Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 4910 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуален представител Й. Й. – началник на отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“, против решение № 190/22.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2223/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която по жалба на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. - Варна“ ЕООД е отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-260 от 30.08.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, в частта й по част I по КП № 162 ( т. 1 до т. 10 ) и част II по КП № № 160, 162, 163 и 167 ( т. 1 до т. 11 ). Наведените в жалбата възражения относно неправилното приложение на нормите на чл. 388, ал. 1, вр. с чл. 293 и на чл. 262, ал. 1, т. 6 от Националния рамков договор за медицински дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г. ( НРД за МД – 2020-2022г. ) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадената писмена покана. Претендира се присъждане на направените съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Ответникът - „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. - Варна“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат Е. С., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в общ размер на 2 346, 54 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 2 040 лева, с включен ДДС и самолетен билет на стойност 306, 54 лева.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, в частта й по т. II относно И3 №№ 169/2021 г.; 1496/2021 г.; 65/2021 г.; 321/2021 г.; 373/2021 г.; 2179/2021 г.; 2014/2021 г.; 212/2021 г.; 2223/2021 г.; 322/2021 г. и 2096/2021 г., описани по т. 1 до т. 11 от процесната писмена покана. Намира първоинстанционното съдебно решение в тази част за постановено при неправилно приложение и тълкуване на закона. Счита решението в останалата му част за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред касационната инстанция е първоинстанционното решение, в частта, в която е отменена писмена покана относно възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-260 от 30.08.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, с която на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО лечебното заведение е поканено да възстанови в 14- дневен срок от получаване на писмената покана, неоснователно получени суми в общ размер на 37 710,20 лв. В първата част на писмената покана по т. 1 до т. 10 вкл., административния орган е приел, че сумите изплатени за медицинските дейности по изброените ИЗ следва да бъдат възстановени, поради нарушения на разпоредбата на чл. 388, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като са отчетени медицински дейности извършени от д-р С. М., по време когато не е трябвало да бъде на работа, съгласно приложените графици. Във втората част от писмената покана, по т. 1 до т. 11 вкл., административният орган е приел, че изплатените от НЗОК средства по описаните ИЗ следва да бъдат възстановени от лечебното заведение поради допуснато нарушение на изискванията на чл. 262, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 352, ал. 1, т. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. По изброените ИЗ на ЗОЛ са били извършени оперативни интервенции от специалисти, които са имали сключен трудов договор с лечебното заведение с определен четири часов работен ден. Прието е, че по този начин е нарушено изискването на чл. 262, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., в лечебното заведение да работят специалисти на основен трудов договор, посочени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение.

Административното производство е започнало със заповед № 25-330/03.06.2021 г. на управителя на НЗОК, с която е наредено на основание чл. 72, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗО да бъде извършена самостоятелна проверка на територията на РЗОК – Варна, на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. - Варна“ ЕООД, със задача контрол по изпълнение на договор № 030808/25.02.2022 г. за оказване на БП по КП и извършване на АПр с НЗОК, на лечебното заведение, за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2020-2022 г. Определени са видът и обхватът на проверката и срокът за извършването – от 07.06.2021 г. до 11.06.2021 г., както и лицата, на които се възлага.

За резултатите от извършената проверка е съставен протокол за неоснователно получени суми № РД-25-330-2/14.07.2021 г., съгласно който са констатирани нарушения на КП № 162 за ИЗ №: 2199, ИЗ: № 25, ИЗ № 1634, ИЗ № 1529, ИЗ № 2019, ИЗ № 390, ИЗ № 26, ИЗ № 2068, ИЗ № 1542 и ИЗ № 1482 на правилата по чл. 388, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като д-р С. М. и извършвала медицински дейности, свързани с лечението на пациенти по време, в което не е трябвало да бъде на работа и извън часовете за работа в представения месечен график на лечебното заведение.

В протокола за неоснователно получени суми са констатирани и втора група нарушения, в т. II, по КП № 160, 162, 163, 167 за ИЗ № 169, ИЗ № 1496, ИЗ № 65, ИЗ № 321, ИЗ № 373, ИЗ № 2179, ИЗ № 2014, ИЗ № 212, ИЗ № 2223, ИЗ № 322, ИЗ № 2096. В горните случаи е прието, че е нарушена нормата на чл. 262, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като за всички изброени ИЗ, административният орган е установил, че на ЗОЛ са били извършени оперативни интервенции от специалисти: доц. д-р Е. Исмаил, доц. д-р В. И., д-р Ц. К. и д-р Н. Т., които са имали сключени трудови договори с лечебното заведение с определен четири часов работен ден. Горното е възприето като нарушение на изискването тези специалисти да работят за лечебното заведение на „основен трудов договор“.

В срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО срещу протокола за извършената проверка е постъпило писмено възражение от лечебното заведение, в което констатациите се оспорват и се твърди, че в конкретния случай не е налице правно и фактическо основание за възстановяване на получени суми по извършените медицински дейности.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира изводите на административния орган за неправилни и несъответни на представените по административната преписка и приобщените по делото доказателства. Развити са съображения, относно част I ( т. 1 до т. 10 вкл. ), че действително д-р М. не е била включена в графика, но в конкретния случай приложение следва да намери нормата на чл. 388, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г., където е посочено, че лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр и посочен в приложени № 1 към договора на лечебното заведение, може да извършва тези дейности и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 271, т. 3 в същото лечебно заведение.

По отношение на констатираните в част II ( т. 1 до т. 11 вкл. ) от обжалвания акт нарушения, съдът извежда, че представените от жалбоподателя трудови договори са сключени на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70 от КТ, а не на основание чл. 111 и сл. от КТ. Тоест по делото липсват доказателства, които да доказват, че трудовите договори сключени между лечебното заведение и специалистите не са „основни трудови договори“.

По изложените съображения, първоинстанционният съд намира обжалваната писмена покана № РД-25-ПП-260/30.08.2021 г. за издадена в противоречие с материалноправните норми, поради което е отменена в частта й по част I ( т. 1 до т. 10 вкл. ) и част II ( т. 1 до т. 11 вкл. ).

Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно, по отношение част II относно КП № № 160, 162, 163 и 167 по точки от 1 до 11, включително от процесната писмена покана.

Съгласно чл. 388, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 293, първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си.

Необосновани са изводите на административния орган, обективирани в част I ( т. 1 до т. 10 вкл. ), в която е прието, че не са спазени изискванията на чл. 388, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като д-р М. не е имала право да извършва медицински дейности и да подписва документи по чл. 294 , първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си. В протокола за неоснователно получени суми № РД-25-330-2/14.07.2021 г. не е установено при проверката на документацията на лечебното заведение ползване на отпуск по болничен, командировка или друго мотивирано отсъствие на д-р М. в посочения период.

В чл. 388, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. е уточнено, че при липса на горните причини за отсъствие на лекар специалист, същият може да оказва БМВ по КП, АПр и КПр и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 271, ал. 3 в същото лечебно заведение. В тази връзка са неоснователни възраженията на касатора относно приложението на нормата на чл. 388 от НРД за 2020-2022 г. Положеният труд извън часовете за работа в представения месечен график е допълнителен труд по дежурство на разположение, който се заплаща допълнително. Във връзка с относимата правна уредба е й представената от страна на лечебното заведение Заповед № 55/02.03.2022 г. на управителя на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. - Варна“ ЕООД / л. 35 от адм. дело № 2223/2021 г./, в която е наредено на лекарите специалисти в болницата да бъдат на разположение и да извършват възложените им дейности и извън часовете за работа в утвърдените графици на работното време всеки път, когато това се налага с оглед на лечебно-диагностичния процес на хоспитализираните пациенти и когато лекарите специалисти не са в неплатен или платен годишен отпуск, в отпуск поради временна неработоспособност или в командировка.

Предвид липсата на доказателства за невъзможността на д-р М. да изпълнява задълженията си, касационната инстанция намира, че установената фактическа обстановка, описана в част I ( т. 1 до т. 10 вкл. ) от писмената покана не се субсумира в хипотезиса на нормата на чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.

По отношение на установените нарушения по КП № № 160, 162, 163 и 167 ( т. 1 до т. 11 вкл. ) от писмената покана, касационната инстанция намира, че изплатените от НЗОК средства по ИЗ №№169/2021 г.; 1496/2021 г.; 65/2021 г.; 321/2021 г.; 373/2021 г.; 2179/2021 г; 2014/2021 г.; 212/2021 г.; 2223/2021 г.; 322/2021 г. и 2096/2021 г., следва да бъдат възстановени от лечебното заведение.

При преценка на съвкупния доказателствен материал се установява, че за всички изброени истории на заболяванията на здравноосигурените лица са били извършени оперативни интервенции от специалисти, които са имали сключен трудов договор с лечебното заведение с определен 4 часов работен ден. Горното е в нарушение на изискването тези специалисти да работят за лечебното заведение на „основен трудов договор”

В съответствие с нормата на чл.262, ал. 1 т.6 от НРД за МД за 2020-2022 г. е въведено изискването в лечебното заведение да работят специалисти на основен трудов договор, посочени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение.

При неправилно приложение на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд досежно липсата в ЗЗО, НРД за МД 2020 – 2022 г., както и в Кодекса на труда (КТ) на легална дефиниция на понятието „основен трудов договор“. В 1, т.7 от ДР на Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и 1, т.24 от ДР ЗЗО е дадена дефиниция на понятието „основен трудов договор“, която е относима към съдържащата се в тези нормативни актове уредба на обществените отношения, приложима в конкретния случай. Съгласно цитираните норми „основен трудов договор“ е сключеният за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност. От приобщените по делото доказателства е видно, че четиримата специалисти са имали сключен трудов договор с лечебното заведение с определен 4 ( четири) часов работен ден.

В съответствие с разпоредбата на чл.1З6, ал.3 КТ, нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Представеното от ответника по касация Удостоверение № 110-88/12.01.2023 г., издадено от ректора на Медицински университет - Варна, с което се установява, че въпросните лекари са били назначени и в Медицински университет – Варна на трудов договор с непълно работно време – 4 часа е неотносимо към предмета на спора. От ответника по касация не са опровергани констатациите на административния орган и не са представени доказателства относно установено за длъжността на съответните лекари различно работно време, с оглед квалифициране на трудовите им договори като основни, по смисъла на 1, т.7 от ДР на ЗЛЗ и в 1, т.24 от ДР ЗЗО.

С оглед на изложеното, сключените трудови договори за определен срок на непълно работно време – 4 (четири) часа не могат да бъдат приети като основен трудов договор, както неправилно извежда първоинстанционния съд. Безспорността на нарушенията по чл.262, ал. 1, т.6, във връзка с чл. 352, ал. 1 т.5 от НРД за МД 2020-2022 г. и чл.59, ал.10а ЗЗО и точното дефиниране на тяхната тежест от административния орган са детерминирали издаването на законосъобразен индивидуален административен акт, в посочената част.

Налице са основания за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отменена Писмена покана № РД-25ПП-260/30.08.2021 г. издадена от управителя на НЗОК, за възстановяване на суми, получени без правно основание, в частта относно КП № № 160, 162, 163 и 167 досежно ИЗ № 169 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 1496 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 65 по КП № 167 - 2706.00 лв.; ИЗ № 321 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 373 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 2179 по КП № 163 - 411.40.00 лв.; ИЗ № 2014 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 212 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ №2223 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 322 по КП №163 - 411.40 лв. и ИЗ № 2096 по КП №. 163 - 411.40 лв. описани в точки от 1 до 11 включително, в общ размер на 9 508, 40 лева (девет хиляди петстотин и осем лева и 40 ст.).

В останалата обжалвана част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Относно въведените акцесорни искания за присъждане на съдебно – деловодни разноски от двете страни, съдът намира следното:

Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, които се определят в общо размер на 550 лева, от които 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 350 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 24, изр. 2 - ро от Наредбата за заплащането на правната помощ и 200 лева за заплатена държавна такса за касационното производство. Ответникът по касация формира искане за присъждане на съдебни разноски в размер, както следва: пред първата инстанция - 2 138 лева; пред касационната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в общ размер на 2 346, 54 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 2 040 лева, с включен ДДС и самолетен билет на стойност 306, 54 лева.

Претенцията за репариране на разходите за самолетен билет на ответника по касация във връзка с явяването му в проведеното открито съдебно заседание по делото е неоснователна, поради което такива не му се присъждат.

Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 АПК, във връзка с чл. 144 АПК налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи за самолетен билет по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, отделно от това - личното явяване на страната не е било задължително. Поради това направените от ответника по касация, респ. неговия пълномощник транспортни разходи за участие в съдебно заседание не могат да се вменят в тежест на ответника по жалбата, а остават за сметка на страната, която ги е направила.

С оглед на уважената (9 508, 40 лева) и отхвърлената част (28 201, 80 лева) спрямо общия размер от 37 710, 20 лева от подлежащата на възстановяване сума по процесната писмена покана и представените от страните доказателства за реално извършените съдебно – деловодни разноски (750 лева – касационен жалбоподател; 4 178 лева – ответник по касация), същите следва да се определят по съразмерност, като от бюджета на Национална здравноосигурителна каса следва да се възстановят на ответника "Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Д. С. - Варна" ЕООД, представлявана от управителя проф. д-р Е. К. съдебни разноски в общ размер на 2 973, 57 лв. – възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1 – во, предл. 1-во и 2- ро АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 190/22.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2223/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-260/30.08.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, в частта по КП № № 160, 162, 163 и 167 относно ИЗ № 169 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 1496 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 65 по КП № 167 - 2706.00 лв.; ИЗ № 321 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 373 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 2179 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 2014 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 212 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ №2223 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 322 по КП №163 - 411.40 лв. и ИЗ № 2096 по КП № 163 - 411.40 лв. и в частта за разноските, като

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на "Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Д. С. - Варна" ЕООД, представлявана от управителя проф. д-р Е. К. срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-260/30.08.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, в частта по КП № № 160, 162, 163 и 167 относно ИЗ № 169 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 1496 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 65 по КП № 167 - 2706.00 лв.; ИЗ № 321 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 373 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 2179 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 2014 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 212 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 2223 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 322 по КП №163 - 411.40 лв. и ИЗ № 2096 по КП № 163 - 411.40 лв., в общ размер на 9 508, 40 лева (девет хиляди петстотин и осем лева и 40 ст.).

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190/22.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2223/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в останалата му част.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на "Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Д. С. - Варна" ЕООД, представлявана от управителя проф. д-р Е. К. съдебни разноски в общ размер на 2 973, 57 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 57 ст.) - за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА