Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. С. Членове: П. Н. К. А. Х. Б. Д. С. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 5388 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от К. Н. срещу Решение №3261 от 06.04.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, по адм. дело № 10633/2020 г.

С решението е отхвърлена жалбата на Я. Б. срещу чл. 3, ал. 2; чл. 18; чл. 20, ал. 1; чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 2; чл. 24, ал. 2 и чл. 25 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г./Наредбата). Отхвърлена е жалбата на С. И. срещу чл. 3, ал. 2; чл. 7, ал. 1 и 2; чл. 18; чл. 20, ал. 1; чл. 23, ал. 1; чл. 25 и чл. 27, ал. 3 в частта в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението в престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отхвърлена е жалбата на К. Н. срещу Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в цялост, както и срещу чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5; чл. 2, ал. 1; чл. 3, ал. 1 и 2; чл. 3а; чл. 4, ал. 1; чл. 5, ал. 1 и 2; чл. 6, ал. 2 и 9; чл. 7, ал. 2; чл. 12, ал. 4; чл. 14, ал. 2; чл. 15, ал. 3, 5 и 6; чл. 17, ал. 1; чл. 19, ал. 3; чл. 20, ал. 1; чл. 21; чл. 23, ал. 1 и 2; чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 28 и пар. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Касационният жалбоподател К. Н., счита решението за постановено в нарушение на материалния закони при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът е длъжен да се произнесе по всички съществени доводи и да изложи съображения защо ги приема или отхвърля. Липсата на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и на обоснован отговор по всички наведени от страните съображения обуславя неяснота относно начина на формиране на убеждението на решаващия съд.

В решението си съдът не е изложил съждения относно възможните резултати от логическото и граматическо тълкуване на чл. 343б, ал. 1, 2 и 3 от Наказателния кодекс (НК). Сочи, че е налице колизия между чл. 343б, ал. 3 НК и Наредбата, доколкото в НК законодателят не е въвел изискване наличието на наркотични вещества и техните аналози да е установено по надлежен ред, нито да е установено в кръвта на водача. В този смисъл е налице несъответствие между оспорения нормативен акт с друг нормативен акт от по-висока степен, а именно НК.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и далото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно делото да бъде решено по същество. Касаторът се представлява от адв. Л. Т..

Ответникът министърът на здравеопазването, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не е налице соченото в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът не е посочил нито един конкретен довод на страните в първоинстанционното производство, който да не е обсъден от съда. Счита, че оспорените текстове от наредбата съответстват на НК. Сочи, че Наредбата е издадена на основание и за прилагането на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и има за цел да уреди обществени отношения с административен характер. При достигане или надхвърляне на граници, които определят съответното поведение като престъпление, производството, което се развива е наказателно. В рамките му установяването на употребата на наркотични вещества от управляващия моторно превозно средство (МПС) не е ограничено от определени видове доказателствени средства.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът се представлява от юрк. С. З..

Ответникът министърът на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Ответникът се представлява от пълномощник Л. П..

Ответникът министърът на правосъдието, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са налице пороци в първоинстанционното решение, като същото е валидно, допустимо и правилно и като такова моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът се представлява от юрк. Ю. Б. и пълномощник В. Х..

Ответникът - Я. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът С. И. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба на К. Н. срещу Решение №3261 от 06.04.2022 г. на ВАС, второ отделение, по адм. дело № 10633/2020 г., в частта с която са отхвърлени жалбите на Я. Б. и С. И. и те са осъдени да заплатят направени по делото разноски е недопустима. Решението, в посочените части, не засяга непосредствено правната сфера на касационния жалбоподател и за него не е налице правен интерес от оспорването му в посочените части. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно предвид чл. 144 АПК, никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. Правото на жалба на касатора, за защита пред съд на засегнати чужди права, свободи и законни интереси, може да се упражни само ако това е предвидено със закон, каквато законова регламентация в случая не е налице. Поради това К. Н. няма правен интерес от отмяна на решението в тази му част. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави жалбата недопустима. Поради това, на основание и чл. 159, т. 4 АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 АПК, касационната жалба на К. Н., в посочените части, следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено.

Касационната жалба на К. Н., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Наредбата в цялост, както и срещу чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5; чл. 2, ал. 1; чл. 3, ал. 1 и 2; чл. 3а; чл. 4, ал. 1; чл. 5, ал. 1 и 2; чл. 6, ал. 2 и 9; чл. 7, ал. 2; чл. 12, ал. 4; чл. 14, ал. 2; чл. 15, ал. 3, 5 и 6; чл. 17, ал. 1; чл. 19, ал. 3; чл. 20, ал. 1; чл. 21; чл. 23, ал. 1 и 2; чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 28 от Наредбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си, ВАС, тричленен състав, е установил, че при приемането на Наредбата и последващото й изменение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Посочил е, че Наредбата е приета на основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП, от посочените в релевантната редакция на разпоредбата компетентни органи - министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Изложил е, че на Портала за обществени консултации са публикувани проекта на Наредба и мотивите към него в съответствие с чл. 26, ал. 3 от ЗНА, а изготвянето на предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА е предоставено на оперативната самостоятелност на органа.

Приел е, че оспорените разпоредби на чл. 3, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредбата (в действащите им редакции), оспорени досежно наличието на определена долна граница на концентрация на алкохол в кръвта, при която лицата не носят наказателна или административна отговорност, и съответно липсата на предвидена такава долна граница по отношение на и при установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози са законосъобразни. Посочил е, че в чл. 343б, ал. 1, 2 и 3 НК се инкриминират управлението на МПС след употреба на алкохол и на наркотични вещества и техните аналози. Оспорените текстове на Наредбата съответстват на правилата на нормативен акт от по-висока степен, в частност на НК, във връзка с наличието на долна граница за съставомерност на деянието при употребата на алкохол, респективно липсата на такава при употребата на наркотични вещества. В качеството си на акт, вторично уреждащ обществените отношения, Наредбата не въвежда самостоятелни правила в разглежданата област, които да обосновават неравноправно третиране, допуснато с нейни разпоредби.

Съдът е посочил, че доводите за незаконосъобразност на чл. 18 от Наредбата, уреждащ температурния режим на съхранение на пробите, не сочат на противоречие с акт от по-висока степен, а са относими към последващите действия по доказване на правилното съхранение на пробите и не притежават обективна правна връзка със самото оспорване на Наредбата. Не съществува колизия между чл. 18 от Наредбата, който регламентира температурния режим на съхранението на пробите от вземането им до изпращането в лабораторията, и чл. 26 от Наредбата, регулиращ съхранението и температурния режим след извършване на изследването, включително съхранението на контролните проби. Двата текста уреждат режима на съхранение в различен етап от установяването и не са тъждествени, за да се приеме пораждането на противоречие.

Приел е за неоснователно възражението на тримата жалбоподатели за несъответствие на чл. 20, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредбата с чл. 1, ал. 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС), предвиждащ, че само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго. В жалбите е посочено, че най-често изследванията за наличие на наркотични вещества и техните аналози се извършват в неакредитираните лаборатории на Военномедицинска академия (ВМА), което е в противоречие със закона и Регламент № 765/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета за изискванията за акредитация и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93.

Определените лаборатории и в частност цитираните специализирани химико-токсикологични лаборатории на ВМА, са създадени и съществуващи в лечебно заведение и по Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия са клинико-диагностични структури (лаборатории) по т. 7 на подраздел В на раздел I на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) София на ВМА, съответно т. 3, б. в от раздел II за МБАЛ Варна при ВМА, осъществяващи дейност по медицински стандарт Клинична токсикология. Тези лаборатории, като клинично-диагностични структури в рамките на МБАЛ са изключени от приложното поле на ЗНАООС по силата на чл. 1, ал. 4, според който Този закон не се прилага за акредитацията на лечебните заведения, осъществявана по реда на Закона за лечебните заведения (ЗЛ3). Същото се отнася и за специализираната химико-токсикологична лаборатория на Медицинския институт на МВР (МИ на МВР), която отново е клинико-диагностична структура към Многопрофилна болница за активно лечение - Централна клинична база в София по р. III от приложение № 2 от Правилника за устройството, дейността и структурата на МИ на МВР, като съобразно чл. 2, ал. 1 осъществява дейността си по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и ЗЛЗ. В Правилника за устройството и дейността на Научно изследователския институт по криминалистика и криминология (отм., действал до 26.01.2021 г.), така и в новоприетия, обн. ДВ, бр. 7/2021 г., Правилник за устройството и дейността на Националния институт по криминалистика е предвидено, че Дейността на Центъра за експертни криминалистични изследвания към НИК се провежда и в съответствие с изискванията на БДС EN IS0/IEC 17025 и Изпълнителна агенция Българска служба по акредитация, т. е. съобразено със ЗНАООС.

Съдът е посочил още, че наличието или не на акредитация на органите, за които тя е необходима, е въпрос неотносим към законосъобразността на посочените разпоредби, тъй като е предмет на последващи действия на съответните органи по повод изпълнение на задължението им, произтичащо от друг нормативен акт за евентуална акредитация.

Изложил е, че Регламент № 765/2008 г. на Европейския парламент и Съвета за изискванията за акредитация и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 е неотносим към настоящия спор, доколкото той урежда необходимостта да се установи цялостна рамка от правила и принципи във връзка с акредитацията и надзора на пазара и необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността - 1 и 2 от преамбюла на регламента. Съобразно тези принципи Регламент № 765/2008 г. е приет, за да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката СЕ, т. е. същият се отнася за пусканите на пазара на ЕС продукти и надзора върху тях с оглед осигуряването и постигането на целите, посочени в регламента, но той е неприложим спрямо изискванията за акредитация на медицински и лечебни заведения и структури, в частност на тези, имащи задължения по извършване на изследвания във връзка с установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Съдът е изложил, че по отношение на твърдението за незаконосъобразност на чл. 24, ал. 2 от Наредбата с искане в него да се включи и вписване на неопределеността на измерване на съответния резултат, не са противопоставени съображения за противоречие с акт от по-висока степен. Анализът на правната уредба по НК и ЗДвП не обуславя заключение за въведено законово изискване или въобще основание за вписване или отчитане на такава неопределеност. Член 25 от Наредбата определя дължимата информация, която се вписва в лабораторна книга, а правилата за достъп до тези данни (сами по себе си подчиняващи се и на общите правила на Закона за защита на личните данни) са извън предмета на регулиране.

Съдът е счел за неоснователно възражението за незаконосъобразност на чл. 27, ал. 3 от Наредбата относно дадената възможност в 7-дневен срок от връчване на наказателно постановление или повдигане на обвинение по чл. 343б НК заинтересованото лице да поиска повторно извършване на химически анализ. Посочил е, че разпоредбата не само не ограничава правото на защита, а дава допълнителна възможност за защита с извършването на повторния анализ. Определянето на срок за това е в съответствие с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, включително и относно задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените по НПК срокове.

Съдът е изложил, че е неоснователна и тезата в жалбата на К. Н. за незаконосъобразност на чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и 2, чл. 3а, чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 6, ал. 2 и 9, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 4, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 3, 5 и 6, чл. 17, ал. 1, чл. 19, ал. 3, чл. 20, ал. 1, чл. 21, чл. 23, ал. 1 и 2, чл. 24, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 28 и 1, т. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в частите им, в които се визират наркотични вещества и техните аналози, т. е. относно въпросния израз. Цитираните разпоредби в тези им части са съответни както на чл. 174, ал. 4, чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 165, ал. 2, т. 9 (в сила от 26.09.2017 г ) ЗДвП, така и на чл. 343б, ал. 3 НК, досежно липсата на определена долна граница за управление на МПС при установена употреба на наркотични вещества и техните аналози за наказуемост на деянието.

Решението, в частта с която е отхвърлена жалбата на К. Н., е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид твърдението за липсата на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и на обоснован отговор по всички наведени от страните съображения. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Производството по издаване на нормативните административни актове е регламентирано в Глава пета, Раздел III АПК и доразвито в ЗНА, към който препраща чл. 80 АПК. Производството съдържа комплекс от императивни предписания, създадени с цел да гарантират, че изработването на проекта за нормативен акт ще се извърши при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Именно по тази причина тяхното несъобразяване винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съставлява самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА процесът по изработване на проект за нормативен акт винаги е съпроводен от обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, като ал. 4 нормира не по-кратък от 30-дневен срок за депозиране на становища и предложения по така обявения проект. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди издаването на нормативния акт, съгласно правилото на чл. 26, ал. 5 ЗНА, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗНА, регламентира, че към проекта на нормативния акт следва да се приложат мотиви, съответно доклад и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА. Съдържанието на мотивите, съответно доклада е посочено в чл. 28, ал. 2 от т. 1 - 5 от ЗНА. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган (чл. 28, ал. 4 ЗНА).

В случая правилно тричленният състав на ВАС е приел, че при приемането на Наредбата и измененията й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проектът на Наредбата е изработен в Министерство на здравеопазването и е съгласуван с Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи, без забележки. Проектът, както и мотивите към него, са публикувани на сайта на Министерство на здравеопазването, на Министерство на вътрешните работи и на Портала за обществени консултации (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BGId=2706). В мотивите са посочени причините и целите за приемането на Наредбата, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба (посочено е че тя предполага осигуряването на необходимите средства за създаване на необходимите материално-технически условия за прилагането й), очакваните резултати от прилагането й, както и информация, че в проекта не се съдържат изисквания произтичащи от актове на Европейския съюз, предвид което не е изготвена справка за съответствието. Предвид посоченото е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 3 ЗНА, а съдържанието на мотивите отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Публикувана е и справка за отразяване на предложенията и становищата, в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 5 ЗНА. Изискванията на чл. 26, ал. 3 и 5 и на чл. 28, ал. 2 ЗНА са спазени и при приемане на двете изменения на Наредбата, видно от публикациите на Портала за обществени консултации (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BGId=3481, както и https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BGId=5441). Правилно съдът е посочил, че тъй като не са налице хипотезите, при които се извършва предварителна оценка на въздействието по чл. 20, ал. 2 и 3 ЗНА, извършването на такава е само по преценка на съставителя на проекта и липсата му не води до нарушение на административнопроизводствените правила.

В касационната жалба на К. Н. единственият довод за противоречие на обжалваното решение с материалния закон е твърдението, че съдът не е съобразил противоречието на разпоредби от Наредбата с чл. 343б, ал. 3 НК. Николов счита, че токова противоречие е налице, доколкото в НК законодателят не е въвел изискване наличието на наркотични вещества и техните аналози да е установено по надлежен ред, нито да е установено в кръвта на водача.

Съгласно чл. 343б, ал. 3 НК който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Видно от текста на разпоредбата, с нея не се определя конкретен ред по който да се установява наличието на наркотични вещества и техните аналози. Липсва и изискване то да се установява по начин различен от медицинско изследване на кръвта на водача. Тоест определянето на реда и начина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в Наредбата не противоречи на чл. 343б, ал. 3 НК, именно защото в разпоредбата липсва правна уредба на посочените обстоятелства. Същевременно регламентирането на реда по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, с Наредбата е в изпълнение на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, който предоставя това правомощие на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, чрез съвместното издаване на Наредба. Налице са законодателно неуредени обществени отношения, които са наложили приемането на оспорената Наредба.

Други доводи за неправилност на останалите изводи на съда относно законосъобразността на Наредбата касаторът не сочи. В жалбата на К. Н. до първоинстанционния съд е изложено, че тъй като нито една от лабораториите извършващи дейност по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не притежава акредитация за извършване именно на тези конкретни дейности, каквато трябва да бъде издадена от Изпълнителна агенция Българска служба по акредитация, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНАООС, е налице колизия между Наредбата и ЗНАООС.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата пробите кръв за установяване концентрацията на алкохол в кръвта заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 се изпращат за изследване в някоя от следните лаборатории:

1. специализираните химически и химико-токсикологични лаборатории към:

а) (Изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) С. А. С. и Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) София, при Военномедицинската академия (ВМА) за София и областите Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград;

б) (Доп. ДВ, бр. 81 от 2018 г.) МБАЛ Пловдив и Университетска многопрофилна болница за активно лечение С. Г. П. за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали;

в) МБАЛ Св. А. В. и МБАЛ Варна, при ВМА за областите Варна, Добрич, Силистра, Разград, Търговище, Шумен, В. Т. и Русе;

г) ЦСМП Плевен за областите Плевен, Видин, Враца, Ловеч, Габрово и Монтана;

д) Медицинския факултет към Тракийския университет С. З. за областите С. З. Сливен, Ямбол и Бургас;

е) (Нова ДВ, бр. 99 от 2020 г. , в сила от 1.01.2021 г.) Медицинския институт на МВР за всички области на страната;

2. (изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г.) научно-техническа лаборатория при областна дирекция на МВР (ОДМВР) в случай, че разполага с необходимите възможности за изследване на проби кръв за алкохол.

В чл. 20, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 се изпращат за изследване в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ София, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ Варна, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, в научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика при МВР.

Обстоятелството, че в Наредбата са посочени конкретни лаборатории, които да извършват изследване на пробите за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и на употребата на наркотични вещества или техни аналози, не води до извод за противоречието й със ЗНАООС. От една страна, съгласно чл. 1, ал. 4 ЗНАООС този закон не се прилага за акредитацията на лечебните заведения, осъществявана по реда на Закона за лечебните заведения. Специализираните химико-токсикологични лаборатории към МБАЛ С. А. С. МБАЛ София при ВМА, МБАЛ Пловдив и УМБАЛ С. Г. П. МБАЛ Св. А. В. МБАЛ Варна при ВМА са именно лаборатории към лечебни заведения. От друга, наличието или не на акредитация на органите, за които тя е необходима, е неотносим към законосъобразността на Наредбата въпрос, тъй като е предмет на последващи действия на съответните органи по повод изпълнение на евентуалното им задължение, произтичащо от друг нормативен акт за акредитация, както правилно е посочил първоинстанционният съд.

Доводи за неправилност на изводите на съда относно законосъобразността на останалите оспорени разпоредби от Наредбата касаторът не сочи, а настоящата инстанция намира, че тричленният състав на ВАС е достигнал до правилни изводи за тяхната законосъобразност.

От постановеното решение е видно, че съдът е извършил дължимата проверката по чл. 168 от АПК, като е обсъдил доказателствата и възраженията на страните. След преценка на релевантните факти и обстоятелства и обстоен анализ на относимата и приложимата правна уредба, съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност на Наредбата, както и на изрично оспорените от нея разпоредби от К. Н. и е отхвърлил жалбата му. Не са налице сочените отменителни основания на чл. 209 от АПК, поради което решението, в частта с която е отхвърлена жалбата на Николов, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на здравеопазването и на Министерство на правосъдието, разноски в размер на по 100,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 228 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Н. срещу Решение №3261 от 06.04.2022 г. на Върховния административен съд, второ отделение, по адм. дело № 10633/2020 г., в частта, с която са отхвърлени жалбите на Я. Б. и С. И. и те са осъдени да заплатят разноски по делото и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 5388/2022 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, в посочената част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3261 от 06.04.2022 г. на Върховния административен съд, второ отделение, по адм. дело № 10633/2020 г., в останалата част.

ОСЪЖДА К. Н., с [ЕГН], да заплати на Министерство на здравеопазването, с адрес гр. София, пл. С. Н. № 5, 100,00 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА К. Н., с [ЕГН], да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, ул. Славянска № 1 100,00 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА