О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50005

гр. София 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

ч. гр. дело № 2517 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Апелативен съд [населено място], чрез процесуалния представител А. К. – съдебен администратор срещу определение от 12.05.2022 г. по в. гр. дело № 62/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.248,ал.1 ГПК на ответника по въззивната жалба Апелативен съд София за допълване на решението от 16.07.2021 г. по в. гр. дело № 62/2021 г. на СГС в частта за разноските. Поддържаните основания за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя неправилен е извода на въззивния съд, че разноски в полза на ответника по жалбата с оглед изхода на делото не се дължат, ако същият е представляван в процеса от служител с юридическо образование. Сочи, че според трайната практика на ВКС независимо от това дали процесуалния представител на страната е на длъжност „юрисконсулт” или на друга длъжност с юридическо образование, след като той е осъществил процесуално представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, след като представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че според практиката на ВКС стеснителното тълкуване на чл.78, ал.8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като „юрисконсулт”, при всички останали равни изисквания и съответствия. Сочи се, че правната норма на чл.32,т.3 ГПК...