Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 7818/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. С. С., [ЕГН], гр. Варна, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. К., срещу Решение № 6458/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 346/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) № Р-03000323001939-091-001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 314/05.02.2024 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил твърдяната още по време на ревизията липса на качество местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ. Счита, че са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства относно твърденията, че постоянното местопребиваване на лицето, включително през ревизираните периоди, е в Р. Ф. Изтъква, че независимо от наличието на постоянен адрес в Р. Б. центърът на жизнените интереси се намира извън страната, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ. В подробно изложение оспорва наличието на предпоставки, обусловили провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. В тази връзка сочи, че още в хода на ревизията са дадени обяснения, че сумите, послужили за захранване на кредитни карти, са с произход доходи от Франция и предоставени от бащата на ревизираното лице. В нарушение на административнопроизводствените правила, приходните органи на са изследвали възможността лицето да е притежавало парични средства, които да предостави на сина си. Искането е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на разноски.

О. Д. на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Е., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е бил РА № Р-03000323001939-091-001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 314/05.02.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Л. С. С. са установени задължения за данъчните периоди 2018 г. 2022 г. вкл. за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер на 27 082,00 лв. главница, ведно с 6 234,86 лв. лихви, както и за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО в размер на 1 366,80 лв. главница, ведно с 480,24 лв. лихви.

В хода на ревизията е прието, че С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ с постоянно местоживеене на територията на Р. Б. Семейното положение на лицето е женен с три деца. Констатирано е, че от м. 10.2022 г. С. е едноличен собственик и управител на А. Г. ЕООД. За ревизираните години от 2018 г. до 2022 г. не са подавани ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Проверка в информационните масиви на НАП е установила, че няма данни лицето да е получавало доходи от дивиденти, извънтрудови правоотношения, от дейност като ЕТ или свободна професия.

Приходните органи, след анализ и съпоставка между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларирани и/или получени доходи за периода 01.01.2018 г. 31.12.2022 г., не са констатирали несъответствия.

Анализ на банковите сметки на С. е установил, че лицето е титуляр на сметки в ОББ АД, Т. Ф. С. АД и А. Ф. АД, по които е внесло общо 267 488,80 лв. за периода 2018 г. 2022 г.

Отделно е установено, че С. е получил чрез Изипей АД сума в размер на 19 137,55 лв. през 2021 г. и 991,20 лв. през 2022 г., а чрез Л. Е. ЕООД 4 220,00 лв. през 2021 г. Във връзка с установяване произхода на сумите и техния характер на лицето е връчено ИПДПОЗЛ, като от С. не са представени документи и обяснения.

С РА е прието, че в нарушение разпоредбата на чл. 40. ал. 5, т. 1 ЗЗО и Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), съответно Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (в сила от 03.01.2020 г.) С. не е подал декларация образец 7 и не е внасял дължимите здравноосигурителни вноски.

Приходните органи са приели наличие на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и налице са данни за укрити приходи или доходи. В резултат на извършения анализ на относимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК е формирана данъчна основа за всеки от периодите, като внесените суми по банкови сметки и получените преводи са приети за доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, като от тях са приспаднати дължимите задължителни здравни осигуровки.

Отхвърлени са твърденията на ревизираното лице, че сумите, които са внасяни по банкови сметки, са с произход доходите му от Франция, тъй като същите не са в достатъчен размер според извършена от органите съпоставка. Не са кредитирани твърденията, че баща му е предоставял парични средства, тъй като лицето не е представило доказателства.

Формиран е решаващ извод, според който направените от С. вноски са с източник от България и при липса на представени от лицето доказателства за противното, подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По съществото на спора е формиран извод за материална законосъобразност на РА, тъй като приходните органи са съумяли да докажат наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, обусловили протичане на ревизията по особения ред. Обсъдени са представени в хода на съдебното производство доказателства относно получаваните от лицето във Франция доходи, като е прието, че размерът им не е достатъчен да покрие този на направените вноски. Споделени са и съображенията на приходните органи, че лицето, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да докаже твърденията си за получавани от баща си суми.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица (чл. 2 ЗДДФЛ), а данъчно задължени лица по този закон са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон (чл. 3, т. 1 ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 т. 4 ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице: 1. което има постоянен адрес в България, или 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ.

По отношение на чуждестранните физически лица законът предвижда, че са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р. Б. чл. 7 ЗДДФЛ.

Според чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Кои са членовете на семейството определя ДОПК в 1, т. 54 от ДР съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак. В българското данъчно законодателство семейството е дефинирано единствено в ЗМДТ ( 1, т. 3 ДР на ЗМДТ) съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.

Основателно е основното възражение, въведено с касационната жалба, според което С. няма качество местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, което не е съобразено нито от ревизиращите органи, нито от административния съд. Още в хода на ревизията в писмени обяснения лицето е посочило, че работи по безсрочен трудов договор, сключен в Р. Ф. където живее заедно със съпругата си и трите им ненавършили пълнолетие деца. С. има френски социалноосигурителен номер, към който са включени и членовете на семейството му, получава трудово възнаграждение по френска банкова сметка, изплащани са му и социални помощи. В подкрепа на твърденията си лицето е ангажирало своевременно надлежни доказателства представени са легализирани преводи на трудов договор и банкови извлечения. В съдебната фаза, от страна на С., са ангажирани и данъчни известия за периода 2014 г. 2017 г. относно дължими данъци върху доходите и за жилище, както и 64 броя извлечения от френска банкова сметка.

От изложеното до момента и с оглед цитираната правна уредба, следва еднозначен извод, подкрепен от доказателства, че лицето попада в приложното поле на чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ, като макар да има постоянен адрес в Р. Б. центърът на жизнените му интереси е в Р. Ф. където живее със семейството си и работи по трудово правоотношение, което не е съобразено от административния съд.

Доколкото в случая не се касае за местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, а напротив С. е чуждестранно лице с доказани доходи от източник извън България, неправилно приходните органи са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, мотивирано от фактическа страна с неустановен произход на суми, внасяни по сметки на кредитни институции, съответно РА е незаконосъобразен в тази му част.

В данъчната основа, определена с РА, са включени и суми, получени от Изипей АД и Л. Е. ЕООД. В хода на ревизията приходните органи са изпратили до третите, неучастващи в производството лица, искане да представят данни и документи относно изплатени на С. суми. В отговор от Изипей АД (л. 142 л. 151) е посочено, че дружеството не съхранява данни и документи за предоставени платежни услуги, представляващи случайни операции за ревизирания период, като е приложена справка в табличен вид относно изпратени от С. пратки. В отговор на връченото му ИПДСПОТЛ от Л. Е. ЕООД (л. 347 л. 350) е посочено, че се откриват обработени пратки, по които ревизираното лице е изпращач, като е приложена таблица с данни.

Неправилно административният съд е приел, че са налице годни доказателства относно допълнително установените в тежест на С. задължения, като не е съобразил доказателствената стойност на представените от куриерските дружества таблици. Както ВАС е имал възможност многократно да се произнесе по идентични казуси, описанието на пратките в табличен вид, получени чрез куриерските дружества, не са основание да се приеме, че са изпратени стоки, същите са продадени и са реализирани доходи, които не са декларирани и съответно обложени. Освен приложените справки, по делото не се съдържат първични счетоводни документи относно изплатените на лицето суми. Въпросните документи, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не могат да обосноват изводите, направени от приходните органи, а и от съда. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са таблиците. Констатациите на приходните органи не почиват на първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от съда са необосновани.

С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на С. против РА, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на лицето.

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК. За първоинстанционното производство страната е понесла разноски в размер на 4 380,00 лв., от които 10 лв. за държавна такса, 570,00 лв. за превод на документи и 3 800,00 лв. за адвокатски хонорар. Пред касационната инстанция сторените разноски са в размер на 5 085,31 лв., от които 285,31 лв. за държавна такса и 4 800,00 лв. за адвокатски хонорар. От пълномощника на ответника е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е частично основателно. Съобразно материалния интерес по спора, възлизащ на 35 163,90 лв., нормативно предвиденият размер на възнагражданието съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. се равнява на 3 463,12 лв. При съобразяване мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост, настоящият касационен състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 3 800,00 лв. колкото е претендираното възнаграждение за първоинстанционното производство, с оглед правната и фактическа сложност на спора и обема на извършените процесуални действия. С оглед това общият размер на разноските, които се следват в полза на касатора, възлиза на 8 465,31 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6458/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 346/2024 г. по описа на Административен съд Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000323001939-091-001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 314/05.02.2024 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Л. С. С., [ЕГН], гр. Варна, [улица], , сума в размер на 8 465,31 лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА