Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 4204 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Х. от гр. Търговище против решение № 38 от 08.03.2022 год. постановено по адм. дело № 2 от 2022 год. на Административен съд - гр. Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-25-40 от 07.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 21.09.2021 год. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1,2 от КСО във връзка с 22ц от ПЗР на КСО като неоснователна. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Търговище не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Търговище е оспореното от В. Х. решение № 2153-25-40 от 07.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] от 21.09.2021 год. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Търговище, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 608, 56 лева при следните показатели: общ осигурителен стаж 39 години 00 месеца 00 дни; общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) 22 231 лева, както следва: осигурителен доход за периода 01.01.1997 год. до 30.06.1999 год.-4 222 718, 67 лева, осигурителен доход за периода 01.07.1999 год. до 29.04.20202 год.-189 725, 13 лева; общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) 113 949, 85 лева, индивидуален коефициент 1, 164. Индивидуалният коефициент изчислен по реда на чл.70, ал.8-9, ал.10, т.2 и ал.11 от КСО е 1,1593. На основание 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО след извършена преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент същият се определя на 1, 164. Срещу това разпореждане е подадена жалба до по-горестоящия административен орган, който след разглеждането и я е отхвърлил като неоснователна. Оспорващият пред първата инстанция счита, че осигурителни вноски се дължат за целия период на оставането му без работа (от уволнението до влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно), а не само върху сумата представляваща обезщетение по чл.225 от Кодекса на труда. По отношение на периода 01.01.1997 год. до 30.06.1999 год. Христов възразява срещу изваждането от вписаната сума в УП-2 в размер на 4 224 718, 67 лева представлява осигурителен доход, на изплатените обезщетение по чл.220 от КТ – 196 801 лева и по чл.224 от КТ - 177 121 лева. Счита, че тези суми следва да бъдат взети предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент. По отношение на периода от 01.01.2000 год. до 29.04.2021 год. счита, че неправилно е намалена сумата на осигурителния доход от 109 596, 05 лева на 109 361, 35 лева като посочва, че ако се касае до грешка, то същият няма вина за нея.

Директорът на ТП на НОИ Търговище отхвърлил жалбата с мотивите, че работодателят дължи осигурителни вноски само върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, което се изплаща за шест месеца. След изтичане на срока на обезщетението не се дължат осигурителни вноски, времето се признава за осигурителен стаж, но не се включва в осигурителния доход за изчисляване на пенсията и не се посочва в удостоверението обр.УП-2. Обезщетението по чл.225 от КТ се дължи за оставане без работа по трудово правоотношение. В случая Христов се е осигурявал при друг осигурител, а именно Поделение 13040 гр.София от 11.11.1999 год. като осигурителният доход при този работодател е по-голям от този постановен по съдебното решение, поради което е взет предвид осигурителния доход при осигурителя Поделение 13040 гр.София. Възражението по отношение на обезщетенията по чл.220 и по чл.224 от КТ органът е приел също за неоснователни като се е позовал на нормите на Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

По отношение на последното възражение органът е приел, че е допусната грешка от осигурителя Поделение 13040 гр.София при подаване на данните за месец януари 2000 год., който е дублиран.

За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че до м.05.1998 год. на лицето са начислени и изплатени обезщетения по чл.220 и чл.224 от КТ; уволнението и възстановяването на работа са се случили преди 01.01.2000 год. и поради тази причина работодателят дължи осигурителни вноски само върху обезщетението по чл.225 от КТ. След изтичане на срока на обезщетението не се дължат осигурителни вноски, времето се зачита за осигурителен стаж, но не се включва в осигурителния доход за изчисляване размера на пенсията. Позовал се е на чл.1, ал.8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, според който текст не се начисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл.220 и чл.224 от КТ. По отношение на дублирана сума от 234, 70 лева за м. януари 2000 год. съдът е приел, че тази сума не влияе върху изчислението на размера на пенсията, тъй като са използвани данни от РОЛ. Решението е правилно.

Съдът правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт.

Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на материалния закон.

С. Н. за елементите за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /ДВ бр.6/21.01.2000 год. в сила от 01.01.2000 год./ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.). Това нормативно решение е залегнало и в предходната Наредба за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване /обн.ДВ бр.107 от 21.12.1993 год. в сила от 01.01.1994 год. до 31.12.1999 год./, където лимитативно е разписано какви са елементите на трудовото възнаграждение, върху които се изчисляват и внасят осигурителни вноски като изрично е посочено, че не се включват обезщетенията изплатени на основание чл. 200 , чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3 , чл. 220, 221, 222, 224, 226 и чл. 232, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. С. Н. за пенсиите и осигурителния стаж /обн.ДВ бр.21 от 17.03.2000 год. в сила от 01.01.2000 год./ средномесечният осигурителен доход съответно осигурителният доход за месеца за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски и съответно се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход-времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда.

Анализът на изброените нормативни актове налага изводът, че в нито един момент обезщетенията по КТ не са били елемент от трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчисляват пенсиите на лицата. Върху сумите изплащани по чл. 224, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда - обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и по чл.220 от КТ – обезщетение за неспазено предизвестие, не се дължат осигурителни вноски, не са осигурителен доход и не следва да се включват в осигурителния доход отразяван в удостоверенията обр. УП-2. Що се касае до обезщетението по чл.225 от КТ, както правилно е приел първоинстанционният съд съгласно чл.46, ал.4, т.9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж-зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда.

Установеното по делото дава основание да се приеме за обоснован изводът на решаващия състав, че решението на административният орган, с което е потвърдено разпореждане [номер]/21.09.2021 год. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ Търговище е законосъобразно.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №38 от 08.03.2022 год. постановено по адм. дело № 2 от 2022 год. по описа на Административен съд Търговище.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА