О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50012

Гр. София, 23.01.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 157/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фикосота фууд“ ЕАД (с предишно наименование „И. Ф. ), с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 625 от 19.10.2021 г. по в. т. д. № 2478/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 977 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20-ти състав. С последното са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „Дъ Бейкърс“ АД (конституирано по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ Бейкърс“ ЕООД и „Ню Бейкъри“ ЕООД) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), както следва: за установяване факта на извършено от ответника нарушение на словна марка „Брускети“, peг. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35, 41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент „Bruschette Maretti“, peг. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да преустанови извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като частични от по 200 000 лв.; за постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на нарушението, и на средствата за неговото извършване, както и за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

„Фикосота фууд“ ЕАД е подало и частна касационна жалба срещу същото въззивно решение в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 260181 от 21.09.2020 г., постановено по т. д. № 22/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20-ти състав, за отхвърляне на молбата му за изменение на решението на първата инстанция в частта за присъдените на ответника „Дъ Бейкърс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Излага се, че въззивният съд е формулирал собствени мотиви само по приложението на чл. 14 ЗМГО (отм.), като е споделил изводите на СГС, че процесният знак „bruschetta“ се ползва като указание за продукта, предлаган от „Дъ Бейкърс“ АД, както и че е споделил и мотивите на СГС относно липсата на нарушение на правото върху марките на „Ф. Ф. ЕАД по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.). Според касатора и двата извода са формирани в нарушение на материалния закон и са от решаващо значение за крайния изход на спора. В тази връзка сочи, от една страна, че не съществува клас продукти „брускети“, доколкото СХВЕ не могат да очертаят такъв вид стоки с ясни белези, които да позволяват отграничаването им от други продукти на пазара, които се наричат по друг начин, и в този смисъл брускети е знак, който се използва за отличаване на стоките на ищеца спрямо тези на неговите конкуренти и е регистриран като такъв, т. е. – след като липсва клас продукт, към който този знак да сочи, то няма как ответникът да го ползва като указание за вид продукт.

От друга страна, навежда доводи за категорично установеното недобросъвестно ползване на знака – представителите на ответника са знаели за регистрираните от ищеца търговски марки и са действали въпреки възможността от действията им да настъпят негативни последици за ищеца, като тези негативни последици са се осъществили, доколкото един конкурент е започнал да реализира продажби, без да извършва маркетингова дейност за своите стоки, което му е позволило да има по-висока норма на печалба и да предлага по-ниски цени поради спестените разходи за маркетинг.

По подробно изложени и съответно обосновани съображения, касаторът твърди допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбите на чл. 146, ал. 1 ГПК, чл. 154, ал. 1 ГПК, чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 200, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Относно касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. трето ГПК, касаторът твърди: необоснованост на извода, че знакът „bruschetta“ се използва като указание за вид продукт; вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се изводи по отношение на правния въпрос какви обстоятелства са релевантни за решаването на спора – от една страна, съдът приема, че знакът „bruschetta“ се ползвал като указание за вида продукт на ответника, а от друга – че е задължен да приеме, че марката е отличителна и следователно не представлява указание за вида продукт; необоснованост на извода за липса на сходство между използвания от ответника знак и марките на ищеца, съответно за липса на опасност от объркване на потребителите; необоснованост на изводите по отношение на дружеството „Вкусни мечти“ ЕАД и позоваването на неговата дейност, окачествявайки го като трето лице; обосноваване на изводите на съда в обхвата на съдебно-марковата експертиза въз основа на противоречиви заключения на CXBЕ; необоснованост на изводите на съда, с които исковете по отношение на марка „Bruschette Maretti“ са отхвърлени, както и необоснована липса на обсъждане от съда на аргументите на ищеца, че марката „брускети“ се ползва с известност, приемайки, че тази марка не се включвала в състава на комбинираната такава „Bruschette Maretti“ заради изписването на различен език.

Моли въззивното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени в цялост, както и да му бъдат присъдени сторените разноски при инстанционното разглеждане на спора.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да установи основните характеристики на вида продукт и да ги съпостави с характеристиките на процесните продукти при преценка дали даден знак се ползва като указание за вид продукт по смисъла на чл. 14, т. 1 от ЗМГО (отм.)?; 2. Какво е съдържанието на понятието „добросъвестна търговска практика“ по смисъла на чл. 14 от ЗМГО (отм.)? Задължен ли е съдът да установи дали лицето, срещу което е предявен иск за нарушение на правата върху регистрирана търговска марка, е знаело или е било длъжно да знае за регистрацията на тази марка? Достатъчно ли е да се установи, че лицето, ползващо марката, е знаело за възможността от настъпване на негативни последици от ползването за маркопритежателя или е необходимо да се установи субективна цел да се увреди последният?; 3. При неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса, само в случаите, когато делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна ли е налице съществено процесуално нарушение, или нарушение ще е налице и когато съдът е установил съществуването на даден факт, неправилно обръщайки тежестта на доказване, което е резултирало в това съдът да приеме, че не е проведено пълно и главно доказване, вместо да приложи изискванията за насрещно доказване? Дължи ли съдът различна преценка относно съществуването на факт или обстоятелство в зависимост от това у кого е възложена доказателствената тежест в процеса?; 4. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на страните?; 5. Може ли съдът да игнорира обяснения, дадени от вещо лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в хода на изслушването му, с които се изменя депозираното писмено заключение, и може ли съдът да постанови решението си само на писменото заключение, което при изслушването впоследствие е било изменено? Длъжен ли е съдът, когато направи преценка за това, че ще кредитира дадено заключение на вещо лице, да отчете последвалото изменение на писменото заключение, направено при изслушването му, или съдът може да се позове на писмено заключение, което е било изменено от самото вещо лице при изслушването му? и 6. Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 215 от 08.08.2014 г. по т. д. № 1023/2012 г. на ВКС, I т. о. – по въпросите под № 2; решение № 891 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1638/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 718 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 512 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1082/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 446 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 475/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 504 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 797/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 188 от 15.09.2014 г. по гр. д. № 5563/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 168 от 19.06.2014 г. по гр. д. № 715/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, I т. о. – по въпросите под № 3; решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 191 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 63/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр. д. № 1619/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 138 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 4169/2017 г. на ВКС, III г. о. и решение № 14 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 1140/2017 г. на ВКС, II г. о. – по въпросите под № 4; решение № 59 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г. на ВКС, IV г. о. – по въпросите под № 5 и решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 310 от 31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 125 от 25.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г. на ВКС, II т. о. и решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3944/2019 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 6.

В частната касационна жалба са развити аргументи за неправилност на обжалваната с нея, имаща характер на определение, част от въззивното решение. Поддържа се, че при липсата на представен писмен договор за процесуално представителство, като в случая писмената форма е за доказване с оглед размера на твърдения адвокатски хонорар, и съгласно съображенията, изложени към т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е в тежест на страната, която претендира присъждане на разноски, да докаже, че такива действително са направени. За тази цел ответникът е трябвало да докаже по безспорен начин, че направените плащания са именно за процесуалното представителство по настоящото дело, което не е сторил. В условията на евентуалност поддържа и релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК предвид изложените аргументи и извършени в жалбата аритметични пресмятания, според които няма нормативно основание на ответника да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер над минималния, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Счита, че фактическата и правна сложност на делото е обичайна с оглед неговия предмет – доколкото винаги при искове по чл. 76, ал. 1 ЗМГО следва да се ангажират маркови експертизи за установяване на нарушението, съответно – оценителни и счетоводни експертизи за установяване на дължимото обезщетение. Моли за касиране на въззивното решение в частта му, имаща характер на определение, заедно с потвърденото определение на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, и уважаване на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като не бъдат присъждани такива в полза на ответника, евентуално – да бъдат намалени присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, до размера на предвидения минимум по НМРАВ.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи следният процесуалноправен въпрос – При наличие на няколко дела между едни и същи страни може ли да се приеме, че даден хонорар е заплатен по конкретно дело, ако в банковите документи за плащането не е посочено по кое дело се извършва то?, по отношение на който се твърди наличието на допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на определение № 255 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1089/2016 г. на ВКС, I г. о. и определение № 560 от 12.09.2019 г. по ч. т. д. № 1874/2019 г. на ВКС, II т. о.

Ответникът по касация – „Дъ Бейкърс“ АД, не е депозирал писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Чрез процесуалния си пълномощник в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е заявил становище по частната касационна жалба, излагайки аргументи за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество и по подробни съображения – за правилност на въззивното решение в тази обжалвана част, ведно с присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба и частната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, респ. – чл. 275, ал. 1 ГПК, и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София на първо място е преценил, че предявените от „Фикосота фууд“ ЕАД (с предишно наименование „И. Ф. ) срещу „Дъ Бейкърс“ АД (конституирано по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ Бейкърс“ ЕООД и „Ню Бейкъри“ ЕООД) обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.) са процесуално допустими. Относно законосъобразността му и съгласно чл. 269 ГПК е посочил, че предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и при липса на новоприети доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към неговите фактически изводи. На същото основание въззивната инстанция е препратила и към правните изводи на първостепенния съд.

С оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба, решаващият съдебен състав е намерил за неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочил е, че неизпълнението от първоинстанционния съд на задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви само по себе си не е основание за отмяна на съдебното решение, а и доколкото въззивният съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, такова нарушение не е извършено.

За необосновано е счетено твърдението на жалбоподателя, че СГС не бил изложил съображения относно комбинираната марка „Bruschette Maretti“, тъй като видно от мотивите към решение (стр. 4-12), съдът е обсъждал подробно и детайлно както словната марка „Брускети“, така и комбинираната марка „Bruschette Maretti“, от фактологичен и правен аспект. Не е споделен и доводът на жалбоподателя, че анализът по чл. 14 ЗМГО (отм.) не е достатъчен за отхвърляне на исковете, тъй като именно въз основа на този анализ съдът е направил обобщаващия извод, че използването на процесния знак от страна на ответника не попада в ограниченията, които ищецът като маркопритежател би могъл да наложи на третите лица и оттам, че поведението му не е противоправно, респ., че исковете, основани на твърдяния деликт, не биха могли да бъдат уважени. Първоинстанционният съд изрично е отбелязал, че при това положение не е необходимо да се изследват предпоставките на чл. 13 ЗМГО (отм.), но въпреки това относно словната марка „Брускети“ е изложил и съображения по приложението на тази разпоредба. Доколкото в исковата молба се твърди и обосновава единствено нарушение на правата по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО (отм.), то първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда и да се произнася относно хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм.). Същевременно, първата инстанция не е формирала изводи без наличие на твърдения от страните и без събиране на доказателства в процеса, както необосновано сочи жалбоподателят относно приетото от съда, че са налице доказателства за инвестиране на средства в производство на опакованите с тях продукти, реклама и дистрибутиране именно като произхождащо от ответника. Според състава на Апелативен съд – София, първостепенният съд е направил извода си в рамките на предмета на спора с оглед твърденията на страните и доказателствата, удостоверяващи извършваната от ответника търговска дейност.

Въззивният съд е отхвърлил твърденията за извършени нарушения по чл. 202 ГПК, посочвайки, че видно от мотивите в обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъждал както самите писмени заключения на вещите лица, така и обясненията им в съдебно заседание – на вещото лице Д. в о. с.з. на 27.02.2019 г., на вещите лица П. и В. в съдебни заседания на 27.02.2019 г. и на 06.11.2019 г.

За неоснователно въззивната инстанция е намерила и оплакването, че съдът е извършил нарушения на чл. 195, ал. 1 вр. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като сам е формирал изводи от категорията на специализираните познания, без те да са основани на заключение на вещо лице. Така, по отношение позициониране на знака, съдът приема, че и там е налице разлика, доколкото в комбинираната марка на ищеца думата „Bruschette“ е над фантазийния елемент „Maretti“, докато в знака на ответника думата е под фантазийния елемент, което се установява и от съдебно-марковите експертизи, които съдът е анализирал. Съдът правилно е установил, че ответникът използва знак, който по начина на изписването си е различен от марката „Брускети“, както и от елемента „Bruschette“ в комбинираната марка – различни са не само буквите, но и шрифтът, чрез който те са изписани върху опаковките – извод, кореспондиращ изцяло и на приетите по делото експертизи, като заключението на вещото лице Иванов, елементът „Bruschetta“ заема различна позиция в композицията на марките. Съставът на Апелативен съд – София е намерил, че СГС подробно е изложил съображенията на отделните експертизи и по отношение сходството на използваните знаци и причините, поради които приема или не приема изводите на вещите лица, като е изтъкнал и че съдът има компетентност да кредитира заключението в отделни части, като изложи мотиви за това, както същият е направил в настоящия случай. При преценката относно възприятието на търговските марки от среден потребител, съдът отново е базирал изводите си изцяло на събраните по делото доказателства и приетите по делото експертизи, в частност на вещото лице Иванов; взел е предвид и обясненията на вещото лице П..

Като неоснователно е отхвърлено и оплакването относно извършени нарушения при разпределението на доказателствената тежест, касателно обстоятелството, че ответникът не използва процесните търговски марки само като указание за вида продукт. Въззивният съд, позовавайки се на определение № 492/09.11.2018 г. по т. д. № 606/2018 г. на ВКС, I т. о., е приел, че неправилността на доклада във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и указване за кои факти страните не сочат доказателства представлява съществено нарушение на съдопроизвод-ствените правила само в случая, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна, какъвто не е настоящият.

По отношение възраженията във въззивната жалба за необоснованост на решението и противоречието му с материалния закон, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно законовата дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм.), марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично, като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм.), като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.) има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове, съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм.)), включващо в себе си от една страна правото да я използва (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). От горното следва, че за уважаването на така предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.) най-напред ищецът следва да докаже, и то при условията на пълно и главно доказване, че притежава изключителното право върху процесните марки (словна марка „Брускети“ и комбинирана марка със словен елемент „Bruschette Maretti“), след което и да докаже факта на нарушението от страна на ответника и проявните форми, в които то е реализирано по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 73, ал. 1 ЗМГО (отм.) съобразно обхвата на закрила, с която разполага ищецът като притежател на марка. Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм.) изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм.), съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. Според въззивния съд, след като в случая е установено, че думата „bruschetta“ съставлява указание за вид хранителен продукт и именно за това се използва от ответника, без това да противоречи на добросъвестната търговска практика, се налага извод, че използването на процесния знак от страна на ответника не попада в ограниченията, които ищецът като маркопритежател би могъл да наложи на третите лица, а оттам следва, че поведението му не е противоправно. Използването само на словния елемент на марките, както е сторено и в настоящия случай, по никакъв начин не би довело до нарушаване правата на притежателя върху самите търговски марки. Това използване е търпимо по смисъла на цитираната разпоредба – да се приеме противното, като под предлог защита правата на маркопритежателя се забрани на всички останали търговски субекти, извършващи дейност по производство, предлагане на пазара и т. н. на брускети, който израз се е наложи в българския език като вид хранителен продукт, ще означава да се ограничи несъразмерно по един непозволен начин свободата на конкуренция между отделните частноправни субекти в съществуващия пазарен ред.

За да остави без уважение частната жалба на „Фикосота фууд“ ЕАД, въззивният съд е счел, че не са налице основанията по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Посочил е, че в случая заплащането на адвокатското възнаграждение е направено по банков път, поради което не съществува задължение за представяне на договора за правна помощ, доколкото същият не удостоверява извършено плащане, а то е удостоверено с приложените банкови документи, в какъвто смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактури, установява, че подобно договаряне е било налице и впоследствие е изпълнено. Относно размера на адвокатското възнаграждение въззивният състав е приел, че така редуцираното от първоинстанционния съд в размер на 15 000 лв. възнаграждение не е прекомерно с оглед сравнително голямата фактическа и правна сложност на делото, множеството извършени процесуални действия, проведени съдебни заседания и обемен доказателствен материал, изискващ трудоемък и продължителен анализ.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, преди произнасяне по поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение констатира, че с определение № 323 от 17.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на ВКС, I т. о. по частна касационна жалба на „И. Ф. ЕАД е допуснато до касационно обжалване и е отменено определение № 1583 от 13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2088/2019 г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила определение № 1723 от 26.03.2019 г. по т. д. № 22/2018 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по адм. д. № 983/2019 г. на АССГ. Последното е образувано по повод жалба срещу решение № 170 от 05.10.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б. с което по направеното от „Дъ Бейкърс“АД искане е заличена регистрацията на марка рег. № 56718 „БРУСКЕТИ“, словна, за част от стоките от клас 30 МКСУ с притежател „Ф. Ф. ЕАД, а именно за стоките „брашно, произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши“, на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО (отм.).

Предвид това, са налице предпоставки за спиране на производството, на основание чл. 292 ГПК, с оглед висящото тълк. дело № 2/2022 г. на ОСТК на ВКС. Тълкувателната процедура е образувана по въпроса: „Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производство по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?“. Независимо, че така поставеният въпрос касае защита на правото върху промишлен дизайн, предвид идентичната правна уредба на правните последици от заличаването на регистрацията на промишления дизайн (чл. 30 ЗПрД) и заличаването на търговската марка (чл. 38 ЗМГО, респ. чл. 28 ЗМГО (отм.), същият се явява относим и към настоящия случай. Произнасянето по допуснатия за тълкуване въпрос би било от значение за дължимата служебна преценка в селективната фаза на настоящото касационно производство.

Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. № 157/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. до приключване на тълкувателно дело № 2/2022 г. на ОСТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: