Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар С. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 6787 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, представлявана от юрисконсулт Д. О., срещу Решение №244/01.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1889/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 06.08.2021 г. и предписание по чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда да се предложи сключване на трудов договор в срок до 11.08.2021 г., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- Варна. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Трейдфарма“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Б., чрез адвокат В. Д., в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Депозирана е и частна касационна жалба от „Трейдфарма“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Б., чрез адвокат В. Д. против определение №1463/12.05.2022 на АС Варна по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменението на решението в частта за разноските, като се настоява за присъждане на пълния размер на претендираните разноски от 1778,80лв, вместо присъдените 770лв.

По частната жалба ответникът по касация Дирекция “Инспекция по труда” гр.Варна не е заявил становище нито при размяната на книжа, нито в открито с. з.

Прокурорът от ВАП е дал мотивирано становище за неоснователност на частната жалба срещу оспореното определение.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 06.08.2021 г. между „Трейдфарма” ЕООД - гр. Варна, в качеството му на работодател и Р. К., изпълняващ длъжността „общ работник строителство“ на строителен обект – демонтиране на дървен апокривна конструкция н апокрив на съществуваща постройка/метална конструкция/,спортна зала до комплекс Морски дюни, находящ се в к. к. Шкорпиловци и инкорпорираното в него предписание по чл.405а, ал.4 от КТ, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна.

След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.3 АПК и чл. 35 АПК, при накърняване правото на участие на страните в производството и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК.

Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор.

Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

В хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно изпълняваната от Р. К. длъжност „общ работник строителство“ на строителен обект – демонтиране на дървена покривна конструкция на покрив на съществуваща постройка/метална конструкция/,спортна зала до комплекс Морски дюни, находящ се в к. к. Шкорпиловци, наличието на граждански договор от 06.07.2021 г. за възлагане на демонтиране на дървена покривна конструкция между възложителя „Трейдфарма“ EООД и изпълнителя Р. К. с дата 06.07.2021 г. за конкретния обект в кк Шкорпиловци и съдържанието на същия за демонтаж на дървена покривна конструкция от 200 кв. м. за 2 дни- 7 и 8 юли 2021г, като работата следва да се извърши с техника и инструменти на изпълнителя /Калов/, възложителят следва да осигури ел. захранване, като за тази уговорена раота се заплаща сумата от 2000 лв в срок от два дни след приемане на работата.

Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение и е обвързващо по отношение на даденото задължително предписание за сключване на трудов договор за конкретна длъжност. В конкретния случай е правилно установено от съда, че възложената на Калов работа е насочена към постигането на определен трудов резултат - демонтиране на дървена покривна конструкция на покрив на съществуваща постройка/метална конструкция/,спортна зала до комплекс Морски дюни, находящ се в к. к. Шкорпиловци.Възложената работа е ясно определена по вид, съдържание и обем и с точни критерии кога ще бъде изпълнена, обективирани в сключения граждански договор.В тази насока са и доказателствата, събрани в рамките на първоинстанционното производство - въпреки възникналата злополука с Р. К. още на първия ден при изпълнението на работата, същият е организирал други лица, които да свършат възложената с гражданския договор работа и на Калов е заплатена уговорената с Трейдфарма ЕООД сума в договора.Същият е записал категорично в предоставения му за подпис трудов договор съгласно даденото предписание, че не желае сключването на трудов договор с Трейдфарма ЕООД,тъй като не желае да работи простоянно при тях, а е имал само граждански договор за демонтаж на покрив.Доводите в касационната жалба, че отказът да се сключи трудов договор е недействителен и де факто трудов договор не е бил предлаган на лицето е явно необоснован.С оглед скрепената с предварителна изпълняема сила на постановлението по реда на чл.405а от КТ,то и след издаването му, ответникът по касация е бил длъжен да предложи на лицето Р. К. трудов договор - такъв е бил изготвен, и съгласно показанията на разпитания по делото свидетел Лолова е бил занесен на Калов, който е отказъл да го подпише.Обстоятелствата, при които е станало това действие - след възникналия инцидент и при възстановителен период на лицето, скрепен с медицински документи, които показват дълъг и с неясен позитивен изход процес на възстановяване, то и естествено е било лицето да пожелае сключването на трудов договор, за да се ползва от поголямата закрила, която дава КТ в подобни случаи.Категоричният му отказ, както и заявлението, че уговореното плащане по гражданския договор е получено, след като работата е била извършена, доказват инцидентният характер на правоотношенията и квалифицирането им като договор за изработка по чл.258 и сл ЗЗД,а не като трудов договор.Макар и като косвено доказателство в тази връзка, липсата на попълнена от полагащия труд Калов декларация относно характера на правоотношението, работното време, възнаграждението, отпуска и почивката/въпреки твърдението в касационната жалба, че подобна е попълнена/,каквато обикновено е практиката на органите на ИА Инспекция по труда в подобни случаи, отново доказват инцидентният характер на възложената работа, която не би могла да се характеризира като трудова дейност по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ. В този ред на мисли и съгласно трайно установената практика на ВАС по сходни казуси не са налице елементи от трудовия характер на правоотношенията като уговорено работно време, почивки, отпуски и наименование на длъжността, нито пък осъществяване на дейността с материали и съоръжения на работодателя.

Настоящият състав на ВАС намира, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено без да е установено фактически съществуващото правоотношение между „Трейдфарма“ EООД, и лицето Р. К., поради което липсва основание да се приеме, че то действително е предоставило работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 КТ.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация „Трейдфарма“ ЕООД, акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат следва да бъдат определени съобразно списъка по чл.80 от ГПК и представените доказателства за реалното им извършване, обективирани във фактура № 185/15.06.2022г и банково платежно нареждане, доказващо плащане на уговореното възнаграждение в размер на 1680 лева, които съдът счита за адекватни на извършените процесуални действия и съответни на фактическата и правна сложност на делото. При липса на възражение на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът няма правна възможност служебно да намали уговореното между страните адвокатско възнаграждение.Доколкото ДИТ Варна не е самостоятелно юридическо лице, то и сумата следва да се присъди да се изплати от бюджета на Изпълнителна агенция Инспекция по труда - София.

Досежно обжалваното от Трейдфарма ЕООД определение №1463/12.05.2022 постановено по адм. дело № 1889/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, настоящата съдебна инстанция намира, че същото е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което и подадената срещу него частна жалба се явява неоснователна.В тази насока следва да се посочи, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди направеното от ответника по спора възражение за прекомерност на адвокатството възнаграждение и преценявайки характера на производството съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения правилно е определил размера на възнаграждението от 600лв/ 720лв с ДДС/,която сума, ведно с държавната такса от 50 лв е присъдил.Оспореният административен акт е един съгласно чл.405 а от КТ,като даденото с него предписание за сключване на трудов договор не представлява самостоятелен акт, различен от постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, който да подлежи на разглеждане от съда независимо от посоченото постановление.Ето защо и неприложима се явява разпоредата в случая на чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004, накоято основава претенцията си частния касатор.Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че макар и с пет проведени съдебни заседания, на практика спорът и активността в процесуалните действия се е съсредоточил в първите две съдебни заседания, а следващите две са били отложени поради неявяване на свидетел, като на заседанието на 01.02.2022г жалбоподателят не е бил и представляван.Ето защо и доводите му за присъждане на допълнителни 288 лв с ДДС за тези две заседания/трето и четвърто/ са неоснователни.Това обуславя и крайният извод на настоящия състав за оставане в сила на обжалваното определение на АС-Варна за изменение на решението в частта за разноските.

Що се отнася до сумата от 150лв - дължима и платена държавна такса за производството по подадената от Трейдфарма ЕООД частна жалба, доколкото съдът приема, че същата не е основателна, то и разноски за същата не би следвало да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244/01.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1889/2021 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСТАВЯ В СИЛА определение №1463/12.05.2022 постановено по адм. дело № 1889/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА И. А. "Инспекция по труда" – София да заплати на „Трейдфарма“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Б. чрез адв. В. Д. съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 1680 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ