът на свидетеля го почистили и започнали да го „стопанисват”, но не е изложил никакви твърдения за това в какво се е изразявало това „стопанисване” - същият посочил, че не се е интересувал какво точно правят тези лица, а само, че те се „занимавали” с гаража. Взето е предвид, че в показанията на този свидетел не се съдържат данни И. К. да е извършвал конкретни действия по отношение процесния гараж, които да изразяват намерението му да го свои - нямало данни К. да е ползвал гаража по предназначение или по друг начин нито лично, нито чрез трето лице. Еднократното почистване на гаража, за което свидетелства свидетелят Д., е прието, че не обуславя извод за собственическо владение на този имот. Посочено е, че други доказателства, които да установяват, че К. е владял гаража до момента на неговото прехвърляне чрез конкретно, непрекъснато, явно и спокойно ползване, не са налице по делото.

Изложено е, че в показанията си свидетелят И. Ц. - зет на ищеца, е заявил, че в периода 2008 - 2012г. той е държал свои вещи в процесния гараж и ключ от него му бил предоставен от дъщерята на М. – Г. и едва през 2013г. бил сменен ключът, след което В. завел дело. Прието е, че тези изложени от свидетеля Ц. факти са индиция, че до 2013г. процесният гараж е бил свободен и никой не го е „стопанисвал” като собственик, нито е изразявал по какъвто и да е начин собственическо отношение към него. Прието е, че в показанията си свидетелите И. и Д. не излагат възприятия за осъществяване от К. на конкретни действия, които да се приемат като владение на гаража, а ангажираните от ответницата и третото лице доказателства не доказват и осъществяване от К. на държане на гаража по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, тъй като от тях не е установено въобще същият да го е ползвал по какъвто и да е начин, поради което не може да се приложи и презумпцията на чл. 69 ЗС.

Формиран е решаващ правен извод, че доколкото е установено, че процесният имот е част от имуществото на М. И. С., чийто наследник по закон е ищецът В. Ц. и с оглед обявената по съдебен ред нищожност на завещанието, с което праводателят на ответницата И. К. се е легитимирал като собственик на този имот, поради което липсва вещно-прехвърлително действие на договора за покупко-продажба между И. К. и ответницата, както и липсата на предпоставките за придобиване на имота от ответницата по давност, ищецът е придобил правото на собственост върху този имот на основание наследяване по закон и същият не е загубил това свое право чрез някои от способите, предвидени в чл. 99 ЗС, поради което предявеният ревандикационен иск е уважен.

С оглед уважаването на ревандикационния иск са разгледани и предявените от ответницата Д. Д. срещу третото лице - помагач И. К. обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 и чл. 191, ал. 1 ЗЗД – за разваляне на сключения между нея и третото лице договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт № 69, т. VIII, рег. № 18972, дело № 1352/2016г. на нотариус В. Б., за осъждане на третото лице да й върне заплатена цена по договора и разноските по договора, както и разноските по делото. Прието е, че продавачът отговаря за съдебното отстранение по правилата на чл. 188 и сл. ЗЗД. По аргумент от чл. 189 ЗЗД и разясненията, дадени с ТР № 1 от 02.07.2021г. по тълк. д. № 1/2019г. на ОСГТК на ВКС, при евикция, било то евентуална или реализирана, купувачът има право да развали договора чрез конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Прието е, че реализирането на останалите предвидени в ЗЗД облигационни претенции на купувача зависят от това дали към момента на закупуването на имота купувачът е бил добросъвестен като добросъвестността е свързана с информираността на купувача за правата на третото лице. Посочено е, че купувачът е недобросъвестен, ако е знаел, че трето лице има право на собственост или други вещни права върху имота, които могат да му бъдат противопоставени, както и ако е знаел само за евентуалното наличие на предпоставките, от които възниква правото на третото лице, т. е. при наличието на очакване или основателното съмнение, че такива права ще възникнат. Изложени са мотиви, че при недобросъвестност на купувача той може да иска освен развалянето на договора, само връщане на платената цена - чл. 192, ал. 1 ЗЗД, но не може да реализира другите облигационни претенции като заплащане на направените от него разноски за извършване на продажбата, необходимите и полезни разноски, стойността на плодовете, които е осъден да заплати на третото лице, и разноските по делото за съдебно отстранение. Взето е предвид, че в случая купувачката на имота Д. Д. е била недобросъвестна при сключването на придобивната сделка, тъй като сделката е сключена след вписването в имотния регистър по партидата на купувача на исковата молба на третото лице - собственик на имота В. Ц., с която е предявен срещу купувача иск за обявяване за нищожен на придобивния му акт - завещанието от 01.04.2007г. Посочено е, че когато претенциите на третото лице са предявени по начин, който създава публична гласност, т. е. информираност на всички заинтересувани лица, и последните могат да се запознаят с тези претенции преди да сключат сделката, какъвто ефект има вписването на исковите молби, е налице знание у приобретателя за правата на третото лице.

Формиран е решаващ правен извод, че предявеният от ответницата Д. Д. срещу третото лице И. К. иск за разваляне на процесния договор за покупко-продажба, на основание чл. 189, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателен, както и искът за връщане на заплатената продажба цена по договора, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 192, ал. 1 ЗЗД. Посочено е, че по делото е установено от съдържанието на нотариалния акт № 69/2016г., че ищцата по обратния иск е заплатила на третото лице сумата от 9000 лв., за която сума е уважен предявения иск по чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК ВКС следва да прецени и доводите за допускане на касационното обжалване с цел проверка на допустимостта на въззивното решение (което е длъжен да прецени и служебно), както и дали същото не е очевидно неправилно.

В настоящия случай предвид обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че саморъчното завещание е нищожно по иск, предявен срещу праводателя на Д. И. Д., и при съобразяване, че договорът за покупко-продажба на гаража е сключен в хода на висящия процес по предявения иск за нищожност на завещанието, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси, свързани със значението на вписването на исковата молба по този иск. При това следва да се отбележи, че наведените от касатора Д. И. Д. доводи, чрез които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението към касационната й жалба втори и трети въпрос, не съответстват на данните по делото - през 2014г. С. П. Р. е предявила иск за нищожност на завещанието в неговата цялост, а не както поддържа касаторът Д. И. Д. в поставените в изложението втори и трети въпрос, само за единия от посочените в завещанието недвижими имоти.

Следва да бъде съобразено също така, че доколкото искът, въз основа на който е образувано производството по настоящето дело, е предявен на 01.12.2021г., т. е. в последния ден на предвидения в чл. 79, ал. 2 ЗС срок, то обстоятелството дали Д. И. Д. е имала качеството добросъвестен владелец няма обуславящо значение за крайния изход от спора.

Сочените от касатора И. К. К. решения на тричленни състави на ГК на ВКС не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението към неговата касационна жалба трети въпрос, тъй като съдържат произнасяне по въпроси по приложението на чл. 115 ЗС в хипотези, съвършено различни от настоящата.

Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси, относими към начина, по който въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства (писмени и гласни), вкл. предвид обстоятелството, че въззивният съд не е съобразил, отчел и обсъдил при съобразяване на установеното в чл. 172 ГПК изискване, факта, че свидетелят Ц. е зет на първоначалния ищец. Не са съобразени и обсъдени в тяхната цялост и показанията на свидетеля Д., дадени в проведеното на 27.06.2023г. открито съдебно заседание. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства (свидетелски показания) поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди въведените от страните доводи и възражения (поставен и от двамата касатори), както и по въпроса длъжен ли е съдът да обоснове защо възприема свидетелските показания на един свидетел и защо отхвърля показанията на друг при наличието на данни за евентуална заинтересованост на първия от изхода на спора в хипотезата на чл. 172 ГПК (поставен от касатора И. К. К.).

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3713/12.06.2025г. по в. гр. д. № 1124/2024г. на Софийския градски съд по подадените от Д. И. Д. и И. К. К. касационни жалби.

Указва на касатора Д. И. Д., че в едноседмичен срок следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42.55 евро (83.24 лева) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като й бъде съобщено, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.

Указва на касатора И. К. К., че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 85.11 евро (166.48 лева) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като му бъде съобщено, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.

При своевременно представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на І г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: