РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Цонева
Членове:Невена Грозева
Николай Джурковски
при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора С. Г. Милева
като разгледа докладваното от Н. Д. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200975 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор в Апелативна прокуратура - София срещу решение № 301/01.09.2025 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 594/2025 г. по описа на същия съд.
Касационният протест е насочен срещу решението на въззивния съд в частта му, с която е намалено наложеното на подсъдимия С. Г. С. наказание лишаване от свобода за срок от 2 години на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като в него се формулира оплакване, че така наложеното наказание е явно несправедливо, защото се явява занижено, и че това обосновава наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Сочи се, че САС е проявил една неоправдана толерантност към подсъдимия С., която е довела до налагането на наказание, покриващо признаците на „явна несправедливост“, тъй като то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на целите на наказанието по чл. 36 от НК. В подкрепа на заявеното касационно основание се развиват доводи, че САС е надценил значението и относителната тежест на приетите от него смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но че в същото време е подценил наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство и степента на обществена опасност на деянието, като е бил недооценен и причиненият съставомерен резултат.
Като недооценено се определя и обстоятелството, че въпреки издадената нарочна заповед, с която е забранил използването на строителния подемник за превоз на хора, подсъдимият е допуснал работниците да се придвижват с него и лично той го е ползвал заедно с тях. В тази връзка се сочи, че от приетите от предходните инстанции фактически обстоятелства е установено, че подсъдимият С. е допуснал работници да се придвижват с подемника и в дните преди фаталния инцидент и то не по изключение, а многократно и че с оглед на това в случая е било налице трайно, грубо и упорито нарушаване на нормативните правила за безопасно осъществяване на строително-монтажни дейности, което е довело до настъпването на фаталния инцидент. Изтъква се, че тези предходни, продължителни и съществени нарушения на нормативните изисквания от страна на подсъдимия С., макар и неотносими към съставомерния резултат, не са били дооценени от САС в необходимия негативен аспект, който би следвало да се отрази при определяне на размера на наказанието.
Претендира се също, че при решаването на въпроса с наказанието САС не е дооценил и обстоятелството, че подсъдимият С. е признат за виновен в нарушаването на не една, а на няколко норми от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., които включват в съдържанието си множество нормативни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като обемът на тези нарушения е следвало да бъде третиран като отегчаващо отговорността обстоятелство, което не е било сторено. Застъпва се и тезата, че определеното от САС наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца не разполага с достатъчен възпитателен и предупредителен потенциал както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на другите членове на обществото. Относно последното се сочи, че подценяването на значението на генералната превенция води до неоправдана снизходителност спрямо подсъдимия, поради което определеното му наказание се явява несправедливо. Предвид така изложените аргументи и на основание чл.354, ал.1, т.5 вр. ал.3, т.1, вр. чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК в протеста се предлага ВКС да отмени атакуваното решение на САС в частта, с която е изменена присъда № 27 от 25.02.2025 г. по НОХД № 1910/2024 г. на СГС, като е намалено наложеното на подсъдимия С. Г. С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В срока по чл.351 ал.4 НПК срещу касационния протест е постъпило възражение от защитника на подсъдимия С. С. адв. Л., с което се оспорват изложените в протеста доводи, обосноваващи оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, и се отправя молба същият да бъде оставен без уважение.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест на прокурор в АП - София срещу решението на САС по ВНОХД № 594/2025 г. Счита, че атакуваното решение в частта, с която е намалено наложеното на подсъдимия С. С. наказание „лишаване от свобода“, е неправилно и незаконосъобразно, тъй като намаленото наказание е явно несправедливо, защото се явява занижено. Прокурорът от ВКП отново поставя на вниманието на касационния съд изложените вече в протеста съображения в подкрепа на заявеното касационно основание. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Подсъдимият С. С. и защитникът му адв. Л. не се явяват в заседанието пред касационната инстанция.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в протеста и във възражението срещу него доводи, както и заявеното в съдебно заседание становище на прокурора от ВКП и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 27/25.02.2025 г. на СГС, постановена по НОХД № 1910/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият С. Г. С. е признат за виновен в това, че на 06.01.2020 г. в /населено място/, на строителен обект - строяща се многофункционална сграда в УПИ XIII-1487 за офиси и КОО, кв. 36, находяща се на /населено място/, в качеството си на технически ръководител на обекта, съгласно трудов договор № 175/01.02.2019 г. и длъжностна характеристика към него, както и заповед № 16/20.02.2019 г. на Управителя на /наименование на дружество/ и като такъв по смисъла на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ, който следва да ръководи строителните работи и да осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1-5 от ЗУТ, причинил смъртта на М. Д. Ч., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строително-монтажна дейност и нарушавайки установените правила за нейната безопасност, регламентирани в нормативните разпоредби на чл. 16, т. 1, буква „б“; чл. 60, ал. 1; чл. 60, ал.2; чл. 61; чл. 64 и чл. 89 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи, сред които и М. Д. Ч., вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания; допуснал е работа на височина, без да са осигурени подходящи колективни средства за защита на работещите, вкл. на М. Д. Ч., както и е допуснал използването на съоръжение, което не отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, а именно невъведен в експлоатация и технически неизправен товароподемник (хаспел) с използване на необезопасен против падане от височина метален елемент от скеле (метална талпа), като е следвало да бъде изпълнено съоръжение - приемна площадка, които действия и бездействия от страна на С. Г. С. довели до падане на работника М. Д. Ч. от осмия стаж на сградата при разтоварване от неизправния товароподемник (хаспел) на материали за изграждане на отоплителна, вентилационна и климатична инсталация и настъпването на смъртта на последния - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 от НПК и чл. 123, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
С посочената присъда подсъдимият С. Г. С. е признат за невиновен и оправдан за това да е извършил нарушения на чл. 54 и чл. 164, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; на чл. 87 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; както и да е извършил деянието, като е позволил на работници на обекта, в това число и на работника М. Д. Ч. да ползват монтирания там товароподемник (хаспел) марка GOIAN, модел GM 15, със сериен номер 0379, с година на производство 2005, не по предназначение, а за вертикален транспорт на хора.
С присъдата СГС се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил последните на подсъдимия С. Г. С..
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия С. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 594/2025 г. по описа на АС-София. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 301/01.09.2025 г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като: - е преквалифицирано деянието, осъществено от подсъдимия С. Г. С., от престъпление по чл. 123, ал.1 от НК в престъпление по чл. 123, ал.4, пр.1 вр. ал.1 от НК; - подсъдимият С. Г. С. е признат за невинен и оправдан по обвинението да е нарушил разпоредбите на чл. 60, ал.2, чл. 64 и чл. 89, т.1, б.“а“, б. „б“ и б. „в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и да е допуснал използването на невъведен в експлоатация и технически неизправен товароподемник (хаспел); - е намалено наложеното на подсъдимия С. Г. С. наказание лишаване от свобода за срок от 2 години на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. С въззивното решение присъдата е потвърдена в останалата й част.
Касационният протест е допустим от формална гледна точка - подаден е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК; в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок; срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Неоснователно е декларативно формулираното оплакване в протеста, че (от въззивния съд) е бил недооценен причиненият съставомерен резултат. В тази връзка, без да подценява настъпилия тежък вредоносен резултат - загубата на човешки живот, ВКС държи да отбележи, че този резултат е съобразен от законодателя при определянето на параметрите на санкцията за случаи като процесния. В настоящия казус престъпният резултат не надхвърля законовия съставомерен минимум „смърт на едно лице“, поради което при преценката за размера на наказанието не следва и не може да се поставя акцент върху тежестта на съставомерния резултат. Тази преценка следва да се основава на комплексно оценяване на всички значими за индивидуализацията на наказанието обстоятелства по чл.54 НК, което в случая надлежно е било сторено от контролирания съд.
Неоснователно е и възражението, че при решаване на въпроса с наказанието САС не е дооценил обстоятелството, че подсъдимият С. е признат за виновен в нарушаването на не една, а на няколко норми от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., които включват в съдържанието си множество нормативни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и че обемът на тези нарушения е следвало да бъде третиран като отегчаващо отговорността му обстоятелство. В случая броят на допуснатите от подсъдимия С. нарушения (три) не сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието му, доколкото две от тези нарушения касаят обезопасяването на извършваните от пострадалия дейности (работи) на височина, а третото се отнася до общото задължение за осигуряване на комплексни ЗБУТ. С оглед на това само по себе си обстоятелството, че нарушенията формално са повече от едно, не би могло да детерминира по-висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление.
Несъстоятелно е твърдението в протеста за подценяване значението на генералната превенция и че това в случая е довело до неоправдана снизходителност спрямо подсъдимия. При разрешаването на въпроса за размера на наказанието съдът трябва да постигне баланс между посочените в чл. 36 от НК цели - поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието, което априори означава, че по-строгото санкциониране на дееца не може да се следва само по съображения за постигане на генералната превенция. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуалната превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретното деяние и конкретния деец строгост и тежест на наказанието. Т.е., общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява посредством справедливостта му, а не чрез несъразмерна принуда спрямо подсъдимия единствено поради тежестта на настъпилия резултат, без да бъдат съобразени личността на дееца и персоналната му обществена опасност, спецификата на извършеното деяние и конкретната му обществена опасност, както и останалите фактори, очертани от разпоредбата на чл. 54 от НК. В случая наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е съответно на целите по чл. 36 от НК, тъй като неговият размер е от естество да способства за поправителното, превъзпитателното и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия, като и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Установените по делото обстоятелства обосновават извод, че извършеното от подсъдимия престъпление, явяващо се изолирана проява в неговия живот, не изисква упражняването на по - сериозна наказателна репресия, доколкото същият е с чисто съдебно минало, без предходни противоправни деяния и с положителни социални нагласи. Приложената спрямо него за настоящото деяние наказателна принуда е в необходимата мяра за поправянето и превъзпитаването му и същевременно изключва възможността за създаване както в него, така и в останалите членове на обществото на чувство за ненаказаност. По-строга наказателноправна репресия спрямо подсъдимия би била неоправдана с оглед личностния му профил и с нищо не би допринесла за постигане целите по чл. 36 от НК, които при непредпазливите престъпления са с насока преди всичко „да се създадат условия за утвърждаване на вътрешните задръжки и за надлежно насочване и центриране на вниманието, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежеланите от дееца престъпни последици“ (проф. И. Н., Наказателно право на НРБ, Обща част, книга втора, Софи-Р, София,1992 г., стр.241- 242).
ВКС не намира за основателно и оплакването в протеста, че при определяне на размера на наказанието не са били дооценени от САС в необходимия негативен аспект извършени от подсъдимия предходни, продължителни и съществени нарушения на нормативните правила за безопасно осъществяване на строително-монтажни дейности, изразяващи се в допускане от негова страна работници да се придвижват с подемника и в дните преди фаталния инцидент и то не по изключение, а многократно. По повод това оплакване, на първо място, следва да се отбележи, че съгласно установените по делото фактически положения (които не подлежат на преоценка в настоящото производство) инцидентът е настъпил в първия работен ден за Т. и Ч. след преместването на хаспела от предходната му позиция от другата страна на сградата и че само в деня на инцидента подсъдимият е позволил на св. Р. Т. и М. Ч. да използват товароподемника след преместването му за превоз на нужните им въздуховоди до осмия етаж на сградата, а и самите те да се придвижат с материалите в него, както и на други работници на обекта да ползват това съоръжение. Следователно невярно е твърдението в протеста, че е налице трайно, продължително и упорито нарушаване на нормативните правила за безопасно осъществяване на строително-монтажни дейности във връзка с използването на подемника. На следващо място, доколкото не е установена причинна връзка между използването от страна на Т. и Ч. на товароподемника и настъпилата смърт на пострадалия Ч. и доколкото самият прокурор приема, че въпросните нарушения са неотносими към съставомерния резултат, невярно (несъстоятелно) се явява и твърдението, че нарушаването на нормативните правила за безопасно осъществяване на строително-монтажни дейности при ползването на подемника е довело до настъпването на фаталния инцидент. Тези съображения мотивират ВКС да приеме, че формално допуснатите от подсъдимия в деня на инцидента нарушения във връзка с използването на невъведения в експлоатация и необезопасен товароподемник не могат да го определят като безотговорен при изпълнението на задълженията си на технически ръководител на строителния обект, респ. като трайно и упорито пренебрегващ изискванията за безопасност, поради което въпросните нарушения не могат да бъдат ценени в отегчаваща отговорността му насока. С оглед на това посоченото предходно противоправно поведение на подсъдимия в качеството му на технически ръководител на обекта правилно не е разгледано и оценено като негова негативна характеристика в това му качество, която да обосновава извод, че като такъв той е личност със завишена степен на обществена опасност.
По тези съображения не е налице претендираното от прокурора касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Изложеното дотук мотивира касационната инстанция да приеме, че след като не се установява заявеното в протеста касационно основание, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 301/01.09.2025 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 594/2025 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно.